Акт от 26.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 30966 гр. София, 26.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20261110105067 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 Граждански процесуален кодекс ГПК/.

С Решение № 12585 от 24.06.2026 г., постановено по настоящото дело, съдът е уважил предявения от В. Ц. С. срещу „ЕОС М“ ЕАД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и е признал за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 790,97 евро, с левова равностойност 1 547 лв., поради погасяване на вземането по давност. С решението „ЕОС М“ ЕАД е осъдено на основание чл.

78, ал. 1 ГПК да заплати на ищеца сумата от общо 281,64 евро, представляваща направени по делото разноски, от които 31,64 евро държавна такса и 250 евро заплатено адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК ответникът „ЕОС М“ ЕАД е подал молба с вх. № 228618/16.07.2026 г., изпратена по електронен път на 13.07.2026 г., с която иска решението да бъде изменено в частта за разноските чрез намаляване на присъденото в полза на ищеца адвокатско възнаграждение. Поддържа, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, разгледано е в кратък период, не са събирани гласни доказателства и е проведено едно открито съдебно заседание. Позовава се на Решение от 25.01.2024 г. на Съда на Европейския съюз по дело C-438/22 и на постановени след него определения на Върховния касационен съд относно необвързващия характер на размерите по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Ищецът В. Ц. С., чрез процесуалния си представител, е подал писмено становище, с което оспорва молбата. Излага, че размерът на възнаграждението съответства на извършената адвокатска работа и че решението на Съда на Европейския съюз не налага присъждане на ниски адвокатски възнаграждения, а отстранява задължителното обвързване на съда с предварително определени минимални размери.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и данните по делото, намира следното:

Молбата е процесуално допустима. Решението е получено от ответното дружество на 29.06.2026 г., а молбата е изпратена по електронен път на 13.07.2026 г., поради което е спазен срокът по чл. 248, ал. 1 ГПК. Молбата изхожда от страна, която има правен интерес от исканото изменение, и съдържа мотивирано възражение за прекомерност.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските 1 в тази им част. При извършването на преценката се прилагат съответно критериите по чл.

36, ал. 3 ЗА – фактическата и правната сложност на случая, засегнатият интерес, условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето и спешността за извършването им, както и квалификацията, опитът и специализацията на адвоката. Следователно засегнатият материален интерес е релевантен, но не е единственият и решаващ критерий.

Позоваването на Решението на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело C- 438/22 не обосновава само по себе си намаляване на присъденото възнаграждение. С посоченото решение е отречена възможността националният съд да бъде императивно обвързан от определени от съсловна организация минимални размери на адвокатските възнаграждения. Решението обаче не въвежда презумпция за прекомерност на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение, нито задължава съда във всеки случай да присъжда възнаграждение под договорения размер. Необходимо е във всеки конкретен случай да бъде извършена самостоятелна оценка на действителната правна и фактическа сложност и на обема на предоставената защита.

В настоящия случай действително производството е приключило в кратък срок, не са събирани гласни доказателства и е проведено едно открито съдебно заседание. Тези обстоятелства сочат, че делото не се отличава с изключително висока фактическа сложност, но не обосновават извод, че заплатеното възнаграждение от 250 евро е прекомерно.

Предмет на делото не е бил обикновен и безспорен паричен спор. Ответникът е оспорил както допустимостта, така и основателността на предявения иск. По допустимостта е поддържал липса на правен интерес поради липсата на образувано изпълнително производство или предприети действия по принудително събиране. По съществото на спора е поддържал, че след изтичане на погасителната давност вземането продължава да съществува като естествено задължение, както и че отразяването му в Централния кредитен регистър произтича от нормативно задължение по Наредба № 22 на БНБ.

За разрешаването на спора е било необходимо да се обсъдят въпросите за правния интерес от отрицателен установителен иск при поддържано от кредитора отразяване на задължението в Централния кредитен регистър, началният момент и изтичането на погасителната давност, правното значение на естественото задължение и съотношението между гражданскоправните последици на давността и регулаторния режим по Наредба № 22 на БНБ. Ответникът е поддържал задължението като активно и просрочено и изрично е оспорвал възражението за погасителна давност, което е обусловило необходимостта от пълна процесуална защита на ищеца.

Засегнатият интерес на ищеца не се изчерпва единствено с номиналния размер на процесното вземане от 790,97 евро. Поддържането на задължението като активно и просрочено в Централния кредитен регистър е било годно да засегне кредитоспособността му и участието му в кредитния и гражданския оборот, което също следва да бъде отчетено при преценката по чл. 36, ал. 3, т. 2 ЗА.

Процесуалната защита на ищеца е включвала изготвяне на искова молба, анализ и представяне на относимата документация от Централния кредитен регистър и кореспонденцията с ответното дружество и БНБ, формулиране на доводи относно правния интерес и погасителната давност, както и процесуално представителство в проведеното открито съдебно заседание. Самият факт, че не са разпитвани свидетели и не са назначавани експертизи, не обезценява извършената правна работа, тъй като спорът е разрешен предимно въз основа на писмени доказателства и правен анализ.

Възнаграждението от 250 евро е в сравнително нисък абсолютен размер и съответства на обема на извършените действия. Кратката продължителност на производството и провеждането само на едно съдебно заседание са обстоятелства, които са намерили отражение именно в умерения размер на договореното възнаграждение. Не се установява съществено несъответствие между този размер и необходимата за защитата правна работа.

2

При постановяване на решението съдът не е определил разноските чрез механично прилагане на минимален размер по Наредба № 1 от 09.07.2004 г., а е съобразил реално заплатеното възнаграждение, характера на спора, необходимата правна подготовка, анализа на документите от Централния кредитен регистър и процесуалното представителство в откритото съдебно заседание.

Ето защо доводите в молбата не обосновават извод, че присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което не са налице основания за изменение на решението в частта за разноските.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 228618/16.07.2026 г., подадена от „ЕОС М“ ЕАД, ЕИК *******, за изменение по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК на Решение № 12585 от 24.06.2026 г., постановено по гр. д. № 20261110105067 по описа на Софийския районен съд, 175 състав, в частта за разноските, чрез намаляване на присъденото в полза на В. Ц. С. адвокатско възнаграждение в размер на 250 евро.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от определението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3