Решение № 3473 от 30.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3473 гр. София, 29.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Теодора М. Петрова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100505568 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С решение № 1707 от 05.03.2022 г., постановено по гр. д. № 58123/2021 г. по описа на СРС, ГО, 43 състав, са отхвърлени предявените от Н. Б. Б. срещу „Д.К. Б.“ АД отрицателни установителни искове с правно основание чл.439 ГПК вр. с чл.124, ал.1 ГПК – за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от 2 240 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от 30.06.2010 г. до 30.09.2021 г. и сумата от 324, 80 лв. – разноски, за които е издаден изпълнителен лист от 13.07.2010 г. по ч. гр. д. № 31336/2010 г. по описа на СРС и е образувано изп. д. № 20128440400230 по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844 на КЧСИ, район на действие СГС. Ищецът е осъден да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение по производството.

Срещу постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ищеца Н. Б. Б., с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че депозираните от взискателя молби за извършване на справки за регистрирани трудови договори на длъжника, не съставляват изпълнително действие и не водят до прекъсване на давността. Само извършените изпълнителни действия, а не предприетите такива, водят до прекъсване на давността. Счита, че спрямо влязлата в сила заповед за изпълнение не намира приложение нормата на чл.117, ал.2 ЗЗД. На основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК прекратяването на изпълнителното производство настъпва по право, като новата давност започва да тече от 1 предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.

Поддържа, че процесните вземания са погасени по давност. Моли съда да отмени обжалваното решение, като уважи изцяло предявения иск.

Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника „Д.К. Б.“ АД, с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Счита, че е обоснован изводът на решаващия съд, че вземанията не са погасени по давност. Оспорва твърдението на жалбоподателя, че едва 04.10.2021 г. е разбрал за воденото срещу него изпълнително производство, тъй като с молба от 28.03.2019 г. процесуалният му представител е поискал прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1 т.8 ГПК. Отказът на съдебиня изпълнител да прекрати изпълнителното производство е обжалван и е постановено решение, с което е оставена без уважение жалбата на длъжника.

Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира сторените по делото разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

СРС е сезиран с иск с правно основание чл.439 ГПК. Ищецът твърди , на 04.10.2021 г. неговата майка получила призовка за принудително изпълнение по изп. д. № 20128440400230/2012 г. по описа на ЧСИ С.Я. рег. № 844, с район на действие СГС. Посоченото изпълнително дело е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 13.07.2010 г. от СРС, на основание заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК по ч. гр. д. № 31336/2010 г. по описа на СРС, ГО, 65 състав за сумата от 2 240 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от 30.06.2010 г. до плащането, както и сумата от 324 л. – разноски счита, че законна лихва се дължи от момента на образуване на изпълнителното дело, а не от датата на подаване на заявлението. Няма конкретни доказателства записът на заповед, въз основа на който е постановена заповедта за изпълнение, в каква връзка е издаден, дали има обезпечителен характер и в каква връзка. В хода на изпълнителното производство са изпращани покани за доброволно изпълнение съответно на 15.02.2012 г. и на 29.12.2015 г., които не са надлежно връчени. На 13.07.2018 г. взискателят е депозирал молба за налагане на запори и справки, като на 17.07.2018 г. е постановено разпореждане за налагане на запори на банковите сметки. Подадените от взискателя молба за извършване на справки не съставляват изпълнителни действия и не прекъсват давността. Излага съображения, че спрямо влязлата в сила заповед за изпълнение нормата на чл.117, ал.2 ЗЗД не намира приложение. С изтичане на срок от 2 години, през които взискателят не е поискал извършване на нови изпълнителни действия, на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното производство се прекратява по силата на закона. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника, че не дължи сумата от 2 240 лв. – главница, ведно със законната лихва за периода до пълното изплащане на главницата, съдебни разноски в размер на 324, 80 лв., за които е издаден изпълнителен лист по гр. д. № 31336/2010 г. от СРС, ГО, 65 състав.

Претендира сторените по делото разноски.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата 2 молба ответникът оспорва предявения иск. Твърди, че в хода на изпълнителното производство е поискал извършване на изпълнителни действия, годни и спиращи настъпването на давностния срок – справка за наличие на банкови сметки, след което да бъде наложен запор, справка в КАТ и налагане на запор на МПС, справка в НОИ и изпращане на запорно съобщение до работодателя. На 28.07.2015 г. отново е подадена молба за извършване на нови изпълнителни действия и налагане на възбрани и запори по делото. с молба от 22.07.2016 г. е поискал налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. С молба от 13.07.2018 г. е поискал извършване на справка за новоткрити банкови сметки и тяхното запориране, справки за МПС, както и справки в Имотен регистър за налагане на възбрана върху имотите, които длъжникът притежава. С разпореждане от 17.07.2017 г. съдебният изпълнител е наложил запор на банковите сметки на длъжника в р „ОББ“ АД, „Т.Б.“ АД, „ЦКБ“ АД и „Юробанк Б.“ АД. С молба от 28.03.2019 г. длъжникът е отправил искане до съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Съдебният изпълнител е постановил отказ да прекрати изпълнителното производство. С решение № 6404 от 16.08.2019 г., постановено по ч. гр. д. № 7528/2019 г. по описа на СГС, VІ-11 състав, жабата на длъжника е оставена без уважение. На 23.09.2021 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху платежните сметки на длъжника в „Айкарт“ АД. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.

