Определение № 685 от 02.07.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 685 гр. София, 02.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Владимир Астарджиев

Величка Цанова като разгледа докладваното от Камен Иванов Въззивно частно наказателно дело № 20241000600830 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.440 ал.2 вр.чл.345,ал.1 вр.чл.341 ал.2 НПК,като е образувано по частна жалба на лишения от свобода А. Д.,роден на ******** година в гр. Д.град,Република Сърбия,български гражданин/ и със сръбско гражданство/,с постоянен адрес в гр.***,ж.к.“***“бл.**, вх.*, ет.*, ап.*,осъждан,с висше образование, разведен,ЕГН **********,понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в ЗОЗТ “Кремиковци“ към Затвор гр.София,против протоколно определение №2250/08.05.2024 година на Софийски градски съд,постановено в открито съдебно заседание по н.ч.д.

№2538/2024 година по описа на съда.

С атакуваното определение е оставена без уважение молбата на осъдения А. Д. за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяна част на наложеното му наказание „лишаване от свобода” по реда на гл.ХХХV,раздел І-ви,чл.437-442 НПК за останалия срок на изпълнение на наказание „лишаване от свобода”,определено му по нчд№593/2022 година на Софийски окръжен съд.

В частната жалба се твърди,по същество,че атакувания съдебен акт е неправилен, незаконосъобразен и постановен в противоречие с установени по делото факти и обстоятелства.Не се твърдят допуснати нарушения на процесуалните правила.

Изложени са конкретни съображения за предпоставката по чл.70 ал.1,т.1 1

НК,макар да не се спори по делото затова да е налице тази законова предпоставка/сочи за периода,в който е бил задържан и е работил в Р.Австрия преди и след осъждането му за извършени престъпления.

Изложени са съображения във връзка с втората предпоставка,изискуема от Закона,свързана с поправянето на осъденото лице,като се твърди,че съдът не е обсъдил и оценил достатъчно задълбочено фактите,свързани с поправянето на осъдения в пенитенциарното заведение..

Претендира отмяна на атакувания съдебен акт и уважаване на направеното искане.

Съдът,като прецени оплакванията в частната жалба до въззивния съд и провери атакуваното определение,въз основа на собствена оценка на доказателствата по делото,намери жалбата за процесуално допустима,но неоснователна по същество.

Съображенията са следните:

Осъденият А. Д.,роден на ******** година в гр. Д.град,Република Сърбия,български гражданин/ и със сръбско гражданство/,с постоянен адрес в гр.***, ж.к.“***“бл.**,вх.*,ет.*,ап.*,осъждан,с висше образование, разведен,ЕГН **********.

Понастоящем изтърпява наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 години,определено му с решение №101/21.10.2022 година по нчд №593/2022 година на Софийски окръжен съд по реда на чл.457 НПК в ЗОЗТ “Кремиковци“ към Затвор гр.София за извършени престъпления по чл.242 НК и чл.339 ал.1 НК.Видно от приложените по делото писмени доказателства А.

Д. първоначално е постъпил в затвор 01.12.2022 година с начало на наказанието от 14.07.2022 година и определен „строг“ режим от 05.12.2022 година.Впоследствие,със заповед №19/27.02.2023 година на началника на затвора гр.София е определен „общ“ режим на изтърпяване на наказанието.На 16.12.2022 година е разпределен в ЗОЗТ“Кремиковци“ към затвора в гр.София.Наказанието,както се посочи и по-горе се изпълнява към настоящия момент при определен „общ“ режим.

Първоначалната оценка на риска от вреди и рецидив е определена на 49 точки,променена към настоящия момент на 38 точки.

Към датата на постановяване на атакувания съдебен акт-08.05.2024 година 2 осъденият Д. е изтърпял фактически 3 години,1 месец и 16 дни със зачетен предварителен арест от 1 година,3 месеца и 22 дни,като към тази изтърпяна част са добавени и зачетени 2 месеца и 8 дни от работа или всичко-3 години,3 месеца и 8 дни,вж.справка №111/08.05.2024 година от МП,ГД “ИН“,затвор гр.София,л.17 от делото.

Остатъкът към посочената дата е 2 години,8 месеца и 6 дни.

