Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6 от 17.01.2022, Районен съд - Девня

Съд
Районен съд - Девня
Дело
Гражданско дело 1128/2020
Вид
Решение № 6
Подписан
17.01.2022
В сила
16.02.2022
Състав
ДАНИЕЛА ХРИСТОВА ВЪЛЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Девня, 17.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА при участието на секретаря И. В. като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА Гражданско дело № 20203120101128 по описа за 2020 година

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 127 ал. 2 и чл. 143 ал.1 и ал.2 вр. чл. 142 от СК.

Производството е образувано по искова молба, предявена от И. П.

И.., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез процесуален представител - адв. С. Г. срещу М. В. М., ЕГН: **********, с адрес: *** с искане за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето К. М.М., ЕГН:

********** на майката; за определяне местоживеенето на детето при майката; за определяне на режим на лични контакти на детето с бащата; за осъждане на ответника да заплаща в полза на детето месечна издръжка в размер на 200 лева, считано от датата на подаване на исковата молба.

Твърди се в молбата, че страните са заживели на съпружески начала без брак през 2018 г., като на 07.02.2020 г. се родил синът им К. М.М.. Излага се, че месец по – рано - на 06.01.2020 г. ответникът започнал работа като готвач в ***, като през летния сезон спял там, а през зимния в апартамента на неговите родители в ***. Сочи се, че ищцата и детето живеели в ***, като се виждали през седмицата само за няколко дни, в резултат на което отношенията им охладнели. Твърди се също, че ответникът системно пиел 1 алкохол, в резултат на което ставал раздразнителен и започвал кавги с ищцата. На 17.11.2020 г. в ***, в около 2 часа през нощта той отново започнал да крещи и вика, събудил детето, изтръгнал го от ръцете на майката, в резултат на което го наранил по ръцете. От тази дата страните се разделили, като ищцата отишла да живее в дома си в *** заедно с детето, а ответникът останал да живее в ***. Твърди се, че от раздялата им ответникът потърсил детето само веднъж, като срещата им била кратка, както и че не изплащал издръжка за детето си, не му купувал дрехи, храна, обувки и др. необходими вещи. На тези основания моли за положително решение по иска. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответникът, с който исковите претенции и фактическите твърдения, изложени в молбата се оспорват. Твърди се, че ответникът не е спирал да се интересува за детето си, както и да помага със средства за неговата издръжка, като е открил банкова сметка на негово име. Сочи се, че ищцата ограничава контактите му с детето по всякакъв начин, както и че условията в нейното жилище не са подходящи за отглеждането на детето, а тя самата няма нужния родителски капацитет за това. Моли се за по - разширен режим на лични контакти с детето от претендирания и за определяне на издръжка в законоустановения минимален размер с твърдението, че ответникът не работи.

В проведените по делото съдебни заседания страните се явяват лично и с процесуалните си представители /ответникът не винаги/.

Изслушани лично от съда всеки от тях заявява, че другият родител не е способен да се грижи за детето си, а ответникът и, че ищцата възпрепятства срещите му с детето. В хода на устните състезания пълномощникът на ищцата пледира за уважаване на предявените искове, ответникът заявява, че иска най - благоприятно за детето съдебно решение и е готов на спогодба.

За контролиращата страна Дирекция “Социално подпомагане” – Вълчи дол в с. з. представител не се явява.

След преценка на събраните доказателства по отделно и в съвкупност, съдът направи следните фактически констатации:

От Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № *** г. се установява, че детето К. М.М., ЕГН: ********** е родено на *** г. в гр. Варна от родители ищцата И. П. И.. и ответникът М. В. М..

2

От Удостоверение изх. № 212/27.11.2020 г., издадено от Директора на *** се установява, че на ищцата И. П. И.. за времето от м. 12.2019 г. до м.

11.2020 г. са изплатени трудови трудови възнаграждения и обезщетения в средномесечен размер на 101, 68 лева.

Представено е заверено за вярност копие от съдебно – медицинска консултация №221/2020 г., удостоверяваща, че при извършен на 19.11.2020 г. преглед на детето К. М.М. е установено кръвонасядане на дясна предмишница с неправилна форма, бледо синкав цвят и диаметър 1, 5 см.