На 13.07.2010 г. по ч. гр. д. № 31336/2010 г. по описа на СРС, ГО, 65 състав, въз основа на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение от09.07.2010 г., е издаден изпълнителен лист в полза на „Дайнър Клуб Б.“ АД срещу Н. Б. Б. за сумата от 2 240 лв. – главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.06.2010 г. до плащането, както и сумата от 324, 80 лв. – разноски.

Въз основа на молба от 25.01.2012 г., депозирана от „Дайнър Клуб Б.“ АД и издадения на 13.07.2010 г. изпълнителен лист е образувано изп. д. № 2012844040230 по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844 на КЧСИ. В молбата се съдържа изявление от взискателя, че възлага на съдебния изпълнител правата по чл.18 ЗЧСИ.

С разпореждане от 25.01.2012 г. съдебният изпълнител е образувал изпълнително производство по посечения изпълнителен лист.

С молба от 10.12.2013 г. взисателят е отправил искане към съдебния изпълнител да извърши справка на новооткрити банкови сметки на името на длъжника, след което да наложи запор на наличните такива; да извърщи справка в КАТ, след което да наложи запор на МПС; да извърши справка в НОИ, след което за изпрати запорно съобщение до работодателя, ако се установи наличие на трудов договор., както и да насрочи и извърши опис на движимите вещи на известните адреси на длъжника.

На 04.09.2015 г. съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение до трето задължено лица – АД „Ц.И.И.“, върху трудовото възнаграждение на длъжника.

На 12.12.2015 г. до длъжника е изпратена призовка за принудително изпълнение, връчена лично на 28.12.2015 г., с която е насрочен опис на движими вещи или недвижим имот.

На 11.04.2016 г. е изпратено напомнително съобщение до третото 3 задължено лице АД „Ц.И.И.“.с разпореждане от 17.07.2018 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „ОББ“ АД, „Т.Б.“ АД, „ЦКБ“ АД и „Юробанк Б.“ АД, като са изпратени запрони съобщения до посочените банки.

С молба от 22.07.2016 г. взискателят е поискал от съдебния изпълрител да наложи запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в изрично посочени юридически лица, както и да наложи запор върху банкова сметка в „Уникредит Булбанк“ АД.

Въз основа на разпореждане от 17.07.2018 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в „Б.-К.“ АД.

С молба от 28.03.2019 г. длъжникът е поискал прекратяване на изпълнителното дело.

С разпореждане от 02.04.2019 г. съдебният изпълнител е оставил молбата без уважение.

С решение № 7404 от 16.08.2019 г., постановено по ч. гр. д. № 7528/2019 г. по описа на СГС, ТО, VІ-11 състав, е оставена без уважение жалбата на Н. Б. Б. срещу отказ за прекратяване на изпълнителното производство по изп. д. № 2012844040230/2012 г. по описа на ЧСИ С.Я., рег.

№ 844.

С разпореждане от 18.10.2019 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху дружествените дялове в капитала на „О.К.“ ЕООД, за което е изпратено запорно съобщение.

С разпореждане от 08.09.2021 г. съдебният изпълнител е насрочил опис и оценка на движими вещи на 05.10.2021 г. от 13.00 ч.

С постановление от 16.09.2021 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху платежните сметки на длъжника, открити в „Айкарт“ АД, както и върху трудовото му възнаграждение в „О.К.“ ООД, за което са изпратени запорни съобщения.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо.

В предмета на делото се включва отрицателен установителен иск за установяване в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника исковата сума.

Разпоредбата на чл.439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. По реда на действащия ГПК, в сила от 01.03.2008 г., заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разликата от несъдебните изпълнителни основания по чл.237 ГПК (отм.). По тези 4 съображения, разпоредбата на чл.439, ал.2 ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо че съдебно дирене не се провежда (определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на ВКС, ТК, I ТО).

Като средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес чрез предявяване на иска по чл.439 ГПК се дава право на същия да установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, които обаче имат правно значение за неговото съществуване. Ето защо не всички правоизключващи и правопогасяващи факти имат отношение към спорния предмет, а само тези, които са настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение (определение № 214 от 15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г., на ВКС, ГК, ІV ГО).