За да постанови атакувания пред САС съдебен акт,първият съд е анализирал писмените доказателства,събрани надлежно по делото-становища изх.№111/25.04.2024 година,л.6-ти и справка №111/08.05.2024 година от МП,ГД “ИН“,затвор гр.София,л.17 от делото,по чл.437 ал.2 НПК от началник на Затвора гр.София,доклад по чл.155 ЗИНЗС за лишения от свобода А.

Д.,л.7-л.9,изготвен от инспектор СДВР на 10.04.2024 година,ведно с план на присъдата,л.10,изготвен от инспектор СДВР при ЗОЗТ“Кремиковци“,Затвор гр.София,експертна оценка за актуалното психично и емоционално състояние на осъденото лице,л.11-ти,изготвен от инспектор-психолог на 08.04.2024 година,писмени доказателства,приложени към досие №836/2022 година на лишения от свобода А. Д.,относими към обстоятелства, подлежащи на установяване по реда на чл.439а ал.2 вр.ал.1 НПК.

На първо място съдът следва да се произнесе по процесуалната допустимост на подадената жалба.Намира я за процесуално допустима и подадена в срок,доколкото е видно,че произнасянето на първия съд е сторено на 08.05.2024 година в присъствие на осъденото лице.видно е,че жалбата е собственоръчно изготвена и подписана от осъдения Д. на 13.05.2024 година и е представена чрез пощенски плик.Четливо е единствено клеймото от 17.05.2024 година,но е видно,че тази частна жалба е депозирана по-рано и е приета за редовна от администрация и от първия съд.Срокът следва да се тълкува в полза на осъдения.

По същество на правния спор следва да се посочи следното:

Няма спор,съгласно чл.70 ал.1 НК,че за прилагане института на УПО е необходимо кумулативно да са налице две предпоставки:

-осъденият Д. да е дА. Д.казателства за своето поправяне и -да е изтърпял фактически не по-малко от 1/2 от наказанието си.

Въззивният съд намира,че правилно и законосъобразно първият съд е 3 намерил и приел да е налице предпоставката по чл.70 ал.1,т.1 НК във връзка със срока на фактическо изтърпяване на определеното наказание „лишаване от свобода“ на осъдения А. Д.,като по същество спор в тази насока и между страните няма.Изложени са допълнителни съображения от осъденото лице,съобразени и от затворническата администрация и от първия съд.

Оценявайки втората изискуема от Закона предпоставка за прилагане института на условното предсрочно освобождаване,свързана с доказателствата за поправяне на осъденото лице, настоящият съд,както това е сторил и първия съд,отчита данните за поведението на осъдения Д. в хода на изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ и провеждания корекционен процес.Първият съд,макар и лаконично,правилно е отчел разписаното в чл.439а НПК,като коректно е оценявал,както доказателствата за поправяне на осъдения Д.,свързани със степента на изпълнение целите на наказание по плана на присъдата и установеното в положителна насока,така и фактите,които сочат,че този процес не е завършен.

Въззивният съд също оценява констатирани положителни тенденции в хода на корекционния процес при превъзпитанието и поправянето на осъдения,но подлага на оценка и фактите,сочещи неустойчива тенденция за преодоляване на констатирани дефицити в наблюдаваните зони, проявена в хода на този корекционен процес.

Неоснователно е оплакването на защитата,че атакувания съдебен акт е необоснован и неправилен,като твърденията в тази насока сочат некоректен и/или неточен анализ на мотивите към атакувания съдебен акт.Съобразявайки данните от становището на началника на затвора гр.София и инспектор СДВР при ЗОЗТ“Кремиковци“,както и данните,приложени в досието на осъдения Д.,първият съд коректно е посочил,че осъденото лице спазва и не нарушава установените правила на поведение в пенитенциарното заведение,като има коректно отношение към затворническата администрация и дължимо отношение към служителите.Отчетено е,че осъденият А. Д. работи,изпълнява отговорно трудовите си задължения,като преимуществено спазва режимните ограничения.Награждаван е,като от друга страна е посочено,че не се касае за първо осъждане.Оценяваните факти по делото сочат осъдения като лице без трайни прояви на агресия спрямо трети лица в пенитенциарното заведение,не са констатирани дискриминационни нагласи и осъдения е със запазени социални контакти. Завършил е успешно специализирана корекционна 4 програма „Умение за мислене“.

