Решение № 14 от 01.04.2024, Районен съд - Никопол

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Никопол, 01.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НИКОПОЛ, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Т.И.Т. при участието на секретаря Д.Г.Б. като разгледа докладваното от Т.И.Т. Административно наказателно дело № 20244420200039 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Г. И. И., ЕГН********** с адрес в гр.***, обл.Плевен, ул.»***»*** срещу Наказателно постановление №23–***/08.02.2024г. на Началник на РУ в ОД на МВР Плевен, РУ-Никопол, упълномощен с МЗ №8121з-1632 от 02.12.2021г., с което на жалбоподателя за административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание "ГЛОБА" в размер на 200 (Двеста) лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 (Шест) месеца, като на жалбоподателя не са били отнемани контролни точки на основание Наредба №Iз-2539/17.12.2012г. на МВР.

С жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на наказателното постановление, като се иска отмяна на същото. Навеждат се доводи за това, че не е извършвано процесното нарушение от субективна страна, както и за допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично без ангажиран защитник, но е взел становище по същество, като моли съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление.

АНО редовно и своевременно призован, не ангажира представител по делото, не се ангажират и допълнителни доказателства. С нарочно писмо (лист 2 от делото) изразява становище, че жалбата е неоснователна и недоказана, като моли съда в 1 случай, че жалбата бъде уважена, размера на присъдените разноски да бъде съобразен с предвидения минимален размер на адвокатските възнаграждения.

ПлРП е редовно и своевременно призована, не ангажират представител по делото, не ангажират доказателства и становище по същество на спора.

Съдът, след като съобрази доводите на страните, събрания доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна на следното:

Жалбоподателят Г. И. И., ЕГН********** с адрес в гр.***, обл.Плевен, ул.»***»*** не е собственик на управлявания от него по време на констатиране на нарушението лек автомобил.

На 12.01.2024г. около 13.00ч. свидетелите Х., Ф. и М. осъществявали контрол по безопасност на движението в гр.*** по утвърден график на СПО. Актосъставителят подал светлинен и звуков сигнал на жалбоподателя, който спрял на ул.»***» до ***.

Представил му се. Видял, че жалбоподателя управлява автомобил «***» с ДК№***.

Поискал свидетелството за управление и малък талон на жалбоподателя, който ги представил, след което била извършена справка в служебния таблет, от която било установено, че управлявания от жалбоподателя автомобил е с прекратена регистрация.

След това Х. уведомил жалбоподателя за констатациите, като на място в присъствието на жалбоподателя и свидетелите Ф. и М. бил съставен АУАН Серия GA ***69377/12.01.2024г. на оснвание чл.140, ал.1 пр.1 от ЗДвП. С констатациите в АУАН, жалбоподателя бил запознат от актосъставителя, който му го прочел . АУАН бил предявен на жалбоподателя и той го подписал, като му било връчено и копие от него. На място били свалени табелите на лекия автомобил и иззето СРМПС.

С АУАН не е била издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171 от ЗДвП.

Въз основа на съставения АУАН, началника на РУ в ОД на МВР Плевен, РУНикопол, упълномощен с МЗ №8121з-1632 от 02.12.2021г. издал Наказателно постановление №23–***/08.02.2024г., с което на жалбоподателя за административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание "ГЛОБА" в размер на 200 (Двеста) лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 (Шест) месеца.

НП е връчено на жалбоподателя с разписка и срещу подпис на 23.02.2024г., като в законоустановения срок на 26.02.2024г. е подадена разглежданата в настоящото производство жалба с вх. №*** от 26.02.2024г. (лист 3 от делото).

В съдебно заседание свидетелите са описали установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка. С показанията на разпитаните по делото свидетели Х., Ф. и М. се установява, че на процесната дата при изпълнение на служебните си задължения, като полицейски автопатрул са спрели автомобила управляван от жалбоподателя, като при извършената му проверка установили, че автомобила е с 2 прекратена регистрация, за което и съставили процесния акт за установяване на административно нарушение.

От приложената справка за нарушител/водач е видно, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС с категории В и АМ, както и че същият е системен нарушител за нарушения по ЗДвП.

По делото е приобщена към доказателствения материал и справка за промените в собствеността на автомобила управляван от жалбоподателя, от която се установява, че на 19.10.2023г. е отбелязана служебна промяна в регистрацията на лек автомобил «***» с ДК№***, като собственик станал Е.К.К., ЕГН********** от с.***, общ.ПЛЕВЕН, ул.»***»***.

От показанията на последния разпитан по делото свидетел Д.К., се установява, че той без извършване на сделка по надлежния ред дал пари на друго лице, което порано срещу парична сума се било споразумяло със собственика на МПС - Е.К.К., ЕГН**********, взело колата с документите от него и управлявало същото МПС посредством пълномощно от собственика. Това лице след това срещу пари дало колата на К., който от своя страна срещу пари я дал на жалбоподателя, който след като бил спрян за проверка на 12.01.2024г. го уведомил, че полицията го спира за това, че колата е спряна от движение.

