Определение № 1448 от 11.04.2019, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

О П Р Е Д Е Л

Е Н И Е

№…………../….........04.2019г. гр.Варна

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на единадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

СЪДИЯ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ като разгледа докладваното от съдията, търговско дело №1776 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба предявена от “Протех Трейд“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Тополи, ул.“Акации“ №3, представлявано от Синан Екинли, действащо чрез адв.Я.Я., с адрес ***, против “Българска Агенция за експортно застраховане“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Ал.Стамболийски“ №55, представлявано от П И Ф и М Й Р, със съдебен адрес:***, площад “П.Славейков“ №1, вх.А, ет.2, чрез адв.Н.К., с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.193, ал.1 от КЗ /отм./ вр. с чл.208, ал.3 от КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 47602.35лв., представляваща разлика между заплатено и дължимо застрахователно обезщетение по Рамкова полица №Б1А*** от 15.05.2014г., съгласно увеличен кредитен лимит в размер на 97791.50лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на исковата молба до окончателното ѝ изплащане и сумата от 13476.24лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата от 47602.35лв. за периода от 20.01.2016г. до завеждане на исковата молба-05.11.2018г., които суми следва да се заплатят по сметка в “ОББ“ АД с IBAN ***.

Претендират се съдебни и деловодни разноски.

Исковата молба отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК, поради което съдът е постановил връчване на преписи от същата на ответника.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответника е депозирал писмен отговор, с който се прави отвод за местна подсъдност на спора. Наред с това се поддържа становище за неоснователност на иска. Претендират се деловодни разноски.

В срока по чл.372, ал.1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която се оспорват релевираните с отговора възражения за подсъдността на спора и за неоснователност на претенцията.

В срока по чл.373 от ГПК ответника е депозирал допълнителен отговор, с който оспорва изложените доводи в допълнителната искова молба.

По допустимостта на предявените искове:

Съдът намира, че предявените искове са процесуално допустими, поради което производството следва да се насрочи за разглеждане в о.с.з.

Възражението на ответника за местна неподсъдност на делото, се явява неоснователно, предвид разпоредбата на чл.115, ал.2 от ГПК /в сила от 07.08.2018г./, която като процесуална норма е приложима по отношение на настоящото производство, което е образувано по искова молба подадена на 06.11.2018г. Ето защо отвода за местна неподсъдност на делото следва да се остави без уважение.

По предварителните въпроси:

С оглед предмета на предявения иск, попадащ в приложното поле на чл.365 от ГПК съдът счита, че иска следва да се разгледа по реда на Глава ХХХII от ГПК-“Производство по търговски спорове“.

По доказателствените искания на страните:

Представените от страните, писмени доказателства се явяват допустими, относими и необходими за изясняване на спора от фактическа страна, поради което следва да бъдат допуснати до събиране по делото. Що се касае до оспорването на ответника на представените от ищцовата страна документи, с посочено правно основание чл.193 от ГПК, съдът намира на първо място, че понастоящем не е възможно произнасяне по същото, доколкото въпросните документи са частни и не подлежат на оспорване на верността, а на опровергаване, като същевременно не са налице твърдения за неавтентичност на подписите. На следващо място с оглед начина на формулиране на оспорването, се налага извода, че се оспорва доказателствената стойност на документите, което обаче не се осъществява по реда на чл.193 от ГПК. Оплакването на ответника, че ангажираните от ищеца документите, не са годни доказателства, е въпрос по същество, а не по допустимостта им.

Оплакването, че депозираните с исковата молба доказателства, не са представени в заверен препис, е несъстоятелно, респективно искането на основание чл.183 от ГПК за задължаване на ищеца да представи оригиналите, е неоснователно. Това е така защото приложените с исковата молба документи са заверени от пълномощника на ищеца, съответно на основание чл.32 от ЗА същите имат качеството на официално заверени преписи.

Искането за изключване на представената от ищеца рамкова полица, е неоснователно, защото същата има идентично съдържание с тази представена от ответника, като факта дали съдържа всички необходими реквизити е въпрос по същество.

Основателно е оплакването, че описаният в ИМ под №8 документ-фактура, не е представен с превод на български език, поради което следва да се укаже на ищеца, че ако желае да се ползва от документа, следва да го представи в превод, тъй като в противен случай, ще бъде изключен от доказателствената съвкупност по делото.

Искането на ищеца за задължаване на ответника да представи в цялост застрахователна преписка по застрахователна рамкова полица №Б1А*** от 15.05.2014г., е основателно и следва да бъде уважено. В този смисъл неоснователно се явява възражението на ответника за липса на конкретизация и неотносимост, доколкото застрахователя е съставител на преписката и следва да му е известно какво се съдържа в нея, а предвид предмета на спора и фактическите твърдения на странните, същата се явява и относима.

Останалата част от искането на ищеца по чл.190 от ГПК, следва да се остави без уважение, поради липса на предмет, тъй като ответника е представил препис от искания документ.

Предвид наличието на твърдения за водена електронна кореспонденция между страните по повод развитието на застрахователния договор, искането на ищеца за разпит на свидетели се явява основателно, респективно възраженията на ответника за недопустимост на гласните доказателства е неоснователно. В случая не се цели установяване на съществуването на застрахователен договор или изменение на същия, а дали и как страните са комуникирали по повод целено изменение на договора. Като обстоятелството дали тази комуникация е породила ефект, следва да се прецени при обсъждане на доказателствената стойност на представените документи, с крайния съдебен акт.

На основание чл.140, ал.3 от ГПК страните следва да бъдат приканени към медиация или към спогодба, като им се разясни, че приключването на спора по доброволен ред ще съкрати продължителността на съдебното производство, окончателно ще уреди взаимоотношенията между тях, като същевременно ще намали размера на разноските в производството.

