Определение № 4336 от 17.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4336 гр. София, 17.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Младенов

Членове:

Вилислава Янч. Ангелова

Виктория В. Грънчарска като разгледа докладваното от Виктория В. Грънчарска Въззивно частно наказателно дело № 20251100607438 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 270 и сл. от НПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от защитника на подсъдимата Н. К. Г. – адв. Ч.П. - САК, срещу протоколно определение от 03.11.2025 г., постановено по НОХД № 7322/2023 г. по описа на СРС, НО, 14-и състав, с което е взета по отношение на подсъдимата Н. К. Г. мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Твърди се, че подсъдимата не е могла да се яви в съдебното заседание, проведено на 03.11.2025 г., поради обективни причини.

Била нередовно призована, защото същата била с лоши медицински показатели и не била намерена на адреса за призоваване. Моли се атакуваният съдебен акт да бъде отменен.

Софийски градски съд, като взе предвид доводите на защитата, намира, че въззивната частна жалба е процесуално допустима, тъй като e насочена срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, подадена е от легитимирано за това лице и в законоустановения срок.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Срещу подсъдимата Н. К. Г. е повдигнато обвинение за престъпления по чл. чл. 210, ал. 1, т. 4, вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 НК, за което е предвидено наказание „Лишаване от свобода“.

В съдебно заседание проведено на 03.11.2025 г. с определение на СРС, НО, 14-и състав, първоинстанционният съд не е дал ход на делото с мотиви, че подсъдимата не се явила, процедурата по призоваване била нередовна, тъй като подсъдимата била променила местоживеенето си, без да уведоми съда за това. Поради което по реда на чл. 270 НПК взел мярка за неотклонение 1

„Задържане под стража“ по отношение на подсъдимата.

Така постановеното определение, предмет на проверка в настоящото производство, въззивната инстанция намира за правилно и като такова следва да бъде потвърдено, а съображенията за това са следните:

Подсъдимият Н. К. Г. е предадена на съд за тежко умишлени престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 4, вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 НК, за което е предвидено наказание „Лишаване от свобода“.

Подсъдимата Н. К. Г. е била с взета мярка за неотклонение „Подписка“ в хода на досъдебното производство. С протоколно определение от 03.11.2025 г. съдът е взел мярка за неотклонение спрямо подсъдимата Г. „Задържане под стража“, поради неявяване в съдебното заседание, без да е посочила уважителни причина за това.

Видно от Протоколи от проведени съдебни заседания от 25.06.2024 г. , 14.10.2024 г., 20.01.2025 г., 17.02.2025 г., 25.03.2025 г., 14.04.2025 г., 09.06.2025 г., е била редовно призовавана, но не се е явявалапо уважителни причини, за което е представяла и необходимите медицински документи, от които може да се установи влошено здравословно състояние с диагноза „хронична миелопролиферативна болест“.

С оглед на което, първоинстанционният съд не е давал ход на делото.

На 09.06.2025 г. подсъдимата Н. Г. е била редовно уведомен от предходно заседание на съда, а на проведеното на 25.06.2025 г., не се е явила и не е посочила уважителни причини за това. С оглед на това, е станала пречка за разглеждане на делото и съдът е взел мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Постановеното определение било отменено от СГС, НО, IX възз. състав, в закрито заседание на 14.07.2025 г.

На 11.08.2025 г. е проведено следващо съдебно заседание, на което подсъдимата отново не се е явила, без уважителни причини, а по данни от делото била призована редовно от органите на ОС „ИН“ – София. Взета е мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо подсъдимата Н. Г..

Определението от 11.08.2025 г. било отменено от СГС, НО, IX възз. състав, в закрито заседание на 21.08.2025 г.

На 25.03.2025 г. е постъпило писмо от МВР, с което СРС бил уведомен, че подсъдимата Н. Г. била обявена за ОДИ с бюлетин № 227/16.08.2025 г. на СДВР.

В проведеното на 25.09.2025 г. съдебно заседание подсъдимата отново не се явила, тъй като към този момент не е била намерена и ОДИ продължавало. С определението си от 25.09.2025 г. съдът отново е взел мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Постановеното определение било отново отменено от СГС, НО, IX възз. състав, в закрито заседание на 14.07.2025 г.

