Решение № 396 от 23.06.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 396 гр. Ямбол, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Ст. Георгиев при участието на секретаря Е. Г. А. В. като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело № 20262330100954 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 4, ал. 1 във връзка с чл. 8, т. 1 и чл.18, ал.1 Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.

Образувано е по повод на подадена молба от В. В. Д. с ЕГН ********** от с. В., обл. Я. ***** , за издаване на заповед за защита срещу осъществено по отношение на молителя домашно насилие от страна на лице което му е син Р. В. Д., род. на ********** г. от с. К., обл. Я..

В молбата са описани фактите и обстоятелствата, при които е извършено конкретното твърдяно домашно насилие, а именно:

Молителя твърди, че със съпругата си живеят на посочения по- горе адрес в с. В., като преди две седмици с тях живеел и ответника, който им бил син. Проблемите със синът им били от години, като след употреба на алкохол същия ставал агресивен.

Започвал да вдига скандали, обиждал ги и ги заплашвал. Пускал силна музика и когато му направили забележка и го помолили да не ги тормози, агресията му ескалирала. В тази насока се твърди, че имало случаи в които се стигало да бутане и блъскане, като псувните и заканите за саморазправа ставали още по цветущи. Когато пускал силна музика се стигало до там, че съседите сигнализирали органите на полицията. От две седмици ответника със семейството си се преместил да живее в с. К., където купил къща. Въпреки това когато молителя и съпругата му били на работа, ответника влизал в двора на къщата им и изнасял каквото си поиска. Преди 1- ви май 2026 г. разбил катинара на складовото помещение и взел камината на твърдо гориво, като при 1 разговор на молителя с него го заплашил, че ще прави каквото си поиска и да не се занимавал с него. За случая ответника сигнализирал полицейския служител който отговарял за селото, като същия му съставил протокол за предупреждение съгласно ЗМВР. На 04.06.2026 г. около 16.00 ч. молителя със съпругата си били в къщи, когато ответника отново влязъл в двора им. Молителя го попитал защо влиза в двора им когато тях ги няма и взема каквото си поиска от имуществото им, същият със заплашителен тон и крещейки започнал да го псува и заплашил с думите, че щял да влезе в къщата и да го смачка и да си ебе майката. Молителя се притеснил ответника да не пристъпил към саморазправа предвид състоянието му, като затворил вратата на къщата треперейки. .

Молителя твърди, че се страхува за живота си и претендира налагане на мерки за защита по ЗЗДН.

Прилагат писмени доказателства- декларация за извършено домашно насилие по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН .

В срока за отговор на молбата за домашно насилие не е постъпил такъв от ответника.

В съдебно заседание молителя се явява лично и се представлява от пълномощник адвокат, чрез който сочи доказателства и претендират налагане на мерките по заповедта за незабавна защита.

В съдебно заседание ответника по молбата редовно уведомен се явява лично, като вземат отношение и посочват, че всичко написано в молбата не отговаряло на истината, като от домът на родителите си взел вещи които били негова собственост.

Ямболският районен съд, като взе предвид постъпилата молба, изложените в нея доводи, събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Молбата е подадена в законоустановения едномесечен срок по чл.10, ал.1 от акта на домашното насилие срещу лице, спрямо което може да се търси защита по реда на ЗЗДН – лице, който е възходящ на молителя, негов син и същата е допустима, като разгледана по същество е и основателна.

За доказване на твърденията си, молителя е ангажирал декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН. По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелката М.

Х. Д. ( съпруга на молителя и майка на ответника), която макар и заинтересована от изхода на делото, съдът не намира основание да не кредитира нейните показания. От същите се установява, че ответника и семейството му живели дълги години при тях, докато си намерили къща в с. К. и преди около месец се изнесли. Посочва, че винаги имали проблеми със сина си, блъскал, обиждал, посягал, трошил имущество, стени, маси, мебели, чупел прозорци. Причината за агресивното отношение на синът им било, 2 че пиел, тормозил семейството си и тях включително. След като се изнесъл от къщата на 01.05. влязъл там, разбил катинара и изнесъл имущество, като я нямало печката.

Тогава в домът им нямало никой, като на 04.05. пак отишъл. Баща му разговарял с него, като той казал, че щял да разбива, ще влиза и ще взема каквото си иска, да си ебял майката и щял да го смачка. От тези негови думи съпруга и бил много притеснен, като синът им много пъти им бил посягал, както на нея, така и на баща си. Били блъскани и обиждани, като къщата в с. В. била тяхна собственост.

От приложената по делото справки се установява, че ответника не е осъждан, като от направената справка в САС и ЕИСС на 08.05.2026 г. се установява, че по ЗЗДН няма образувано друго дело.

Според нормата на чл.2, ал.1 ЗЗДН, за домашно насилие се счита всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка. От своя страна в чл.3 ЗЗДН лимитивно е очертан и кръгът на субектите, чиито действия се санкционират от този закон. В настоящия случай по безспорен начин е установено, че страните по делото попадат в обхвата на разпоредбите на ЗЗДН при условията на чл.3, т. 4 ЗЗДН- с оглед на това, че ответника е лице, което е възходящ на молителя, като негов син.

Съдът намира за доказани фактите и обстоятелствата изложени в молбата за домашно насилие. За да обоснове този си извод за осъществен акт на домашно насилие от страна на ответника, съдът кредитира като годно доказателство представената по делото декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, с оглед разпоредбата на чл.13, ал.3 ЗЗДН, касаеща нейната формална доказателствена сила. Отделно от това съдът следва да кредитира показанията на посочената по- горе свидетелка, като в тази връзка в настоящото производство не бяха събрани доказателства които да опровергават доказателствената сила на посочената по-горе декларация и на останалите събрани писмени и гласни доказателства..

