Решение № 6075 от 28.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6075 гр. София, 28.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Василена Людм. Дранчовска при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Василена Людм. Дранчовска Въззивно гражданско дело № 20221100511276 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ищеца „Е.П.“ АД (с предишно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД) срещу решение № 7985/13.07.2022 г., постановено по гр.д. № 50351/2021 г. по описа на СРС, 176 състав, с което е отхвърлен предявеният срещу Л. В. Ш. осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 51 ПИКЕЕ за сумата от 2831,92 лв., дължима по фактура № 0215930144/30.01.2017 г., представляваща корекционно начислена сума поради констатирана манипулация на СТИ на обект с кл. № 200008785953.

Във въззивната жалба се съдържат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и на съществени процесуални правила, като въззивникът счита, че съдът не е обсъдил всички доказателства и е достигнал до грешни изводи относно липсата на облигационно правоотношение между страните предвид изричното извънсъдебно признание на ответницата за качеството й на потребител, който фактически ползва имота.

Твърди, че за възникване на облигационното правоотношение е без значение принадлежността на вещното право върху електроснабдения имот, като релевантно било обстоятелството кое лице трайно обитава имота и купува/потребява ел. енергия в него.

Поддържа, че по делото е доказано пълно и точно изпълнение на корекционната процедура 1 по ПИКЕЕ, поради което в негова полза е възникнало претендираното вземане. Ето защо, въззивникът моли първоинстанционното решение да бъде отменено, а предявеният иск да бъде уважен изцяло.

Въззиваемият Л. В. Ш. не подава отговор на въззивната жалба и не изразява становище по нея.

Третото лице-помагач на страната на въззиваемия „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД (с предишно наименование „ЧЕЗ Е.Р.“ АД) счита, че въззивната жалба е основателна и моли първоинстанционното решение да бъде отменено и искът да бъде уважен изцяло.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави и следното:

Съгласно разпоредбите на чл. 117, ал. 1 ЗЕ и чл. 4, ал. 2 от Общите условия на електропреносното предприятие, облигационно правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия възниква въз основа на писмен договор за присъединяване на обекта (сградата) към електроразпределителната мрежа, сключен с потребителя на електрическа енергия за битови нужди – физическо лице, което е собственик или ползвател на присъединения имот и ползва електрическа енергия за домакинството си. След присъединяване на обекта към електропреносната мрежа съобразно разпоредбата на чл. 98а, ал. 1 ЗЕ между собственика на сградата (респ. собствениците на отделни обекти в нея в случай на етажна собственост) и крайния снабдител („Е.П.“ АД (с предишно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД) съгласно издадената от ДКЕВР лицензия) възниква облигационно правоотношение по неформален договор за продажба на електрическа енергия при общи условия – законът не предвижда писмена форма за действителност на договора за продажба на електрическа енергия (такава е регламентирана единствено за първоначалния договор за присъединяване на обекта към електропреносната мрежа), като страна по него като купувач е всяко лице, което след присъединяване на сградата към електроразпределителната мрежа е придобило право на собственост или ограничено вещно право на ползване върху съответния жилищен обект.

В настоящия случай по делото не се установява ответницата да е действителният потребител на ел. енергия в имота по облигационно правоотношение с ищеца през процесния период.

Единственото доказателство в тази насока е приложената на л. 25 от делото на СРС молба от 24.02.2017 г., с която Л. В. Ш. извънсъдебно е признала пред ищцовото дружество и третото 2 лице-помагач, че е наследник на съпруга й С.Ш., който е учредил ЕТ „Л-С.Ш.“ и приживе е сключил в качеството си на едноличен търговец договор за доставка на ел. енергия в процесния имот, представляващ къща, находяща се в с. Железница, Столична община, ул.

„*******. Същата заявява, че продължава да живее в къщата и потребява ел. енергия в нея.

Макар да признава, че е „потребител на електрическа енергия“, това обстоятелство не може да бъде прието за доказано в настоящия процес единствено въз основа на извънсъдебното му признание, доколкото представлява правна квалификация, която подлежи на установяване въз основа на определени доказани факти, а и същото е изрично оспорено от ответната страна с отговора на исковата молба. Л. Ш. заявява, че живее в имота и в този смисъл консумира ел. енергия в него, но това не води задължително до извод, че именно тя е потребител на ел. енергия по възникнало с ищеца облигационно правоотношение и задължено лице за плащане на стойността й. Съобразно цитираните по-горе нормативни разпоредби, страна по облигационното правоотношение с електроснабдителното дружество след присъединяване на имота към електропреносната мрежа е неговият собственик, но по делото липсват доказателства кой е титуляр на вещното право върху жилището – от извънсъдебните признания на ответницата не става ясно дали съпругът й С.Ш. е бил собственик на къщата (като физическо лице или като част от предприятието на учредения от него едноличен търговец), като липсват каквито и да било доказателства в тази насока, поради което макар и ответницата да е негов наследник по закон, не може да се приеме, че тя е собственик на имота и потребител на ел. енергия в него по смисъла на закона.

