Определение № 97 от 11.03.2024, Окръжен съд - Смолян
- Съд
- Окръжен съд - Смолян
- Дело
- Въззивно гражданско дело 101/2024
- Вид
- Определение № 97
- Подписан
- 11.03.2024
- В сила
- 11.03.2024
- Състав
- Петър Христов Маргаритов, Тоничка Димитрова Кисьова, Валентина Тотева Бошнякова Събинска
Цитирани разпоредби
- чл.267 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 631,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
- чл.12, б."а" · Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време
- чл.142, ал.1, т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.142,ал.1, т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187 · Закон за Министерството на вътрешните работи
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 97 гр. Смолян, 11.03.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Петър Хр. Маргаритов
Членове:
Тоничка Д. Кисьова
Валентина Т. Бошнякова
Събинска като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20245400500101 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.267 от ГПК.
С Решение № 123/26.02.2024г. постановено по гр.д.№ 1696/2023г. на ІV г.о. на ВКС е на основание чл.303,ал.1,т.5 от ГПК е отменено Решение № 78/22.02.2023г. по в.гр.д.№ 106/2023г. по описа на Окръжен съд-Смолян, с което е потвърдено Решение № 33/16.01.2023г. по гр.д.№ 886/2022г. на Районен съд-Смолян и делото е върнато на Окръжен съд-Смолян за ново разглеждане от друг състав.
С решение № 33/16.01.202 г. по гр.дело № 886/2022 г. Смолянският районен съд е осъдил Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”-МВР-С. да заплати на М. Р. М. сумата от 2 153,05 лв., представляваща дължимото допълнително възнаграждение за положен и незаплатен нощен труд за периода 23.12.2019 г.- 08.09.2022 г., получени в резултат на преизчисляване на положените часове нощен труд с коефициент 1,143; сумата от 256,73 лв.,представляваща мораторна лихва за забава, считано от първо число на месеца, следващ тримесечието, през който е положен трудът, до датата на предявяване на иска - 08.09.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска - 08.09.2022 г. до окончателното й изплащане; както и 450 лв. разноски за адвокатско възнаграждение. Осъдена е Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”-МВР-С. да заплати по сметка на РС-Смолян държавна такса върху уважените искове в размер на 134,26 лв., както и разноски за експертиза в размер на 120 лв.
Решение е обжалвано от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”-МВР-С. чрез гл.юрк. С. С., с искане да бъде отменено и бъдат отхвърлени предявените искове.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от М. Р. М. чрез пълномощника му адв.В. Р..
Относно проекта за доклад настоящият състав препраща към доклада, обективиран в 1
Разпореждане № 117/15.02.2023г. по приложеното В.гр.д.№ 106/2023г.
Съдът намира, че производството по В.гр.д.№ 101/2024г. по описа на Окръжен съдСмолян следва да бъде спряно на основание чл.633, във вр. чл. 631,ал.1 от ГПК по следните съображения:
На настоящия съд е служебно известно, че в съда на ЕС в Люксембург е образувано дело № С-435/2023 г., въз основа на отправено преюдициално запитване от Окръжен съд-Смолян по В.гр. дело № 193/2023 г. по описа на съда, имащо връзка с предмета на настоящото дело, като в преюдициалното запитване са формулирани следните въпроси:
1 . Разпоредбите на чл.12, б.“а“ и §8 от Директива 2003/88/ЕО, както и чл.20 и 31 от Хартата за основните права на Европейския съюз, следва ли да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба (в случая чл.187 от ЗМВР) която, като не позволява пократката продължителност на нощния труд спрямо дневния труд по общия ред, важащ за работниците в частния сектор, да се прилага и за работниците в публичния сектор като полицаите и пожарникарите, работещи на смени и полагащи нощен труд (държавни служители по чл.142,ал.1, т.1 от Закона за министерството на вътрешните работи), довежда до следната разлика в третирането, без тази разлика да е свързана с допустима от законодателството цел, а именно:Една група работници в публичния сектор, натоварени с особено важните задачи по охрана на обществения ред и защита на населението (в случая полицаите и пожарникарите по чл.142, ал.1, т.1 от Закона за министерството на вътрешните работи, работещи на смени и полагащи нощен труд), са поставени в по-неблагоприятно положение: а. както спрямо друга група работници в същия публичен сектор, натоварени със същите задачи по охрана на обществения ред и защита на населението, които обаче не полагат нощен труд на смени (в случая останалите държавни служители по чл.142, ал.1, т.1 от Закона за министерството на вътрешните работи), но се ползват от същите придобивки (напр. допълнително възнаграждение за прослужено време, по-дълъг платен годишен отпуск, по-ранно пенсиониране, по-високи обезщетения при прекратяване на служебното правоотношение и други), от които се ползват и полагащите нощен труд на смени полицаи и пожарникари; б. така и спрямо работници от частния сектор, които работят на смени и полагат нощен труд, без да ползват същите придобивки, но по причина, че не са натоварени със същите особени важни задачи по охрана на обществения ред и защита на населението, заради които задачи тези придобивки са предоставени на една цяла група работници от публичния сектор (всички държавни служители по чл.142, ал.1, т.1 от Закона за министерството на вътрешните работи)?
2. Разпоредбите на чл.12, б.“а“ и §8 от Директива 2003/88/ЕО, както и чл.20 и 31 от Хартата за основните права на Европейския съюз следва ли да се тълкуват в смисъл, че не позволяват прилагане на задължителна национална съдебна практика /каквато в случая е Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023 г. по тълкувателно дело № 1/2020 г. на Върховния касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданската колегия/, ако това прилагане би довело до резултат, несъвместим с правото на Съюза, а именно: описаното в І-ви въпрос неравенство в третирането, което неравенство не е основано на обективен и разумен критерий, тоест не е свързано с допустима от закона цел и не е съразмерно на тази цел?
Настоящият състав счита, че наличието на висящо дело по преюдициално запитване на български национален съд в Съда на ЕС, имащо връзка с предмета на настоящото дело и обуславящо изхода му, налага спиране на производството по същото, на основание чл. 631, ал. 1 от 2
ГПК до приключване на процедурата по чл. 267 ДФЕС и произнасяне на Съда на ЕС. Чл. 628 от ГПК задължава всеки български съд да отправи запитване до СЕС в случаите, когато тълкуване на разпоредба на правото на ЕС е от значение за правилното решаване на делото. Решението на СЕС обаче е задължително за всички съдилища в България съгласно чл. 633 от ГПК. Следователно когато е отправено преюдициално запитване по конкретно дело от един български съд, но по друго дело или пред друг съд се поставят същите въпроси за правилното решаване, на които е необходимо тълкуване на същите разпоредби на правото на ЕС и в идентичен аспект, по второто дело или вторият съд също дължи спиране, тъй като е безпредметно да се изисква от него отправяне на идентично преюдициално запитване. Адресат на задълженията по чл. 631, ал. 1 от ГПК е не само отправилият питането съд, но и всеки съд, за който отговорите на отправеното от преходния съд преюдициално запитване биха били от значение за правилното решаване на спора.
По изложените съображения Смолянският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА на основание чл. 633, във вр. чл. 631, ал. 1 от ГПК производството по В.гр.дело № 447/2023г. по описа на Смолянски окръжен съд до приключване на дело С-435/2023 г. на СЕС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.631,ал.1, изречение ІІ от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3