Отделно от това съдът намира, че действията на ответника представляват домашно насилие по този закон. В тази насока следва да се посочи, че ответника осъществявал постоянен психически, емоционален и физически тормоз спрямо молителя, като след употреба на алкохол същия започвал да тормози семейството си и родителите си. Както посочва и самата свидетелка ответника ги блъскал, обиждал, посягал им, трошил имущество и чупел прозорци и мебели. Отделно от това без тяхно знание и съгласие влизал в домът им, разбил катинара и изнесъл вещи. Дори последните да са негова собственост както сочи самия ответник, за което не са представени доказателства, това не е реда за уреждане на взаимоотношенията им.

3

Посочените по- горе действията извършени от ответника съдът приема, че представляват такива на физическо, психичното и емоционално насилие, т.е. осъществяват признаците на домашно насилие по смисъла на закона, което пък от своя страна накарало молителя да потърси съдействие, подавайки молба до органите на полицията.

С оглед на установеното, съдът счита, че са налице условията за налагане на мерките, предвидени за защита от домашно насилие в чл.5, ал.1 ЗЗДН спрямо пострадалото лице В. В. Д. с ЕГН ********** , като по отношение на ответника Р. В.

Д. с ЕГН ********** следва да бъдат наложени следните мерки : по чл.5, ал.1, т.1 задължаване на извършителя да се въздържа от домашно насилие по отношение на молителя ; чл.5, ал.1, т.3 забрана на ответника да доближава жилището на молителя , местата му на работа и местата му за социални контакти и отдих на разстояние помалко от 100 метра, за срок от 12 месеца; чл.5, ал.1, т.4 забрана на извършителя да осъществяват контакт с пострадалото лице В. В. Д. с ЕГН ********** под каквато и да е форма, включително по телефона, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, за срок от 12 месеца.

Видът, условията и срока на продължителност на мярката по чл.5, ал.1,т. 2, т.3 и т.4 ЗЗДН, съдът определи, като съобрази вида, характера и тежестта на извършения от ответника акт на домашно насилие.

В тази връзка следва да се отбележи, че основният проблем между страните, който е много съществен, като същия е проявена агресия съчетана с употребата на алкохол от страна на ответника. Съдът счита,че определения срок на двете по горе мерки по ЗЗДН ще бъде достатъчен за постигане целите на закона. В случай, че проблемите между страните продължават и след изтичането на този срок, всяка от тях следва да потърси правата си по друг ред.

На основание чл. 5, ал. 2 ЗЗДН, съдът намира, че следва да приспадне от срока на определените мерки за защита от домашно насилие, срокът на действие на мерките по издадената срещу ответника заповед за незабавна защита ***, считано от 08.05.2026 г.

На основание чл. 11, ал. 2 от същия закон във вр. с чл. 16 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по реда на ГПК, в тежест на ответника следва да се възложи и заплащането на държавната такса за настоящото производство в размер на 12, 78 евро.

Най молителя не следва да бъдат присъждани разноски с оглед на това, че не се претендират такива.

Мотивиран от горното и на основание чл. 15, ал.7 във вр. с чл. 5 и чл.11, ал.2 Закона за защита срещу домашното насилие, Ямболският районен съд 4

РЕШИ:

Налага мерки за защита на В. В. Д. с ЕГН ********** от с. В., общ. Т., обл. Я.

*****, срещу осъществено спрямо него домашно насилие от страна на – Р. В. Д. с ЕГН ********** от с. В., общ. Т., обл. Я. ***** , КАТО:

Задължава – Р. В. Д. с ЕГН ********** от с. В., общ. Т., обл. Я. ***** , да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на В. В. Д. с ЕГН ********** от с. В., общ. Т., обл. Я. *****.

Забранява на – Р. В. Д. с ЕГН ********** от с. В., общ. Т., обл. Я. ***** да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на В. В. Д. с ЕГН ********** от с. В., общ. Т., обл. Я. *****, на разстояние по-малко от 100 метра, за срок от 12 месеца.

Забранява на – Р. В. Д. с ЕГН ********** от с. В., общ. Т., обл. Я. ***** да осъществява контакт с пострадалото лице В. В. Д. с ЕГН ********** от с. В., общ. Т., обл. Я. *****, под каквато и да е форма, включително по телефона, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, за срок от 12 месеца.

На основание чл.5, ал.2 ЗЗДН приспада срока на действие на мерките при издадената заповед за незабавна защита №**/08.05.2026 г. по гр. дело №***/2026 г. по описа на ЯРС, считано от 08.05.2026 г.

Осъжда Р. В. Д. с ЕГН ********** да заплати държавна такса по сметка на

Ямболския районен съд в размер на 12, 78 евро.

Решението подлежи на незабавно изпълнение.

Да се издаде заповед за защита на пострадалото лице, в която на основание чл.16, ал.2 ЗЗДН да се предупреди ответника Р. В. Д. с ЕГН ********** за последиците по чл.21, ал.4 ЗЗД, в случай на неизпълнение на заповедта по чл.21, ал.4 ЗЗДН, а именно, че при наложена мярка по чл.5, ал.1, т.1, т.3 и т.4 полицейските органи следят за изпълнение на заповедта, като в случаите на неизпълнение на заповедта на съда, полицейския орган констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.

Указва на полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта.

Препис от настоящото съдебно решение и от заповедта да се връчи на страните и да се изпрати служебно на РУ на МВР по настоящия адрес на извършителя и на пострадалите лица.