Решение № 278 от 03.04.2024, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 278 гр. Сливен, 03.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимира Д. Кондова при участието на секретаря Маргарита Анг. Андонова като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело № 20232230104588 по описа за 2023 година

Предмет на разглеждане са предявени искове, както следва:

- иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за обявяване на нищожен на Договор за паричен заем Кредирект *****, сключен между ищеца и ответното дружество и в условията на евентуалност иск по чл.26, ал.1, пр.1 и пр.2 ЗЗД, за обявяване нищожност на клауза на чл.6.6 за неустойка по Договора;

- насрещен иск по чл.79, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника по насрещния иск да заплати на ищеца сума в размер на 970 лв., частичен иск от 1 600 лв., като част от незаплатена главница по договора за потребителски кредит ведно със законна лихва от датата на депозиране на насрещния иск 09.01.2024г. до окончателното плащане и същия евентуален иск с правно основание чл.23 ЗПК в случай, че договорът бъде обявен за недействителен.

Ищецът твърди, че на 16.06.2023г. сключил с ответника Договор за паричен заем Кредирект № 879058 със следните параметри: 1600 лв. главница, размер на погасителната вноска 4 х 53.40 лв. и 11 х 176.17 лв.; ден на плащане: понеделник; вид вноска: месечна; Годишен процент на разходите на заема: 47.99 %; брой вноски: 15; Фиксиран годишен лихвен процент: 40.05 %; дата на първо плащане 17.07.2023 г.; дата на последно плащане: 16.09.2024 1 г.; Обща сума за плащане: 2 151.47 лева. Твърди, че чл.6.6 от договора била предвидена неустойка за непредоставяне на обезпечение възлизаща в размер на 2678,53 лв. за целия срок на договора и така следвало да върне сума в размер на 4 828,10 лв.

Ищецът твърди, че договорът бил нищожен на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, поради това, че бил сключен при неспазване на нормите на чл.22 ЗПК, а в условията на евентуалност, че неустойката е нищожна на основание чл.26, ал.1 пр.3 от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.33 ЗПК. В договора за кредит не било посочено какво включва ГПР и дали неустойката е включена в него. Записването в договора на размер на ГПР, който не бил реално прилагания в отношенията между страните представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите.

Следвало да бъде взета предвид и разпоредбата на чл.22 ЗПК, приложима за процесното договорно правоотношение. Тази норма изрично посочвала, че когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит бил изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените били и тези по чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК - за определяне на ГПР. Въз основа на това договора следвало да се прогласи за недействителен.

По отношение на евентуалния иск за нищожност на клаузата за неустойка се твърди,че изискването за предоставяне на обезпечение, чрез поръчителство или банкова гаранция на цялата дължима сума по договора съдържало множество изначално поставени ограничения и конкретно определени параметри, които - предвид броя им и изключително краткия срок, в който следвало да се предоставят, на практика правили задължението неизпълнимо. Срокът бил твърде кратък и за потребителя се създавало значително затруднение да се снабди с банкова гаранция или поръчителство, тъй като за учредяването им се изисквало набавяне на документи, одобрение и др. При това положение и изначалното предвиждане на неустойката при непредоставяне на обезпечение /гаранция/ да се кумулира към погасителните вноски, следвало извод, че тя водела единствено до скрито оскъпяване на кредита, като излиза изцяло извън присъщите й функции. Непредоставянето на обезпечение не водело до претърпяване на вреди за кредитора, който бил длъжен да оцени кредитоспособността на длъжника, съответно - риска при предоставяне на заема към сключване на договора, като съобрази и 2 възможностите за предоставяне на обезпечение. Включена по този начин към погасителните вноски, неустойката всъщност се явявала добавък към възнаградителната лихва и представлявала сигурна печалба за заемодателя.

Клаузата била нищожна и поради противоречие с добрите нрави. Така, както била уговорена, неустойката в случая била предназначена единствено да санкционира заемателя за виновно неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Размерът на предвидената неустойка представлявал 124.52 % от общо дължимата сума по- голяма от главницата и всички възнаградителни лихви по кредита.

Иска се прогласяване на нищожност на Договор за . сключил с ответника Договор за паричен заем Кредирект ***** на основание чл.26, ал.

1 ЗЗД, поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.22 ЗПК, а в условията на евентуалност, че неустойката по този договор е нищожна на основание чл. 26, ал.1, пр. 3 ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.33 ЗПК.

Претендират се деловодни разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът депозирал отговор, с който оспорва исковете, като неоснователни. Твърди, че били покрити всички изисквания на ЗПК и изпълнени всички изисквания на ЗПФУР по реда на който бил сключен настоящия договор. Сочи, че дори и да се приеме, че клаузата за неустойка била нищожна, то това не водело до нищожност на целия договор. Тази клауза не била част от съществените параметри на договора за заем, напротив тя самата била договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя. ГПР представлявал сбор от разходите, които ще направи кредитополучателят за ползване на предоставената услуга.

Това били едностранно определени суми, които представлявали цената за предоставената услуга. Неустойката обслужвала неизпълнението и нейната функция била да обезщети страната по сключения договор. Тя представлявала право на изправната страна и подлежала на договаряне между страните. В настоящия случай, освен че неустойката била дължима от потребителя за неспазване на конкретно задължение по договора, тя била уговорена като фиксиран размер и двете страни били напълно наясно с размера й още преди да настъпи фактът на неизпълнение на задължението, което обезпечава. Към датата на сключване на договора кредиторът не знаел дали ще възникне 3 основание за плащане на неустоечната сума.

На следващо място твърди, че оспорената неустойка била действителна.

