Решение № 9941 от 09.09.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 9941 гр. София, 09.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА при участието на секретаря КРИСТИНА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело № 20221110111782 по описа за 2022 година

Българска епархия в Западна и Средна Европа към Българската източноправославна църква – Български патриархат е предявила срещу ЕВ. П. Т. и АНДР. С. Б. искове с правно основание чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН за недействителност на завещание от 03.04.2013 г. и чл. 124 ГПК за установяване собствеността на ищеца върху 97/211 ид. части от недвижим имот с идентификатор ***, находящ се в гр. София, ул. „................

Ищецът твърди, че по силата на удостоверение за наследници от Нотариат 7 Карлсруе – Районен съд по насл. д. № 7NG95/2014 за единствен наследник на починалия АА.П е посочен ищецът. На 01.10.1999 г. наследодателят депозирал саморъчно завещание при нотариус ББ.В.. На 03.12.2001 г. наследодателят обективирал волята си в саморъчно завещание на немски език, с което завещал цялото си състояние на църквата. На 14.02.2019 г. бил издаден Нотариален акт за собственост на недвижим на основание наследяване по завещание № 1, том I, рег.№ 1023, дело № 23 на нотариус К.Б, по силата на който ищецът е признат за собственик на 97/211 идеални части от дворното място, в което е построена сградата на адрес гр. София, Столична община, район „Възраждане“, ул.“ ..............., съставляващо УПИ XV-30 от квартал 131 по регулационния план на град София, местността "Зона Б-4" ("Ючбунар"), при съседи по документите за собственост: А.А, В. Доброславски, Ив. З Н.А, Н.Р и ул. "Цар Симеон", при съседи по регулацията: улицата и урегулирани поземлени имоти XVI-31, XVIII-2, ХШ-28 и XIV-29, като дворното място е нанесено в кадастралната карта като поземлен имот с идентификатор *** с площ 221 кв.м, при съседи: поземлен имоти с идентификатори ***, ***, ***,

*** и ***. На 08.01.2019 г. по името на АА.П като завещател е вписан препис от обявено завещание с № от вх. регистьр 211, № от дв. вх. рег. 179, акт № 17, акт 1 том № 1 на лицето ЕВ. П. Т. на същите имоти. На 04.02.2019 г. Е.Т. е продала на АНДР. С.

Б. чрез покупко-продажба с вписана в СВ акт № 136, том IX, дело № 2963/2019 г. В Декларация при нот. Б.Н ЕВ. П. Т. декларира, че в качеството си на наследник по завещание на основание обявено саморъчно завещание от АА.П получава в собственост гореописаните имоти. Съгласно нот. акт № 5, том I, рег. № 326, дело № 4, вписан в СВ с вх. № 4587/04.02.2019 г., акт № 136, том IX, дело № 2963/2019 г. е извършена покупко- продажба по силата на която ЕВ. П. Т. като продавач е продала на АНДР. С. Б. като купувач гореописания имот. Сочи, че обявеното при нотариус Налбантова завещание и декларация за обявено саморъчно завещание от ЕВ. П. Т. е нищожно и същата не е придобила права и не е можела да прехвърли такива на ответника. Намира, че продавачът не е притежавал собствеността върху имотите, предмет на договора. Моли за прогласяване нищожността на саморъчното завещание на А.Д.П, извършено в полза на ЕВ. П. Т., както и да бъде признато за установено по отношение на АНДР. С. Б., че ищецът е собственик на процесния имот въз основа на Нотариален акт за собственост на недвижим на основание наследяване по завещание № 1, том I, рег.№ 1023, дело № 23 на нотариус К.Б.

Ответниците признават предявените от ищеца искове на основание чл. 237 ГПК.

С искова молба по чл. 225 ГПК СВ. АСП. ЯН. и Л. СТ. ЯН. са предявили срещу ЕВ. П.

Т. и АНДР. С. Б. и Българска епархия в Западна и Средна Европа към Българската източноправославна църква – Български патриархат искове с чл. 124 ГПК за установяване собствеността върху поземлен имот с идентификатор ***, област София (столица), община Столична, гр. София, район „Възраждане“, ул. „...............; трайно предназначение на територията: Урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м); площ: 221 кв.м.; номер по предходен план: 30, квартал 131, парцел XV, Заповед за одобрение на КККР № РД-18-32/01.04.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, Заповед за изменение на КККР № 18-10705-10.12.2018/10.12.2018 г. на Началника на СГКК - София; съседи/граници на поземления имот: поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***.

Главно встъпилите лица сочат, че 01.09.2007 г. СВ. АСП. ЯН. постигнал уговорка с ЕА.Х за прехвърляне на владението на посочения недвижим имот, който му предал владението на същата дата на цялото дворно място от 223 кв. м. и цялата четириетажна жилищна сграда със застроена площ от 125 кв. м., построена в него. На 01.10.2007 г. М.Т.К., СВ. АСП. ЯН. и Л. СТ. ЯН. сключили с ЕА.Х договор за замяна във форма на нотариален акт, с който им била прехвърлена собствеността върху 47,9715% идеални части от правото на собственост върху описания недвижим имот и 4 обособени самостоятелни обекта в сградата. Считано от 01.09.2007 г. главно встъпилите лица владеели непрекъснато и несмущаващо цялото дворно място и цялата четириетажна сграда, без други лица да имат достъп до тях. М.Т.К. не оспорвал владението на двете лица върху цялото дворно място и цялата сграда, като бил уведомен, че те владеят земята и сградата като изключителна тяхна 2 собственост, без да признават правата му на съсобственик. Считат, че са придобили правото на собственост върху недвижимия имот по давност с непрекъснато владение в продължение на 10 години.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:

По исковете с правно основание чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН и чл. 124 ГПК, предявени от Българска епархия в Западна и Средна Европа към Българската източноправославна църква – Български патриархат

С оглед извършеното от ответниците признание на основание чл. 237 ГПК на предявените искове по чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН и чл. 124 ГПК, предявени от Българска епархия в Западна и Средна Европа към Българската източноправославна църква – Български патриархат, на основание чл. 153 ГПК съдът е счел, че фактите, включени във фактическия им състав, не се оспорват от ответниците и не се нуждаят от доказване. С оглед на това предявените искове следва да бъдат изцяло уважени.

