Определение № 5041 от 06.11.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5041 гр. София, 06.11.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселка Марева

Членове:

Розинела Янчева

Радост Бошнакова като разгледа докладваното от Радост Бошнакова Касационно гражданско дело № 20238002103699 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Ф. А. Д., С. Р. Д. и В. Р. Д. против решение № 88 от 06.03.2023 г., поправено с решение № 208 от 05.06.2023 г., постановени по в. гр. дело № 17/2023 г. на Окръжен съд – Пазарджик (ОС – Пазарджик), с което е потвърдено решение № 260035 от 19.08.2022 г. по гр. дело № 533/2018 г. на Велинградски районен съд (Велинградски РС) за отхвърляне на предявения от тях против П. П. С. иск по чл. 109 ЗС за осъждането му да премахне незаконен строеж, представляващ „едноетажна паянтова жилищна сграда“, находяща се в УПИ *-*, * в кв. 141 по плана на [населено място], в срок до три месеца от влизане в сила на решението, и са осъдени да заплатят разноски по производството.

Касаторите поддържат, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост от несъобразяване с изискванията на приложимата уредба на застрояване, игнориране на изводите на експертизите и установеното от свидетелските показания, водещо до липса на формирано вътрешно убеждение от въззивния съд при съобразяване на принципа по чл. 12 ГПК. Искат отмяна на решението и уважаване на иска. Претендират разноски.

Обосновават искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, с осъществяване на хипотезите на чл. 280, ал. 2 ГПК за вероятна нищожност, недопустимост и очевидна неправилност на решението, и със специалните предпоставки, регламентирани в чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, като формулират следните групи материалноправни и процесуалноправни въпроси:

Първа група въпроси, свързани с търпимостта на сградата и установяването й, включително 1 и за възможността на гражданския съд да извърши косвен съдебен контрол: 1.1. Наличието на удостоверение за търпимост на един строеж следва ли да се взема предвид при преценката дали имотът пречи на спокойното упражняване на правото на собственост на ищеца или не, в условията на предявен иск по чл. 109 ЗС; 1.2. Длъжен ли е гражданският съд да извърши косвен съдебен контрол относно законосъобразността на съдебно решение по административно дело, потвърждаващо издадено удостоверение за търпимост, когато има възражение от ищеца в производството за това, а и са събрани доказателства в насока на възражението; 1.3. Допустимо ли е гражданският съд при предявен иск по чл. 109 ЗС да прецени търпимостта на сграда/строеж при положение, че ищецът, който твърди, че спокойното и пълноценно упражняване на правото му на собственост се смущава от търпимия строеж, не е участвал в производството по издаване на удостоверение за търпимост; 1.4. Допустимо ли е в горната хипотеза гражданският съд да извърши косвен съдебен контрол при положение, че има влязло в сила съдебно решение по въпроса за търпимостта на сграда/строеж, в което дело обаче ищецът по иска по чл. 109 ЗС не е участвал в никакво качество; 1.5. Обвързват ли мотивите и диспозитивът на съдебно решение по дело за установяване търпимостта на сграда/строеж гражданския съд при предявен иск по чл. 109 ЗС относно търпимия строеж, който обаче се твърди, че пречи и смущава правото на собственост на ищеца, както и простира ли се силата на пресъдено нещо по административно дело върху ищеца по иск по чл. 109 ЗС, след като той не е участвал в административното дело;