Последният собственик на МПС Е.К.К., ЕГН********** в законоустановения двумесечен срок не декларирал промяната в собствеността на МПС пред сектор „ПП“ при ОД на МВР-Плевен, поради което на 21.12.2023г. на основание чл.143, ал.15 от ЗДВП в масивите на полицията било отбелязано служебно прекратяване на регистрацията на този автомобил. В следствие на това и на 12.01.2024г. от органите на полицията и след извършване на проверка бил съставен АУАН, въз основа на който било издадено обжалваното НП.

Регистрацията на лек автомобил «***» с ДК№*** не е възстановявана, а за него се тъврди от жалбоподателя, че бил даден на вторични суровини, за което по делото не са представени доказателства от жалбоподателя.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели и от приложенията към административно наказателната преписка и приети по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения 14-дневен срок от връчване на наказателното постановление, поради което е допустима, разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Процесните АУАН и НП са издадени при нарушение на изискването за 3 съдържание по чл.42, т.5 от ЗАНН, доколкото е налице неяснота и непълнота на посочената като нарушена законова разпоредба. В чл.140, ал.1 от ЗДвП са посочени три изисквания към моторните превозни средства за движение по пътищата, отворени за обществено ползване – автомобилът да е с регистрация, да има табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места и да е заплатена пътната такса за автомобила по чл.10, ал.1 ЗП. В АУАН, но не и в наказателното постановление е посочено, че жалбоподателят е нарушил чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП, като управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, но това не е отразено в обжалваното НП, а именно коя измежду трите хипотези по чл.140, ал.1 от ЗДвП според административно-наказващия орган е нарушена. След като наказващият орган не е прецизирал, кое конкретно от тези нарушения извършителят е нарушил, то той е нарушил правото му на защита, тъй като го е лишил от възможността да разбере точно, в какво е обвинен, на базата на какви доказателства и оттук е поставен в невъзможност да организира правилно своята защита. Само и единствено този факт води до незаконосъобразност на административния акт, тъй като нарушаването правото на защита е от категорията на особено съществените нарушения, които безусловно водят до отмяна на постановения акт. За правна пълнота настоящият състав следва да отбележи, че по своята същност, разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП е бланкетна и определя изискванията към МПС и ремаркета за регистрация, наличие на регистрационни табели и платена такса, за да бъдат допуснати за движение по пътищата, отворени за обществено ползване. Доколкото това не е забранителна норма, същата не съдържа задължение на водачите на МПС-та и не формира фактически състав на административно нарушение, то същата неправилно е посочена като нарушена такава от жалбоподателя.

Съдът счита, че неправилно е определена и приложимата санкционна норма.

Като основание за налагане на административните наказания е посочена нормата на чл.175, ал.3 пр.1 от ЗДвП за управление на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. В случая лекият автомобил, управляван от жалбоподателя е бил регистриран по съответния ред и е бил с табели с регистрационни номера, поставени на установените от закона места, което е посочено в АУАН и НП.

След като административно-наказващият орган е решил да ангажира отговорността на жалбоподателя за неизпълнение на задължението като собственик да регистрира превозното средство в двумесечен срок от придобиването, то е следвало при налагане на наказанието да приложи нормата на чл.180, ал.2 от ЗДвП, според която наказанието по ал.1 се налага и на приобретателя на регистрирано пътно превозно средство, който в определения срок не съобщи по местоживеене на службата за регистрация за придобитата собственост.

По същество на спора настоящият състав намира, че следва да се изложат мотиви и за следното:

4

За да се установи субективната съставомерност на нарушението е необходимо да са налице и доказателства, от които да се направи несъмнен извод, че нарушителят е съзнавал обстоятелството, че управлявания от него автомобил е с прекратена регистрация. Сред приобщените доказателства липсват такива, които да удостоверяват, че жалбоподателя е бил уведомен за прекратената регистрация на МПС към датата на нарушението.

В чл.143, ал.15 от ЗДвП не е предвидено, прекратяването на регистрация при неизпълнение на задължението за регистриране на придобито превозно средство в двумесечен срок да настъпва автоматично в конкретно определен момент след изтичане на срока въз основа на внедрена функционалност на програмния продукт – автоматизирана информационна система, за да се счита, че имащият задължението да знае нормативните разпоредби собственик е наясно и е информиран за конкретната дата, на която регистрацията ще бъде автоматично прекратена. Напротив, разпоредбата на чл.143, ал.15 от ЗДвП регламентира, прекратяването да се извършва служебно чрез отбелязване в автоматизираната информационна система, което означава, че това отбелязване е вменено в задължение на съответните служители, което изключва възможността собственикът на новопридобито превозно средство да има несъмнена яснота и знание за конкретния момент, в който е настъпило регламентираното прекратяване на съответната регистрация. Не се спори по делото, че към момента на проверката от контролните органи автомобила има поставени на съответните места регистрационни табели, освен това са представени в хода на съдебното дирене и писмени доказателства, от които е видно, че собственик на лек автомобил «***» с ДК№*** е Е.К.К., ЕГН********** от с.***, общ.ПЛЕВЕН, ул.»***»***, като липсват доказателства същото МПС да е придобито от жалбоподателя и на коя дата.

При така посочените съображения, съдът счита твърдяното нарушение по чл.175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП за несъставомерно от субективна страна, доколкото не е установено по несъмнен начин към момента на проверката жалбоподателят да е управлявал превозното средство със знание, че регистрацията на автомобила е прекратена служебно.