Всички тези обстоятелства са били коректно оценени от затворническата администрация,поради което оценката от риск на рецидива е снижена от 49 точки на 38 точки.

От друга страна,както е сторил първия съд и настоящият съд отчита да е налице неустойчиво и колебливо поведение на осъдения в желаната трайна положителна насока на поправяне, установена е липса на изградени устойчиви положителни модели на подражание и остават непреодолени дефицити в наблюдавани зони за превъзпитание.Настоящият съд,с оглед сторено възражение от осъдения Д.,не открива превратно тълкуване на доказателствените източници,относими към законосъобразното решаване на поставените от Закона въпроси в това наказателно производство.Този извод на настоящият съд е свързан с начина,по който първият съд,съобразявайки отразеното в изготвения по делото доклад за осъдения А. Д. е отчел коректно данните,установяващи стремеж осъдения да спазва примерно поведение,уважителното отношение към затворническата администрация,отчетената трудова активност и инициативност. Всички тези обстоятелства са очертани и от въззивния съд по-горе при ясно акцентирана липса на агресивни и дискриминационни прояви от осъдения в пенитенциарното заведение.

Следва да се посочи,обаче,че обективно несъответно на доказателствените източници е твърдението на осъдения Д.,че не са оценени обективно всички установени по делото обстоятелства.Видно е,че и понастоящем осъдения изтърпява наказание при „общ“ режим,а риска от вреди,с оглед първоначално определената средна степен /49 точки/ на риск,е променяна в незначителна /незадоволителна с оглед прогресивната система/ степен.Това са изключително важни основания,при оценката на които да се приеме,че се постигат резултатите на т.н.“прогресивна система“.В представения по делото доклад на инспектор СДВР и в становището на началника на Затвора изрично се сочи,че при осъденият Д. е налице адекватна оценъчна дейност,а настоящият съд не намира да е налице предубеденост при оценка на поведението му от страна на затворническата администрация.Липсва основание настоящия съд да приеме,че при оценка на постигнатите резултати в хода на водения корекционен процес за 5 осъдения,включително свързаните с оценка за риск от рецидив,затворническата администрация действа незадълбочено. вреди и

Настоящият съд на собствено основание анализира изводите на инспектор СДВР при ЗОЗТ “Кремиковци“,затвор гр.София,касателно наблюдаваните в хода на корекционния процес дефицитни зони.За пълнота на изложението,както е подчертавано и друг път,следва да се посочи,че се касае за наблюдавани динамични фактори,изменящи се с оглед резултата в хода на възпитателната работа с осъдено лице,като част от наблюдаваните параметри са статични /напр. извършени правонарушения,за които е осъдено едно лице/,а други са вътрешно динамични и променливи.Няма спор,че право и задължение на съответните лица от затворническата администрация е да обсъдят и наблюдават зоните за въздействие,особено тези ,които намират за дефицитни,пряко свързани с формиране оценката за риск от рецидив.На основа заповед на Министър на правосъдието са утвърдени правила и принципи за работа в пенитенциарни заведения,по които се отчита оценка от риск от рецидив,като на специализираната затворническа администрация е дадено право на свободна преценка за начина на изготвяне на първоначален план на присъдата,изменения в този план в хода на възпитателната работа с осъденото лице,при стриктно посочени срокове,в които следва да бъде извършена оценка на риска от рецидив и вреди,както и планиране и/или препланиране на присъдата.

Анализът на изготвения доклад от инспектор СДВР при ЗОЗТ“Кремиковци“за осъдения А. Д. акцентира очертани и обсъдени дефицити с различна степен на проявление в няколко конкретни дефицитни зони:

-в наблюдавана зона „Отношение към правонарушението“ е отчетен напредък в корекционния процес,но е отбелязано частичното неприемане от страна на осъдения Д. на отговорност за деянията и последиците от престъпната му дейност,както и непълно,и дълбоко осъзнато признаване на вина.Посочено е колебливото отношение на осъденото лице,касателно разпознаване на факторите,допринесли за проявената криминална деятелност,макар да се установява желание да се изтърпи наложеното наказание при спазване режимните условия.