Решение № 4370 от 07.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4370 гр. София, 07.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина А.

Милен Евтимов при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Галя Митова Въззивно гражданско дело № 20221100507263 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С Решение № 5577 от 30.05.2022 г., постановено по гр. дело № 63575 по описа за 2021 г., Софийският районен съд, III ГО, 86 -ти състав, е изменил, на основание чл. 150 СК, размера на издръжката, определен по гр. дело № 11185/2013 г. по описа на СРС, като е осъдил С. Г. Г., ЕГН **********, да заплаща ежемесечна издръжка на малолетното си дете К.

С. Г. , ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Л. Л. Н., ЕГН **********, в размер на 200.00 лева месечно, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от 08.11.2021 г. до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на издръжката.

Отхвърлил е иска в останалата му част за разликата до пълния претендиран размер от 300.00 лева. Осъдил е С. Г. да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на 100.80 лева. Осъдил е С. Г. да заплати на Л. Л. Н. разноски в размер на 170.00 лева.Оставил е без уважение искането на С. Г. за присъждане на разноски по делото. Допуснал е 1 предварително изпълнение на решението относно издръжката.

Ищецът К. С. Г. (въззивник в настоящото производство), действащ чрез неговата майка и законен представител Л. Н., е останал недоволен от така постановеното Решение и го е обжалвал с въззивна жалба, вх. № 124515 от 16.06.2022 г. по описа на СРС, в частта, в която е отхвърлен иска за издръжка за разликата над 200.00 лева до претендирания размер от 300.00 лева. Оспорва като неправилни изводите на първата инстанция, че за дете на 13 г. е необходима месечно издръжка в размер на 300.00 лева, от която ответникът следва да заплаща 200.00 лева, а майката да допълва остатъка, ведно с грижите по отглеждане и възпитание. Излага доводи, че нуждите му надхвърлят така определения месечно размер, а и майката обичайно заплаща всички разходи за обучение, храна, облекло, дрехи. Позовава се на инфлационните процеси в страната, довели до увеличаване на цените на основните стоки, включително и режийните, с над 15%. Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната отхвърлителна част и вместо него да постанови друго, с което да уважи иска до пълния претендиран размер.

Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът С. Г. Г. (въззиваема страна в настоящото производство) е подал отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който е оспорил същата изцяло като неоснователна по изложените в нея оплаквания за неправилност на Решението в обжалваната част. Не претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването, срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим в обжалваните части съдебен акт.

Решението в частта, в която е уважен искът по чл. 150 СК за присъдената сума до 200.00 лева месечна издръжка и в частта, в която е допуснато предварително изпълнение за издръжката, като необжалвано, е влязло в сила.

Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи, приема за установено следното:

От събраната в хода на първоинстанционното съдебно дирене доказателствена съвкупност се установява, че ищецът К. С. Г., роден на 2

07.10.2008 г., е син на ответника С. Г. Г. (удостоверение за раждане на л. 7 от първ. дело). С Решение от 18.03.2014 г., постановено по гр. дело № 11185/2013 г. на СРС, III ГО, 91 -ви състав, е утвърдено споразумение между Л. Л. Н. и С. Г. Г., по силата на което родителските права над малолетното дете К. Г. ще се упражняват от майката, при която детето ще живее; бащата има определен режим на лични контакти и ще плаща издръжка на детето К. в размер на 130.00 лева месечно, считано от 05.07.2013 г., ведно със законната лихва, върху всяка просрочена вноска до настъпване на правопроменящи или правопрекратяващи обстоятелства. От операционни бележки (на л. 11 и л. 12 от първ. дело), както и от квитанции (на л. 13 от първ. дело), е видно, че на 15.12.2020 г., 12.03.2021 г., 27.07.2021 г. и 27.08.2021 г. са платени съответно за м.12.2020 г. и за м. 03.2021 г. сумите от по 229.00 лева такси за курс по математика и за м.07.2021 г. и м.08. 2021 г. - такси от по 406.30 лева за курс по български език и математика, както и такси в езикова школа “Престиж“ в размер на 310.00 лева, 295.00 лева и 60.00 лева за времето от 2019 г. до 2021 г.

Доходите на майката Л. Н. са установени съобразно удостоверение от “Абс Фарма“ (на л.14 и л. 33 от първ. дело), за периода от м. 04.2021 г. – м.

09.2021 г в размер на общо 4491.40 лева (бруто) и за периода от м. 05.2021 г.

– м. 04.2022 г. - в размер на 8895.20 лева (бруто). От удостоверение и справка – данни за осигуряване, изходящи от НАП (л. 31 и л. 32 от първ. дело), е видно, че за периода 01.01.2021 г. – 31.03.2022 г. не са налични данни за осигурителен доход по отношение на ответника С. Г..

