Решение № 318 от 27.06.2022, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно търговско дело 296/2022
- Вид
- Решение № 318
- Подписан
- 27.06.2022
- В сила
- 12.01.2024
- Състав
- Нестор Спасов Спасов, Емилия Атанасова Брусева, Радка Димова Чолакова
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.271 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 226 · Кодекс за застраховането
- чл.226 ал.1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 318 гр. Пловдив, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Нестор Сп. Спасов
Членове:
Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело № 20225001000296 по описа за 2022 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Д.-О.“ ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. С., район „Т.“, бул. „В.“ №89 – чрез пълномощника на дружеството адв. Д.К., със съдебен адрес: гр. С., ул. „Й.Й.“ №1Б против Решение № 260021 от 28.02.2021г. постановено по т.д. № 329/2019г. по описа на ОС – С.З., в частта, с която е осъдено „Д.-О.“ ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. С., район „Т.“, бул. „В.“ №89 да заплати на СЛ. СТ.
Й., ЕГН ********** от гр. Н.З., ул. „Н.К.“ №4, ет.2, ап.4 сумата 20 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания вследствие настъпилата на 12.05.2015г. смърт на брат и Д.С.Й. в резултат на пътно - транспортно произшествие, причинено от Б.Г.Д. като водач на лек автомобил „М.“ модел „С. 314“ , с ДК№ ......, отговорността на която е предмет на договор застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена с ответника, ведно със законната лихва, считано от 31.10.2016 год. до окончателното изплащане на сумата и с което е осъдено „Д.-О.“ ЕАД да заплати на СЛ. СТ. Й. сумата 2 440 лева – разноски по делото съразмерно на уважената част от иска.
1
Жалбоподателят счита решението за незаконосъобразно и моли същото в посочената обжалвана част да бъде отменено, а по същество – постановено друго, отхвърлящо изцяло исковата претенция. Съображенията, изложени в жалбата, касаят неправилно приложение на закона от първоинстанционния съд и необоснованост на акта. Твърди се, че изводите на съда са в противоречие с приетото в Тълкувателно решение №1/21.06.2018г. по тълк. дело №1/2016г. на ОСГТК на ВКС, тъй като намира за недоказани твърденията на ищцата за особено близки връзки с починалия и брат. Счита, че не е налице изключителност на тази връзка, а нормалната, обичайна роднинска връзка не обосновава правото му да претендира обезщетение за вреди. Евентуално – в случай че въззивната инстанция намери, че такива особено близки отношения са налице – счита, че определеният от съда размер на обезщетението не отговаря на критериите за справедливост и е изключително завишен. Счита, че обезщетението следва да бъде намалено до размер не по-голям от 5000 лева. Намира, че е налице и съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, поради непоставяне на предпазен колан.
Постъпил е отговор на въззивната жалба на „Д.-О.“ ЕАД от СЛ. СТ. Й. , ЕГН ********** от гр. Н.З., ул. „Н.К.“ №4, ет.2, ап.4 – чрез пълномощника и адв. Н.К., с който се изразява становище за неоснователност на жалбата.
Поддържа се твърдение, че между ищцата и нейния брат е съществувала трайна и дълбока емоционална връзка, а от внезапната му загуба тя е претърпяла значителни морални болки и страдания, които все още не е преодоляла – обстоятелства, които счита за установени чрез събраните свидетелски показания и заключение на съдебно – психологична експертиза.
Счита, че тяхната връзка е била такава, че е надхвърляла обема от близост в отношенията, обичайни между брат и сестра, тъй като те са живеели заедно в едно домакинство е починалият и брат се е грижил за нея и е осигурявал издръжка като е заместил родния им баща. Намира, че съдът правилно е отхвърлил като неоснователни твърденията за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат, а при определяне размера на обезщетението е приложил правилно критериите за справедливост.
Третото лице – помагач „Д.з.“ АД – гр. С. не изразява становище по въззивната жалба.