От представените, ведно с отговора писмени документи, постъпили в съда по ел. поща с молба, подписана с ел. подпис от проц. представител на ответника и приети като доказателства по делото се установява, че за времето от 01.02.2020 г. до 12.01.2021 г. ответникът М. е бил регистриран като безработен в БТ – Добрич, както и че е внесъл по личен спестовен влог на детето си К. М.М. обща сума от 550 лева на 12.06.2020 г.

Представени са и фискални бонове от магазин „Пепко” и сладкарница „Кристи – 2” *** за закупени детски стоки и сладкарски изделия, както и квитанции за извършени еднократни плащания към ВиК – Варна, „Енерго Про”АД и „Теленор България”ЕАД, от които не става ясно кой е извършил плащанията по тях.

От удостоверение изх. № 2021 – 04/06.10.2021 г., издадено от ръководител на „***”ООД гр. Варна се установя общ нетен трудов доход на ответника за времето от м. 06.2021 г. до м. 09.2021 г. в размер на 3 112, 57 лева, или 778, 15 лева средномесечно.

Представени и приети по делото са характеристика на ищцата по месторабота, препоръчано писмо от работодател на ответника, удостоверение от сектор „ПП” при ОД МВР – Варна, удостоверяващи добри характеристични данни и за двамата.

Установява се от приетото по делото заверено копие на нот. акт №200, т. I, дело 1274/97 г., че ищцата е собственик на дворно място от 3 270 кв. м., ведно с построена в него жилищна сграда и стопански постройки, находящо се в ***.

От приетите социални доклади, изготвени от ДСП – Вълчи дол и ДСП – Добрич се установява, че жилищните условия в домовете на страните 3 са добри и подходящи за отглеждане на дете на възрастта на К.. Жилищата, в които живеят страните са собственост на ищцата и на родителите на ответника. Грижите за детето се полагат от майката, подпомагана от нейната майка – баба на детето. Майката е осигурила сигурна и стабилна среда за детето си, грижите които полага за него са адекватни, отговорен и всеотдаен родител е, отдадена изцяло на своето дете. Между нея и детето има изградена силна емоционална връзка. Такава има и между детето и неговата баба.

Бащата осъществява връзка с детето си основно по интернет, а когато има възможност и лично в ***. Споделил е, че не среща подкрепа от страна на майката за осъществяване на срещите в нормална и комфортна за детето среда, тъй като не е допускан в дома й е принуден да се вижда с детето в автомобила си или в парка; ищцата не присъства на срещите на детето с бащата, като при нейното отсъствие детето е неспокойно и плаче и бащата е принуден да го върне на майка му, за да се успокои.

По искане на проц. представител на ответника, на ДСП – Вълчи дол е възложено да извърши проверка на место в дома на ищцата, предвид твърдения на ответната страна, че тя е започнала работа и не било ясно кой полага грижи за детето. Резултатите от проверката са обективирани в приетия по делото социален доклад, от който е видно, че понастоящем ищцата И. работи по трудов договор в ОУ”Кл. Охридски” в ***, като е ангажирана само половин ден, през което време грижи за детето полага нейната майка.

Доходите й са задоволителни, тъй като получава и част от майчинството, а и е финансово подпомагана от своята майка, която работи в същото училище.

Ищцата е споделила, че ответникът не е търсил детето си от три месеца, като на настояване от нейна страна да се видят е намирал причини за отказ.

От показанията на разпитаните по делото свидетели К. Б. Т. и П. В.

С. се установява, че от *** г. ищцата и детето К. живеят в собствената й къща в *** при добри битови условия, където има всичко необходимо за отглеждането на дете на неговата възраст. Свидетелите твърдят, че ищцата полага изключително добри грижи за своето дете, като в отглеждането му е подпомагана от своята майка – свид. К. Т. Срещите с бащата са спорадични, кратки, като в негово присъствие детето н е се чувства спокойно.

Свидетелките заявяват, че ответникът е правил подаръци на детето си, носил е храна, организирал е първия му рожден ден, а от м. април 2021 г. изплаща и определената му от съда в производство по привременни мерки месечна издръжка.

