Решение № 42 от 20.03.2023, Районен съд - Оряхово

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Оряхово, 20.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Н.Л.К. при участието на секретаря А.А.Б. като разгледа докладваното от Н.Л.К. Гражданско дело № 20221460100613 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

От С. В. С., ЕГН:********** от с.Липница, обл.Враца, ул.“ Васил Левски „ №22 чрез процесуалния й представител адв.М. В. М. от АК – Пловдив против „ Кредисимо „ ЕАД, ЕИК:175330437, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“ Витоша „ №146 / сграда А /, ет.4, Бизнес център „ България „, представлявано от С.Р.Я е предявен иск както следва:

- иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.11, вр.чл.19, ал.4 и чл.22 от ЗПК за провъзгласяване нищожността на договор за потребителски кредит №2348218/12.02.2021г., сключен между страните като противоречащ на закона и на добрите нрави;

- в условията на евентуалност е предявен иск за провъзгласяване нищожността на клаузата на чл.4, ал.1 от договор за потребителски кредит №2348218/12.02.2021г., сключен между страните на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, вр.чл.21 от ЗЗД, вр.чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП;

- с правно основание чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 100.00 лева / сто лева и нула стотинки /, представляваща недължимо платена сума по недействителен договор за потребителски кредит №2348218/12.02.2021г., сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 10.10.2022г. / видно от пощенското клеймо / до окончателно изплащане на сумата;

- в условията на евентуалност – на основание чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 50.00 лева / петдесет лева и нула стотинки /, представляваща недължимо платена сума 1 като възнаграждение за поръчител на основание чл.4, ал.1 от договор за потребителски кредит №2348218/12.02.2021г., сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 10.10.2022г. / видно от пощенското клеймо / до окончателно изплащане на сумата;

В подкрепа на иска са представени писмени доказателства.

В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по договор за потребителски кредит №2348218/12.02.2021г., сключен между нея и ответното дружество.

Сочи се, че съгласно договора ищцата следвало да върне по кредита сума в общ размер на 6626.88 лева, при получена сума от 4000.00 лева, при ГПР 47.71%, ГЛП 39.65 %, срок на кредита от 24 месеца.

Отразено е, че въз основа на чл.4, ал.1 от договора, ищцата е сключила с „ Ай тръст „ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство с цел обезпечаване на вече сключения договор за потребителски кредит.Сочи се, че по договора за предоставяне на поръчителство ищцата е следвало да заплати сумата от 4997.28 лева, която сума била разпределена на 24 месечни вноски в размер на 208.22 лева, включени и начислени към всяка една вноска по договора за потребителски кредит.

Твърди се, че ищцата 19.03.2021г. е погасила предсрочно договора.

Счита се, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.22, вр.чл.11 и ч19, ал.4 от ЗЗД, а в условията на евентуалност, че клаузата на чл.4, ал.1 от договора за потребителски кредит е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, вр.чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗПК, като в тази връзка се излагат следните основания:

- съгласно чл.22 от ЗПК, вр.чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК , договорът за потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му.В случая в процесния договор на дата 12.02.2021г. е бил посочен ГПР, но липсвали каквито и да било условия за прилагането му.Липсвало изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив.Сочи се, че нарушението е било още по съществено доколкото нито в договора, нито в погасителния план имало отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и таксата гаранция, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя.Счита се, че визираната неяснота съществено ограничава правата на ищцата и била основание за недействителност на договора;

- в чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК било предвидено, че в договора трябва да се съдържат условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на 2 разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.Сочи се, че в случая има погасителен план, но същият не отговарял на условията на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК – в него липсвала задължителната информация по ЗПК.Счита се, че доколкото в договора за потребителски кредит и договора за гаранция е била предвидена дължимостта на главница, договорна лихва, такса гарант, то същите е следвало да бъдат индивидуализирани, подробно посочени с оглед тяхната периодичност.Сочи се, че така претендираната сума по двата договора не била индивидуализирана по никакъв начин, не ставало ясно каква част от нея е главница, каква част е лихва и каква част е такса гарант, както и дали не се съдържа в нея и друга сума.Това не било сторено от кредитодателя, а единствено и само се е задоволил с посочване на обща дължимата сума, без да става ясно, какво точно се съдържа в тази обща сума.Това създавало невъзможност ищцата да разбере заплащаните от нея вноски по погасителния план какви компоненти включват, как са изчислени и на каква база.Сочи се, че посоченото се явявало още едно самостоятелно основание за нищожност на договора за паричен заем;

- чл.11, ал.1 т.10 от ЗПК сочел, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин.Годишният процент на разходите следвало да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислявал по специална формула, като спазването на това изчисление, давало информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора.Сочи се, че в процесния договор за потребителски кредит е била посочена само абсолютна стойност на ГПР.Липсвала ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита - кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият.Съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора /, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит – т.е., в посочената величина следвало по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.Доколкото е предвидена дължимостта на възнаграждение за поръчителство, не ставало ясно, дали същото е включено в ГПР, изобщо нямало никаква информация, какво точно е включено в процента на ГПР, дали е само лихвата, дали е лихва и други разходи, който е следвало да бъдат подробно описани,Сочи се, че в случая в договора за кредит яснота досежно тези обстоятелства липсвала.Следвало да се има предвид, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е 3 императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо.Тези съставни елементи обаче оставали неизвестни, при което се създавали предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса.Не ставало ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена дължимост и на неустойка.От изложеното не можело да се направи еднозначен извод, че разходите са включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени, поради което не е ясно по какъв начин е формиран, неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема.Отразено е, че след като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях.Не било ясно посочената годишна лихва в договор за паричен заем как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР.По този начин потребителя е бил поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.За да бъде спазена разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, следвало в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения паричен заем представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които заемателя ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.Поставянето на заемателя в положение, че за да разбере действителния размер на ГПР да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по паричния заем, невключена в ГПР, противоречало на изискването за яснота, въведено в чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК;

- съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора /, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.Сочи се, че заплащането на сумата по договора за поръчителство следвало да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя.Доколкото сключването на договор за поръчителство е въздигнат като елемент от сключването на договор за паричен заем, без когото последният не може да бъде сключен - налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по договора за поръчителство се нарушавало изискването ГПР да не бъде по - висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г.;

- при извършена справка в Търговския регистър по партидата на 4 ответните страни се установявало, че същите са свързани лица, а именно, едноличен собственик на капитала на " Ай Тръст " ЕООД е " Кредисимо" АД.Основен предмет на дейност на ответника е гаранционни сделки, каквато е процесната.Следвало да се посочи, че печалбата на " Ай Тръст " ЕООД от извършената от него търговска дейност като поръчител, се разпределяла в полза на едноличния собственик " Кредисимо " АД.С оглед това обстоятелство можело да се направи заключение, че със сключване на договора за поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като в договора за поръчителство се уговоря възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като печалба на " Кредисимо " АД.Сочи се, че с договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за кредит, сключен с " Кредисимо " АД, доколкото плащайки задължението на потребителя в полза на " Кредисимо " АД кредиторът плаща вземането си сам на себе си.Със сключването на договор за поръчителство се целяло едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК, което от своя страна водело до недействителност на договора за кредит и договора за поръчителство;