Решение № 491 от 24.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 491 гр. София, 24.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рафаела Ст. Матева Въззивно гражданско дело № 20231100507103 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 13860/01.12.2022 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение № 5589/07.04.2023 г. – и двете постановени по гр.д. № 32238/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 56 състав, съдът е признал за установено на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл.

86, ал. 1 ЗЗД, че П.Н. Ч.а, ЕГН **********, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: *******, ул. „******* следните суми, а именно: сумата от 1242,29 лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва за забава от 15.07.2021 г. до изплащане на вземането; сумата от 46,18 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.06.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва за забава от 15.07.2021 г. до изплащане на вземането; сумата от 157,90 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2019 г. до 07.07.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 23.07.2021 г. по ч.гр.д. № 41445/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 56 състав.

С горепосоченото решение съдът е признал за установено на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Н. Г. Ч., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК:

*******, следните суми, а именно: сумата от 248,46 лв., представляваща 1 стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва за забава от 15.07.2021 г. до изплащане на вземането; сумата от 9,37 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.06.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва за забава от 15.07.2021 г. до изплащане на вземането; сумата от 31,59 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2019 г. до 07.07.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.

410 ГПК от 23.07.2021 г. по ч.гр.д. № 41445/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 56 състав.

С постановеното решение съдът е отхвърлил предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ******* срещу П.Н. Ч.а, ЕГН ********** и Н. Г. Ч., ЕГН ********** искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на: сумата от 9,32 лв. спрямо П.Н. Ч.а, и на сумата от 1,88 лв. спрямо Н. Ч., които суми представляват мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, начислена за периода от 31.07.2018 г. до 07.07.2021 г.

С оглед изхода на спора е разпределена и отговорността за разноските в заповедното и исковото производство.

Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД като трето лице – помагач на страната на ищеца.

Производството по делото е образувано по въззивни жалби с вх. № 290060/29.12.2022г. и вх. № 92543/03.04.2023 г., уточнени с молби от 17.04.2024 г. и 11.06.2024 г., подадени от Н. Г. Ч., ЕГН ********** – в лично качество и като наследник на починалата след постановяване на първоинстанционното решение П.Н. Ч.а, чрез адв. К., с които се обжалва решението на първоинстанционния съд в частта му, с която са уважени предявените срещу П.Н. Ч.а, ЕГН ********** и Н. Г. Ч., ЕГН ********** искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В жалбите и уточнителните молби се излага становище за неправилност и необоснованост на съдебния акт, както и за постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон.

Оспорва се изводът на първоинстанционния съд, че Н. Г. Ч. е пасивно легитимиран в лично качество да отговаря по предявените искове. В тази връзка се сочи, че ищецът не е представил по делото доказателства, от които да се установява същият да е собственик или вещен ползвател на топлоснабдения имот, респективно клиент на топлинна енергия. Допълва също така, че не са ангажирани и доказателства Н. Ч. да е приел наследството на своя наследодател П.Н. Ч.а. На следващо място във въззивните жалби са изложени подробни аргументи за недължимост на мораторна лихва в размер на законната лихва върху задълженията за доставена топлинна енергия, поради неизпадането на длъжника в забава, както и за недължимост на главницата за предоставяне на услугата дялово разпределение за процесните периоди. С оглед на изложеното, се отправя искане първоинстанционното решение да бъде отменено, а предявените искове – да бъдат отхвърлени.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация 2

София“ ЕАД, ЕИК: ******* е депозирала писмен отговор на въззивните жалби с вх.№ 155037/02.06.2023 г., с който се изразява становище за тяхната неоснователност, като се моли същите да бъдат оставени без уважение, а първоинстанционното решение – да бъде потвърдено. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор по подадените въззивни жалби от третото лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби са подадени от активно легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, отправени са до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се явяват допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. След извършена проверка съдът намира, че постановеното решение е валидно и допустимо в обжалваната част, като по направените във въззивната жалба оплаквания относно неговата правилност, намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр.

