Решение № 43 от 31.08.2021, Районен съд - Златоград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Златоград , 31.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Веселина Ив. Димчева при участието на секретаря Роска С. Юрчиева като разгледа докладваното от Веселина Ив. Димчева Гражданско дело № 20215420100035 по описа за 2021 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 08.02.2021 г. подадена от Н. АС. СТ. срещу Ф. АС. К., М.. С. С., С. СЛ. СТ. и С. СЛ. СТ..

Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при твърденията, че страните са наследници на А. Ч. С., починал на 02.03.1992 г.

Сочи се, че с Решение № 96А1 от 29.04.2004 г. на Общинска служба земеделие и гори гр.З., в полза на общия наследодател, била възстановена собствеността върху ПИ с идентификатор ***, представляващ земеделска земя/ливада с площ от 3 213 кв.м., находящ се в землището на гр.З., местност "К. л.", при граници на имота: север, северозапад - улица, юг речно корито, изток - наследници на А. Г.. Ищецът твърди, че след смъртта на наследодателя на страните, през 1992 год. до настоящия момент - повече от 27 години, ползва реална част с площ от около 2 декара, разположена в западната част на процесния имот, необезпокояван от никого. Излагат се съображения, че процесната площ е отделена посредством изградена стабилна телена ограда. Фактическата власт ищеца осъществявал като до преди около 10 г. го засаждал със земеделски култури /картофи, фасул/, а след това го ползвал като ливада. В имота имало и засадени дръвчета /ябълки, сливи и др./ и поставени 2 бр. дървени бунгала. Ищецът сочи, че ответниците оспорват правото му на собственост върху процесната реална част, поради което моли съдът да се произнесе с решение с което да бъде признато за установено, че е собственик на описания имот.

1

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците, с който предявеният иск се оспорва изцяло като неоснователен.

Излагат се съображения, че макар ищеца да твърди че владее процесиите 2 декара от съсобствения между страните имот от 1992 г. то същото владеене е ирелевантно в случая, предвид разпоредбата на чл. чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ в сила от 23.11.1997 г. и от този момент започва да тече нова давност, а ако собствеността се възстановява след тази дата, то придобивната давност започва да тече от момента на възстановяване на собствеността. Предвид това счита, че давността би могла да започне да тече след издаване на решението на Поземлена комисия за възстановяване на имота, тоест от 29.04.2004 г. В случая ищеца не е придобил по давност чуждите идеални части от процесния недвижим съсобствен имот. Ответниците твърдят, че процесния имот винаги се е ползвал по равно между страните по спора - ищецът е ползвал 1/3 ид.ч.

(около 1 декар) от процесния имот, в западната част на имота, отв. Ф. АС. К. лично и чрез дъщеря си е ползвала 1/3 ид.ч. (около 1 декар) от процесния имот и ответниците М. СТ. СТ., С. СЛ. СТ. и С. СЛ. СТ. са ползвали лично и чрез трети лица 1/3 ид.ч. (около 1 декар) от процесния имот, в източната част.

Излагат се съображения, че дори да са приеме че ищецът е ползвал по-голяма част от имота това не промяна в намерението по отношение на правата на останалите съсобственици, тъй като дори и само един от съсобствениците са ползва имота, той е владелец на собствените си идеални част и държател на частите на другите съсобственици. За да придобие по давност целия имот, сънаследникът следва да стане владелец и на чуждите части, като преобърне държането във владение и манифестира волята си за това пред останалите съсобственици, а нито едно от заявените от ищеца действия не можело да се приеме като такова, манифестиращо преобръщане на държането във владение. Излагат се съображения, че липсват твърдения и доказателства че ищцовата страна е завладяла имота за себе си, като според ответниците извършените подобрения не могат да оборят този извод, т.к. страната е ползвала съсобствения си земеделски имот и е нормално да е извършвала ремонтни работи и подобрения в него. Още повече, че ответниците са имали достъп до имота и са го обработвали, като сочената от ищеца ограда била направена преди 2-3 години. По тези съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и претендира разноски за производството.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване правото на собственост на ищеца Н. АС. СТ., спрямо ответниците Ф. АС. К., М. С. С., С. СЛ. СТ. и С. СЛ. СТ. по отношение на реална част с площ от около 2 декара, разположена в западната част на ПИ с идентификатор ***, представляващ земеделска земя/ливада с обща площ от 3 213 кв.м., находящ се в землището на гр.Златоград, местност "К. л.", при граници на имота: север, северозапад улица, юг - речно корито, изток - наследници на А. Г., придобито въз основа 2 на наследство и давностно владение.

