Решение № 58 от 21.02.2024, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. София, 21.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дора Д. Михайлова

Членове:

Росина Н. Дончева

Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело № 20231800500671 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 157 от 03.07.2023 г., постановено по гражданско дело № 1074/2022 г. по описа на РС- Елин Пелин са отхвърлени предявените искове, с правно основание чл. 108 от ЗС, от В. С. Л., ЕГН ********** и Е. И. Т., ЕГН ********** двамата от гр.С., ж.к. „М.

.“, бл. ..., вх.., ет.., ап..., чрез пълномощниците си адв. Н. - САК и адв.

П. - САК със съдебен адрес: гр.С., ул. „В.“ № .., ет.. срещу ответника Г. Н. Л., ЕГН ********** от гр.Е. П., бул. „С.“, № .., вх.., ет.. за установяване правото на собственост и предаване владението и собствеността върху следните движими вещи: на В. Л.:

Автоматична перална машина „OBOD-LUX - нова, неизползвана - 200 лева;

Автоматична перална машина „ Индезит " - 200 лева;

Винкел 120 + 167 метра - общо 400 лева;

Газови бутилки 2 + 2 броя - общо 200 лева;

Нова домакинска посуда в кашони - чаши, чинии, вилици, лъжици, 1 тави - общо 400 лева;

Фризер - ракла - 200 лева;

Кофа за смет, като общата стойност на вещите претендирани от В. Л. е 1600.00 лева на Е. Т.:

Конска каруца — 300 лева;

Конска амуниция — 500 лева;

Шлеп за каруца — 200 лева;

Инвентар за оран и садене - 400 лева;

Стреки и дишло 2 броя - общо 400 лева;

Цистерна за каша и зърно - 200 лева;

Главини за каруца - 50 лева;

Гуми за каруца - 60 лева;

Ярмомелка - 200 лева;

Резачка за сено -100 лева;

Телоподаващо с газова бутилка - 670 лева;

Електрожен и Оксижен - общо - 500 лева;

Шмиргел настолен - 60 лева;

Гаечни и глухи ключове и баер настолен -150 лева;

Печка правена за работилницата -150 лева;

Стълба — 5 метрова - 100 лева;

Дървен материал 1 куб. метър + 1,5куб. метра - общо - 600 лева;

Компресор - 100 лева;

Ножица за ламарина - настолна, синя - 100 лева;

Настолна бормашина - 150 лева;

Трактори 2 броя; - 1200 лева + 100 лева, общо 1300 лева; Малък банциг, щрайхмус и точило - общо 1200 лева, като общата стойност на вещите претендирани от Е. Т. е 7490.00 лева, като неоснователни. С постановеното решение ищците са осъдени да заплатят на ответника Г. Н. Л. разноски по делото в размер на 1250.00 лева.

Срещу постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ищците в първоинстанционното производство В. С. Л. и Е. И. Т. с доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост.

Излага се, че първоинстанционният съд извършил неправилна 2 преценка на събраните по делото доказателства, част от които следвало да прецени по реда на чл. 172 от ГПК. Напълно била игнорирана и представената по делото съдебно-оценителна експертиза, приемайки, че вещите не са тяхна собственост. Съдът не взел предвид, че по делото било доказано, че Н. Л. и Е. Т. са извършвали обща работа в работилницата и всеки един от тях е влагал собствено оборудване, материали и труд за постигане на тяхната обща цел. Излагат, че вещите били разпръснати из целия имот, защото са ги използвали за фамилни нужди и никой не е знаел, че Н. Л. е имал син.

По същество правят искане за отмяна на постановеното решение и постановяване на друго, с което предявените искове бъдат уважени изцяло. Претендират се разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна Г. Н. Л. е депозирал отговор на въззивната жалба, чрез упълномощения от него адв. З. Р. - К., с който оспорва същата и моли обжалваното решение на районния съд, като правилно, законосъобразно и обосновано, да бъде потвърдено. Излага, че въззивниците – ищци не са живели в този имот, а са пребивавали инцидентно там. Н. Л. е имал работилница, в която ежедневно се е занимавал с обработка на желязо и на дърво, а вещите представляват стопански инвентар типичен за една селска къща. От събраните по делото доказателства не се установявало, че вещите са собственост на ищците. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните с оглед предмета на обжалване, приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, че В. С. Л. е собственик на втори етаж от двуетажна масивна жилищна сграда без дворното място, в което е построена, находящо се в с.П., С. о., представляващо парцел ..... в квартал .. по плана на селото, а Н. С. Л. - на дворното място, съставляващо парцел ..-... в квартал .. по плана на с. П-, заедно с построената едноетажна жилищна сграда и първи етаж от двуетажна жилищна сграда, състояща се от една стая, работилница и гараж, построена на 40 кв.метра в същия парцел.