1 ЗЗД във вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Основателността на предявените искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във чл.

150 ЗЕ за заплащане стойността на потребена топлинна енергия е обусловена от наличието на следните предпоставки: съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и сочените за потребители лица, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на купувачите на енергията е възникнало корелативното задължение за заплащане на цената й; доставка на топлинна енергия до процесния имот през процесния период; неизпълнение на насрещното задължение на ответниците за заплащане на дължимата за потреблението цена в претендираните размери.

Във връзка с установяването на първата предпоставка следва да се има предвид, че понятието "клиент на топлинна енергия" е легално определено в разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ (изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), според която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 от ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ. Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) "битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, 3 климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Така очертаният кръг от лица се допълва с разясненията, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС, според което клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Сключването на договора с третото лице следва да бъде доказано, като допустими са всички доказателствени средства, предвидени в ГПК.

Оплакванията, направени с въззивната жалба, за порочност на първоинстанционния съдебен акт, се отнасят именно до установяване наличието на горепосочената първа предпоставка за основателност на исковите претенции досежно ответника Н. Г. Ч.. Въззивният съд намира изложените от въззивника оплаквания в тази връзка за неоснователни поради следните съображения:

Пред първоинстанционния съд е представен Нотариален акт за собственост на апартамент (жилище) по чл. 55 г от ЗПИНМ № 200, том XVIII, дело № 3708/1968 г. от 23.08.1968 г., от който се установява, че Г.С. Ч. е придобил собствеността върху жилище, представляващо ап.№ 29 с адрес гр.

София, ж.к. „Лозенец“, ул. „*******. По делото е приложено удостоверение от Столична община, район Лозенец, съгласно което бившата ул. „******* отговаря на настоящата ул. „*******

Съобразно твърденията на насрещните страни в производството, съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към 23.08.1968 г. Г.С. Ч. и П.Н. Ч.а са били обвързани от граждански брак.

По делото е представено и удостоверение за наследници изх. № РЛЦ20ТД26-1592/17.09.2020 г., издадено от Столична община, район Лозенец, от което се установява, че Г.С. Ч. е починал на 11.01.1990 г. и е оставил за свои законни наследници съпругата си П.Н. Ч.а и двамата си синове – Н. Г. Ч. и М.

Г. Ч..

От приложеното в заповедното производство по ч.гр.д. № 41445/2021 г. удостоверение за наследници с изх. № РЛЦ22-ДИ11-27/11.02.2022 г., издадено от Столична община, район Лозенец е видно, че М. Г. Ч. е починал на 14.09.2021 г. и е оставил за свой законен наследник майка си П.Н. Ч.а.

От горепосочените доказателства следва изводът, че процесният топлоснабден имот, находящ се ул. „******* е придобит от Г.С. Ч. и ответницата П.Н. Ч.а в режим на съпружеска имуществена общност доколкото в този период е бил приложим чл. 13, ал. 1 от Семейния кодекс от 1968 г., съгласно която разпоредба недвижимите и движимите вещи и права върху 4 вещи, придобити от съпрузите през време на брака, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, и служат за задоволяване нуждите на семейството.

Съгласно чл. 5, ал. 1 вр. чл. 9, ал. 1 от Закона за наследството децата на починалия наследяват по равни части, а съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете. С оглед на събраните доказателства правилно първоинстанционният съд е достигнал до извод, че с оглед настъпилото наследствено правоприемство ответницата П.Н. Ч.а притежава 5/6 от процесния имот – 3/6 придобити при прекратяване на съпружеската имуществена общност, 1/6 по наследство от съпруга й Г. Ч., и 1/6 придобита по наследство от сина й М. Ч., а ответникът Н. Г. Ч. е собственик на 1/6 идеална част от процесния имот на основание наследствено правоприемство от баща си Г. Ч..