За основателността на предявения иск, в доказателствена тежест на ищеца е да установи по делото пълно и главно правото си на собственост върху процесната реална част с площ от около 2 декара, разположена в западната част на ПИ с идентификатор ***, представляващ земеделска земя/ливада с обща площ от 3 213 кв.м., находящ се в землището на гр.З., местност "К. л.“, придобито на въведеното основание – наследство и давностно владение - упражнявана в продължение на 10 години непрекъснато, спокойно и явно фактическа власт върху имота, като свой, което обстоятелство да е манифестирано (доведено до знанието) на останалите съсобственици (наследници).

От представения по делото препис на Решение № 96А1/29.04.2004 г. на ОСЗ-З. се установява, че на основание чл. 18ж, ал. 1и чл. 18з, ал. 1 ППЗСПЗЗ, в полза на наследниците на А. Ч.С., е признато и възстановено в стари реални граници правото на собственост върху поземлен имот с пл. № 2080, кв. 3 по ПУП на гр. З., начин на трайно ползване - ливада с площ от 3,683 дка, находящ се в местността „К. Л.“.

Видно от представеното по делото Удостоверение изх. № 25-904418.01.2021 г., издадено от ОСЗ-З., имот с идентификатор ***, находящ се в местността „Рег.К. л.“ е с площ от 3 293 кв.м., трайно предназначение земеделска земя и начин на трайно ползване – ливада.

С изготвения по делото проект за доклад, съдът на основание чл. 146, ал.

1, т. 4 ГПК, е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните по делото фактът, че страните са наследници по закон на А. Ч. С., починал на ...г., като същото се установява и от приложеното към исковата молба Удостоверение за наследници с изх. № 52/14.01.2021 г., издадено от Община З..

От неоспореното и прието по делото без възражения от страните заключение на СТЕ, след извършен оглед на място от вещото лице е установено, че имот с идентификатор *** е разделен на две части – северна и южна, посредством материализираната на място ограда от дървени колове, мрежа и бодлива тел, която стига до черен път. Така обособените две част на имота, са оградени от всички страни, а от изток (откъм реката) е изградена каменна подпорна стена. Вещото лице е констатирало, че съобразно материализираните на място граници - огради и подпорна стена (от изток река, от запад и от юг - път /нереализирана улична регулация/ и от север - другата част от имот ***), използваната от ищеца площ възлиза на общо 2 387 кв.м., като в нея се включва площ от 1 992 кв.м. южната част от процесния земеделски имот с идентификатор *** и 395 кв.м. от имот *** - урбанизирана територия, за жилищни нужди или общо 2 387 кв.м. Вещото лице сочи, че в оградената площ, която се ползва от ищеца има три сгради, фургон и парник, както и много овощни дървета. Една от сградите е разположена в имот *** и малка част в 3 имот *** (обозначена на комбинирана скица към заключението), представлява гараж на нивото на пътя, приземен и втори етаж - за селскостопанско ползване. Втората сграда е жилищна, едноетажна, разположена в имот ***. Третата сграда е разположена в имот *** и малка част в имот *** - двуетажна с приземен етаж - за селскостопанско ползване. Металния фургон е разположен в най- южната част на имота, до една от входните врати в имот ***. Парникът е разположен в източната част, до реката. По данни на присъстващите представители на ищеца и ответниците, описаните сгради се ползват от ищеца. В имота, ползван от ищеца има около 80 дървета и на няколко места лози, на възраст от 2 до 30-40 години /стари/, подробно описани в констативната част на заключението.