Воден от горното и на основание чл.374, ал.2 от ГПК, съдът О П Р Е Д Е Л И:

ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на Глава

ХХХII от ГПК-“Производство по търговски спорове“.

ОСТАВЯ без уважение възражението на “Българска Агенция за експортно застраховане“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Ал.Стамболийски“ №55, представлявано от П И Ф и М Й Р, за местна неподсъдност на делото.

СЪОБЩАВА на страните, следният проект за доклад по делото, на основание чл.374, ал.2 от ГПК:

Постъпила е искова молба от “Протех Трейд“ ЕООД, с ЕИК *********, против “Българска Агенция за експортно застраховане“ ЕАД, с ЕИК *********, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.193, ал.1 от КЗ /отм./ вр. с чл.208, ал.3 от КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 47602.35лв., представляваща разлика между платено и дължимо застрахователно обезщетение по Рамкова полица №Б1А*** от 15.05.2014г., съгласно увеличен кредитен лимит в размер на 97791.50лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на исковата молба до окончателното ѝ изплащане, и сумата от 13476.24лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата от 47602.35лв. за периода от 20.01.2016г. до завеждане на исковата молба-05.11.2018г.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен застрахователен договор, обективиран в Рамкова полица №Б1А*** от 15.05.2014г., по силата на който ответника-застраховател се задължил да обезщети ищеца-застрахован, съгласно условията, сроковете и покритията по полицата, в съответствие с Общите условия за застраховане на плащания по договори за износ, последна редакция, приета с Протокол 187/03.02.2012г. за вредите от не плащането по договор за износ, със страна на износа Швейцария и длъжник-купувач по договора-F.

V. /F. N. SA/, срещу краткотраен търговски риск-неплатежоспособност и забавяне на плащането по смисъла на чл.5, ал.1 и ал.2 от ОУ. Поддържа се, че договора е сключен въз основа на Заявка за застраховане №33-14198/14.04.2014г., с валидност от 01.05.2014г. до 30.04.2015г. и 85 % процента на застрахователното обезщетение с кредитният лимит от 35204.9лв., при максимален кредитен период от 75 дни. Сочи се, че е уговорено периодът на изчакване да е 6 месеца, считано от датата на получаване от застрахователя на декларация за просрочено плащане по чл.18, ал.1 от ОУ.

Твърди се, че на 26.03.2015г., ищецът, чрез застрахователният си брокер “Карол Стандарт“ ЕООД и представителят му в гр.Варна-Г Ш, изпратил по електронен път /ел.поща/ до ответника, искане за увеличаване до 50000 евро на кредитни лимит на длъжника F. N. SA. В отговор, с Писмо изх.№1501098/17.04.2015г., ответникът уведомил “Карол Стандарт“ ЕООД и пълномощника му-Г М, че утвърждават кредитния лимит в размер на 97791.50лв. по отношение на F. N. SA. В писмото изрично е посочено, че в случай, че застрахования приеме условията за застраховане, следва да уведоми писмено застрахователя за датата, от която иска да бъде сключено Допълнително споразумение към полицата. Сочи се, че на 17.04.2015г. Г Ш, в качеството на представител на ищеца, уведомила по електронен път ответника, че желае новият кредитен лимит на F. N. SA да влезе в сила, считано от същия ден. Твърди се, че съобразно чл.9, ал.2 от ОУ “Повишаване на кредитен лимит“ застрахованият има право да поиска, в писмен вид, повишаване на кредитния лимит за всеки длъжник, като застрахователят разглежда молбата и по своя преценка повишава или отказва да повиши кредитния лимит, но е длъжен да уведоми писмено застрахования за своето решение. Поддържа се, че в конкретния случай застрахователят е получил искане за увеличаване на кредитния лимит, което е одобрил и е уведомил писмено застрахования, че кредитният лимит е увеличен, като в последствие е начислил застрахователна премия върху увеличения кредитен лимит. Сочи се, че след полученото одобрение за по-висок лимит към длъжника си F. N. SA, на 20.04.2015г. ищецът осъществил продажба на стойност 46633.76 евро, която не надхвърля договорения кредитен лимит и е застрахована за рисковете от неплащане и забавяне на плащане от страна на клиента. За извършената продажба е издадена Фактура №********** от 20.04.2015г., която е включена от ищеца в месечната декларация за реализирани доставки през месец април 2015г. Твърди се, че F. N. SA не заплатило стойността на осъществена доставка, в предвиденият 30-дневен срок на отсрочено плащане. Ето защо и на основание чл.18, ал.1 от ОУ на 15.06.2015г. ищецът представил на ответника декларация за просрочено плащане. Твърди се, че забавянето на плащането за период по-дълъг от периода на изчакване, т.е. шест месеца след изтичане на 30-дневният срок, задължава ответника да заплати застрахователно обезщетение в размер на 85 % от щетата. На 05.01.2016г. ищеца предявил пред ответника Претенция за заплащане на застрахователно обезщетение вх.№1600021/05.01.2016г. в размер на 46633.76 евро, във връзка с издадена фактура №**********/20.04.2015г., като на 07.01.2016г. е предал и всички относими документи. Сочи се, че на 05.01.2016г. ответника е издал Сметка №8/05.01.2016г. по застрахователната полица за дължима от ищеца застрахователна премия за месец април 2015г. в размер на 800.25лв. Твърди се, че според приложението към сметка №8/05.01.2016г. по рамкова застрахователна полица, начислената от ответника застрахователна премия в размер на 492.52лв., съответства на увеличения кредитен лимит в размер на 97791.50лв. по отношение на F.

Разпечатката съдържа 35 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6d703f22-b236-4375-bf24-800309159a14