Определение № 30361 от 21.08.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 30361 гр. София, 21.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 20261110114342 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.

Производството е образувано по искова молба на А. Н. Ч. срещу „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД.

Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и допустими, поради което следва да бъдат допуснати.

Доказателственото искане на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза по поставените въпроси в исковата молба следва да бъде уважено.

Доказателственото искане на ищеца по чл. 190 ГПК следва да бъде отхвърлено предвид че няма необходимост от него с оглед оспорванията на ответниците и допуснатата експертиза.

На страните на основание чл.140а, ал. 1, т. 10 ГПК, следва да бъде указана възможността да участват в информационна среща за процедура по медиация, която съгласно чл.19, ал.1 ЗМ се провежда в съдебен център по медиация към съответния съд, а именно: Център за спогодби и медиация към СРС и СГС, с адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54, ет. 2, ст. 204, тел. ***, email: [email protected].

Страните следва да се поканят към постигане на спогодба за доброволно уреждане на спора между тях.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в открито съдебно заседание.

По тези съображения и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА представените към исковата молба писмени доказателства.

ОТХВЪРЛЯ доказателствените искания на ищеца по чл. 190 ГПК.

ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба задачи, както и на следните задачи: Усвоена ли е сумата по кредита, в какъв размер и по какъв начин? Как са разпределени по пера извършените по договора плащания от страна на кредитополучателя?. НАЗНАЧАВА като вещо лице С. Р.

И., като му УКАЗВА, че съобразно разпоредбата на чл. 199 ГПК следва да представи заключението си най-малко една седмица преди съдебното заседание. ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на 200 евро, вносими от ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.

1

УКАЗВА на ищеца, че при непредставяне на доказателства за внесен депозит в срок съдът служебно ще отмени определението си, с което е допуснал изготвянето на експертизата.

Вещото лице да се призове след представяне на доказателства за внесен депозит.

УКАЗВА на страните на основание чл.140а, ал. 1, т. 10 ГПК възможността да участват в информационна среща за процедура по медиация, която се провежда в Център за спогодби и медиация към СРС и СГС. О П Р Е Д Е Л Я срок за провеждане на информационната среща за медиация до датата открито съдебно заседание.

ПРИКАНВА страните към спогодба за уреждане на правния спор, предмет на делото.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 04.11.2026 г. от 09:50 часа, за когато да се призоват страните.

ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца – и преписи от постъпилите отговори.

СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 6 ГПК проект за доклад както следва:

Ищецът А. Н. Ч. е предявила следните обективно и субективно съединени искове: установителен иск срещу „Кредисимо“ ЕАД с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 21 и чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № *** от 16.09.2022 г. поради противоречието му със закона; евентуален установителен иск срещу „Кредисимо“ ЕАД с правно основание чл. 26, ал.

1, предл. 3 ЗЗД за прогласяване за нищожна на клаузата на т. 7 от Приложение №1 от Договор за потребителски кредит № *** от 16.09.2022 г., уреждаща възнаградителна лихва по кредита; установителен иск срещу „Ай Тръст“ ЕООД с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 ЗЗД вр. чл. 21 и чл. 22 ЗПК, вр. чл. 143 ЗЗП за прогласяване нищожността на Договор за поръчителство от 16.09.2022 г. поради противоречието му със закона и накърняването на добрите нрави; осъдителен иск срещу „Кредисимо“ ЕАД с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК да присъждане на сумата от 639,11 евро, представляваща получени без основание суми по Договор за потребителски кредит № *** от 16.09.2022 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че е сключил с „Кредисимо“ ЕАД Договор за потребителски кредит № *** от 16.09.2022 г. при следните условия: главница – 2 165 лева /размер на кредита 2 000 лева, размер на застрахователната премия 165 лева/, срок – 15 месеца, брой погасителна вноски – 15, фиксиран лихвен процент – 40%, ГПР – 48,12%, общодължима сума по кредита 2 800,40 лева. На 16.09.2022г. ищцата сключила с „Ай Тръст“ ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство с цел обезпечаване на задълженията по сключения договор за потребителски кредит, по силата на който поела задължение за заплащане на възнаграждение на поръчителя в общ размер на 1 842,18 лева, платимо в срока на действие на договора за кредит. Ищецът твърди, че е погасил по кредита задължения в общ размер на 1 661,69 евро. Ищецът оспорва процесния договор за кредит като недействителен поради допуснато нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗПК, изразяващо се в съществуваща неяснота относно разходите, формиращи приложимия ГПР. Предвиждането в договора на размер на ГПР, различен от реално прилагания, представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП. Посочването единствено на цифровото изражение на приложимия ГПР не съответствало за законовите изисквания за яснота и определеност.

Излага твърдения за свързаност между договора за кредит и договора за поръчителство.

