Решение № 205 от 28.04.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 205 гр. Пловдив, 28.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско дело № 20225001000120 по описа за 2022 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 260355 от 10.12.2021 година, постановено по т. дело № 37/2021 година по описа на О.С. - С.З., е осъдена ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК:

*********, със седалище и адрес на управление ****, да заплати на В. СТ.

Г., ЕГН **********, с адрес ****, сумата от 49 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания в резултат на претърпяното от него ПТП на 10.08.2020 г„ ведно със законната лихва от 03.09.2020 г. до окончателното й изплащане, като предявеният от В. СТ. Г. иск за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 49 000 лева до претендираниге 150 000 лева. Отхвърлена е и акцесорната претенция за законна лихва за периода от 17.08.2020 г. до 02.09.2020 г. като неоснователна.

Със същото решение ЗК „Л.И.“ АД е осъдена да заплати на В. СТ. Г. обезщетение за имуществени вреди в резултат на ПТП от 10.08.2020 година в размер на 475,49 лева, ведно със законната лихва от 18.09.2020 г. до 1 окончателното изплащане на сумата, като предявеният иск за обезщетение за имуществени вреди е отхвърлен над този размер до претендирания размер от 679,27 лева като неоснователен.

Осъдена е ЗК „Л.И.“ АД да заплати на адв. П.К. от САК, с адрес **** адвокатско възнаграждение в размер на 2 027,72 лева с ДДС за осъществена безплатна адвокатска помощ, съразмерно с уважената част от исковете.

Осъдена е ЗК „Л.И.“ АД да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт сумата от 1 987,17 лв. за държавна такса, както и сумата от 229,84 лв. за възнаграждения на вещи лица, платена от бюджета на съда, съразмерно с уважената част от исковете.

Осъден е В. СТ. Г. да заплати на ЗК „Л.И.“ АД, сумата от 249,55 лева разноски, съразмерно отхвърлената част от исковете.

Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от адвокат П.К. като процесуален представител на ищеца в първоинсанционното производство В. СТ. Г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от него иск за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 49 000 лева до претендираните 150 000 лева. Оплакванията са за неправилност на решението в тази му част. Твърди се на първо място, че определеният от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди от общо 70 000 лева е занижен, не е съобразен с вида, интензитета и продължителността на неимуществените вреди, причинени на ищеца при процесното ПТП, с тяхното отражение върху самочувствието му, начина му на живот и работа, както и върху емоционалното му и психическо състояние и че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди при конкретните установени по делото обстоятелства е 150 000 лева. Този размер съответствал на законово установените лимити на отговорността на застрахователите по застраховка „Гражданска отговорност“ и на размерите, присъждани от съда в сходни случаи. Втората група доводи касаят неправилност на изводите на съда за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.

Твърди се, че липсват безспорни доказателства за съпричиняване и че изводите за наличие на такова не могат да почиват на предположения. Не било установено, че липсата на поставен предпазен колан от пострадалия е в причинно-следствена връзка с уврежданията и че те не биха настъпили в такава степен при поставянето му. При условията на евентуалност се 2 поддържа, че дори при извод за съпричиняване, определеният процент от съда бил завишен и че следвало да се приеме съпричиняване в размер на не повече от 5 до 10%. Искането е да се отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да се постанови ново по същество, с което на ищеца да се присъди допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на 101 000 лева / наред с присъдените от първоинстанционния съд 49 000 лева/, ведно със законната лихва от 17.08.2020 година до окончателното изплащане на сумата. Има и искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя адвокат П.К. на основание чл.

38 ал. 1 т. 2 от ЗА ведно с дължимия ДДС съобразно изхода на спора пред първата и пред въззивната инстанция и за отмяна на решението в частта, с която ищецът е осъден да заплати разноски на ответното дружество.

Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от ЗК „Л.И.“ АД, представлявано от юрисконсулт Ч., с изразено становище за нейната неоснователност, съдържащ искане за потвърждаване на решението в обжалваната част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 300 лева.

Пред въззивната инстанция не са направени нови доказателствени искания.