В последното проведено заседание на 03.11.2025 г. подсъдимата отново не се е явила, като призовката е върната в цялост, с отбелязване, че 2 апартаментът има нови собственици. С това определение съдът отново взел мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо подсъдимата. Именно това определение е атакувано и е предмет на настоящото производство.

Подсъдимият Н. Г. К., ЕГН: ********** е предадена на съд за извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 4, вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ и е тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т.7 НК, поради което обуславя задължителното присъствие на подсъдимата в съдебните заседания, съгласно чл. 269, ал. 1 НПК.

Разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НПК предвижда, че когато обвиняемият не се яви пред съответния орган без уважителни причини или промени местоживеенето си, без да го е уведомил за това, или наруши взетата мярка, му се взема мярка за неотклонение или взетата мярка се заменя с по-тежка.

Целите на мерките за неотклонение са изрично регламентирани в разпоредбата на чл. 57 НПК. Същите се свеждат до обезпечаване на законосъобразното провеждане на наказателното производство, при спазване на разумни срокове за разглеждането на делата, както и до ограничаване възможността подсъдимият да се укрие или да извърши престъпление.

Следователно, основно изискване към законосъобразността на всяка взета спрямо дадено лице мярка за неотклонение се явява тя да е пропорционална на преследваните цели и да не създава повече ограничения от действително необходимите за провеждането на ефективен наказателен процес. Тези принципни положения са важими и следва да бъдат съобразявани от компетентните съдилища както при първоначалното вземане на мярка за неотклонение, така и при изследване на обстоятелствата в производството по изменение на същата.

За да са налице обстоятелства, които да се явяват уважителна причина за неявяването на подсъдимата в проведените заседания на 25.06.2025 г., 11.08.2025 г. , 29.09.2025 г. и 03.11.2025 г. същите следва са били известни на първия съд, но да е били обективно съществуващи и реално възпрепятстващи подсъдимата да се яви в посочените съдебни заседания. Уважителната причина следва да бъде подкрепена с убедителни документи, и които в конкретният случай да удостоверяват, че подсъдимата е в обективна невъзможност да вземе активно участие в делото, поради лошо здравословно състояние. Факт е, че в проведените на 25.06.2024 г. , 14.10.2024 г., 20.01.2025 г., 17.02.2025 г., 25.03.2025 г., 14.04.2025 г., 09.06.2025 г., съдебни заседания е била редовно призовавана, но не се е явявала по уважителни причини, за което е представяла и необходимите медицински документи, от които може да се установи влошено здравословно състояние с диагноза „хронична миелопролиферативна болест“. Обстоятелството обаче, че подсъдимата след обявяването й за държавно издирване не може да бъде открита нито на посочения й адрес за призоваване, нито в която и да е болнична институция, и то в четири поредни заседания, сочи извод за съмнение относно истинността 3 на това обстоятелство и потенциална възможност подсъдимата да се укрива от органите на МВР. Периодът между четирите проведени заседания е близо пет месеца, поради което настоящият състав има категорични съмнения относно истиността на заболяването, за което е представила документи, тъй като подобно здравословно състояние изисква лекарско наблюдение през определени по-къси периоди от време.

С оглед на което, въззивният съд счита, че изводите на първостепенния съд за недобросъвестно процесуално поведение на подсъдимата, обуславящо необходимост от влошаване на процесуалното му положение с взимане на най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“ са били правилни с оглед непредставянето на доказателство за уважителността на причината за неявяване на заседанието, и не следва да бъдат ревизирани. Още повече, че към момента няма данни подсъдимата да е установена от органите на МВР и към момента не търпи последиците от взимането на най-тежката мярка за неотклонение. Няма пречка в последващ момент, ако бъде намерена от органите на МВР, подсъдимата да представи доказателства, обезпечаващи неяваването й в предходните заседания.

Ето защо, настоящият състав се солидализира с изводите на СРС, като намира че и двете предпоставки са налице: първата, която е кумулативна обосновано предположение за извършване на престъплението, за което е обвинена подсъдимата, както и втората алтернативна предпоставка – да се укрие.

Така мотивиран, въззивният съд прецени, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено, а въззивната частна жалба – оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 345, ал.1 НПК, Софийски градски съд, Наказателно отделение, VII-и въззивен състав ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Протоколно определение от НОХД № 7322/2023 г. по описа на СРС, НО, 14-и състав, с което е взета по отношение на подсъдимата Н. К. Г. мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

5