Определение № 530 от 22.08.2024, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 530 гр. Варна, 21.08.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно частно търговско дело № 20243001000405 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 т. 2 ГПК и е образувано по частна жалба, подадена от името на ЗАД Д.: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ, чрез адв. С. против определение №735/03.06.2024 г. по електронно дело 20233100900339(ТД№ 339/2023 г.), по описа на Окръжен съд – Варна, с което е оставена без уважение молбата му за възстановяване на срок за въззивно обжалване на постановено по същото дело решение по съществото на спора по изплащане на застрахователно обезщетение на пострадалата А. Т. Т..

Частната жалба, е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, чрез надлежно овластен пълномощник( л. 33 от делото на ВОС), срещу определение, което подлежи на обжалване и се явява процесуално допустима.

Жалбоподателят се оплаква за неправилно преценени факти по уведомяване на ответното дружество, тъй като съдът е отказал да приеме като обективна техническа пречка за получаване на съобщение от съда установеното закриване на електронния адрес на юрисконсулт, чийто трудов договор е бил вече прекратен. Моли за отмяна на неправилното определение и възстановяване на пропуснатия срок за въззивно обжалване.

Насрещна страна А. Т. Т., чрез адв. С. оспорва оплакванията, като сочи правилно приложена процесуална санкция за застрахователя, задължен по чл.

50 ал.5 ГПК, който не е уведомил съда нито за оттегляне на пълномощното на юрисконсулта, нито за нов електронен адрес за връчване на съобщенията, респективно срокът е бил пропуснат не поради обективно препятствие, а поради липсата на адекватна организация на воденето на делата на самата страна.

За да се произнесе по спорния процесуален въпрос, въззивния съд съобразява следното:

1

Доколкото се касае за обжалване на акт, с който се отговаря по същество на искане до съда със самостоятелни правни последици( по смисъла на ТРОСГТК 5/2015 на ВКС), съответното приложение на чл. 270 ГПК възлага на въззивната инстанция и служебна проверка не само за действителност на определението, но и за допустимост и редовност на обособеното производство по процесуалния въпрос за възстановяване на пропуснат от страната преклузивен срок за упражняване на право на защита.

Постановеното определение е действително (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК по т. д. № 1/2011 г. на ВКС), но при преценката на разгледаната по реда на чл. 66 ГПК молба на ответника – застраховател, въззвиният съд констатира несъответствие между посочените от страната обстоятелства и искането, отправено до съда. От една страна молителят е посочил, че не е успял да узнае за адресирано на 13.03.2024г. до електронен адрес на юрисконсулта му съобщение за постановеното по делото решение, тъй като не е могъл да го получи на посочената служебна пощенска кутия, която не е функционирала след прекратяване на трудово правоотношение с този пълномощник от 03.11.2023г.

Съответно на тези факти е искането за ново изпращане съобщение на адреса на управление на търговското дружество, за да се постави надлежно началото на срока за въззивно обжалване за неуведомената до момента страна. От друга страна обаче, изрично е заявено искане за възстановяване на срок за въззивно обжалване, обосновано със законова хипотеза на чл. 64 ал.2 ГПК и признание за узнаване на изтичането на същия срок по повод претенция за доброволно изпълнение на вече стабилното първоинстнационно решение.

Така обоснованото искане е „комбинация“ от две взаимно изключващи се последици, защото първото от тях, насочено към повтаряне на ненадлежно първоначално връчване, предполага оттегляне на неправилна преценката на първоинстанционния съд за редовност на връчването, обявено в разпореждане №1618/22.03.2024г. като санкция на посочен от застрахователя несъществуващ електронен адрес, а второто изисква обосновка на други извънредни и непреодолими за страната пречки (различни от закриване на служебна пощенска кутия), както и представяне на всички книжа, които молителят не е успял да подаде преди изтичането на срок за обжалване на редовно връчено решение. Процедурата по възстановяване на срока за обжалване е извънредна процесуална защита, която не е допустима при наличие на редовно средство за въззивен контрол, затова както искането за ново връчване, така и твърденията на ненадлежно уведомяване на ответника за постановеното решение не съответстват на молба за възстановяване на срок. Тези доводи по естеството си представляват оплаквания за неправилно отчитане на постановения съдебен акт като необжалван, и компетентен да ги разгледа е вишестоящия съд, но само ако бъде сезиран с изричен прекратителен акт (връщане на просрочена въззивна жалба), какъвто още по делото не е постановяван.

