Решение № 299 от 07.10.2022, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 299 гр. Перник, 07.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

РОМАН Т. НИКОЛОВ при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Въззивно гражданско дело № 20221700500458 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на Областна дирекция на МВР Перник, чрез юрисконсулт З.В., срещу Решение № 260157 от 06.07.2022 г., постановено по гр. д. № 08179 по описа на Районен съд Перник за 2019 г., с което О. – Перник, с адрес: гр. Перник, ***, e осъдено да заплати на Д.

Х. С., с ЕГН: ********** и съдебен адрес: ***, сумата в размер на 924.97 лв., представляваща дължимо възнаграждение за изработен, но незаплатен извънреден труд, за периода от 01.10.2016 г. до 30.11.2019 г., сумата от 187.99 лв. представляваща обезщетение за забава на плащането върху главницата за периода от 01.01.2017 г. до 30.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 16.12.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и 300 лв. разноски по делото.

С обжалваното Решение жалбоподателят е осъден да заплати по сметка на РС Перник, сумата от 200 лв., представляваща направени по делото разноски.

В жалбата по подробни доводи се поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че се касае за различни правоотношения и превръщането на 1 нощния труд в извънреден не е приложимо в размерите претендирани от ищеца, а е регулирано от нормите на ЗМВР. В Наредба № 8121з-779 от 29.07.2016 г. изрично било посочено, че работното време за нощен труд е между 22:00 ч. – 06:00 ч. и не следвало да се преизчислява съгласно КТ. Дължимите се обезщетения били вече заплатени на служителя със съответното увеличение, като нощен труд. Липсва и преценка на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност. Иска се отмяна на решението включително и в свързаната с иска част за разноските, присъдени в полза на ищеца, и решаване на спора по същество от въззивната инстанция с отхвърляне на исковете.

Въззиваемият излага подробни съображения за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на обжалваното решение.

Окръжен съд Перник намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Съдът с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба, доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

Пред настоящата инстанция не са спорни установените от писмените доказателства факти, че през процесния период ищецът е заемал полицейски длъжности и работи по служебно правоотношение при ответника О. П. и е държавен служител – полицейски орган, полагащ труд по служебно правоотношение в системата на МВР – чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, чийто статут се урежда от ЗМВР (чл.

142, ал. 2 от ЗМВР). Предвид характера на заеманата длъжност през процесния период, ищецът е полагал труд по утвърдени графици при режим на труд – дневни и нощни смени, а отработеното работно време се е изчислявало сумирано на тримесечие – чл.

187, ал. 3 от ЗМВР.

Съгласно икономическата експертиза пред РС са отчетени часовете нощен труд в съответствие с представените протоколи за отчитане на отработеното време и платежни документи, в изготвените към експертизите приложения за времето от 22:00 и 06:00 часа за всеки месец, и по години за исковия период 01.10.2016 г. – 30.11.2019 г., като отработеното работно време се е изчислявало сумирано. През процесния период ищецът е отработил общо 1254 часа нощен труд и се установява превръщането на изработените нощни часове в дневни чрез коефициента за превръщане в размер на 179 ч. в дневни извънреден труд. За преизчисления нощен труд в дневни извънреден труд – 179 часа, сумата за извънреден труд съобразно основното месечно възнаграждение за периода 01.10.2016 г. – 30.11.2019 г. е в размер на 1238.47 лв.

Изплатени са суми на ищеца за положен нощен труд общо брой часове време – 1254 часа, за които ежемесечно са изплатени суми за нощен труд по 0.25 лв. на час или общо за процесния период са изплатени суми за положен нощен труд в размер на 313.50 лв.

2

Приравнявания на нощните часове с коефициент 1.143 към дневен труд не са извършвани и отчитани по протоколите, както и не са заплащани допълнителни възнаграждения за извънреден труд от това приравняване, по платежни документи.

Установява се, че дължимото трудово възнаграждение за този извънреден труд е общо 924.97 лв.

Спорен по делото е въпросът, въведен и като предмет на въззивното обжалване, дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служителите на МВР са приложими разпоредбите на КТ и НСОР3 и в частност чл. 9, ал. 2 от НСОР3.

Съгласно разпоредбите на ЗМВР в приложимите им за процесния период редакции, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР), като работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8, 12 или 24 часови смени – сумирано за тримесечен период (чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24 часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР).

Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР). Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. За процесния период са действали Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018 г. Текстовете на чл. 3, ал. 3 в наредбите са идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В горепосочените наредби, приложими към процесния случай, липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен, каквато уредба е съдържал чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и според който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 и 6.00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143.

