Решение № 13653 от 10.07.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 52116/2023
- Вид
- Решение № 13653
- Подписан
- 10.07.2024
- Състав
- ГЕРГАНА ИВАНОВА КРАТУНКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 , ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 139, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 139а · Закон за енергетиката
- чл. 139б · Закон за енергетиката
- чл. 142, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 149 · Закон за енергетиката
- чл. 149, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 149б, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- Чл. 116, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 13653 гр. София, 10.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Г. ИВ. КРАТУНКОВА при участието на секретаря Р.Д. като разгледа докладваното от Г. ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско дело № 20231110152116 по описа за 2023 година
Предявени са от „Т.С.“ ЕАД срещу Г. Т. Л.Ж. обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания: цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 1 109,61 лв. цена на доставена ТЕ за недвижим имот, находящ се в ***, абонатен № *** ведно със законна лихва за периода от 12.05.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.06.2020 г. до 27.04.2023 г. в размер на 195,60 лв., цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 17,86 лв., за периода от 01.05.2020 г. до – 30.09.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 12.05.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.07.2020 г. до 27.04.2023 г. в размер на 4,28 лв., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 25643/2023 г. на СРС, 179-ти с-в. Претендира разноски за исковото и заповедното производство.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чиито клаузи съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ са обвързали всички абонати на топлопреносното предприятие, без да е било необходимо изричното им приемане от страна на потребителя.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията, а след влизане в сила на общите условия от 10.07.2016 г. – в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми, респ. на общата фактура за дължимите суми на интернет страницата на ищцовото дружество.
В срока по чл.131, ал. 1 ГПК ответникът подава писмен отговор, в който дава становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва наличието на облигационно правоотношение между страните. Оспорва обстоятелството, че е собственик на процесния имот. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Претендира разноски.
1
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Б.“ ООД, е депозирало молба към която са приложени индивидуални справки за използвана ТЕ. Посочено е също, че сградата, в която се намира процесният имот, е на ежемесечен отчет на уредите, поради което ТЕ се начислява месечно въз основа на реално потребление и изравняване се прави само когато е необходимо, поради което и отчетни формуляри не се съставят.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
В тежест на всяка от страните е доказването на твърдяните от нея положителни факти, както и оборването на оспорените от нея и твърдяни от другата страна отрицателни факти, в частност: в тежест на ищеца е доказването на валидно правоотношение между страните и изпълнение на задълженията му по него, в т.ч. и нормативни, размера на претендираните лихви, истинността на представените доказателства, а на ответника – извършени плащания за потребена енергия и евентуално – демонтаж на радиатори с документи.
Съгласно нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топплопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от страна на клиентите. Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед изложеното следва изводът, че потребители/клиенти на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или титулярите на вещно право на ползване на топлоснабдени имоти, намиращи се в сгради в режим на етажна собственост, в които ищцовото дружество доставя топлинна енергия.
От представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № 67 от 11.12.1993 г., се установява, че Т.Г.Л. и Л.К.Л. са дарили на Г. Т. Л.Ж., ап. № 14, находящ се в бл. № 54, на 4 ет., построена върху държавна земя в жилищен комплекс *** Представено е удостоверение за родствени връзки на ответницата, от което се установява, че Т.Г.Л. /починал на 05.12.2012 г./ и Л.К.Л. са нейни родители.
С оглед описаното съдът достига до извода, че собственик на процесния имот е ответницата. Следователно същата се явява купувач на топлинна енергия по договор за доставка на топлинна енергия с „Т.С.” ЕАД, като правоотношението между тях е възникнало по силата на закона, без да е било необходимо изрично волеизявление в тази насока от негова страна.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗЕ, дяловото разпределение на топлинна енергия между клиентите в сгради-етажна собственост се извършва от топлопреносното предприятие или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Съгласно чл. 149б, ал. 3 ЗЕ услугата дялово разпределение се извършва от и за сметка на доставчика на топлинна енергия или по сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а, вкл. в хипотезата на чл.
139б от ЗЕ (когато клиентите в сграда - етажна собственост са избрали лице, регистрирано по реда на чл. 139а, за извършване на услугата дялово разпределение) като сумите за дялово разпределение се заплащат от потребителите на продавача - чл. 36 от ОУ. В случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление 2 и топла вода на третото лице „Б.нaта“ ООД.
От представените писмени доказателства, се установява, че са ползвани услугите за доставка на топлинна енергия и дялово разпределение.
