Решение № 187 от 25.02.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. София, 25.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20241000502299 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 3736 от 24.06.2024г. постановено по гр.д.№ 10098/23г. по описа на СГС, ГО, 18 състав, е отхвърлен изцяло предявеният от В. И. В. срещу ТБ ”ИНВЕСТБАНК” АД, отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ГПК, за признаване на установено, че ищецът не дължи в полза на банката следните суми:

1. сумите посочени в Изпълнителния лист от 21.06.2010г. по гр.д.№ 696/2010г. на РСгр.Смолян, а именно: сумата от 2 249 935,44 евро, представляваща главница по Договор за инвестиционен кредит №025-8103-В/30.06.2009г., сумата от 213 674,32 евро, представляваща лихва по кредита за периода 26.09.2009г.- 14.06.2010г., сумата от 154 731,81 лв. за съдебни разноски, сумата от 47,31 лв. за такси по кредита, както и начислените лихви по кредита след 14.06.2010г.

2. сумите посочени в Изпълнителен лист от 16.03.2016г., издаден по т.д.№2342/2010г. на СГС, а именно: сумата от 96 369,83лв., представляваща разноски по т.д. № 2342/2010г. на СГС, сумата от 116 182,78 лв., представляваща адвокатски хонорар по същото дело и 200 лв., представляваща депозит за СИЕ по същото дело, и

3. сумите посочени в Изпълнителен лист от 16.03.2016г., издаден по в.т.д.

№3638/2012г. на САС и т.д.№3117/2014г. на ВКС, а именно: сумата от 14 599,66 лв. разноски за д.т. и сумата от 18 059,59 лв. за адвокатски хонорар по делото, както и сумата от 29 635,20 1 лв. разноски по касационното обжалване, въз основа на които е образувано изп.дело № 20107890400183 на ЧСИ Н. К., поради погасяване по давност правото на принудително изпълнение на вземанията, като неоснователен.

Със същото решение В. И. В. е осъден да заплати на ТБ”ИНВЕСТБАНК” АД, сумата от 300лв., юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 вр. чл. 78, ал. 8 ГПК.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищеца по делото.

Жалбоподателят-ищец В. И. В. оспорва решението и моли съда да го отмени и уважи предявените искове. Посочва, че е налице непълнота на доклада, който не съдържа всички заявени с исковата молба фактически основания за недължимостта на вземането на ответника, респ. указания относно доказателствената тежест. Съдът ги е обобщил като ,давност”, без да конкретизира всички фактически обстоятелства, които се твърдят от ищеца като основание за теклата и настъпила давност, а именно: невалидност на повторното конституиране на „Инвестбанк”АД като взискател, липсата на искане от кредитора за образуване на ново изпълнително дело и извършване на действия срещу длъжника Вл. В. след настъпване на перемпцията ( има искане само срещу другия съдлъжник „Билд Инвест Труп” ООД). В Обжалваното решение съдът установява, че на 30.05.2011 г.

ТБ”Инвестбанк”АД продава вземанията, за което е образувано и.д. кратък № 183/2010 г. на дружество „Макроадванс”АД, и че на 17.10.2011 г. ЧСИ конституира „Макроадванс”АД като взискател по и.д. № 183/2010 г. на мястото на ТБ”Инвестбанк" АД. Съдът установява също така, че на 05.08.2013г. „Макроадванс”АД продава обратно на ТБ”Инвестбанк”АД вземанията, и че през целия период, в който дружество „Макроадванс”АД е собственик на вземанията, а именно от 30.05.2011 г. до 05.08.2013 г. ( две години, два месеца и шест дни ), то не е поискало от ЧСИ извършване на изпълнителни действия за събирането им. На 05.12.2013 г. ЧСИ конституира ТБ”Инвестбанк”АД като взискател по и.д. № 183/2010 г. на мястото на „Макроадванс”АД при вече перемирано дело, което е прекратено по силата на закона, на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК. С Молба от ТБ"Инвестбанк”АД до ЧСИ вх. № 13/03.01.2018 г. към перемираното и.д. № 183/2010 г. са присъединени още два изпълнителни листа, издадени от САС и ВКС на 16.03.2016г. за извършените съдебни разходи от ТБ Инвестбанк"АД по установяване на процесните вземания. На 05.12.2013г. ЧСИ незаконосъобразно конституира ТБ”Инвестбанк”АД като взискател по и.д. № 183/2010 г., което е перемирано преди това - на 17.10.2013 г. Твърди, че ТБ”Инвестбанк”АД не е взискател по изпълнителното дело, считано от 30.05.2011г. - датата, на която ТБ”Инвестбанк”АД е продала на „Макроадванс”АД процесните вземания, и всички действия извършени от ЧСИ по нейно искане след 30.05.2011г. са незаконосъобразно извършени и не прекъсват давността на процесните вземания.