Съдът, съобразявайки доводите на страните и доказателства, приема следното: събраните по делото

Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е от лице, имащо правен интерес да обжалва, а именно от ищеца срещу отхвърлителната част на първоинстанционното решение, като при подаването й е спазен срока по чл. 259 от ГПК.

Въззивната инстанция, с оглед правомощията си по чл. 269 от ГПК намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

С представените по делото доказателства се установява, че ищецът В. СТ. Г. е сезирал ответното дружество с молба от 03.09.2020 година за заплащане на обезщетение за претърпените от него неимуществени и имуществени вреди, настъпили при ПТП, станало на 10.08.2020 година, която е заведена с вх. № 11276/03.09.2020 година и въз основа на нея е образувана щета № ****-****-**-**-****. Ответното застрахователно 3 дружество е отказало да изплати обезщетения по заведената щета, позовавайки се на непредставяне на доказателства, необходими за уважаването на претенцията / писмо изх. № 12496/12.11.2020 година/. При тези данни, съдържащи се в първоинстанционното производство, следва да бъде направен извод, че искът пред съда е допустим съгласно разпоредбата на чл. 498 ал. 3 от КЗ.

По отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивната инстанция дължи произнасяне по доводите във въззивната жалба, освен когато става дума за приложение на императивна правна норма или когато съдът следи служебно за интересите на някоя от страните по делото или ненавършили пълнолетие деца. / т. 1 от ТР № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС/. С оглед на тези свои правомощия съдът ще се произнесе по въведените с въззивната жалба оплаквания, посочени по- горе.

Неимуществените вреди, описани в обстоятелствената част на исковата молба, които ищецът В. СТ. Г. твърди, че е претърпял и продължава на търпи в резултат на ПТП от 10.08.2020 година, са следните: контузио корпорис, фрактура осис пубии декстра, фрактура ацетабули декстра, фрактура сакри синистри, фрактура процеси транверси L1, L2, L3, L4 и L5 декстри. Твърди се, че след ПТП ищецът е приет в К.Н. на УМБАЛ – С.З., където му е проведена медикаментозна терапия, поставен му е тораколумбален имобилизиращ корсет и е изписан на 14.08.2020 година с препоръка да носи имобилизиращия корсет 6 месеца и да приема изписаните му лекарства. Посочено е, че в резултат на тези телесни увреждания ищецът е претърпял силни болки и страдания, възстановителният период бил съпътстван от много неудобства и ограничения, включително при извършването на ежедневните битови дейности – обличане, тоалет, миене,пазаруване, готвене, тъй като той бил обездвижен и било невъзможно да се обслужва сам. Преди ПТП ищецът бил активен, в добро здравословно състояние, работещ, а след това в резултат на травмите бил лишен за дълъг период от време от възможността да работи, да извършва обичайните си дейности и да води обичайния си начин на живот. Освен физическите болки ищецът изживял и силен стрес, който се отразил изключително негативно на психическото му и емоционалното му състояние и щял да остане в съзнанието му за цял живот.

4

Към исковата молба ищецът е приложил писмени доказателства, свързани с причинените му травми и проведено лечение – епикриза от К.Н. на УМБАЛ „П.Д.С.К. АД град С.З., където е бил на болнично лечение през периода от 11.08.2020 година до 14.08.2020 година и амбулаторен лист от първично посещение при СИМП от 09.09.2020 година

