Решение № 261 от 12.06.2026, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 261 гр. Ловеч, 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВАНЕТА Й. МИТОВА при участието на секретаря МАРИЯ КР. КАРАЛАШЕВА като разгледа докладваното от ИВАНЕТА Й. МИТОВА Гражданско дело № 20254310100916 по описа за 2025 година обективно и евентуално предявени искове: главния иск: чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 21 от ЗПК, във връзка с чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК, вр.чл. 22 ЗПК и евентуалния иск: чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 143, т. 9 ЗЗП във вр. с чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4, чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК:

Постъпила е искова молба от Б. С. Б., ЕГН **********, с настоящ адрес: ****, представляван от Адвокатско дружество „Петров и Т.", чрез Д. Т. Т., адвокат от АК Благоевград, Съдебен адрес: ****, против „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от управителите си *** и ***, по която се твърди да е сключен Договор № *** за предоставяне на потребителски кредит, с дата на сключване 20.08.2022 г. (наричан за краткост „Договор за кредит")Съгласно чл. 1 от Договора за кредит „Общият размер на отпуснатия Кредит е 2000.00 лева". Съгласно чл. 3 „Обща сума, която следва да бъде върната от Кредитополучателя, за целия период на Кредита, Кредитополучателят следва да върне на Кредитора общо сума в размер на 2.460,00 лева, представляваща сбор от следните суми: а) сумата на отпуснатия Кредит, посочен в т. 1 по-горе, в размер на 2000.00 лева; б) Лихва, в размер на 460,00 лева, при Лихвен процент 23,00 %". Сочат, че на осн. чл. 4 „Годишен процент на разходите по Кредита Общият разход по Кредита е 460.00 и включва сумата по чл. 3, б) по-горе. Годишният процент на разходите по Кредита е в размер на 49.11, изчислен по реда на чл. 8.4 от Общите условия и включва разходите, включени в общия разход по кредита, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит."

Още сочат, че съгласно чл. 5 от Договора -„5. Обезпечение. Кредитът се обезпечава с 1

Поръчителство предоставено от Ferratum Bank в полза на Дружеството и с одобряването от Дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито от Кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението.“

В изпълнение на чл. 5 е сключен Договор за гаранция (поръчителство) между Фератум Банк p.l.c, със седалище и адрес на управление в Малта, СТ Бизнес Център, Странд №120, Гзира ГЗР 1027, наричан по-долу „Гарант" и Б. С. Б., ЕГН **********, наричан по-долу „Клиент".

В така сключения Договор за гаранция, в който изрично е посочено, че обезпечава Договор за потребителски кредит, сключен между Кредитора и Клиента на 20.08.2022 г., с номер на договора *** (чл. 4.1. от Договора за гаранция), е „уговорена" следната такса:

1.6. Такса за предоставяне на гаранция(поръчителство): сумата, в общ размер от 1 860.00 лв, дължима от Клиента за предоставената гаранция. Таксата за гаранцията се заплаща по банкова сметка в Пощенска Банка на месечни вноски, в размерите, условията и на падежите, уговорени съгласно Погасителен план.

Към настоящия момент, месец юни 2025 г., твърди, че доверителят му е заплатил всички дължими вноски по гореописания Договора за потребителски кредит, видно от представеното към настоящата искова молба удостоверение, издадено от ответника по настоящото дело.

Обосновава правен интерес от установителния иск с чл.23 от ЗПК, съгласно която когато договорът бъде обявен за недействителен, потребителят дължи само чистата стойност на кредита, а не и лихва и други разходи. Ето защо за доверителя му е налице правен интерес от предявяване на иск за обявяване на нищожността на процесния договор с оглед на реализиране на правата му по чл. 23 от ЗПК и чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

Въвежда твърдения за:

1.Нищожност на Договор № *** за предоставяне на потребителски кредит, с дата 20.08.2022 г. поради:

-противоречие с чл. 19, ал. 4 ЗПК- годишният процент на разходите не може да бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Както бе посочено по-горе, в Договора за потребителски кредит е записано, че ГПР е 49.11 %, като по никакъв начин не е изяснено как се достига до този процент. Този размер обаче не отразява реалния такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно възнаграждението по договора за гаранция (поръчителство), което възнаграждение се включва в общите разходи по кредита по смисъла на nap. 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Съгласно пap.