Тя била уговорена като санкция за неизпълнение, в случай че кредитополучателят не изпълни поетия с подписването на договора ангажимент да предостави на кредитора си поне едно от предвидените обезпечения. Процесният договор за потребителски кредит бил сключен изцяло по волята на ищеца, който попълнил искане за сключване на договора, получил подробна информация за желания от него кредитен продукт под формата на Стандартен европейски формуляр и имал пълното право да се съгласи или не с отделни клаузи на договора, вкл. да предложи различни формулировки. Дори да не е могъл да обмисли достатъчно добре ангажимента, който поема по силата на чл. 6.5 и чл. 6.6 и след сключването на договора, дори след изтичането на тридневния срок, да е осъзнал, че е неспособен да се справи с това да представи поръчител или банкова гаранция, които да отговарят на съответните условия на кредитора, кредитополучателят разполагал с цели 14 дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по реда на т. 1, Част IV от Стандартния европейски формуляр и чл. 28, т. 5 от ОУ без да е обвързан по никакъв начин от спорната неустойка.

Друга възможност за кредитополучателя била удължаването на тридневния срок, чрез предоставянето на нарочна молба до кредитора и/или предоставянето на различно заместващо обезпечение като издаването на запис на заповед например. При сключване на процесния договор кредито получателят не е предоставил обезпечение, което да гарантира интереса на кредитора от връщането на предоставения заем, въпреки изискването за това, а от своя страна кредиторът направил предварителна оценка на вредите от липсата на такова обезпечение в хипотезата на несъбираемост на вземането, калкулирайки я в неустойката по чл. 6.6, като е дал възможност и допълнителен срок на клиента да предостави такова обезпечение и съответно да не плаща неустойката.

Иска се отхвърлянето на исковете и присъждане на деловодни разноски.

Прави възражение за присъждане на разноски по чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв, както и за присъждане на такива по двете претенции.

Предявен и приет за разглеждане е насрещен иск по чл.79, ал.1 ЗЗД за 4 осъждане на ответника по насрещния иск да заплати на ищеца сума в размер на 970 лв., частичен иск от 1 600 лв., като част от незаплатена главница по договора за потребителски кредит, ведно със законна лихва от датата на депозиране на насрещния иск 09.01.2024г. до окончателното плащане и евентуален иск с правно основание чл.23 ЗПК в случай, че договорът бъде обявен за недействителен със същото искане за същата сума.

Ищецът по тези искове твърди, че с ответника сключил договор за кредит, по силата на който предоставил на ответника сума в размер на 1 600 лв., която била получена чрез плащане по Изипей на 16.06.2023 г.

Кредитополучателят се задължил да върне главницата при фиксиран лихвен процент от 47,99% на 15 месечни вноски. Тези условия били уговорени между страните в чл. 3 от Договора. Крайният падеж по договора бил 16.09.2024 г.

Сочи, че ответника бил в неизпълнение на задължението си. След подписване на договора и усвояване на кредита, кредитополучателят не изпълнил задължението си да предостави обезпечение съобразно условията на чл.5, поради което се активирала предвидената в чл. 6.6 договорна неустойка.

Кредитополучателят правил следните плащания по договора: на 21.07.2023 г.

- 200 лева; на 15.08.2023 г. - 80.00 лв.; на 25.08.2023 г. - 100 лв.; на 29.09.2023 г. - 150 лв. и на 31.10.2023 г. - 150 лева. Направените погасявания били в общ размер на 630 лв., последното от които на 31.10.2023 г., но единствено със сумата от 100 лева. Към настоящия момент ответникът бил в просрочие по всяка една от вноските от сключването на кредита, поради което били налице предпоставките на чл. 6, ал.3 от Договора за обявяването на предсрочна изискуемост на кредита. Задължението на ищеца било в общ размер на 3 367,74 лв., от които 1600 лева главница, 341,10 лева възнаградителна лихва, 959.18 лева договорна неустойка и 467,46 лева такси по чл. 5 от Договора.

От съда се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 970 лв., представляваща част от неизплатено задължение за главница в размер на 1600 лева по Договор за потребителски кредит № 879058 от 16.06.2023 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на насрещния иск 09.01.2024г. до окончателното плащане. Същото искане се прави и при условията на евентуалност в случай, че се обяви недействителност на договора за заем.

Претендират се деловодни разноски.

5

В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор на насрещния иск, с който се оспорва като неоснователен, поради липса на доказателства. Иска се отхвърлянето на исковете и присъждане на разноски.

От събраните по делото писмени доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а и се установява от приетия по делото договор за потребителски кредит *****, че от същата дата ищецът в качеството на кредитополучател и ответното дружество, като кредитодател са в облигационни отношения, по силата на които ищеца получил заемна сума в размер на 1 600 лв. със погасяване на 15 броя вноски с размер на погасителните вноски 4 х 53,40 лв. и 11 х 176,17 лв., включващи главница и лихва. В погасителния план са включени и вноски за неустойка 4 х 268,60 лв. и 11 х 145,83 лв., фиксиран годишен лихвен процент по кредита 40,05%, ГПР 47,99% ; общ размер на всички плащания по договора за кредит в размер на 2 151,47 лв. без дължимата неустойка. В чл.6.5 от договора за кредит е предвидено предоставяне на обезпечение под формата на банкова гаранция в срок до 3 дни от сключване на договора или поръчителство от физическо лице, отговарящо на определени условия, съобр.чл.33 ОУ. Предвидено е в чл.6.6 от договора заплащане на неустойка от заемополучателя в случай на непредставяне на обезпечение в размер на 2 676,63 лв., разсрочена в погасителните вноски.