От писмените доказателства и от приетата по делото комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза в медицинската й част, която съдът възприема като компетентна, незаинтересована и неоспорена от страните се установява, че в пряка причинна връзка с процесното ПТП, станало на 10.08.2020 година, са следните увреждания на ищеца: контузия на тялото, фрактура на десните странични израстъци на 1,2,3,4 и 5 лумбални /поясни/ прешлени и бодлестия израстък на 5 лумбален прешлен, фактура на дясната горна арка на пубисната / срамна/ кост и фрактура на ацетабулума без дислокация. Лечението на така описаните телесни увреждания включвало поставен тораколумбален имобилизиращ корсет за шест месеца, постелен режим за три месеца и медикаментозна терапия, както и рехабилитация след шест месеца. В заключението е посочено, че през първите четири месеца ищецът е бил обездвижен, без право на сваляне на поставения корсет. През следващите три месеца той е можел да сваля обездвижващия корсет само при хигиенни дейности в леглото, а по-късно и при физиотерапия и балнеолечение. Движенията в кръста, таза и долния десен крайник на ищеца били силно болезнени и затруднени, като в първите три до четири месеца ищецът е бил изцяло зависим от други хора за хигиена, обличане и събличане, придвижване, приготвяне на храна и самостоятелно хранене. В следващите три месеца той също е бил зависим от други хора, но за по-малък обем дейности. Според вещото лице ищецът ще усеща болки в областта на фрактурите при промяна във влажността, температурата, физическата натовареност, продължителен прав стоеж, навеждане и повдигане на предмети, повиване в кръста, бързо ходене и бягане в рамките до 10-12 месеца от травмата при добро развитие на оздравяването, правилно проведен режим и балнео и физиолечение. В т. 14 от комплексната експертиза са посочени периодите на оздравяване на отделните травми, получени от ищеца при ПТП, а именно 10 дни за контузията на тялото, 6 до 8 месеца за фрактурата на страничните израстъци на лумбалните прешлени и бодлестия израстък на 5 лумбален прешлен, с остатъчните оплаквания, посочени по5 горе, 2 до 3 месеца за фрактурата на дясната горна арка на пубисната кост и 3 до 4 месеца за фрактурата на ацетабулума без дислокация. Към момента на изготвяне на приетото по делото заключение / една година и три месеца след ПТП/ вещото лице е установило въз основа на извършения преглед и казаното от самия ищец, че той е възстановен, придвижва се сам, без помощни средства и без придружител, не носи колан и може да извършва ежедневните си дейности, като има епизодични болки в дясната тазобедрена става и в кръста при по-сериозни натоварвания и при студ. Към този моменти ищецът все още не можел да се движи бързо и да бяга, повратливостта в кръста все още не била в пълен обем, а била ограничена и придружена с болки.

По делото е изслушана и съдебно психологическа експертиза, изготвена от психолога

К.Я.. От тази експертиза се установява, че при ищеца се наблюдава много висока степен на ситуативна и личностова тревожност като качество на характера му. Това състояние на субективен дистерс и емоционално разстройство, което обикновено нарушавало социалното функциониране, възниквало като последица от стресогенно житейско събитие, което е засегнало целостта на социално обкръжение на ищеца и било рисков фактор за появата и оформянето на симптомите на разстройство в адаптацията, а именно напрежение, тревожност, подтиснато настроение, разсеяност, затвореност, проблеми със съня, апетита, теглото, отчаяние и песимизъм, загуба на интерес към дейности, които преди това са му носели удоволствие, чувство на безнадежност. В заключението е отразено, че установените повишени резултати по скала „невротизъм“ сочат на повишена емоционална лабилност и нисък праг на фрустационен натиск, със значителни психосоматични нарушения, хиперактивност и емоционална чувствителност, заради които връщането към обичайното състояние след преживян емоционален срив е трудно. Към момента на изготвяне на заключението / една година след ПТП/ вещото лице е установило, че при ищеца са налице изразени проблеми, породени от преживяната остра стресова реакция в резултат на ПТП, като съществува потенциален риск тези проблеми да бъдат задълбочени, тъй като травмата не е преработена, случилото се е довело до негативни емоционални преживявания в рамките на разстройство в адаптацията с повишено чувство на отчаяние, несигурност и тревожност, което налагало консултация с психиатър и евентуално медикаментозна терапия. Конкретните прояви при ищеца били епизодични 6 проблеми със съня и апетита, повишена тревожност и безпокойство, повишен депресивитет и несигурност, повишена емоционална лабилност, често „оживяване“ на спомена за случилото се, ограничително поведение, промяна на интересите и навиците. Вещото лице е заключило, че към момента на изготвяне на експертизата тази болестна симптоматика е с умерена степен на изразеност, като води до субективен дистрес и все още затруднява цялостното личностово и социално функциониране.