Определение № 820 от 04.09.2019, Софийски окръжен съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ гр. София, 04.09.2019 год.

Софийският окръжен съд, гражданско отделение, първи въззивен състав, в закрито заседание на четвърти септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

РОСИНА ДОНЧЕВА

НИКОЛАЙ

ВАСИЛЕВ като разгледа докладваното от съдия Дончева ч. гр. дело № 546 по описа за 2019 год. по описа на СОС и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.1, т. 2 във вр. с чл. 577 ГПК.

Образувано е по частна жалба на ЧСИ- И.И.Х.,*** действие Окръжен съд Русе срещу определение от 12.07.2019 г., постановено от съдия при Районен съд-Сливница, определен със заповед да изпълнява функциите на съдия по вписванията при Служба по вписванията-гр. Сливница, с което е отказано отбелязване по заявление вх. рег. № 1586 от 12.07.2019 г. по описа на СВ-гр. Сливница.

Жалбоподателят излага съображения, че е поискал да бъде вдигната наложена възбрана по и.д. № 20078320400795, по описа на ЧСИ, по което взискател е „Б. ДСК“ ЕАД и изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК на 28.05.2019 г. Молбата за заличаване на възбраната е от 08.07.2019 г., след влизане в сила на постановлението за прекратяване на делото. Заявява, че документ за заплатена държавна такса действително не е приложен към молбата за заличаване на възбрана, но искането е свързано с прекратено изпълнително производство, на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и произтичащо от това задължение на съдебния изпълнител да вдигне служебно наложената възбрана. Посочва, че това действие на съдебния изпълнител произтича от закона и не е обвързано от заплащане на държавна такса и такава не се дължи. Моли обжалваното определение да бъде отменено.

В мотивите за отказаното отбелязване по заявлението e посочено, че на осн. чл. 5 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, във вр. с чл. 3, ал. 1 от същата тарифа, за заличаване на възбрани се събира такса 7, 50 лева. Документ за внесена такса не е представен, поради което е отказано отбелязване.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира от правна страна следното:

Частната жалба е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

В разпоредбата на чл. 32б, във вр. с чл. 32а, ал. 1 от ПВ е посочено, че съдията по вписванията може да откаже отбелязване по депозирана молба, ако тя не отговаря на изискванията на закона. Към изискването за съответствие на акта и закона следва да се включат и тези, свързани с представянето на различни документи, сред които са и удостоверяващите, че е внесена дължимата държавна такса. Съгласно т. 6 на тълкувателно решение № 7/2013 г. на ОСГТК на ВКС може да бъде отказано вписване, респективно отбелязване, ако не е внесена дължимата за това такса, като съдията по вписванията не може да даде указания за отстраняване на посочената непълнота на документите (т. 1 на ТР № 7/2013 г. на ОСГТК на ВКС).

Съгласно чл.433, ал.2 ГПК във всички случаи по ал.1 – т.е. при прекратено изпълнително производство във визираните хипотези по т.т.1-8 съдебният изпълнител вдига служебно наложените възбрани и запори, след като постановлението за прекратяване влезе в сила.

Както вече се посочи за заличаване на възбрана в Имотния регистър законодателят е предвидил заплащане на държавна такса към Агенцията по вписванията, която следва да бъде изплатена от взискателя, който е задълженото лице по чл.79 ГПК. Съгласно чл.79,ал.1, т.1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на взискателя в случаите, когато делото се прекрати по чл.433 ГПК.

Държавната такса към Агенцията по вписванията в случая представлява разноска, която е могло да бъде включена от съдебния изпълнител в разноските по делото преди прекратяването му. За дължимите неплатени такси и разноски частният съдебен изпълнител може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от ГПК независимо от техния размер – в този см.

Решение № 171 от 21.07.2016 г. по гр.дело № 1645 по описа за 2016 г. на ВКС.

От това следва извод, че за да бъде извършено заличаване на възбраната следва да бъде представен документ за платена държавна такса, какъвто в случая не е представен.

Неоснователни са и доводите на частния съдебен изпълнител, че в хипотезата на чл. 433, ал. 3 от ГПК държавата му е възложила изпълняването на публични функции, поради което е освободен от заплащане на държавна такса. В разглежданата хипотеза, имайки предвид предмета на делото, частният съдебен изпълнител е лице, на което държавата е възложила принудителното изпълнение на частни притезания, а не събирането на публични вземания, поради което е неприложима нормата на чл. 84, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че атакуваното определение, с което е отказано отбелязване по заявление вх. рег. № 1586 от

12.07.2019 г. по описа на СВ-гр. Сливница, е правилно и законосъобразно, а подадената срещу него частна жалба – неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, съдът

О

П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на ЧСИ- И.И.Х.,*** действие Окръжен съд Русе срещу определение от 12.07.2019 г., постановено от съдия при Районен съд-Сливница, определен със заповед да изпълнява функциите на съдия по вписванията при Служба по вписванията-гр. Сливница, с което е отказано отбелязване по заявление вх. рег. № 1586 от 12.07.2019 г. по описа на СВ-гр. Сливница, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.