Видно от удостоверение за наследници изх. № ........./........... г. издадено от О. Е. П., Н. С. Л. е починал на 24.10.2017 г. и негов единствен наследник е Г. Н. Л..

От писмо изпратено с Телепоща се установява, че Г. Н. Л. е уведомен от Е. Т., че като единствен наследник на баща си Н. Л., следва да се свърже с Е. Т. за уреждане отношенията във връзка с наследството.

3

По делото са представени и приети фактури за закупуване на различни движими вещи, издадени в периода 1974-1995 г. и стокови разписки, видно от които част от закупените вещи не са предмет на исковата претенция –напр. маса, секция Диана, гарнитура Радост, ел. маслен радиатор, шкафове, бойлер и др.

По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на две групи свидетели – на ищците /свидетелите Б. В. С., М. Д. Н. и Ц. С.

Ц./ и на ответника /свидетелите В Г. С., Ц. К. Г. и И. Б. Н./.

Свидетелят Б. С. е кмет на с.П. и познава Н. Л., тъй като имал работни контакти с него. Знае, че Н. имал работилница за желязо и дърво и сам работел в нея. Свидетелят е виждал Е. да влиза понякога в работилницата, но в нея си работел само Н.. Свидетелят е виждал В. да излиза от къщата, в която живеел Н., а другата къща, която е свързана с работилницата била необитаема.

Свидетелят М. Н. заявява, че познава В., а Е. е негов братовчед.

Твърди, че от 20 години не живее в с.П., но до навършване на 18 годишна възраст бил отгледан от баба си и дядо си. Свидетелят посочва, че Н. живеел със сестра си в едно домакинство и тя се грижела за къщата. В работилницата на Н. имало компресор, телеподаващо, електрожен, инструменти, гаечни ключове, лули, звезди и чукове. Много от нещата в работилницата били донесени от Е. от село Г., след смъртта на неговия баща. От Г. били докарани циркуляр, машина за рендосване на дъски и банциг. Свидетелят не може да посочи кои неща са на Н. и кои на Е.. В имота на Н. имало и два трактора, каруца с дъски и четири гумени колела. Сега каруцата се намирала на улицата пред имота. В имота имало дървено рало за чифт коне 1-2 комплекта брани, метално рало за един кон, амуниции, закачени на плевнята, хамути и балдъми. Имало и два броя стрелки за каруците, резачка за рязане на фураж и ярномелка за мелене на зърно.

Много от тези неща, били налични още от бащата на Н., който ги ползвал. Шлепа винаги стоял на улицата.

Свидетелят Ц. С. Ц. разказва, че познава В. и синът й Е.. В имота в с.П. живеел Н. и сестра му В.. Познава имота, защото го е орал, за да садят картофи и други зеленчуци. Н. и В. живеели заедно в къщата, а Е. идвал през ден. Н. се занимавал с дърводелство и железарство и имал много клиенти, на които помагал. Понякога Е. помагал на вуйчо си в работилницата. В работилницата имало голяма желязна маса с бормашина, две наковални, шкаф циркуляр, настолен флекс, шмиргел вързан за гредата, струг, електрожен и инструменти, заваръчен апарат.

Някои от тези вещи били на друго място преди време, но не може да 4 каже от кога са в работилницата. В двора имало два трактора, но не може да каже чия собственост са и откога се намират в двора. Твърди, че не му е известно Е. да е донасял от с.Г. вещи за работилницата на Н.. Каруцата и шлепа и сега се намират на улицата. Посочва, че каруцата е на бащата на Н.. След смъртта на Н. не е виждал някой да живее в имота или да ползва работилницата.

Свидетелката В. С. сочи, че познава ищците В. и Е., както и Н., тъй като живее в с.П... Свидетелката е виждала В. да идва в имота само докато майката на Н. била жива, а Е. идвал в имота само летните ваканции при баба си и дядо си. След смъртта на родителите на В., свидетелката не е виждала В. да идва в имота. Свидетелката виждала до последно Н. да работи всеки ден, но бил сам в работилницата.