На второ място твърди, че преценката на съда, че въз основа на Молбата ТБ Инвестбанк АД от 05.02.2014г. ЧСИ е наложил на 14.03.2014 г. запор върху пенсията на 2 ищеца и в периода от 24.04.2014 г. до 09.11.2023 г. е извършвал месечни удръжки от нея, които са прекъсвали погасителната давност на процесните вземания също така е неоснователна. Молбата не представлява искане за образуване на ново изпълнително дело и удръжките са извършени по вече перемираното и.д. № 183/2010г. поради което нито Молбата, нито извършените по нея действия прекъсват давността на вземанията. Изтъква факта, че наложеният запор върху пенсията му и направените удръжки от нея, извършени от ЧСИ, въз основа на Молбата на ТБ”Инвестбанк”АД са извършени в нарушение на чл. 426, ал. 2 ГПК и на чл. 18 ЗЧСИ, поради което не прекъсват давността на процесните вземания.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна ТБ”ИНВЕСТБАНК” АД, оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Посочва, че в процесния случай, при образуване на изп.дело № 20107890400183, по опис на ЧСИ Н. К., per. № *** към КЧСИ, приложение намира ППВС № 3/18.11.1980г., което постановява, че образуването на изпълнително производство прекъсва давността като по време на изпълнителното производство давност не тече. Едва от 26.06.2015г. с ТР № 2/26.06.2015 г. е дадено различно разрешение, като е прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност. За правна яснота и потвърждение на изложеното е прието ТР на ВКС - № 3 от 28.03.2023г. по т.д.3/2020г. Междувременно с молба от 05.02.2014г. взискателят „Инвестбанк“ АД е поискал от ЧСИ извършването на изпълнителни действия - налагане на запори и възбрани, с което давността е прекъсната. Предвид изложеното, в резултат на валидно направеното искане от страна на „Инвестбанк“ АД, с депозираната на 05.02.2014г. молба, ЧСИ е наложила на 14.03.2014г. запор върху получаваната от В. В. пенсия. В резултат на което в периода от 24,04,2014 г. до 09.11.2023 г. (т.е. до депозиране на исковата молба на В. В.) по изпълнително дело регулярно постъпват суми от удръжки от пенсията, извършени при съобразяване на правилото по чл. 446, ал.1 ГПК, с които се извършва частично погасяване на дълга и се прекъсва погасителната давност относно присъдените вземания по представените по делото изпълнителни титули.

На следващо място счита, че следва да се направи категорично разграничение между перемпционния и давностния срок. Дори да се приеме, че депозираната молба на 05.02.2014г., от „Инвестбанк“ АД, се явява подадена по перемирано вече по право изпълнително дело, то със същата взискателят е заявил активно поведение спрямо събиране на процесното вземане и погасителната давност за същото е прекъсната. Изложените твърдения в депозираната въззивна жалба относно липса на искане за предприемане на изпълнителни действия спрямо В. В. в подадената на 05.02.2014г. молба от „Инвестбанк“ АД, са изцяло несъстоятелни. Въпросната молба се отнася за всички длъжници по делото.

