Акт от 07.10.2019, Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№1449

Гр. П., 07.10.2019 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД-П., ГО, I-ви състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА при участието на секретаря Даниела Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 05765/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от „Топлофикация – П.“ АД срещу И.А.Н. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.

1 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 804,90 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г. до топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. П., ул. „***, с абонатен № **********, законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 26.01.2018 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 152,32 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2014 г. до 11.01.2018 г., за които суми по ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – П., ГО, V-ти състав е издадена Заповед № *** от **.**.**** г. за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК.

Ищецът твърди, че между него и ответника, в качеството му на потребител – клиент за битови нужди, съществува облигационно правоотношение с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответника топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение. Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия период в размер на сумата от 804,90 лв. и на падежа, нито към момента на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на края на месеца, следващ този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно клаузата на чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответникът, като потребител, дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва, възлизаща на сума в размер на 152,32 лв. за периода от 08.07.2014 г. до 11.01.2018 г. С тези съображения отправя искане за уважаване на предявените искови претенции. Намира за дължима и законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор особеният представител на ответника – адв. Р.П. оспорва исковете по основание и размер с твърдението, че ответникът не бил собственик, нито ползвател на имота, поради което между него и ищеца не е съществувала твърдяната облигационноправна обвързаност. Оспорва факта на реалната доставка на топлинна енергия. Счита за неясен начинът на формиране на цената ѝ, както и за какво конкретно се дължи последната. Намира за недоказано съществуването на договорни отношения между топлофикационното дружество и етажната собственост, в която се намира процесния обект. Поддържа, че част от вземанията – тези за периода от 01.05.2014 г. до 01.12.2015 г. са недължими и като погасени по давност, считайки за приложим тригодишния давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при условията на кумулативно обективно съединяване помежду им, с искане за установяване със силата на пресъдено нещо съществуването на парични вземания на ищеца срещу ответника, удостоверени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – П.. Съдът, като съобрази, че препис от заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, а установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени от съда указания по реда на чл.

415, ал. 1, т. 2 ГПК, намира, че за ищеца е налице интерес от търсената защита.

Уважаването на предявените искове е обусловено от установяване от страна на ищцовото дружество, при условията на пълно и главно доказване, съществуването през процесния период на облигационно отношение между него и ответника, имащо за предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия и регулирано от публично известни Общи условия, че е изпълнило задължението си и е доставило такава за процесния топлоснабден недвижим имот, за която се дължи посочената в исковата молба сума и допълнително по акцесорния иск за лихва – изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение.

Възникването на облигационното продажбено правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия между топлопреносното дружество, в качеството му на продавач и потребителя (клиента) на топлинна енергия, в качеството му на купувач, е обусловено от притежаването от страна на купувача на правото на собственост, съответно на учредено право на ползване по отношение на топлоснабден недвижим имот.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т.

2а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, при придобиване на правото на собственост върху топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът на имота става страна по продажбеното правоотношение. В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр.

П., приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник СъП. – бр. 82/3959/29.04.2008 г. и влезли в сила, съгласно която купувач на топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда.

В настоящия случай с отговора на исковата молба особеният представител на ответника изрично оспорва предявените искове по основание с твърдението, че през релевантния период ответникът не е бил собственик или ползвател на имота, което обуславя проверката на съда относно наличието на тази първа и основна материалноправна предпоставка за възникване на процесните вземания.

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че с договор за покупко – продажба от **.**.**** г., обективиран в нотариален акт №**том ***дело № ****/**** г. по описа на нотариус М.М. при Пернишкия районен съд, третото за процеса лице „Промишлено строителство – Холдинг“ ЕАД, в качеството си на продавач, е прехвърлило на И.А.Н. /настоящия ответник/ правото на собственост върху недвижим имот – апартамент №**находящ се в гр. П., ул. „Ю.Г.“, в жилищна сграда – блок №**вх*

С

Декларация с вх. № ******/21.03.1998 г. по чл. 14 ЗМДТ за облагане с данък върху недвижим имот ответникът И.А.Н. *** правото на собственост върху процесния недвижим имот – апартамент №**находящ се в гр. П., ул. „Ю.Г.“ №**вх. В с посочено придобивно основание – „покупка“ по нотариален акт №**том ***дело № ****/**** г. от **.**.**** г. В декларацията е отразено, че имотът е изключителна собственост на декларатора.

