Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 257 от 03.05.2023, Районен съд - Враца

Съд
Районен съд - Враца
Дело
Гражданско дело 4598/2021
Вид
Решение № 257
Подписан
03.05.2023
В сила
19.05.2023
Състав
Биляна Росалинова Скорчовска Петкова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 257 гр. В., 03.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Биляна Р. Скорчовска Петкова при участието на секретаря Стефка Б. Радева като разгледа докладваното от Биляна Р. Скорчовска Петкова Гражданско дело № 20211420104598 по описа за 2021 година

С решение №415/12.07.2022г. по гр.дело №4598/2021г. по описа на ВРС е ДОПУСНАТА СЪДЕБНА ДЕЛБА на следният недвижим имот:сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.В.,одобрени със Заповед №РД-188-43/16.09.2005г. на изп.директор на АК с адрес на имота:гр.В., ж.к.”Д.”,*** с предназначение :жилище-апартамент с площ 40.07 кв.м. ведно с прилежащите частимазе 10 с площ от 5 кв.м.,съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж

***

***,под обекта

***, над обекта *** МЕЖДУ Н. Г. М. с

ЕГН:********** от гр.В.,ж.к.”Д.”, ***, Х. И. М. с ЕГН:********** от гр.В., ж.к.”Д.”, *** и Й. И. М. с ЕГН:********** от гр.В., ж.к.”Д.”, *** ПРИ ПРАВА – 4/6 за Н. Г. М. с ЕГН:********** от гр.В.,ж.к.”Д.”, ***, 1/6 за Х. И. М. с ЕГН:********** от гр.В., ж.к.”Д.”, *** и 1/6 за Й. И. М. с ЕГН:********** от гр.В., ж.к.”Д.”, ***.

Делбеното производство е във втора фаза по извършване на делбата и уравнение на дяловете.

Във втора фаза на делбеното производство са допуснати и приети за разглеждане искания по сметки на страните както следва: искане от страна на ищцата за възлагане на делбения имот на по чл.349 ал.1 и ал.2 от ГПК и искането на ответника за Й. М. за възлагане на делбения имот на основание чл.349, ал.2 от ГПК. Искане от страна на ответника Й. М. по чл.346 ГПК,а именно: на осн.чл.12, ал.2 от ГПК да бъде признато,че приживе на общия наследодател този ответника е направил подобрения в 1 имота, с които е допринесъл да се увеличи стойността на наследството в размер на 3150 лв., а след смъртта на общия наследодател е извършил подобрения със собствени свои средства труд и материали на в размер на 8043 лв. подробно описани в молба листове 151 до 154 по делото и уточнителна молба вх.№3258/2023г.

Искането от ищцата на осн.чл.346 от ГПК във връзка с чл.31, ал.2 ЗС за присъждане на обезщетение за лишаване от право на ползване на ищцата на процесния имот в размер на 130 лв. месечно за периода 01.01.2020г. до 27.02.2023г. или общо 4 940 лв.

Във втора фаза на делбеното производството е назначена и изслушана съдебнотехническа експертиза,чието заключение се възприема от съда като пълно и компетентно,респективно изслушани са и свидетели на страните във връзка с исканията по сметки.

Съдът с оглед събраните доказателства,приема следното:

От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява,че процесния жилищен имот е неподеляем,при което съдът следва да разгледа направените искания на страните за възлагане на делбения имот.

Съгласно нормата на чл.349, ал.1 ГПК.Ако неподеляемия имот е жилище,което е било СИО,прекратена със смъртта на единия съпруг или с развод и преживелия или бившия съпруг,на когото е предоставено упражняване на родителски права по отношение на децата от брака,няма собствено жилище,съдът по негово искане може да го постави в дял,като уравнява дяловете на останалите съделители с други имоти или пари.

Съгласно нормата на чл.349, ал.2 ГПК.Ако неподеляемия имот е жилище всеки от съделителите, който при открИ.е на наследството е живял в него и не притежава друго жилище,може да поиска то да бъде поставено в негов дял като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или пари.