Втора група въпроси относно сметките по регулация за придаваеми части и предвижданията в действащия план за съществуващата сграда: 2.1. В производството по чл. 109 ЗС следва ли да се вземат предвид обстоятелствата дали са уредени сметките по регулация за придаваемо място или не; 2.2. Наличието на неуредени сметки по регулация за придаваема част от един поземлен имот към друг има ли значение за преценката дали сградата, построена върху придаваемата част, смущава правото на собственост на съсед, след като тази сграда е предвидена за премахване по действащите планове; 2.3. Предвиждането съгласно устройствените планове на едно населено място на сграда за премахване следва ли да се вземе предвид при преценка на преченето и смущаването на правото на собственост в хипотезата на предявен иск по чл. 109 ЗС, при положение че предвидената за премахване сграда не е премахната; 2.4. Поведението на собственик на сграда, предвидена за премахване, който обаче не я премахва, а я поддържа и ремонтира, следва ли да се отчете при предявен против него иск по чл. 109 ЗС и счита ли се то за добросъвестно;

Трета група въпроси относно преценката за наличието на пречене или смущаване относно упражняването на право на собственост, включително и дали то е по-голямо от обикновеното по смисъла на чл. 50 ЗС: 3.1. Техническата невъзможност за довършване на законно одобрения и разрешен строеж и в тази връзка наличието на пречка за това поради непремахването на предвидена за премахване сграда, следва ли да се прецени като смущаване упражняване правото на собственост в пълен обем при иск по чл. 109 ЗС; 3.2.

При иск по чл. 109 ЗС съставлява ли пречка или смущаване упражняване правото на собственост и следва ли да се даде превес на предвидена по план за събаряне сграда при 2 невъзможността ищецът да завърши законно предвидената си, но недовършена сграда; 3.3.

Какви по вид и обем следва да са смущенията в упражняване правото на собственост за собствениците на имот, съседен на този, в който е осъществено незаконно строителство, за да се преценят като по-големи или по-малки пречки от обикновените по смисъла на чл. 50 ЗС; 3.4. Как се преценява по-големи или по-малки са пречките от обикновените и допустимо ли е технически въпроси да се преценява посредством свидетелски показания; 3.5. Въз основа на какви критерии съдът, сезиран с иск по чл. 109 ЗС, следва да прецени дали създаваните от ответника пречки са по-големи от обикновените по смисъла на чл. 50 ЗС; 3.6.

Възможно ли е основание за иска по чл. 109 ЗС да е бездействие и състояние, което пречи на собственика в пълен обем да осъществява правото си на собственост, и Четвърта група въпроси, свързани със задължението на въззивният при разрешаване на правния спор да прецени всички относими доказателства и да обсъди наведените от страните доводи и възражения, излагайки мотиви по тях: 4.1. Съставлява ли процесуално нарушение на чл. 235, ал. 2 ГПК необсъждането в пълнота на събраните по делото доказателства; 4.2. Задължен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди доводите на страните и да мотивира решението си по съществото на правния спор; 4.3. Следва ли мотивите на съдебното решение и в частност въззивното, да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо съдът, и в частност въззивният, счита доводите и възраженията на страните за основателни, респективно неоснователни; 4.4. С оглед задължението на въззивния съд да обсъди всички обстоятелства по делото и да се произнесе по всички доводи и възражения във въззивната жалба и в отговора на въззивна жалба, то следва ли въззивният съд да формира своите изводи за фактите след съвкупна преценка на доказателствата по делото и да се произнесе по всички възражения и доводи; 4.5. Длъжен ли е съдът в решението си да обсъди и служебно да прецени свидетелски показания с оглед на заинтересованост на свидетеля и да обсъди показанията му ведно с всички други доказателства по делото; 4.6. Длъжен ли е съдът да изложи мотиви защо приема или не приема показанията на свидетел, както с оглед на заинтересоваността на свидетеля, така и с оглед достоверността на показанията и съответствието им с останалите доказателства по делото.