2
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:
Иск с правно основание чл. 226 от Кодекса за застраховането /отм./.
Ищцата СЛ. СТ. Й. , ЕГН ********** от гр. Н.З., ул. „Н.К.“ №4, ет.2, ап.4 твърди, че на 12.05.2015г. на главен път I-5 в района на км. 231+800, до гр. С.З. е настъпило пътно – транспортно произшествие, при което е загинал нейния брат – Д.С.Й.. Твърди, че автомобилната катастрофа е причинена от Б.Д. при управление на лек автомобил „М.“ модел „С. 314“ , с ДК№ ......, в който е бил пътник пострадалия, като водачът е нарушил правилата за движение по пътищата. Посочва, че той е управлявал автомобила с превишена скорост и е отклонил вниманието си от пътната обстановка – не е упражнявал непрекъснат контрол над МПС чл.16 ал.1 т.1 и чл.20 ал.1 от ЗДВП. В резултат на ПТП брат и е получил множество телесни увреждания, вследствие на които починал. Твърди, че смъртта на брат и е пряка и непосредствена последица от пътно транспортното произшествие.
Твърди, че е била в много близки отношения с брат си, разчитала е на неговата помощ и напътствия. Твърди, че са израснали заедно и до заминаването му за Испания са живели заедно, помагали са си взаимно и са полагали грижи и за своите родители. След връщането му от Испания пак са живели заедно в общо домакинство. Имали са силна емоционална връзка и са били опора един за друг. За ищцата смъртта на нейния брат била изключително трагично събитие. Тя изживява тежко тази загуба, затваря се в себе си и много тъжи, изпада в емоционален и физически срив.
Твърди, че към датата на ПТП гражданската отговорност на причинителя на вредите е била предмет на застраховка „Гражданска отговорност” при ответника „Д.-О.“ ЕАД.
Претендира заплащане на обезщетение за тези вреди пряко от застрахователя. Моли съда да осъди ответника „Д.-О.“ ЕАД да и заплати 41 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания вследствие настъпилата на 12.05.2015г. смърт на брат и Д.С.Й. в резултат на пътно - транспортно произшествие, причинено от Б.Г.Д. като водач на лек автомобил „М.“ модел „С. 314“ , с ДК№ ......, отговорността на която е предмет на договор застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена с ответника, ведно със законната лихва, считано 3 о т 31.10.2016 год. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.
Ответникът „Д.-О.“ ЕАД оспорва предявения иск. Счита същият за недопустим като намира, че ищцата не е легитимирана да предяви иск за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на своя брат вследствие на ПТП, че застрахователят при подписване на застрахователния договор не се е съгласявал да носи риска от възникване на отговорност на застрахования към далечния кръг роднини, посочени в ТР №1/21.06.2018г. по т.д. №1/2016г. на ОСГТК на ВКС, както и че ищцата не е изпълнила задължението си първо да заведе застрахователна претенция за изплащане на обезщетение пред застрахователя, което да обуслови възможността да предяви иск за обезщетение по съдебен ред. В случай че съдът намери искът за допустим, изразява становище за неговата неоснователност. Не оспорва, че на 12.05.2015г. се е осъществило ПТП, както и че в резултат на същото Д.С.в е починал. Оспорва обаче описания механизъм на ПТП. Твърди и наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, тъй като е бил без поставен предпазен колан. Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска отговорност”.
Твърди, че ищцата като сестра на пострадалия не е от кръга правоимащи лица, които имат право да получат застрахователно обезщетение, като сочи, че по отношение на нея не е налице цитираното в ТР № 1/2018г. на ОСНГТК н а ВКС изключение. Евентуално – ако съдът намери иска за основателен счита, че размера на претендираните вреди е прекомерен с оглед на твърдяните болки и страдания. Счита, че съдът – ако намери искът за основателен – следва да отчете наличието на съпричиняване като редуцира размера на обезщетението.