От така събраните доказателства следва изводът, че процесният имот е придобит от ответника И.Н. въз основа на покупката от **.**.**** г., имаща транслативен характер. В тази връзка съдът цени и данните, следващи от представената и приета по делото декларация, която има характера на подписан /което не се оспорва/ от ответника частен документ по см. на чл. 180 ГПК, ползващ се с формална доказателствена сила относно правнорелевантното обстоятелство, че автор на волеизявлението, съдържащо се пред подписа е лицето, подписало документа.

Същевременно, в настоящото производство и в посочената си част има значението и на извънсъдебно признание – твърдение за неизгоден факт, а именно, че деклараторът – ответникът И.Н. е собственик на жилището, придобито от него чрез покупка, което изявление се ползва с висока доказателствена стойност в процеса, в случая съответстващо с останалите писмени доказателства – арг. чл. 175 ГПК.

По делото не се твърди и не се установява след придобиването на собствеността върху имота през 1997 г. ответникът да се е разпоредил с жилището в полза на трето лице.

Ето защо, съдът приема, че през процесния период ответникът, като собственик на имота, е придобил качеството потребител на топлинна енергия и на страна по облигационното правоотношение с топлофикационното дружество във връзка с нейната доставка, чието основно задължение е да заплаща цената на доставеното количество топлоенергия – арг. клаузата на чл. 15, ал. 1, т. 1 от приложимите Общи условия.

Последното в сграда в режим на етажна собственост, съгласно разпоредбата на чл. 142, вр. чл. 139, ал. 1 ЗЕ, се разпределя между индивидуалните потребители по система за дялово разпределение за два основни компонента – горещо водоснабдяване и отопление. По силата на чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда в режим на етажна собственост включва три основни елемента – топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, по всеки от които се определя и индивидуално дължимата от потребителя сума.

Съдът намира за установено по делото, че през исковия период „Топлофикация – П.“ АД е доставило до процесния топлоснабден имот топлинна енергия.

Фактът на реално извършена доставка следва от изводите на вещото лице, обективирани в заключението по приетата по делото съдебно – техническа експертиза, което съдът кредитира изцяло като обосновано, обективно и компетентно изготвено, отговарящо на всички поставени задачи и останало неоспорено от страните по делото. В заключението е отразено, че същото е изготвено при анализ на приложените по делото документи, изискани на място от ищцовото дружество и от фирмата за дялово разпределение като трето, неучастващо по делото лице, конкретно „Техем Сървисис“ ЕООД. Последната е избрана от етажната собственост на процесната СЕС с договор № 234/15.10.2001 г. Между ФДР и ищеца има налично споразумение в тази насока, обективирано в Договор № 97 от 30.11.2011 г. От заключението се установява, че монтираният в абонатната станция уред за търговско измерване – топломер, е преминал през задължителните периодични метрологични проверки, в хода на които е окачествен като съответстващ на одобрения тип, поради което е годен за търговско измерване и показанията му могат да се считат за достоверни. Отразено е, че през процесния период технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от брутната топлоенергия, отчетена ежемесечно по общия топломер. Същите са останали за сметка на ищцовото дружество, като на ФДР е подавана за разпределение само нетната топлоенергия. От заключението се установява, че през релевантния период в имота на абоната е имало отоплителни тела в помещенията кухня и дневна с монтирани индивидуални разпределители, но доколкото същите не са били използвани за тях не е начислен разход. Работещи са отоплителните тела в помещенията коридор и баня – щранг – лири, без ИРУ, за които е начислен разход по изчислителен път – като за тела, работели непрекъснато. След провеждане на годишния отчет разходът на топлоенергия за отопление на имота е преизчислен, прогнозно начислените суми са сторнирани и определената разлика е съобразена при индивидуалните изравнителни сметки. Изяснено е, че е начисляван разход на топлинна енергия за битова гореща вода според отчетените показания на монтирания в обекта водомер, както и разход за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, пропорционално на отопляемия обем на имота, отразен в изравнителната сметка – 88 м3 и само през зимния отоплителен период – времето, през което е работила отоплителната инсталация в СЕС. Ежемесечно са начислявани суми, представляващи вноски за предоставяната услуга „дялово разпределение“ в общ размер от 56,88 лв. Не е разпределяна топлоенергия и не са начислявани като дължими суми за отоплителни тела в СЕС, доколкото в същата няма работещи такива. В заключението е отразено, че начислените суми на абоната са коректни и пресметнати съгласно методологията, утвърдена от действащата нормативна уредба. При така установените факти, въз основа на извършения анализ експертизата достига до извод, че общата дължима сума за процесния период от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г. е на стойност от 804,90 лв.