Посочват, че така формулираните в изложението правни въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк. дело № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, решение № 74 от 09.07.2014 г. по гр. дело № 6580/2013 г. на ВКС, II г.о., решение № 493 от 24.06.2010 г. по гр. дело № 719/2009 г. на ВКС, I г.о., определение № 278 от 28.05.2018 г. по гр. дело № 3662/2017 г. на ВКС, II г.о., решение № 6 от 16.03.2012 г. по гр. дело № 925/2011 г. на ВКС, решение № 873 от 17.12.2010 г. по гр. дело № 175/2010 г. на ВКС, решение № 238 от 17.07.2012 г. по гр. дело № 1081/2011 г. на ВКС, I г.о., решение № 129 от 22.07.2014 г. по гр. дело № 4880/2013 г. на ВКС, I г.о., ТР № 31 от 6.II.1985 г. по гр. дело № 10/1984 г. на ОСГК на ВС, решение № 1190/1999 г. по гр. дело № 2042/1998 г. на ВКС, IV г.о, решение № 302/2009 г. по гр. дело № 5611/2007 г. на ВКС, III г.о, ТР № 1 от 2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 260 от 30.10.2013 г. по гр. дело № 1286/2012 г. на 3

ВКС, IV г.о., решение № 123 от 30.05.2011 г. по гр. дело № 890/2010 г. на ВКС, III г.о, решение № 380 от 02.06.2009 г. по гр. дело № 758/2009 г. на ВКС, III г.о., решение № 232 от 20.03.2009 г. по гр. дело № 2716/2008 г. на ВКС, IV г.о., определение № 768 от 25.10.2012 г. по т. дело № 410/2012 г. на ВКС, II т.о., решение № 27 от 22.04.2019 г. на ВКС по гр. дело № 1321/2018 г. на ВКС, IV г. о., решение № 331 от 19.05.2010 г. по гр. дело № 257/2009 г. на ВКС, IV г.о., решение № 217 от 9.06.2011 г. на ВКС по гр. дело № 761/2010 г. на ВКС, IV г.о., решение № 700 от 28.10.2010 г. по гр. дело № 91/2010 г. на ВКС, IV г.о., решение № 260 от 30.10.2013 г. по гр. дело № 1286/2012 г. на ВКС, IV г.о., решение № 422 от 3.06.2010 г. по гр. дело № 805/2009 г. на ВКС, I г.о., и решение № 251 от 27.07.2015 г. по гр. дело № 6970/2014 г. на ВКС, IV г.о. Извеждат също, че поставените въпроси са от значение и за точното прилагане на закона и за развитието на практиката.

Ответникът по касация – П. П. С., не е подал отговор на касационната жалба в законоустановения срок по чл. 287, ал. 1 ГПК.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ г. о., като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, поддържани в изложението, констатира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежни страни, чрез пълномощник с редовно учредена по производството представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен от ищците (сега касатори) против П. С. иск по чл. 109 ЗС за премахване на собствена на последния „едноетажна паянтова жилищна сграда“, попадаща в УПИ *-*, * в кв. 141 по плана на [населено място]. Премахването й е поискано поради извършване на предвиденото в застроителния и регулационен план (ЗРП) от 1985 г. основно застрояване в имотите, включени в посочения урегулиран поземлен имот въз основа на заповед от 14.07.2003 г. на кмета на община Пещера за частично изменение на подробния устройствен план, и в предвидения от собствениците на тези поземлени имоти в декларациите им от 1987 г. срок, и непредвиждане в същия план на запазване на процесната съществуваща в имота сграда, заповедта за премахването на която е отменена с влязло в сила решение на административния съд, но която пречила на пълноценното упражняване на правото им на собственост върху сградата поради неспазване на изискуемото отстояние, респ. близостта на сградите, водеща до липса на вентилация и достъп до слънчева светлина, наводнявания и мухъл и създаване на опасност за живота и здравето на обитателите й.

Ответникът П. С. е оспорил иска, възразявайки че собствената му сграда не е незаконен строеж поради построяването й като масивна жилищна сграда през 1953 г. въз основа на одобрен архитектурен проект, а и представлявала търпим строеж, като по надлежния ред е установено за нея, че тя не е опасна, както и че ищците са тези, които не са спазили изискуемото отстояние от границата на имота.