Решение № 935 от 29.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 935 гр. Пловдив, 29.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Васил Ал. Тасев при участието на секретаря Ваня Д. Койчева като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20235330200635 по описа за 2023 година , за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 22-1030-008890/15.12.2022 год., издадено от ВПД Началник Група към ОД на МВР гр.Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на К. И. М., с ЕГН ********** на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 50 лева за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП, както и на основание Наредба Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР се отнемат общо 6 контролни точки.

Жалбоподателят, в жалбата оспорва констатациите по обжалваното Наказателно постановление /НП/, като излага доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Прави искане за отмяна на НП като незаконосъобразно и неправилно. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява. Не се явява и повереника му, редовно призован.

Въззиваемата страна Сектор „ПП“ при ОДМВР гр.Пловдив, редовно призована, не изпраща представител. В молба-становище прави искане, жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна и пледира за потвърждаване на НП. Прави възражение за прекомерност на адвокатското 1 възнаграждение на насрещната страна при евентуално уважаване на жалбата.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата е неоснователна.

На 02.11.2022 г. срещу жалбоподателя К. И. М. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение серия GA, бланков № 743030/02.11.2022 год. за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 02.11.2022 в 14:50 часа в гр.Пловдив на ул.“Пещерско шосе“ №88, управлявал л.а.“БМВ“ с рег.№ ********, лична собственост, като не използва обезопасителен колан, с което е извършил: 1. Водач на МПС от категории М1, М2, М3 и N1, N2 и N3, когато е в движение, не използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано.

С което виновно е нарушил чл.137А, ал.1 от ЗДвП.

Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административнонаказващият орган е възприел залегналата в акта фактическа обстановка и е наложил глоба в размер на 50 лв. на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните гласни доказателства – показанията на свидетеля Т. Х. Т. /актосъставител/, който поддържа съставения от него акт.

Потвърждава констатациите в акта в насока, че жалбоподателят е управлявал МПС без да е поставил обезопасителен колан. Свидетелят сочи, че нарушението е установено след като са наблюдавали автомобила и са забелязали, че водачът е без колан. Съдът кредитира показанията му като логични, обективни, непротиворечиви и съответни на събраните по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

По делото са налице категорични и безспорни доказателства за извършено от жалбоподателя нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП, която правна норма създава задължение за водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в 2 движение, да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. От събраните по делото доказателства, включително и от показанията на актосъставителя, който лично е възприел нарушението, се установява, че жалбоподателят е управлявал процесния лек автомобил, без да използва обезопасителен колан, с какъвто е оборудвано МПС. От справката от база данни на КАТ за промяна на регистрация и собственици на превозното средство се установява, че управляваният от М. лек автомобил "БМВ 730 Д" с рег. № ******** е от категория М1. По тези съображения съдът приема за доказано, че за жалбоподателя М. е съществувало задължението по време на движение да използва обезопасителния колан, с който автомобилът е бил оборудван. При това положение е очевидно извършеното от него административно нарушение, за което правилно е санкциониран на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП с налагането на глоба във предвидения в закона фиксиран размер от 50 лв.

В случая не се установяват данни, а и жалбоподателят не твърди, че е налице някоя от хипотезите на привилегированата разпоредба на чл.137а, ал.2 от ЗДвП, при която задължените лица по ал.1 могат правомерно да не използват колани, с които е оборудвано МПС.

По отношение на въпроса с отнетите контролни точки, категорична е практиката на касационната инстанция в това отношение, като отнемането на контролни точки не е административно наказание. То настъпва по силата на специален акт – Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение. Наредбата е издадена на основание чл. 157, ал. 3 от ЗДвП и детайлизира уредбата относно правоспособността на водачите на МПС и отчета на извършените от тях нарушения чрез въведения контролен талон с контролни точки. Отнемането на контролни точки се извършва не със самото издаване на наказателното постановление, а въз основа на влязло в сила наказателно постановление, като списъкът с нарушенията и броят на отнемани контролни точки за всяко от тях са изчерпателно посочени в самата наредба. Отнемането на точки е само една последица от извършеното 3 нарушение, която възниква ex lege, а моментът на настъпване на правния ефект е този на влизане в сила на наказателното постановление. С наказателното постановление само се констатира последицата, но отнемането не е самостоятелно наказание и не се налага с наказателното постановление.

Отнемането на контролни точки е подзаконово регламентирано и е пряка последица от наложената санкция по издаденото наказателно постановление, като това отнемане няма самостоятелно съществуване и не подлежи на съдебно оспорване.

В настоящият случай съдът не установи основания за приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, доколкото констатираното нарушение и обстоятелствата по същото разкрива една степен на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл.137А, ал.1 от ЗДвП.

При извършената служебна проверка съдът не констатира да са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да съставляват основание за отмяна на наказателното постановление.

Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН, който е съставен от компетентен орган, в рамките на материалната му и териториална компетентност. Обжалваното НП е издадено от оправомощен орган в кръга на правомощията му, съгласно приложената по административната преписка оправомощителна заповед. АУАН и обжалваното НП са съставени законосъобразно и съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е ясно описано, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, индивидуализиран е и нарушителя. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя, да опорочава атакуваният акт и да налага неговата отмяна. Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН. С оглед изложеното настоящата инстанция намира за неоснователни, направените в тази връзка възражения на жалбоподателя.

По делото няма изрично искане за присъждане на разноски от никоя от 4 страните, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.

Мотивиран от горното, Съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Наказателно постановление

№

22-1030008890/15.12.2022 год., издадено от ВПД Началник Група към ОД на МВР гр.Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на К. И. М., с ЕГН ********** на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 50 лева за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП.

Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5