Настоящият въззивен състав намира, че липсата на изрична правна уредба в ЗМВР и в приложимите наредби към него (с изключение на отменената Наредба № 8121з-407/2014 г.) на правна регламентация относно преобразуване на часовете положен нощен труд в дневен с коефициент 1.143 (такъв коефициент е бил регламентиран в отменената Наредба № 8121з-407/2014 г.), не може да се възприема 3 като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен. С цел избягване поставянето на служителите на МВР в неравностойно положение спрямо останалите държавни служители и работещите по трудово правоотношение и постигане на несправедлив резултат, в случая следва субсидиарно да се приложат чл. 9, ал. 2 и чл. 18 от НСОРЗ, а именно, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време. Тези разпоредби са приложими поради липса на специална уредба в ЗМВР и в посочените по-горе приложими за случая Наредби от 2016 г., 2018 г. и 2019 г. и доколкото в тези наредби е посочено, че отново се касае за сумирано отчитане на работното време, но не е посочен алгоритъм за преизчисляване. При наличие на посочената непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, и предвид препращането на чл. 188, ал. 2 ЗМВР към КТ (съгласно който, държавните служители, полагащи труд за времето между 22:00 и 6:00 ч., се ползват със специална закрила по КТ) следва субсидиарно да се приложи КТ и по специално чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Следва да намери приложение принципът за законност, уреден в разпоредбата на чл. 5 от ГПК – когато съдът констатира непълнота или неяснота на закона, следва да приложи общия им разум и да основе решението си на основните начала на правото, обичая или морала. НСОРЗ е подзаконов нормативен акт, издаден по приложение на КТ, в който по силата на чл. 9, ал. 2 е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е. приложимият коефициент е 1.143. НСОРЗ като наредба от общото трудово законодателство намира приложение, след като в другите специални подзаконови нормативни актове, издадени по приложение на ЗДСл или ЗМВР са налице празноти или са предвидени понеблагоприятни разпоредби относно условията и размерите на допълнителните възнаграждения и редът за получаването им. Нейното приложение може да се изключи в случай, че е налице специална правна уредба, която да дава в по-голяма степен защита на трудовите права на работещите в системата на МВР, но не и когато такава уредба липсва или урежда по-неблагоприятни условия. Поради това включеният в рамките на дежурството нощен труд на ищеца следва да бъде приравнен на дневно работно време, на която основа и следва да бъде определен реално положеният от него труд за исковия период. Да се приеме обратното би означавало да се допуснат различни системи на отчитане на нощния труд от служителите в МВР и от работниците по трудово правоотношение, независимо от идентичните времеви отрязъци в денонощието, през които престират работна сила, т.е. би означавало неравностойното им третиране, което е в противоречие с принципа в чл. 6 от Конституцията на Р 4

България и чл. 14 от ЕКЗПЧОС. Неприлагането на правната уредба, касаеща механизма за преобразуване на нощния труд в дневен, с коефициент 1.143 и изплащането му като извънреден, по отношение на служителите в МВР, представлява разлика в третирането, която не се основава на обективен и разумен критерий, т. е. не е свързана с допустима от закона цел и не е съразмерна на тази цел. В тази насока е и законодателното решение за изменението на чл. 187, ал. 4 от ЗМВР от ДВ, бр. 60 от 2020 г., с което е отстранена празнотата в законодателството и е въведено правилото, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта.

В подкрепа на горното са и принципните разяснения в мотивите към т. 23 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в които е възприета за меродавна правната логика, че общият закон намира субсидиарно приложение и при липса на изрична разпоредба в ЗМВР следва да се прилага ЗДСл. Обратното разбиране би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо другите държавни служители, а също и спрямо работниците и служителите по трудови правоотношение. В този смисъл е и Решение № 311/08.11.2019 г. по гр. д. № 1144/2018 г. на ВКС, което е с предмет заплащане на други допълнителни възнаграждения на държавни служители в МВР, но дава принципно разрешение за субсидиарно прилагане на друг закон при липса на изрично уредено заплащане в ЗМВР; посочено е, че положителният отговор на въпроса за приложение на субсидиарни разпоредби е в съответствие с основния принцип на равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл. 6 от Конституцията на РБ и чл. 14 от ЕКЗПОЧС. Също така разрешението, според което държавните служители в МВР не следва да бъдат поставяни в по-неблагоприятно положение от работещите по трудово или служебно правоотношение по КТ и ЗДСл, съответства и на чл. 7 от Международния пакт за икономически, социални и културни права, който е въвел като задължение за държавите - страни по него, сред които е и Република България, да гарантира равенство на правата на лицата, предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират правото си на труд, както и на чл. 31 от Хартата на основните права. Така също и чл. 8 от Конвенция № 171 на Международната организация на труда (МОТ) от 26 юни 1990 г. относно нощния труд, предвиждащ, че компенсациите за полагащите нощен труд работници под формата на продължителност на работното време, заплащане или сходни придобивки трябва да са съобразени с естеството на нощния труд.