Решение № 56 от 06.04.2026, Районен съд - Пирдоп

Съд: Районен съд - Пирдоп
Дело: Гражданско дело 766/2025
Вид: Решение № 56
Подписан: 06.04.2026
В сила: 12.05.2026
Състав: Симеон Горанов Гюров

Цитирани разпоредби

чл. 322, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
чл. 329, ал. 1, изр. второ · Граждански процесуален кодекс
чл. 49, ал. 1 · Семеен кодекс
чл.49, ал.3 · Семеен кодекс
чл.53 · Семеен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Пирдоп, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Симеон Г. Гюров при участието на секретаря Л.Д.Б. като разгледа докладваното от Симеон Г. Гюров Гражданско дело № 20251860100766 по описа за 2025 година

В производството по настоящото дело съдът е сезиран с иск за развод поради разстройство на брака с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК, предявен от Н. Г. С. от гр.П., ул."*************" №**, ап.*, ЕГН ********** против С. В. С., с адрес за призоваване гр.Т., ул."**************" №**, ЕГН **********. Ищецът твърди в исковата молба, че с ответника сключили граждански брак видно от Удостоверение от серия Г Б 88г. №****** от 15.12.1990г. на Общински Народен съвет гр. Средногорие. От брака си имат две деца пълнолетни Д.С.С. с ЕГН ********** и В.С.С. с ЕГН **********. Със съпруга й са разделени вече повече от 25 години. От тогава не са се виждали изобщо. Ищцата останала да живее с децата в гр.П. в апартамент находящ се в гр.П., ул. „**************“ №**.

Жилището купила сама и го изплатила изцяло сама с помощта на родителите й. Със съпругът й не са живели заедно в него, затова нямат и семейно жилище. Ищецът твърди в исковата молба, че съпругът й ги напуснал и отишъл да живее незнайно къде. С годините постоянно сменял местата за живеене. Ищцата отгледала децата сама без негова помощ и подкрепа. През лятото научили, че се е установил да живее в гр.Т., където е роден и където е израсъл. Дори научили телефонния му номер. Свързали се с него, разговаряли. Той сам дори им казал адрес, където живее. Разбрали се да дойде и да се разведат по взаимно съгласие.

Той също бил на мнение да се разведат, защото този брак съществувал само формално. Но от около месец установили, че е сменил телефонния си номер и нямат никакъв контакт с него.

Не можели да го намерят.Ищецът твърди в исковата молба, че от изложеното до тук се установява, че отношенията със съпруга й отдавна са влошени и не живеят като нормално семейство. Отдавна я няма обичта и разбирателството в семейството им, нямат чувства един към друг. Бракът им останал празен, без всякакво съдържание и съществува само формално.

Този брак е дълбоко и непоправимо разстроен и в интерес и на двама им е той да бъде прекратен.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да:

1. Прекрати брака им със С. В. С., с ЕГН **********, като дълбоко и непоправимо разстроен и

2. Да постанови на основание чл.53 СК след прекратяване на брака ищцата да носи фамилно име - С..

В дадения от съда срок ответникът С. В. С., с ЕГН **********, не е дал писмен отговор, не е представил писмени доказателства и не е направил доказателствени искания.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства по делото и ведно с доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от представеното Удостоверение от серия Г Б 88г. №****** от 15.12.1990г. на Общински Народен съвет гр. Средногорие, страните са съпрузи, като Н. Г. Б. с ЕГН ********** и С. В. С. с ЕГН **********, са сключили граждански брак на 15.12.1990 г. в гр.Средногорие, Община Средногорие, Софийска област, за което е съставен акт за граждански брак № 109/15.12.1990 г. на същата община, като съпругата ще носи фамилното име С..

От показанията на разпитания свидетел Ю.И.Ч. се установява, че познава страните, като ищцата я познава от много години. Тя имала съпруг, който познава бегло. Виждал го е, ама не го помни. Преди 35 години някъде го е виждал. Не е идвал от тогава в П.. Н. се грижела изцяло за децата. Живеела в апартамент при болницата в П.. Апартаментът бил закупен от баща й на Н.. Невъзможно е бракът им да бъде заздравен, той не съществувал повече от 35 години.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след съвкупната преценка и анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът извежда следните правни изводи:

По иска с правно основане чл.49, ал. 1 от СК:

Предявеният иск за прекратяване на брака поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство с правно основание чл.49, ал.1 от СК е основателен и доказан и следва да се уважи. Съдът приема за установено, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени, за което липсва спор по делото. Помежду им е изчезнало взаимното доверие и уважение, разбирателство и задружност при изпълнение на семейните задължения. Предвид изложеното, съдът намира, че запазването на брака е лишено от смисъл, тъй като е изпразнен от съдържание и това би било вредно за обществото и самите съпрузи, между които не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата на обич, взаимност и привързаност, поради което бракът им следва да бъде прекратен, на основание чл. 49, ал.1 от СК. Обстоятелството, че съпрузите са във фактическа раздяла и имат редки контакти помежду си през продължителния период от 2014 г. до настоящия момент, говори за прекъсване на връзките между двамата съпрузи - духовни, физически и имуществени. Разстройството на брака е трайно, постоянно и не може да бъде преодоляно, 2 поради което е невъзможно и възстановяването на нормалните съпружески отношения.

Изложеното дава основание на съда да приеме, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен, което налага неговото прекратяване.

По въпроса за вината:

Съгласно разпоредбата на чл.49, ал.3 от СК, при допускане на развода, съдът се произнася относно вината за разстройството на брака, само ако някой от съпрузите е поискал това. В случая, такова искане не е направено и съдът счита, че не дължи произнасяне.

По иска по чл. 53 СК:

На основание чл. 322, ал. 2 ГПК с решението по иск за развод съдът задължително се произнася и по небрачния иск за фамилното име на съпрузите. От страна на жената, по отношение на която по безспорен начин се установява, че при сключването на гражданския брак е приела фамилното име на мъжа, е поискано да запази брачното фамилно име С.. Ето защо, следва да бъде постановено, след прекратяване на брака жената да носи брачното си фамилно име-С..

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 329, ал. 1, изр. второ от ГПК „Когато няма вина или недобросъвестност или когато и двамата съпрузи са виновни или недобросъвестни, разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили”. При този изход на спора на страните не следва да се присъждат разноски, тъй като такива не се дължат с оглед разпоредбата на чл. 329, ал. 1, изр. 2 ГПК. На основание чл.6, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, Районен съд-Пирдоп определя окончателна държавна такса за развода в размер на 25,56 евро, еквивалент на 50,00 лв. В този смисъл ответника следва да заплати сумата от 12.78 евро, представляваща окончателна държавна такса.

Воден от горното, Районен съд-Пирдоп, първи състав

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА брака, сключен на 15.121.1990 г. в гр.Средногорие, Община Средногорие, Софийска област, за което е съставен акт за граждански брак № 109/15.12.1990 г. на община Средногорие, Софийска област, между Н. Г. С. с ЕГН ********** и С. В. С. с ЕГН **********, на основание чл. 49 ал. 1 от СК, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака жената да носи брачното си фамилно име – С..

ОСЪЖДА С. В. С. с ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен съд-Пирдоп сумата в размер на 12,78 (дванадесет евро и 78 евроцента) евро – окончателна държавна такса.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Софийски окръжен съд на РБ.

Съдия при Районен съд – Пирдоп: _______________________

----- следващ документ -----