Решение № 15 от 16.04.2026, Районен съд - Своге

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 16.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Административно наказателно дело № 20251880200159 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по жалба, подадена от К. Б. Г., ЕГН **********, с адрес: *****, против Електронен фиш (ЕФ) серия К № 9020141 на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи София (ОДМВР София), с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, във вр. с чл. 21 ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 3 от ЗДвП, й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева.

В жалбата се твърди, че оспореният фиш е незаконосъобразен, защото са налице съществени процесуални нарушения при издаването му, както и поради допуснати противоречия с материалния закон.

Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи София, с подадена писмена защита чрез гл. юрк. Й. Г., изразява становище за неоснователност и недоказаност на жалбата и моли електронният фиш да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на жалбоподателя.

Към делото са приобщени административната преписка по обжалвания електронен фиш, включително справка за собственик на лек автомобил марка „Шевролет“, модел „Авео“, с peг. № **, справка за нарушител/водач на жалбоподателя, ръководство на потребителя за автоматизирано техническо средство или система (АТСС) тип „ARH CAM S1“, доказателства за техническата годност на използваното АТСС, снимков материал, писмо от 1 директора на ОПУ София, ведно с приложена към него схема на хоризонтална и вертикална сигнализация, както и други документи от ОД МВР София, от РУ Своге и от Община Своге.

Съдът приема жалбата за подадена в срок, тъй като обжалваният електронен фиш е връчен лично на жалбоподателя на 29.10.2025 г., а жалбата е постъпила в ОДМВР София на 12.11.2025 г.

От събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Според посоченото в електронния фиш автоматизираното техническо средство № 11743с1 е било разположено в с. Реброво, общ. Своге, на път II16, км. 60+880, както е посочено и в протокола за използване на АТСС. В последния документ е записано, че техническото средство е използвано на 17.04.2024 г. от 7,21 ч. до 12,21 ч. в стационарен режим, като посоката на задействане е в двете посоки. От писмото на директора на ОПУ София и приложената към него схема за хоризонтална и вертикална сигнализация безспорно се установява, че км. 60+880 на републикански път II-16 се намира на територията на населеното място с. Реброво, общ. Своге. Това е видно и от снимковия материал към административнонаказателната преписка.

Електронният фиш е издаден срещу К. Б. Г. за това, че на 17.04.2024 г. в 12,06 часа, в Софийска област, община Своге, с. Реброво, път II-16, км.

60+880, посока гр. Своге – гр. София, при въведено ограничение на скоростта от 50 км./ч. с пътен знак Д11 (начало на населено място), с техническо средство № 11743с1 е установена скорост на движение 80 км./ч. (след отчетен толеранс минус 3 км./ч.), т.е. превишаване с 30 км./ч. на разрешената скорост при движение на лек автомобил марка „Шевролет“, модел „Авео“, с peг. № ***. Въз основа на данните от техническото средство, след справка в електронната база данни на КАТ за собственик на автомобила, с Електронен фиш серия К № 9020141, издаден от ОДМВР София, за нарушение на чл. 21, ал. 2, във вр. с чл. 21 ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл.

182, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 3 от ЗДвП, на жалбоподателя, в качеството на собственик на процесното моторно превозно средство (МПС) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева, доколкото е установено още, че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на 02.02.2024 г. на електронен фиш серия К № 6023476.

От приобщените доказателства безспорно се установява, че на 17.04.2024 г., в 12,06 часа, лек автомобил с рег. № ** е засечен да се движи със скорост от 83 км./ч., като уредът е разположен на км. 60+880 на републикански път II-16. От справка за собственик на превозното средство е видно, че собственик на автомобила е К. Б. Г..

В отсъствие на жалбоподателя, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е издаден срещу него ЕФ. В обжалвания фиш след приспадане на допустимата грешка за работа на техническото средство от 3 км./ч. при скорост до 100 км./ч., отчетената скорост е редуцирана на 80 км./ч., т. е. превишаването на максимално допустимата скорост на движение е с 30 км./ч.

2

По делото като доказателство е приобщено и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017 г. на Българския институт по метрология със срок на валидност 07.09.2027 г. Приложен е също Протокол от проверка № 024-СГ-ИСИС от 11.03.2024 г. на Български институт по метрология, от който се установява, че устройството, посредством което е заснет автомобилът, е проверено в периода от 08.03.2024 г. до 11.03.2024 г. и съответства на одобрения тип. От приложения образец на електронен фиш за налагане на глоба се установява, че процесният съответства на утвърдения образец. От справка за нарушител/водач на жалбоподателя се установява, че срещу последния, отново за нарушение на чл. 21 от ЗДвП, е издаден и предходен електронен фиш серия К № 6023476, който е платен и е влязъл в сила на 02.02.2024 г., но последното е неотносимо, доколкото е налице изменение на разпоредбата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, което ще бъде обсъдено по-долу.