По делото са разпитани свидетелите К. А. В. (без родство със страните), Ю.М. Г. (без родство със страните), М. М. М.(без родство със страните), С.А.

К. (снаха на ответника Ф.К.) и Р.Р. К. (дъщеря на ответника Ф.К.). От събраните гласни доказателства, посредством разпита на посочените свидетели се установява следното:

От показанията на св. К. А. В. се установява, че същият познава добре процесния имот, който е посещавал многократно в продължение на повече от 20 години за да помага при селскостопанската работа. Описва го подробно и посочва наличните насаждения, постройки и помощни съоръжения, като твърди, че площта се обработва единствено от ищеца и лицата от близкия му семеен кръг – дъщеря му, зет му и съпругата му (до смъртта си). Свидетелят В. сочи, че никога не е чувал да има спорове относно ползването на имота, както и че между ползваната от ищеца площ и тази, която се обработва от ответниците от дълги години (откакто посещава имота) е разположена ограда от колове и бодлива тел, която никога не е премествана и не е променяла местоположението си и разделя имота на две части, така както се ползва от страните. Разпитан в съдебно заседание, св. Ю. М. Г. на свой ред твърди, че също познава добре имота, тъй като е сеел тютюн в близост до него и е минавал често от там. Свидетелят твърди, че е виждал единствено ищеца и близките му да обработват процесната площ, която е отделена от имота на ответниците с две огради – с бодлива тел и с мрежа, като не може да каже кога и от кого е поставена. Сочи още, че в близост до имота минава река, покрай която също има поставена ограда, която е на това място от преди повече от 40 години, тъй като – от тогава той познава имота и винаги е била там.

От показанията на св. М. М. М. се установява, че същият е собственик на съседен земеделски имот, а именно имот с идентификатор *** по КККР на гр. З. разположен на север от процесния имот. Свидетелят сочи, че неговият имот граничи с този на М.С. и Ф.К. и пояснява, че тяхната част е разделена на две, като площта на Ф.К. се обработва от сестрата на нейната снаха (св. С. А. К.) и е засадена с картофи, а М.С. е предоставила на него за ползване своята част от имота, която обработва той заедно със собствения си 4 съседен имот, в продължение на около 11 години. Св. М. заявява пред съда, че първоначално имотът е бил разделен условно на три части (без материализирани граници) между: ищеца, неговия брат – бащата на ответниците С.С. и С.С. и тяхната сестра – отв. Ф.К. и всеки е обработвал своята част. С течение на времето, след смъртта на баща им (А. Ч. С., починал на 02.03.1992 г.) нещата се променили. Ищецът направил една барака, приблизително до границата на ползването на имота, където минавала пътеката условно разделяща неговата част, а няколко години по-късно площта на ответниците започнала да намалява. Свидетелят сочи, че преди 7-8 години ищецът поставил, както на него му е удобно „фиктивна“ ограда от дървени колове и тел, която преди около 2 години подсилил с мрежа и тел и излял бетонов фундамент в основата (без да променя местоположението). С тази ограда имотът бил разделен на две части, като едната била на М.С. и Ф.К., а другата - на ищеца Н.С.. Парчето на Ф.и М. се стеснило, тъй като „на времето“ било по-широко. Свидетелят М. сочи, че ищецът дори е сложил фургон в началото на имота си, който му пречи, тъй като няма къде да обръща, поради липса на видимост и се налага да прави маневрата на 15 метра от имота си. В периода през който св. М.използвал частта на М.С. – от около 11-12 години на място идвали представители на ПК-Златоград за да установят границата между двете части на имота, която ищецът изместил в своя полза.