Искане за възлагане и на двете горепосочени основания е направила ищцата, като не е ангжирала доказателства за визираните в закона обстоятелства по отношение на нея посочени по-горе в чл.349, ал.1 и ал.2 ГПК, при което това искане следва да бъде отхвърлено като недоказано.

Искане за възлагане но по ал.2 на чл.349 ГПК е направил и ответника Й. М..

От разпита на свидетелите на този ответник Й. М.- М.н и Д.М.,Д.К. които са правили подобрения/били свидетели на направени подобрения/ в делбения имот включително и от разпита на свидетелката на ищцата В. Г., се установява,че преди смъртта и към момента на смъртта на наследодателя И. М. ответника Й. М. е живял в процесния имот.Респективно по делото е представено удостоверение за постоянен адрес, от което е видно,че от 16.05.2013г. ответника Й. М. е адресно регистриран като живеещ в процесни имот.Тоест към момента на смъртта на наследодателя му И. М. 05.09.2014г.

2

Й. М. е живял в процесния апартамент.

Същия отговаря и на второ изискване, а именно да не притежава друг имот.Представена е декларация от този ответник в тази насока.

Неоснователни са възраженията на ищцата,че ответника притежава друг имот в с.Р.Б.

–представен нотариален акт *** на нотариус Х.А. и справка от Агенция по вписванията с оглед факта,че от същите е видно,че този ответник притежава ½ иделна част от имотите по нотариалния акт,а в случая закона изисква съделителя да не притежава друг имот, който изцяло да е негова собственост,при което искането за възлагане е основателно и следва да бъде уважено, като при липса на други имоти дяловете на останалите съделители следва да бъдат уравнени с пари.

Пазарната оценка на недвижимия имот е в размер на 56 100 лв.,при което съобразно дяловете при които е допусната делбата следва да бъде осъден ответника Й. М. да заплати на ищцата за уравнение на дяловете сумата от 37 400 лв., съответно на другия съделител Х. М. сумата от 9 350 лв.

Основателно е искане от страна на ответника Й. М. по чл.346 ГПК,а именно: на осн.чл.12, ал.2 от ГПК да бъде признато,че приживе на общия наследодател този ответника е направил подобрения в имота, с които е допринесъл да се увеличи стойността на наследството в размер на 3150 лв., а след смъртта на общия наследодател е извършил подобрения със собствени свои средства труд и материали на в размер на 8043 лв. или общо 11 193 лв.подробно описани в молба листове 151 до 154 по делото и уточнителна молба вх.№3258/2023г. но до размера на общо 6859.60 лв. с оглед заключението на съдебно-техническата експертиза пунктове от 1 до 26 от заключителната част и показанията на разпитаните по делото свидетели на този ответник М.н М. и Д.К.,които са участвали и извършвали тези подобрения като заявяват,че сумите са извършването и за закупуване на материали са дадени от Й. М. и неговата съпруга, когато той е бил на път и е отцъствал.В тази връзка съдът не кредитира показанията на свидетелката на ищцата В. Г., която твърди,че общия наследодател е давал 2010-2011г. на Й. М. пари за закупуване на материали за освежаване на апартамента с оглед факта,че тази свидетелка е в родствена връзка с ищцата-нейна снаха и е възможна заинтересованост, респективно самата свидетелка заявява,че не е била пряк свидетел на даване на такива средства, но знае,че починалия наследодател е давал средства на Й. М., реално наследодателя може да е подмогала сина си с оглед родствената връзка баща –син,а не да е давал пари за апартамента.Съдът не възприема и твърденията на тази свидетелка,че реално Й. М. за увеличаване стойността на наследството е компенсиран с автомобил с оглед факта,че по делото не са ангажирани каквито и да било допълнителни писмени доказателства за притежаване и собственост на такъв автомобил от страна на общия наследодател и респективно,че такъв автомобил се намира във владение на Й. М.,респективно е 3 продаден от това лице.

Съдът не споделя възраженията на ищцата,че по отношение на тези подобренията правени през периода 2013 до 2018г. е изтекла погасителна давност по реда на чл.110 от ЗЗД и на това основание не се дължи плащане.