Без да се разграничат двете несъвместими искания и да се отстранят вътрешните противоречия между обосновката им с фактически твърдения, съответни на извънредно средство за процесуална защита или на заявено редовно искане за въззивен контрол, не би могло да се квалифицира правилно сезирането на първоинстанционния съд и съответно да се преценява 2 допустимост на постановения по него акт. Този вид нередовност на молбата на страната може да бъде коригирана при подготовката на въззивния съд за въззивното произнасяне по съществото на искането ( арг. от т. 5 на ТРОСГТК 1/2013), след съответни уточнения по надлежно дадени указания.

По тези съображения, съставът на Варненски апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

Приема за разглеждане частна жалба на ЗАД Д.: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД против определение №735/03.06.2024 г. по електронно дело 20233100900339(ТД№ 339/2023 г.), по описа на Окръжен съд – Варна.

УКАЗВА на молителя З. Д.: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД, че искането за възстановяване на пропуснат процесуален срок следва да бъде основано на твърдения за особени и непредвидени пречки за упражняване на право на жалба в рамките на признат надлежно изтекъл срок(след редовно фикционно връчване на съобщението, изпратено до несъществуващ електронен адрес), като едновременно с това искане молителят е длъжен да приложи и всички книжа, които е пропуснал да подаде и на осн.чл.101 ал.1 ГПК ЗАДЪЛЖАВА ответника – молител в седмичен срок, считано от връчване на препис от настоящото определение, с писмена молба с препис за насрещната страна да отстрани несъответствието между посочените в молба, рег. № 11299/02.05.2024 от Регистър на ВОС твърдения и заявените искания, като уточни еднозначно и изрично коя от двете взаимно изключващи се правни последици търси:

1. дали иска да му бъде възстановен изтеклият след надлежно фикционно връчване(обявено с разпореждане № 1618/22.03.2024г), срок за въззивно обжалване, като в този случай молителят следва да представи всички книжа, които е пропуснал да подаде и да обоснове допълнително конкретни факти за особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее като пречки за пропускане на срока(доколкото твърденията за техническа невъзможност за получаване на съобщението до несъществуващ адрес изключват допустимост на процедура по чл. 62 ал.2 ГПК и са неотносими към това искане) или

2. дали иска да упражни пряко правото си на въззивно обжалване в рамките на срок, който не започнал да тече поради ненадлежно връчване (неполучено по технически причини съобщение, адресирано на 13.03.2004г до електронна поща на вече освободена юрк. Иванова), като в този случай молителят следва да представи за администриране чрез първата инстанция своята въззивна жалба и да обоснове искане за оттегляне по реда на чл. 253 ГПК на преценката за редовно фикционно връчване до съда, постановил разпореждане № 1618/22.03.2024г. (което ще подлежи на ново разглеждане извън настоящото въззивно производство).

При неизпълнение на указаните задължения в срок въззивният съд ще счита, че нередовностите не са отстранени и ще разгледа жалбата срещу обжалвания съдебен акт, на осн. чл. 101 ал. 3 ГПК като постановен 3 по липсващо (нередовно) сезиране в изпълнение на общо предоставеното му правомощие по чл. 270, ал. 3 ГПК.

Делото се докладва след изтичане на срока за ПРОИЗНАСЯНЕ ПО СЪЩЕСТВО.

Препис от определението да се връчи на пълномощника адв. С. на посочен в частната жалба адрес.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4