При така описаната фактическа обстановка, съдът намира, че подадената жалба е редовна и допустима, тъй като е депозирана в законоустановения срок и е подадена от легитимиран субект (срещу който е издаден процесният електронен фиш), при наличие на правен интерес от обжалване, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред компетентния съд (по посоченото в електронния фиш местоизвършване на твърдяното нарушение). Разгледана по същество е частично основателна, като съображенията са следните:

Процесният електронен фиш е издаден от компетентен орган, тъй като ОДМВР София е съответната териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението. Същият отговаря на законовата дефиниция по § 6, т. 63 от ДР ЗДвП, преповторена в § 1, т. 1 от ДР ЗАНН – електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи.

Електронният фиш се приравнява едновременно към акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура за издаване, т.е. изискванията за тях, регламентирани в ЗАНН са неприложими. Следователно задължителни са само посочените в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити, като моментът на издаване на фиша е без правно значение, след като не са изтекли общите давностни срокове от датата на извършване на нарушението.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалвания електронен фиш отговаря на изискванията, предвидени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Същият съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика му, описание на нарушението (установената скорост, разрешената скорост в населено място и превишаването на разрешената скорост), нарушените разпоредби, размера на глобата, срока и банковата сметка за доброволното й заплащане.

По делото безспорно се установи, че на 17.04.2024 г. лек автомобил с рег.

3

№ *** се е движил със скорост от 83 км./ч. в рамките на населеното място с.

Реброво. Маркерите в средата на страните на изображението показват, че в момента на заснемане на изображението лазерният лъч е измервал скоростта на преминаващото превозно средство, определено от пресичането на тези маркери (стр. 12 от Ръководство на потребителя) и за да се гарантира абсолютна сигурност при определяне на нарушител при скоростен режим, в рамките на тези маркери се допуска наличието само на едно превозно средство (стр. 34 от Ръководство на потребителя), а при несъответствия АТСС не отчита като валидни резултатите от измерването и преминаването не се записва (стр. 22, стр. 30 от Ръководство на потребителя). На приложения по делото кадър от снимка се установяват налични маркери, като резултатът от измерването е записан.

Посоката на движение на автомобила е без правно значение, след като водачът се е намирал в рамките на населеното място, сигнализирано надлежно с пътни знаци. Последното е видно от приложения по делото снимков материал. Дори в ЕФ изобщо да не беше посочено в каква посока се е движил нарушителят, това не би се отразило на законосъобразността на същия, доколкото посоката на движение на автомобила не е задължителен елемент от съставомерността на описаното нарушение.

В случая, в съответствие с техническите и метрологични характеристики от така измерената скорост 83 км./ч. е приспадната възможната грешка.

Съгласно чл. 188, ал. 1 от ЗДвП собственикът на пътното превозно средство, а когато в свидетелството му за регистрация е вписан ползвател – ползвателят, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът, съответно ползвателят, се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не декларира на кого е предоставил превозното средство. В процесния случай собственикът (жалбоподателят) не е посочил да е предоставил моторното превозно средство на друго лице.

В конкретния случай административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал.

4, във вр. с ал. 1, т. 3 от ЗДвП – за деяние, извършено при условията на повторност, като в ЕФ наличието на повторност по смисъла на пар. 6, т. 33 от ДР на ЗДвП е основано на влязъл в сила на 02.02.2024 г. електронен фиш серия К № 6023476. След издаване обаче, на процесния електронен фиш, но преди влизането му в сила, е последвала промяна в разпоредбата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП (ред. ДВ, бр. 64 от 05.08.2025 г., в сила от 06.09.2025 г.), като след промяната е отпаднала наказауемостта за повторни нарушения по чл. 182, ал.

1, т. 3 от ЗДвП, доколкото в сега действащата разпоредбата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП наказание за повторност се предвижда единствено за деяния по чл. 182, ал. 1, т. 5 и 6, както и за тези по ал. 2, т. 6 и ал. 3, т. 6 от ЗДвП. При това положение и след настъпилата нормативна промяна законодателят не предвижда отпадане на наказуемостта на процесното деяние, а е налице поблагоприятен закон за дееца, който следва да бъде приложен съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗАНН. Извършването на нарушението е безспорно установено и за него следва да се наложи закон за по-леко наказуемо нарушение, а това е санкцията по основния състав на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, а именно глоба от 100 лева, представляващи 51,13 евро. След изменението на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, действащата редакция на закона се явява по-благоприятен закон по 4 смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН и тази законова редакция следва да бъде съобразена понастоящем предвид висящността на производството по оспорване на процесния електронен фиш, който следва да бъде изменен, като бъде изменено основанието за наложената санкция от чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 3 от ЗДвП в това по чл. 189, ал. 4, във вр. с чл.

182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, както и наложеното с електронния фиш административно наказание глоба, като бъде намален размерът на наказанието от 200 лева на 100 лева. Така и Решение № 1611 от 15.12.2025 г. по канд № 1111/2025 г. на Административен съд - София област.