От друга страна, от всички приети по делото писмени доказателства е видно, че откритата партида в електроснабдителното дружество за процесния имот касае купуване на ел. енергия за стопански нужди – в констативния протокол от извършената проверка на средството за търговско измерване, както и в приложените уведомително писмо, предложение за корекция на сметка и фактура, адресирани до ЕТ „Лози“, титулярът на партидата е посочен като „бизнес партньор“, а корекцията е начислена на основание чл. 48, ал. 1, т. 2, б. „б“ ПИКЕЕ (отм.) – за небитов клиент при липса на точен измерител на количеството електрическа енергия. Следователно, дори и да се приеме, че ответницата е потребител на ел. енергия в имота като негов фактически ползвател, който е признал този факт, липсват каквито и да било доказателства тя да го ползва за небитови нужди (същата не е подала заявление за това и няма данни да осъществява търговска дейност в имота), поради което остава недоказано твърдението за възникнало между страните облигационно правоотношение по продажба на ел. енергия с Л. Ш. като стопански потребител.

Като е достигнал до извода за липса на облигационно правоотношение между страните, първоинстанционният съд правилно не е изложил мотиви относно корекционната процедура, доколкото при липса на елемент от фактическия състав на спорното право е счел иска за неоснователен и го е отхвърлил. Във връзка с възраженията във въззивната жалба настоящата въззивна инстанция намира за необходимо да добави, че дори и при установено облигационно правоотношение между страните по продажба на ел. енергия в имота за битови нужди (доколкото както в исковата молба, така и във въззивната жалба ищецът 3 твърди, че ответницата е битов клиент), исковата претенция би била неоснователна поради опорочаване на проведената корекционна процедура по реда на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Видно е, че формалните изисквания за извършване на проверка на СТИ и изготвяне на констативен протокол от нея са спазени, но коригираното количество ел. енергия е изчислено по реда на чл. 48, ал. 1, т. 2, б. „б“ ПИКЕЕ (отм.) за небитови клиенти – на база максимален базов ток на средството за търговско измерване при ежедневно 10-часово натоварване (видно от заключението на СТЕ), вместо за битови клиенти, какъвто ищецът твърди да е Л. Ш., по реда на чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „б“ ПИКЕЕ (отм.) – като една трета от максималния ток на средството за търговско измерване при всекидневно осемчасово ползване на електрическа енергия от клиента. Съгласно клаузата на чл. 8, ал. 3 от Общите условия на ищцовото дружество, предназначението на доставяната електрическа енергия се определя от заявеното от потребителя с писмена декларация до електропреносното дружество, като клиентът има право да избере вида и характеристиките на средството за търговско измерване в съответствие с нуждите му от електрическа енергия в конкретния обект – арг. чл. 120, ал. 4 ЗЕ и чл. 17, т. 10 от Общите условия на „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД. В настоящия случай, ако се приеме, че ответницата е потребител на ел. енергия в имота, доколкото живее в него и ползва консумираната електрическа енергия (както е признала с молбата си до ищеца), то същата несъмнено би била битов клиент при липса на каквито и да било данни да е заявила използване на къщата за търговска дейност, респ. потребление на ел. енергия за стопански нужди. Ето защо, дори и при установено облигационно правоотношение между страните по договор за проджба на ел. енергия за битови нужди, претенцията се явява неоснователна, тъй като ищецът не е доказал пълно и главно наличието на основание да извърши едностранна корекция на количеството потребена електрическа енергия за минал период по реда на чл. 48, ал. 1, т. 2, б. „б“ ПИКЕЕ (отм.) – за небитов клиент, поради което начислената по този начин сума в размер на 2831,92 лв. с ДДС не се дължи от ответницата.

За пълнота на изложението и предвид наведеното в отговора на исковата молба изрично възражение за изтекла погасителна давност следва да се отбележи, че дори при възникнало в полза на електропреносното предприятие парично вземане на посочената стойност, същото се явява погасено по давност към датата на подаване на исковата молба по настоящото дело.

Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги, са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност. Тъй като процесното вземане е за заплащане на цената на потребената електроенергия по сключен договор между страните, а не за обезщетение за вреди от договорно неизпълнение или за друг вид 4 обезщетение от извъндоговорен произход, задължителните разрешения на посочения тълкувателен акт следва да намерят приложение спрямо него (в този смисъл и Решение № 69 от 10.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2530/2021 г., III г. о., ГК). Без значение е особеният начин на начисляване на потребената електрическа енергия – фактът, че сумата е начислена въз основа на проведена корекционна процедура, не превръща същата във вземане за неоснователно обогатяване. Претенцията на ищеца касае стойност на потребена електрическа енергия, като давността е започнала да тече от деня, следващ посочения във фактурата падеж – 13.02.2017 г., т.е. от 14.02.2017 г., когато вземането е станало изискуемо, като при липсата на данни за настъпили обстоятелства, обуславящи спиране или прекъсване на данвостта, същата е изтекла три години след посочената дата – на 14.02.2020 г., т.е. към датата на подаване на исковата молба по настоящото дело (30.08.2021 г.) вземането вече е било погасено по давност и на това основание исковата претенция също се явява неоснователна.