Третото лице – помагач „Д.з.“ АД – гр. С. изразява становище за неоснователност на иска.
Първоинстанционният съд е намерил, че отношенията на ищцата с нейния починал брат са основани на взаимна обич и привързаност и макар че не попада сред кръга от лица, очертани от Постановление №4/1961г. и Постановление №5/1969г. е намерил, че болките и страданията от смъртта на брат и подлежат на обезщетяване от застрахователя. Намерил е за неоснователно възражението за съпричиняване и по справедливост е 4 определил размер на обезщетението от 20 000 лева.
По възражението за недопустимост на иска: Правото на иск на СЛ. СТ.
Й. се определя от твърдението и, че е претърпяла болки и страдания от смъртта на своя брат Д.С.Й., настъпила в резултат на получените травми при ПТП. Макар че е лице, извън кръга, очертан от Постановления №4/1961г., №5/1969г. и №2/1984г. на Пленума на Върховния съд , ищцата твърди, че взаимоотношенията между него и починалия, са били такива, че връзката им надхвърля по съдържание общоприетото разбиране за родствената връзка между брат и сестра. Дали застрахователят носи риска от възникване на отговорност на застрахования към далечния кръг роднини, посочени в ТР №1/21.06.2018г. по т.д. №1/2016г. та ОСНГТК на ВКС и дали действително от доказателствата по делото може да се обоснове извод за наличие на активна материално – правна легитимация на ищцата, е въпрос по същество на спора, а не по допустимост на предявения иск. ПТП е настъпило на 12.05.2015г. при действието на КЗ /отм./, който не регламентира задължение за предявяване на претенцията първо пред застрахователя, за да се обуслови възможността за предявяване на иск за обезщетение по съдебен ред. Дори и да не е предявена такава претенция пред застрахователя, това не би рефлектирало върху допустимостта на иска. Ето защо възражението е неоснователно.
От представената справка от информационния регистър на Гаранционен фонд /стр.40 от делото на ОС/ за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ се установява, че за лекия автомобил „М.“ модел „С. 314“ , с ДК№ ...... е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ със срок на покритие от 19.12.2014 г. до 01.01.2015г., издадена от ответника. Налице е застрахователно правоотношение между ответника и причинителя на увреждането. Б.Г.Д. като водач на лек ия автомобил „М.“ модел „С. 314“ , с ДК№ ...... се явява застрахован при ответника по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Именно в периода на действие на застраховката е настъпило и увреждането при ПТП, представляващо застрахователно събитие.
Съгласно чл.223 от КЗ /отм./ с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и 5 неимуществени вреди. Следва да се приеме наличие на валидно застрахователно правоотношение, обуславящо ангажиране отговорността на застрахователя за причинените от застрахования вреди на третото лице ищец.
Съгласно чл.226 ал.1 от Кодекса за застраховането /отм./ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.
Видно от представеното удостоверение за родствени връзки изх. №9400-6633/29.07.2019г. ищцата и починалия в резултат на ПТП Д.С.Й. са брат и сестра.
Действително искът е предявен от лице, извън кръга, очертан от Постановления №4/1961г., №5/1969г. и №2/1984г. на Пленума на Върховния съд. Ето защо в случая следва да се изследва и обоснове изключителност на взаимоотношенията между ищцата и починалия, надхвърляща по съдържание общоприетото разбиране за съответната родствена връзка.
Съдебната практика, обективирана в цитираните Постановления №4/1961г., №5/1969г. и №2/1984г. на Пленума на Върховния съд, изключва роднините по съребрена линия от кръга на лицата, легитимирани да получат обезщетение по чл.52 от ЗЗД за неимуществени вреди в случай на смърт на техен близък, настъпила в резултат на деликт.
В ППВС № 4/61 г., което е задължително за съдилищата съгласно действащия ЗСВ, е прието, че за неимуществени вреди следва да бъдат обезщетявани само най-близките на пострадалия в случай на неговата смърт.