Давността за претендирани подобрения в делбеното производство започва да тече от предявяване на иска за делба съгласно ПМС №7/1973г.Законодателя е предвидил въпросите за подобренията в делбения имот да се решават именно в делбеното производство и преди предявяване на иска за делба реално липсва правен интерес от разглеждане на такива претенции.Респективно подобренията в делбените имоти обикновено се правят в един значителен период от време и ако се прилага давността по този начин без да се отчита спецификата на делбения процес би се достигнало до едно неоснователно обогатяване на другите съделители,които не са участвали в извършването на подобренията, а именно тези подобрения увеличават стойността на делбения имот.

Или ищцата следва да заплати на ответника Й. М. сумата от 4573.06 лв. за направени подобрения увеличили стойността на наследството , съответно Х. М. да заплати на Й.

М. сумата от 1143.26 лв. за направени подобрения увеличили стойността на наследството.Признатите и присъдени подобрения подробна си индивидуализирани на лист 20,21,22 от заключителната част на експертното заключение вх.

№4747/12.04.2023г. на ВРС изготвено от в.л. Т. А./или това са като номера листове 203 до 205 от номерацията на делото поставено от деловодителя при ВРС/, което ще се счита неразделна част от настоящото съдебно решение.

В останалата част до пълния размер на претендирани подобрения увеличили стойността на наследството 11 193 лв. исковата претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

Искането от ищцата на осн.чл.346 от ГПК във връзка с чл.31, ал.2 ЗС за присъждане на обезщетение за лишаване от право на ползване на ищцата на процесния имот в размер на 130 лв. месечно за периода 01.01.2020г. до 27.02.2023г. или общо 4 940 лв. следва да бъде отхвърлена като неоснователно и недоказано с оглед факта,че ищцата не доказа независимо,че е изпращала нотариална покана до ответника Й. М. за заплащане на обезщетение за ползване на имота от Й. М. в размер на визиран в поканата наем връчена на 26.09.2021г. реално този ответник да е отказал достъп на ищцата до имота и ищцата да има желание да го ползва и да са й били създадени пречки да го ползва.Респективно ответника Й. М. е имал вътрешното убеждение,че е собственик на имота възоснова на Завещание от наследодателя от 04.09.2014г. като спора по валидността на завещанието е решен в първа фаза на делбата, като решението е обжалвано и потвърдено с решение №295/15.12.2022 по в.гр.дело №406/2022г. на ВОС, което е влязло в законна сила през м.01.2023г. т.е. именно от този момент спора 4 между страните по собствеността е разрешен с влязло в законна сила съдебно решение и евентуално ищцата би имала вече право на обезщетение за един месец с оглед периода на претенцията й, но ако беше доказала ,че желае да ползва имота и ответника Й. М. и отказва достъп,респективно, че не притежава ключ от имота или ответника Й.

М. е отказал да й даде такъв.

Съдът намира,че разноските по делото следва да останат в тежест на страните така както са направени с оглед факта,че по отношение на ищцата и ответника Й. М., които са направили разноски в настоящия процес включително за адвокатска защита са налице уважени и отхвърлени искания по двете фази на делбата,включително по отношение на инцидентния установителен иск в първа фаза и исканията по сметки във втора фаза на делбата, които са отделни искови претенции, на при липсата на изрично посочване в представените по делото договори за правна помощ от посочения размер заплатени суми каква част е за делбения иск, каква част по инцидентния иск, каква част е за исковете по сметки поотделно за всеки иск то съдът не може да прецени от общия размер как да изчисли е пресметне разноските по уважени, частично уважени или отхвърлени искания.

Следва да бъде осъдена ищцата да заплати държавна такса върху стойността на дела в делбения имот в размер на 2244лв. лв., ответника Й. М. и Х. М. държавна такса върху стойността на техните дялове в размер на по 374 лв. всеки от тях.

Доколкото в делбеното производство не се внася първоначално държавна такса по исканията по сметки.Следва да бъде осъден ответника Й. М. следва да заплати държавна такса върху подобренията,които са му признати и които са увеличили стойността на наследството в размер на 274.38 лв.

Следва да бъде осъдена ищцата да заплати държавна такса върху отхвърлената искова претенция с правно основание чл.31, ал.2 ЗС в размер на 126 лв.