Ищцата посочва, че при сключване на процесния договор за кредит е допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради непосочване на предвиденото възнаграждение на поръчителя като компонент, формиращ приложимия ГПР. Ищецът сочи, че предвидената 2 застрахователна премия следвало да бъде включена в общия разход по кредита, съответно при формиране на размера на приложимия ГПР по договора, т. к. представлявала разход, пряко свързан с договора за кредит. Посредством уговорената застрахователна премия ответникът завишавал размера на главницата при липса на реално получена престация от кредитополучателя, като си осигурявал скрито възнаграждение при формално съответствие на уговорения ГПР с чл. 11 ЗПК, но в отклонение от императивните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Изтъква се несъответствие на договора с чл. 11, т. 20 ЗПК, т. к. в договора не бил посочен лихвения процент на ден. В условията на евентуалност ищеца предявява иск за прогласяване на нищожността на клаузата за дължима възнаградителна лихва по договора.

Уговореният размер на възнаградителната лихва противоречал на добрите нрави, т. к. надвишавал трикратния размер на законната лихва към датата на сключване на договора.

Като основание за прогласяване на недействителността на процесния договор за поръчителство ищцата сочи противоречие с добрите нрави поради на наличието на нееквИ.лентност между уговорените престации в договора, а същевременно срещу заплащане на уговореното възнаграждение ищцата не получавала насрещна услуга. Ищецът сочи, че сключения договор за поръчителство противоречал на целите на ДиректИ. 2008/48, т. к. прехвърлял рисковете от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и създавал неравновесие в правата и задълженията на страните по смисъла на чл. 143 ЗЗП.

Оспорва като недействителен договора за поръчителство поради недействителността на договора за кредит и акцесорния характер на поръчителството спрямо него. Предвид посочените основания за прогласяване на нищожността на договорите, респективно на клаузата за възнаградителна лихва, ищецът претендира заплащането на сумата от 639,11 евро, получени без основание суми по Договор за потребителски кредит № *** от 16.09.2022 г. Претендира сторените по делото съдебно разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Кредисимо“ ЕАД е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че приложеният към исковата молба договор за кредит не е бил сключен между страните и не е породил действие.

Оспорва ищцата да е усвоила сумата от 2 165 лева на основание процесния договор за потребителски кредит. Ответникът посочва, че представеният от ищеца договор е генериран във връзка с отправено искане за отпускане на кредит, но искането не е одобрено от ответника „Кредисимо“ ЕАД, съответното главницата не е предадена на ищеца. Ответникът твърди, че във връзка с договора за кредит не е сключван договор за предоставяне на поръчителство. Оспорва доводите на ищеца за наличие на задължение за кредитополучателя за сключване на договор за предоставяне на поръчителство, като излага аргументи за предоставен избор на кредитополучателя за предоставяне на обезпечение по кредита и възможност да се откаже от сключването на договора. Посочва, че уговореното възнаграждение по договора за поръчителство не представлява общ разход по кредита.

Посочва, че договорът за кредит имал необходимото съдържание съгласно ЗПК и съответствал на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК, като дължимата възнаградителна лихва не била уговорена при накърняване на добрите нрави.

Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Ай Тръст“ ЕООД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че приложеният към исковата молба договор за поръчителство не е бил сключен между страните и не е породил действие. Оспорва сключването на процесния договор за кредит и реалното предоставяне на заемната сума по него, откъдето извежда доводи за непораждане на правното действие на договора за поръчителство предвид акцесорния му характер.

Посоча, че възнаграждението на поръчителя не следва да бъде включено в ГПР, т. к. предоставянето на обезпечение по кредита не е задължително условие за получаване на кредита, изцяло зависи от преценката на кредитополучателя, сключването на договора за поръчителство следва сключването на договора за кредит и размера на възнаграждението не е известно на кредитодателя към момента на сключване на кредитната сделка. Въз основа на така изложените съображения моли съда за отхвърляне на исковете. Претендира разноски Разпределение на доказателствената тежест:

По установителните искове с правно основание чл. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК

Ищецът носи доказателствена тежест да установи сключването Договор за потребителски кредит № *** от 16.09.2022 г. и Договор за поръчителство от 16.09.2022г. с 3 посоченото в исковата молба съдържание, както и че същите, респ. сочените клаузи, са нищожни на твърдените основания.

Ответникът носи доказателствена тежест да установи фактите, на които основава въведените възражения срещу основателността на исковете, включително предоставянето на информация на потребителя, съдържанието на договорите и погасителния план и реда за определяне на годишния процент на разходите, както и че оспорените като недействителни договорни клаузи са индивидуално уговорени.

УКАЗВА на ищцата на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи други доказателства за сключването на Договор за потребителски кредит № *** от 16.09.2022 г. и Договор за поръчителство от 16.09.2022г., освен самите договори, както и доказателства за усвояването на заемната сума.

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 22 вр. чл. 23 ЗПК

Ищецът носи доказателствена тежест да установи факта на настъпило обогатяване от ответника за сметка на длъжника по кредита, като е получил сумата от 639,11 евро, която не му се е следвала, както и липса на правно основание за получаване на сумата поради нищожност на процесния договор за кредит, респективно на клаузата за възнаградителна лихва от неговото съдържание.