По исковете с правно основание чл. 124 ГПК, предявени от СВ. АСП. ЯН. и Л. СТ. ЯН.

Представен е нотариален акт за замяна на недвижим имот с МПС № 144, том V, рег. № 27295, дело № 894/01.10.2007 г., с който ЕА.Х прехвърля на М.Т.К. ½ ид. част и на СВ.

АСП. ЯН. и съпругата му Л. СТ. ЯН. другата ½ ид. част от УПИ, върху които е построена сградата, находящ се в гр. София, Столична община, район “Възраждане”, ул. ”Цар Симеон” № 210, съставляващ УПИ № XV-30 от кв. 131 по плана на гр. София, местност „Зона Б-4”, цялото с площ от 211 кв. м. по документ за собственост, а по скица от 223 кв. м., при граници на дворното място по скица: улица, УПИ № XVI-31, УПИ № XVIII-2, УПИ № III-28 и XIV-29.

За установяване на обстоятелството, дали главно встъпилите лица са владели процесния имот, са събрани гласни доказателствени средства. Свид. Драгомир Владимиров Агайн заявява, че С.Я. е придобил имота, представляващ триетажна сграда с магазини около 200 кв. м. на ул. „Цар Симеон“, около 2007 г. Имотът бил в много лошо състояние, намирал се в стара сграда с вътрешен двор и се разпадал. Достъпът се осъществявал през малка врата отпред. През посещенията си един-два пъти в месечно свидетелят не бил виждал никой друг в имота, обикаляйки из двора. Сградата била разрушена през 09.2019 г. С.Я. не му бил споделял да има претенции към имота. Отдолу в сградата имало три магазина, които работели.

Разпитан е и свид. А.И.А, живущ на ........................., който сочи, че процесната сграда се обитавала от АА.П и неговата сестра, които давали магазините под наем. Сградата била съборена по предписание на община „Възраждане“.

3

Свид. Стефан Маринов Стефанов сочи, че през периода 2007 - 2015 г. бил наел чрез устен договор от С.Я. магазин за авточасти на ул. „................ Ползвал само едно от помещенията на магазина и не бил виждал да се ползват останалите.

Прието е заключение на съдебно-техническа експертиза, според което при огледа на място се е установило, че в имота не е налична жилищната сграда, поради което за самостоятелните обекти в сградата няма как да се даде заключение за идентичност. Вещото лице е установило, че има пълна идентичност между имот с идентификатор ***, предмет на делото и УПИ XV-30 от кв. 131 по плана на зона Б-4, район Възраждане с административен адрес: ***. Процесният имот представлява ПИ с идентификатор по действащата КККР *** с площ от 221 кв.м. и с административен адрес: гр. София, ул. „............... при съседи както следва: от юг - ул. „Цар Симеон“, нанесена в КККР като ПИ с идентификатор № ***, от запад - ПИ с идентификатор ***, от север - ПИ с идентификатори № *** и ПИ № *** и от изток - ПИ с идентификатор № ***. За процесния ПИ

*** е отреден УПИ XV-30 от кв. 131 по регулационния план на м. „Зона Б-4“. На място процесният имот е ограден от всички страни, като границите на имота съвпадат с тези от КККР. Към момента на огледа имотът е обрасъл и видимо запустял, без видими белези от ползването му.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявени са искове с правна квалификация чл. 124, ал.1 ГПК от СВ. АСП. ЯН. и Л.

СТ. ЯН. срещу ЕВ. П. Т. и АНДР. С. Б. и Българска епархия в Западна и Средна Европа към Българската източноправославна църква – Български за признаване правото на собственост н а главно встъпилите лица върху поземлен имот с идентификатор ***, област София (столица), община Столична, гр. София, район „Възраждане“, ул. „...............; трайно предназначение на територията: Урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м); площ: 221 кв.м.; номер по предходен план: 30, квартал 131, парцел XV, Заповед за одобрение на КККР № РД-18-32/01.04.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, Заповед за изменение на КККР № 18-10705-10.12.2018/10.12.2018 г. на Началника на СГКК - София; съседи/граници на поземления имот: поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор *** на основание придобивна давност за периода 01.09.2007 г. – 19.08.2019 г.

Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок от време. Нормата на чл. 79, ал. 1 ЗС регламентира фактическия състав на придобивната давност при недобросъвестно владение, включващ като елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС.

От своя страна фактическият състав на владението съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС включва обективния елемент на упражнявана фактическа власт и субективния елемент вещта да се държи като своя.

При анализа на събраните по делото писмени и глас ни доказателства, поотделно и в 4 тяхната съвкупност, съдът стига до извод, че не може да се приеме, че главно встъпилите лица са упражнявали фактическата власт върху процесния имот в продължение на поне 10 г.

Настоящият състав счита, че не е налице обективният елемент на владението, а именно главно встъпилите лица да са упражнявали явно и по несъмнен за всички начин фактическа власт върху процесния имот. Няма спор, че главно встъпилите лица следва да се считат за недобросъвестни владелци, тъй като твърдят да са владели процесният имот без противопоставянето на соченият като съсобственик М.Т.К.. Недобросъвестен е владелецът, който не владее недвижимия имот на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена.