Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 262320 от 11.07.2022, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 6868/2020
Вид
Решение № 262320
Подписан
11.07.2022
В сила
11.07.2022
Състав
ЦВЕТОМИРА ПЕТКОВА КОРДОЛОВСКА ДАЧЕВА, ЗДРАВКА АНГЕЛОВА ИВАНОВА, ДЕСИСЛАВА СТИЛИЯНОВА ЧЕРНЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 346 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 348 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 355 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 31, ал. 1 · Закон за собствеността
  • чл. 31, ал. 2 · Закон за собствеността

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е Н И Е

№ ............... гр.София, 11.07.

2022 г.

В И М

Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV-Д въззивен състав, в публичното съдебно заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА И.ОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА мл. с-я ДЕСИСЛАВА ЧЕРНЕВА при секретаря Екатерина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр. дело № 6868 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

С решение № 77119 от 27.04.2020 г., постановено по гр. д. № 9922/2015 г. на СРС, ІІ ГО, 79 състав, съдът е изнесъл на публична продан, на основание чл. 348 ГПК, следния недвижим имот, представляващ апартамент № 14, находящ се в гр. София, р-н „Възраждане“, ул. **********, с площ от 65,48 кв. м., състоящ се от две стаи, кухня, баня, клозет, коридор, антре, при съседи: от изток - апартамент № 13, от запад - апартамент № 15, от север - стълбище, от юг - улица, отгоре - тавански помещения, отдолу - апартамент № 11, заедно със зимнично помещение № 14, с площ от 4,71 кв. м., при съседи: от изток - мазе, от запад - коридор, от север - входно антре, от юг - мазе, закупено от Стаменкови, и таванско помещение № 14, с площ от 8,21 кв. м., при съседи: от изток - вход, от запад - коридор, от север - двор, от юг - коридор, заедно с 1,29 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, който недвижим имот, съгласно схема № 15-423370/14.05.2019 г., издадена от СГКК - гр. София, представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-32/01.04.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се на адрес: гр. София, р-н „Възраждане“, ул. „**********, в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта - 1, с площ от 65,48 кв. м., с прилежащи части: зимнично помещение № 14, с площ от 4,71 кв. м., таванско помещение № 14, с площ от 8,21 кв. м, заедно с 1,29 % идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - ***, ***, под обекта - ***, над обекта - няма, като от получената сума от проданта съсобствениците получат паричната равностойност на дяловете си от имотите, както следва: 1/8 идеална част - за С.С.Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** /партер/; 5/8 идеални части - за А.И.К., ЕГН **********, с адрес: ***; 1/8 идеална част - за И.П.Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** и 1/8 идеална част - за Г.П.Г., роден на *** г., със съдебен адрес: ***.

Със същото съдебно решение съдът е отхвърлил предявената от С.С.Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** /партер/ срещу А.И.К.,

ЕГН **********, с адрес: ***, претенция с правно основание чл. 346 ГПК, вр. чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на собствената й 1/8 идеална част от делбения имот за периода от 06.07.2017 г. до 28.11.2019 г. и е отхвърлил предявените от А.И.К., ЕГН **********, с адрес: *** срещу С.С.Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** /партер/, претенции с правно основание чл.

346 ГПК, вр. чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 8 500 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на собствените му 5/8 идеални части от делбения имот за периода от 18.01.2016 г. до 06.07.2017 г., както и на сумата от 1 800 лв., представляваща претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени в периода м. септември 2015 г. - м. Януари 2016 г. наемни вноски, вследствие недопускането му до същия. С решението, на основание чл. 355 ГПК, съделителите са осъдени да заплатят по сметка на СРС разноски за държавни такси, както следва: С.С.Г. - сумата от 718,46 лв.; А.И.К. - сумата от 3 404,28 лв.; И.П.Г. - сумата от 598,46 лв. и Г.П.Г. - сумата от 598,46 лв.

Недоволен от така постановеното решение в ЧАСТТА, в която първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от А.И.К. иск с правно основание чл. 346 от ГПК, във връзка с чл.31 ал.2 от ЗС за заплащане на сумата 8 500 лв, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на собствените му 5/8 идеални части от делбения имот за периода от 18.01.2016г. до 06.07.2017г., до размера на сумата 3 750 лв, е останал А.И.К., който в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е кредитирал свидетелските показания на св. С.С.за сметка на тези на св. К. като излага подробни съображения. Поради това моли решението в обжлаваната част да бъде отменено и претенцията му по семтки срещу С.С.Г. - уважена до размера на сумата 3 750 лв. Претендира разноски.

Съделителят С.С.Г. оспорва въззивната жалба по съображения, изложени в депозирания в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК писмен отговор от 06.07.2020 г. Претендира разноски.

Съделителите И.П.Г. и Г.П.Г. също оспорват въззивната жалба по съображения, изложени в депозирания в срока по чл. 263, ал.

1 от ГПК писмен отговор от 07.07.2020 г. Претендират разноски.

Съдебното решение в ЧАСТТА, в която делбеният имот е изнесен на публична продан, както и в ЧАСТТА, в която е отхвърлена предявената от С.С.Г. срещу А.И.К. претенция с правно основание чл.

346 ГПК, вр. чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на собствената й 1/8 идеална част от делбения имот за периода от 06.07.2017 г. до 28.11.2019 г., както и в ЧАСТТА, в която са отхвърлени предявените от А.И.К. срещу С.С.Г. претенции с правно основание чл. 346 ГПК, вр. чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата над 3 750 лв. до пълния предявен размер от 8 500 лв, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на собствените му 5/8 идеални части от делбения имот за периода от 18.01.2016 г. до 06.07.2017 г., както и за сумата от 1 800 лв., представляваща претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени в периода м. септември 2015 г. - м. януари

2016 г. наемни вноски, вследствие недопускането му до делбения имот, като необжалвано от страните, е влязло в законна сила.

Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната му част, а относно проверката на правилността той е ограничен от посоченото в жалбата.

При тези правомощия Софийски градски съд приема от фактическа и правна страна следното:

Предмет на въззивното производство е претенцията по сметки, предявена от съделителя А.И.К. с правна квалификация чл.31, ал. 2 от ЗС за осъждане на С.С.Г. да му заплати сумата от 3 750 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на собствените му 5/8 идеални части от делбения имот за периода от 18.01.2016 г. до 06.07.2017 г.

По делото е изслушано и прието като неоспорено от страните заключение на СТЕ, от което се установява, че средният месечен пазарен наем за ползване на целия имот за периода от 18.01.2016 г. до 06.07.2017 г. е в размер на 5 995 лв., а за периода от 06.07.2017 г. до 28.11.2019 г. е в размер на 10 924 лв.

Пред първостепенния съд са разпитани двама свидетели – С.С.и И.

К., от показанията на които се установява следното:

Св. С.С.е споделила пред първоинстанционния съд, че познава съделителя К., тъй като от 4-5 години постоянно го вижда да обитава апартамента на леля В., който се намира точно над нейния. Свидетелката е заявила, че А. се е нанесъл да живее там един два месеца след смъртта й, като от тогава до сега постоянно и ежедневно го среща във входа като се чува тропане, чукане, което преобладава най-вече нощно време, като веднъж дори е наводнил апартамента й. Свидетелката Г. е посочила, че не познава С.Г., но знае, че същата живее в чужбина. Свидетелката изтъква, че не знае друг освен А. да живее в апартамента.

Свидетелят

И. К., който е баща на съделителя А.К., е заявил следното: От м. юли 2017 г. синът му А. разполагал с ключ от апартамента и живеел там постоянно. Бащата на С. – С., върнал тогава стария патрон от вратата на жилището и дал на А. да си извади ключ за втората ключалка. Свидетелят е посочил, че сам е сменил патрона на първата ключалка, след което е дал ключове на А., лелята на А. и С.. От сина си знае, че родителите на С. също са посещавали жилището и имат достъп до него. А. обитавал отделна стая в апартамента, която заключвал, защото в нея съхранявал багаж, пари и документи, но за останалата част от жилището не възразявал и другите да имат достъп, тъй като също били собственици. Свидетелят К. е изтъкнал, че бащата на С. - С. - също разполагал с ключ от апартамента.

По делото е представена телепоща с изх. № 82/29.09.2017 г. на „Български пощи“, от съдържанието на която се установява, че ответникът А.К. е отправил до ищцата С.Г. искане за заплащане на ежемесечно обезщетение в размер на 500 лв. за периода от датата на подаване на отговора на исковата молба по настоящото дело - 18.01.2016 г. - до 06.07.2017 г.

При така приетата фактическа обстановка, правилно първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск се явява неоснователен като недоказан.

Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от ЗС, всеки съсобственик има право да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин, да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Когато общата вещ се използва лично само от един или няколко съсобственици, а другите съсобственици са лишени от възможността да я ползват и да си служат с нея, ползващият я съсобственик дължи на останалите обезщетение за ползите, от които ги е лишил, след поканата за това. Размерът на обезщетението за недвижим имот поначало се определя в съответствие със средномесечното наемно възнаграждение, тъй като това е реалната стойност на ползата, от която неползващият съсобственик е лишен, и на припадащата се част от която би имал право, ако имотът бе отдаден под наем, като се съобразява обема, за който ползващият имота съсобственик надхвърля своята квота в съсобствеността и дела на неползващия съсобственик (така и Тълкувателно Решение № 129/1986 г. на ВС, ОСГК). При така очертания фактически състав, за да възникне правото на обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС, следва да е налице съсобственост по отношение на конкретен обект/и на правото на собственост или друго ограничено вещно право, ползването на вещта според предназначението и да се осъществява само от единия съсобственик по начин и обем превишаващ обема на дела му от съсобствеността, този начин на ползване да препятства другия, респ. останалите съсобственици да ползват процесната вещ, както и отправено до и надлежно получено от ползващия имота писмено поискване за заплащане на обезщетение (така решение № 721/28.10.1992 г. по гр. д.

№ 580/1992 г., решение № 163/20.03.2002 г. по гр. д. № 622/2001 г. на ВКС, I г. о., решение № 344/17.05.1976 г. по гр. д. № 684/1975 г. и др., както и задължителната съдебна практика, формирана по реда на чл. 290 от ГПК с Решение № 95 от 16.06.2014 г. по гр. д. № 1913/2014 г. на ВКС, ІІ г.о. и др.). В тази връзка с Тълкувателно Решение № 7/2012 г. на ВКС, ОСГК, е прието, че "лично ползване" по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ съразмерно с правата си.

Когато един от съсобствениците упражнява фактическата власт върху цялата вещ по начин, че препятства достъпа на друг съсобственик и се ползва /или може да се ползва/ от нейните полезни свойства, съобразно предназначението й за задоволяване на свои нужди или потребности - той ползва лично по смисъла на чл.

31, ал. 2 от ЗС общата вещ. За личното ползване е ирелевантно по какъв начин ползващият съсобственик си служи с вещта - чрез непосредствени свои действия, чрез действия, осъществени от член на неговото семейство или чрез трето лице, на което безвъзмездното той я е предоставил. От значение е само обстоятелството, че с действията си засяга правата на другите съсобственици, като им пречи да ги реализират.