От заключението на вещото лице по съдебно–техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че количеството ТЕ за абонатната станция се измерва и отчита съгласно ЗЕ от СТИ – общ топломер, монтиран в абонатната станция. Посочено е, че топломерът в АС се отчита от служители на ищеца в началото на всеки месец по ел. път чрез преносим терминал, с който се снема показанието на ТЕ в 0.00 часа на първо число от месеца. Според експерта технологичните разходи в АС за целия процесен период са изчислявани ежемесечно по Наредбата и са отчислявани от ТЕ преди нейното разпределение между абонатите съгласно действаща нормативна уредба.
Експертът е изложил, че по данни от ФДР в имота няма монтирани отоплителни тела и респ. топлоразпределители, както и че през имота преминават захранващи щрангове за имотите от 7 до 13 етаж, а инсталираната мощност на подаващия тръбопровод, преминаващ през имота е 1630,6 W и за щранговете се изчислява служебна ТЕ, отдадена от щранга, съобразно нормативната уредба. Посочено е също, че в имота се ползва топла вода и че има водомер за топла вода, по който се отчита разходът. Относно ТЕ отдадена от сградна инсталация е изложено, че изчисленията са извършени съгласно методиката за дялово разпределение към действащата наредба за топлоснабдяването. Според експерта общият размер на фактурираните суми за процесния период /за отопление, сградна инсталация и БГВ/ възлиза на 1098,05 лева, а разликата от изравняването е сума за връщане – 58,17 лева. Съгласно заключението, сумите за ТЕ са начислявани в съответствие с действащата нормативна уредба, като са извършвани и периодични проверки на топломера отново в съответствие с нормативната уредба. По допълнителните въпроси, формулирани от ответницата, вещото лице е дало заключение, че изчислената ТЕ, отдадена от сградна инсталация съответства на изчислената в изравнителната сметка от ФДР.
Съгласно заключението на вещото лице по СсЧе, което съдът също кредитира като обективно и компетентно изготвено се установява, че за процесния период дължимите, но неплатени суми /след извършени приспадания с оглед резултатите от изравнителните сметки/ възлиза на 1082,76 лева – главница за ТЕ; 30,46 лева – главница за дялово разпределение. Според експерта дължимата лихва върху главницата за ТЕ възлиза на 170,94 лева, а на лихвата върху главницата за дялово разпределение – 7,09 лева. Съгласно заключението и доколкото всички задължения са възникнали след 12.05.2020 г., няма погасени по давност суми.
В проведеното на 29.01.2024 г. о.с.з. вещото лице по СТЕ е пояснило, че уредите в сградата са отчитани дистанционни, както и че в имота няма уреди, а единствено преминаващи щрангове.
По делото е изслушана допълнителна СТЕ, от която се установява, че вещото лице след посещение на имота е установило, че в него действително няма отоплителни уреди, но преминават вертикални тръби. Експертът е посочил също, че по данни на ФДР, за всички имоти в сградата е направен опис на 25.09.2012 г., вкл. и на процесния имот, с подробно описание на преминаващите щрангове. Според експерта, преизчисление на ТЕ относно закритите вертикални тръби в имота може да се направи приблизително от 5 до 10 % от изчисленията в изравнителната сметка. Предложен е вариант при 10 % намалено топлоотдаване на преминаващите тръби през процесния имот за процесния период, в който случай размерът на дължимите суми за ТЕ възлиза на 1028,69 лева. В проведеното на 20.05.2024 г. о.с.з. експертът е допълнил, че при посещение в имота е установил, че вертикалните щрангове са покрити с кутии, както и че като се чукне, се чува кухо отвътре, т.е. не е зазидано. С оглед така изложеното от вещото лице, ответникът е направил искане за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане, с показанията на който се цели да се установи какво е затворено вътре в кутията.
Така направеното искане от ответника е уважено и са изслушани показанията на свидетеля Васил Славов Юруков, които съдът кредитира и им дава вяра. Свидетелят е посочил, че в 3 имота през 2012 – 2013 г. е правен ремонт, но не може да каже дали щранговете са изолирани.
С оглед гореизложеното съдът достига до извода, че за процесния имот са дължими суми за ТЕ – за отопление /доколкото безспорно се установява, че през имота преминават вертикални щрангове/, сградна инсталация и БГВ. По делото не се установява щранговете да са изолирани, дори напротив, експертът по СТЕ след посещение на място е установил, че кутиите, с които са затворени щранговете, не са зазидани. Поради изложеното обаче съдът достига до извода, че следва да се приемат за дължими сумите, посочени от вещото лице по допълнителната експертиза, която е изготвена при съобразяване на обстоятелството, че тръбите в имота са все пак закрити. Ето защо съдът намира предявения иск за основателен до сумата от 1028,69 лева, а за горницата над него и до пълния предявен размер от 1109,61 лева, следва да отхвърли същия.
Разпечатката съдържа 27 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6d6e97fb-0294-4119-9887-b6b95ee5c795