Съобразно така установеното първата инстанция е достигнала до извод, че искът предявен за 300.00 лева месечно е частично основателен до размера на сумата от 200.00 лева. Мотивите на съда са, че бащата би могъл, независимо от липсата на данни за осигуряване, да реализира доход от поне 800.00 лева месечно. От определяне на първоначалната издръжка е изминал продължителен период от време – осем години, през които ищецът е пораснал и са се увеличили както нуждите му, така и разходите за храна, облекло и обучение. Първоинстанционният съд е определил необходима обща месечна издръжка на ищеца от 300.00 лева, като съобразно данните по делото относно доходите на родителите и усилията на майката на ищеца по неговото отглеждане и възпитание, делът на ответника е определен на 200.00 лева.

Във въззивната инстанция са приети седем броя разписки (л. 16 – л. 22), 3 установяващи, че въззиваемият С. Г. е заплатил увеличения размер на издръжката от 200.00 лева за месеците 12.2022 г., м. 01.2023 г., м. 02.2023 г., м. 03.2023 г. и м. 04.2023 г.

Съобразно фактическата установеност в двете съдебни инстанции и съотнесена към релевантния закон, и при така очертания от въззивната жалба предмет на спора, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е неоснователна по изложените в нея оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната отхвърлителна част.

Първата инстанция правилно е установила релевантните за спора факти и е достигнала до обоснован правен извод, че е във възможностите на ответника да заплаща месечна издръжка в размер на 200.00 лева.

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, с оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, въззивникът е следвало да докаже следните предпоставки на претендирания иск по чл. 150 СК – че въззиваемият е негов родител, нуждата от получаване на издръжка в претендирания размер, материалната възможност на въззиваемия - ответник да дава същия и наличие на трайно изменение на обстоятелствата, при които е била определена първоначалната издръжка (изразяващо се в нарастване на нуждите на правоимащия от издръжка в претендирания размер и/или промяна на материалните възможности на родителя). При това изменението може да засяга едни или други обстоятелства от значение за определяне на издръжката, преди предявяването на иска по чл. 150 СК. В процесния случай от определяне на първоначалния размер на издръжката действително е изминал продължителен период от време, в течение на който нуждите от издръжка на ищеца са се увеличили по дефиниция. Това е така, тъй като с порастването на децата постепенно се разширява обхватът на обществените и лични отношения, в които те участват, следователно се увеличават разходите за покриване не само на базисните им потребности от храна, дрехи и обувки, но и тези за извънкласни занимания, обучение и развлечения.

От друга страна, възможностите на родителя, дължащ издръжката, са винаги обективни и конкретни и са показател за размера й. Действително, по мнение на настоящия съдебен състав, общият размер на месечно необходимата сума за издръжка на въззивника - ищец от 300.00 лева, не е 4 определена правилно от първата инстанция, но предвид безспорните по делото данни, че ответникът е безработен и не реализира доходи от трудово правоотношение, не е установено да притежава имущество, от което да може да извлича приходи, присъдената от първостепенният съд сума от 200.00 лева, която същият да заплаща на ищеца месечно, е съответна на възможностите на този родител.

За пълнота следва да се посочи, както е изяснено и по – горе, че при изменение на обстоятелствата, при които е присъдена процесната издръжка – било относно нуждите на детето, или само изменение на възможностите на дължащия издръжката родител, няма пречка да се предяви нов иск за изменение на издръжката.

Съобразно изложеното, първоинстанционното Решение, в частта, в която е отхвърлен иска по чл. 150 СК - за разликата над 200.00 лева до предявения размер от 300.00 лева, е правилно, постановено в пълнота със събраните доказателства и при спазване на материалния закон и процесуалните правила, поради което следва да бъде потвърдено в тази обжалвана част. Решението е правилно и в частта за разноските.

По разноските за въззивното производство.

На въззивника при този изход на спора разноски не следва да бъдат присъждани, като искането му се явява неоснователно.

Въззиваемият не е направил искане за присъждане на разноски, поради което въззивният съд не се произнася.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5577 от 30.05.2022 г., постановено по гр. дело № 63575 по описа за 2021 г. на Софийския районен съд, III ГО, 86 -ти състав, в обжалваната отхвърлителна част.

ОСТАВЯ без уважение искането на въззивника К. С. Г., ЕГН **********, действащ чрез неговата майка и законен представител Л. Л. Н., ЕГН **********, за присъждане на разноски за въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО, съобразно чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК, е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

5

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6