Посочването на основния длъжник: „Билд Инвест Груп“ ЕООД в шапката на молбата е само за ориентир, от самия текст става ясно, че се искат изпълнителни действия спрямо всички длъжници по делото. Междувременно и предвид подадено от длъжниците „БИЛД ИНВЕСТ ГРУП“ ЕООД и В. И. В. възражение срещу заповедта за изпълнение, е образувано 3 производство с правно основание чл.422 ГПК за установяване на вземането на Банката по издадения изпълнителен титул, което е разглеждано по т.д.№ 2342/2010г. по описа на СГС, VI-2 с-в. Искът на Банката е уважен изцяло и след приключване на процедурата по въззивно и касационно обжалване (Определение № 750/14.10.2015г. по т.д.№ 3117/2014г., ВКС, I ТО), в нейна полза са издадени още три изпълнителни листа - два от 16.03.2016г. и един от 05.04.2016г. за присъдени съдебни разноски, в т.ч. и пред въззивната и касационна инстанция по повод обжалване на постановеното първоинстанционно решение, съответно в общ размер на 212 725,61 лв., на 62 294,45 лв. и на 96 368,08 лв. Така издадените изпълнителни титули са присъединени по изп.дело № 20107890400183 по опис на ЧСИ Н. К. с молба на Банката от 03.01.2018 г. Съгласно посоченото в т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, присъединяването на кредитор също прекъсва погасителната давност относно вземането. Отделно твърди, че в писмо на жалбоподателя, адресирано до Банката от 12.07.2021г., г-н В. изрично е признал факта, че Банката е негов единствен кредитор за процесното вземане, произтичащо от Договор за инвестиционен кредит в евро № 025-8 103-В/ЗО.06.2008г. и присъдено с изп. лист от 21.06.2010 г., издаден по ч.гр.д.№ 696/2010 г. по описа на PC Смолян.

В заключение твърди, че давност за вземането не е текла до 26.06.2015г. Давностен срок не е текъл и в периода 26.06.2015г. - 14.10.2015г., когато е постановено Определение № 750/14.10.2015 г. по търг. дело № 3117/2014 г., ВКС, I ТО, с което производството по чл. 422 ГПК е окончателно решено в полза на Банката. След този момент, както до датата на предявяване на иска, така и към настоящия момент, давността за вземането не е изтекла, т.к. е прекъсвана регулярно с постъпващите по изпълнителното дело суми от наложен запор върху получаваната от В. В. пенсия.

Независимо от горното от 30.06.2011г. - датата на получаването по делото на сума в размер на 48 563 лв. (в резултат на наложен запор по банкова сметка на В.) до поискването и извършването на последващи изпълнителни действия срещу жалбоподателя -длъжник с молба на Банката от 04,02.2014 г., не са изминали 5 години, т.е., давността за вземанията не е изтекла. Вследствие на наложения на 14.03.2014 г. от ЧСИ запор върху пенсията на В., в периода от 24.04.2014 г. до 09.11.2023 г. - датата на депозиране на искова молба, по изпълнителното дело ежемесечно постъпват суми, с които се извършва частично погасяване на вземанията т.е. с постъпващите плащания по запора давността за вземането по изпълнителния титул се прекъсва регулярно в посочения период, като от момента на постъпване по сметка на ЧСИ на всяка една от удръжките по запора от третото задължено лице, започва да тече нова давност. Ето защо, давността е прекъсната и към 14.10.2020 г. моментът, към който ищецът твърди да е изтекъл 5-годишния срок по чл. 110 ЗЗД, същата не е изтекла.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с отрицателен установителен иск с правно 4 основание чл. чл.439 ГПК.

От фактическа страна се установява, че производството срещу жалбоподателя-ищец е образувано въз основа на изпълнителен лист от 21.06.2010г. издаден по гр.д.№ 696/2010г. по описа на РС-гр. Смолян, съгласно заповед за изпълнение, с която длъжниците „Билд Инвест Груп” ООД и В. И. В. са осъдени да заплатят солидарно в полза на ответника ТБ”ИНВЕСТБАНК” АД сумата от 2 249 935,44 евро, представляваща главница по Договор за инвестиционен кредит № 025-8103- В/30.06.2009г., сумата от 213 674,32 евро, представляваща лихва по кредита за периода 26.09.2009г.- 14.06.2010г., сумата от 154 731,81 лв. съдебни разноски, сумата от 47,31 лв. за такси по кредита, както и начислените лихви по кредита след 14.06.2010г. Въз основа на молба на банката от 15.07.2010г. и въз основа на горепосочения изпълнителен лист е образувано изп.дело № 20107890400183 на ЧСИ Н. К., което е все още висящо. В молбата на взискателя има изрично възлагане на ЧСИ по реда на чл.18 ЗЧСИ да извършва всички необходими изпълнителни действия за удовлетворяване вземането на взискателя.