Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 526 от 27.04.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 1673/2026
Вид
Решение № 526
Подписан
27.04.2026
В сила
03.07.2026
Състав
Доника Илиева Тарева - Пехливанова

Цитирани разпоредби

  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 143, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 143, ал. 10 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 574, ал. 11 · Кодекс за застраховането
  • чл. 345, ал. 2 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 526 гр. Пловдив, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Доника Ил. Тарева - Пехливанова при участието на секретаря Вера П. Узунова като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева - Пехливанова Административно наказателно дело № 20265330201673 по описа за 2026 година взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е НП № 26-0444-000038/16.02.2026 г., издадено от Началник Сектор в ОД на МВР-Пловдив, 05 РУ, с което Л. А. А., с ЕГН: ********** е санкциониран с „глоба“ в размер на 255.65 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца - за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

Жалбоподателят, Л. А. А., чрез адв. И. С., обжалва цитираното НП и претендира за неговата отмяна. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, Началник Сектор в ОД на МВР-Пловдив, 05 РУ, в писмено становище, оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено. При условия на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

От фактическа страна се установява следното:

На 03.11.2025 г., около 09.55 ч., на в град Пловдив, на кръстовището на ул. Освобождение и ул. „Съединение“, полицейски служители от 05 РУ, 1 изпълнявайки служебните си задължения по пътен контрол, спрели за проверка лек автомобил Хонда ЦРВ, с рег. № ********, чужда собственост, управляван от жалбоподателя Л. А. А.. При направена справка в АИС РСОД било установено, че проверяваното МПС няма валидна застраховка «Гражданска отговорност на автомобилистите», поради което било със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 ЗДвП, считано от 24.09.2025 г. За така констатиран ото нарушение бил съставен АУАН за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП е било предмет на произнасяне от страна на РП-Пловдив, като с Постановление от 09.12.2025 г. е постановен отказ от страна на РП-Пловдив да се образува наказателно производство за престъпление по чл. 345, ал. 2 НК, поради субективна несъставомерност, след което материалите са изпратени за ангажиране на административнонаказателната отговорност на водача. В тази връзка е било издадено и процесното НП, с което жалбоподателят e бил санкционирана с „глоба“ в размер на 255.65 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца - за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

Недоволен от този резултат е останал жалбоподателят, който оспорва издаденото срещу него НП с доводи за неправилност и незаконосъобразност.

Твърди се, че деянието е несъставомерно от обективна страна, тъй като към датата, на която е прието да е извършено нарушението, все още не са били настъпили правните последици по прекратяването на регистрацията, както и че в НП липсва посочване на съществен елемент от неговата обективна страна – дали пътят е отворен за обществено ползване. Предвид това се моли обжалваното НП да бъде отменено.

Правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се оценя като ОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:

В конкретния случай жалбоподателят е санкциониран за извършено административно нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

2

Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 ЗДвП, служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането , и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

В случая не се спори, а и това се установява от доказателствата по делото, че при извършена проверка по отношение на жалбоподателя на 03.11.2025 г., около 09.55 ч., на в град Пловдив, на кръстовището на ул. Освобождение и ул.

„Съединение“, полицейски служители от 05 РУ, изпълнявайки служебните си задължения по пътен контрол, спрели за проверка лек автомобил Хонда ЦРВ, с рег. № ********, чужда собственост, управляван от жалбоподателя Л. А. А..

При направена справка в АИС РСОД било установено, че проверяваното МПС няма валидна застраховка «Гражданска отговорност на автомобилистите», поради което било със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 ЗДвП, считано от 24.09.2025 г. В тази връзка съдът констатира, че по делото няма доказателства за уведомяването на собственика на МПС, подлежащо на застраховане със Застраховка ГО, че регистрацията на същото е била служебно прекратена. Няма и доказателства, че жалбоподателят, като несобственик, ползвател на чуждо МПС е знаел, че управлява МПС с такава прекратена регистрация. В контекста на горните факти следва да се обсъди Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023 г.на ВКС и ВАС, според което не се наказва водач, който управлява МПС, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 1 ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на МПС. Според мотивната част на същото, съществува законово задължение по чл. 143, ал. 10, изр. 1 от ЗДвП за административния орган да уведоми собственика за извършената служебна дерегистрация на моторното превозно средство, но е възможно той да е уведомен за този факт при посещение на място в отдел „Пътна полиция", при връчване на акт за установяване на административно нарушение или по друг начин. В случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на регистрацията е било съобщено на собственика на моторно превозно средство от отдел 3

"Пътна полиция" или не се докаже по друг начин узнаването за служебното прекратяване на регистрацията, деянието по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП ще е несъставомерно. Под уведомяване по поставения въпрос следва да се има предвид узнаване по какъвто и да е друг начин, не само по реда на чл. 143, ал.

10 от ЗДвП. Узнаването подлежи на доказване с всички доказателства и доказателствени средства. Необходимо е във всеки конкретен случай да бъдат изследвани и доказани всички елементи от състава на административното нарушение, включително вината, която в административнонаказателния процес не се предполага.

Както бе посочено по-горе, в конкретния случай по делото няма доказателства, а и не се твърди, административният орган да е уведомил собственика за извършената служебна дерегистрация на моторното превозно средство, нито той да е уведомен за този факт при посещение на място в отдел „Пътна полиция“, при връчване на акт за установяване на административно нарушение или по друг начин. Няма и доказателства жалбоподателят, като несобственик, ползвател на чуждо МПС да е знаел, че управлява МПС с такава прекратена регистрация. Горното от своя страна обуславя субективната несъставомерност на деянието, респ. неправилно ангажиране на отговорността на жалбоподателя Нанов.

Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното НП, като неправилно и незаконосъобразно, следва да бъде отменено.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 63д ЗАНН право на разноски има жалбоподателят. В конкретния случай се претендират и доказват направата на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 250 евро. От страна на въззиваемата старана е направено възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. Съдът, след като констатира, че делото не се отличава с фактическата и правна сложност, както и че съдебното производство се е развило в една съдебна инстанция, в която жалбоподателят е бил представляван от адвокат С., намира, че възражението за прекомерност следва да се бъде уважено, като на жалбоподателят бъде присъдено възнаграждение в размер на 204,52 евро, като претенцията за разноски за разликата над тази сума до претендираната от 250 евро, бъде оставено без уважение.

4

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 26-0444-000038/16.02.2026 г., издадено от Началник Сектор в ОД на МВР-Пловдив, 05 РУ, с което Л. А. А., с ЕГН: ********** е санкциониран с „глоба“ в размер на 255.65 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца - за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР-Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на Л. А. А., с ЕГН:

********** сумата от 204,52 евро, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията за разноски за разликата над присъдената сума до размера на претендираната такава от 250.00 евро.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5