В показанията си свидетелите на ответната страна – П. В. М. – сестра 4 на ответника и И. Д. В. – негова майка, заявяват, че детето се отглежда при крайно лоши условия в селската къща на ищцата, където нямало дори вътрешна тоалетна, хигиената била незадоволителна, а на двора съществувала опасност то да се нарани при игра. От друга страна твърдят, че ответникът би се грижил много добре за детето си, което много обича и страда от неговата липса. Разполага с добре обзаведено жилище в гр. Добрич и има желание и възможности, в това число и финансови да отглежда сам сина си. Заявяват готовност да му помагат при отглеждането на детето. Потвърждават твърденията му, че ищцата всячески възпрепятства срещите на ответника с детето.

Съдът цени показанията на свидетелките К. П., П. М. и И. В. в светлината на близката им родствена връзка със страните по делото, което ги прави пряко заинтересовани от неговия изход. С оглед на това и при анализа им съдът подходи с особено внимание и съпоставяйки ги с останалите обективни доказателства по делото.

Съдът, въз основа на установеното от фактическа страна, прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 127 ал. 2 от СК, когато родителите не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето си, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, спорът се решава от съда. Претенции за местоживеенето на детето и за упражняването на родителските права спрямо него, както и иск за определяне на издръжка, дължима от бащата, са предявени от страна на майката, като ответникът в съдебно заседание дава становището си по тях.

Установи се по делото, че родителите на детето са живели за кратко на семейни начала и са разделени малко след неговото раждане. Грижите по отглеждането и възпитанието на детето се полагат от ищцата.

В конкретният случай съдът е поставен пред трудната дилема да направи избор между двамата родители, неживеещи заедно и неможещи да постигнат съгласие при кого от тях да живее детето. В такъв случай основен критерий за решението при кого от двамата да живее детето и произтичащите от това фактически последици, свързани с текущото осъществяване на родителските функции - материални грижи, възпитание, внимание, надзор, авторитет за детето, социална среда, проявена грижа, обич, топлота, внимание, готовност за разрешаването на възникнали проблеми от всякакъв характер, било здравословни, емоционални и др., са единствено и само интересите на самото дете. Под "интереси на децата", както е разяснено в 5

ППВС № 1/1974 г. /чиито указания са запазили силата си и при действащия СК/, следва да се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане, възпитание и развитие, създаване на трудови навици и дисциплинираност, подготовка за общественополезен труд, както и материалните интереси на детето, свързани с обезпечаване на жилище, битови условия, управление на имуществото и грижи за съхранението му, представителство и други. Решаващо значение при преценката на интересите на детето има цялата съвкупност от интереси, както и тези, свързани с всестранното развитие на детската личност.

Съдът е длъжен да извърши преценката си за това, на кого от двамата родители да предостави упражняването на родителските права, единствено на базата на задълбочена и комплексна съпоставка на всички относими в конкретния случай обстоятелства, оценявайки възпитателските качества на всеки от родителите, неговия морален облик, начина, вида, продължителността, ефективността на полаганите от него грижи към детето, изразената му готовност да живее с детето /по настоящото дело е изявена готовност от страна и на двамата родители да отглежда и възпитава детето факт, който е указание за тяхната сериозна загриженост и желание да се изпълни родителският дълг/, анализирайки данните за реално предприети действия в тази посока, изследвайки към кого от двамата родители в по голяма степен детето е привързано, както и дали родителят разполага с помощта на трети близки до детето лица, на които при нужда може да разчита, съобразявайки социалната среда, в която предстои да живее детето бит, нрави, схващания, манталитет на обкръжаващите родителя лица, жилищно - битовите му условия на живот, финансовите възможности, начинът на живот, както и да съобрази пола и възрастта на детето /в случая детето е момче на 2 години – възраст/, при която възраст ежедневната непосредствена майчина грижа е необходима и незаменима - чл. 59 ал. 4 от СК. Тези обстоятелства, взети в съвкупност, формират комплексният критерий, въз основа на който се извършва преценката, не само при кого от родителите да живее детето и кой да упражнява родителските права, а и какъв да бъде режима на лични отношения на детето с родителя, комуто не са предоставени родителските права. Изброяването на обстоятелствата в цитираната разпоредба на СК, както и в цитиранато ППВС е примерно, а не изчерпателно. Това е минимумът, който трябва да бъде взет предвид при 6 изследване на най - добрия интерес на детето по смисъла на § 1 т. 5 от ДР на ЗЗДт.