1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за 2 услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Посочва, че Върховният касационен съд е имал повод, макар и относно въпроса за застрахователните премии по Договори за потребителски кредит, да се произнесе по напълно идентичен случай в Определение № 50685 от 30. 09. 2022 г. на ЕКС по гр. д. № 578/2022 г.. Ill г. о.. в което се приема, че „При сключването на процесния договор за потребителски кредит е бил сключен и горепосочения договор за застраховка, поради което застрахователната премия представлява разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК". В съдебната практика според него, няма съмнение, че такива договори за „гаранция" следва да се включват в ГПР, а самия факт на невключване е достатъчен за да бъде прогласен договора за нищожен.

Липсата на този разход („гаранция") счита очевидна, доколкото възнаграждението по Договора за гаранция е почти в размер на главницата по Договора за потребителски кредит, което прави невъзможно ГПР да бъде едва 49.11 %. В настоящия случай, при включване на възнаграждението на гаранта в размер на 1 860 лева, представляващ близо 86,00 % от главницата по Договора за потребителски кредит, общия размер на ГПР, изчислен през общодостъпен калкулатор на електронен адрес https://www.calculator.bg/1/crediten_gpr.html, достига близо 69333.9673 %, което според него е над законово допустимия размер от 50.00 %.

-Изтъква и, че съществуват достатъчно данни за свързаността между кредитодателя „Фератум България" ЕООД и гаранта/поръчител Ferratum Bank, доколкото при извършване на справка в Търговския регистър може да се установи, че едноличен собственик на капитала на „Фератум България" ЕООД е „Мултитюд АГ", което наименование е идентично със сегашното наименование „Мултитюд Банк" (с предишно наименование „Фератум Банк").

Това обстоятелство създава съмнение относно намерението на кредитодателя, въвеждайки като задължително условие за отпускане на кредита предоставянето на обезпечение, чрез свое свързано лице, да си осигури едно допълнително възнаграждение по договора, представляващо допълнителна печалба.

2. Нищожност на Договор № *** за предоставяне на потребителски кредит, с дата 20.08.2022 г. поради подвеждащо и неточно съдържание на Годишния процент на разходите:

При посочване на ГПР в договора не е достатъчно да бъде определен само неговият размер, който да е рамките на предвиденото в чл. 19, ал. 4 ЗПК, което, както бе обосновано по-горе, също не е налице. В договора задължително трябва да бъде описана и методиката на изчисляване на ГПР, която да е в съответствие с описаната в част I от Приложение I към Директива 2008/48/ЕО математическа формула, както и да са посочени данните, въз основа на които е направено това изчисляване. В настоящия случай, видно от представеното копие на Договора за заем, ГПР е посочен сумарно като процент, и нищо повече.

Неспазването на тези изисквания и посочването на неверен ГПР съществено засяга защитата 3 на потребителите, каквато цел поначало има както ЗПК, така и Директива 2008/48/ЕО, която той транспонира, поради което това нарушение е съществено и според него следва да води до недействителност на целия договор по смисъла на чл. 22 ЗПК.

От своя страна чл. 24 ЗПК изрично препраща към Закона за защита на потребителите.

Непосочването на методиката за изчисление на ГПР нарушава императивните разпоредби на чл. 143, т. 19 ЗЗП, която гласи, че нищожна е уговорка, която „не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора". Така „уговорения" ГПР противоречи и на т. 10, а именно - „налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора ".

Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП такива клаузи са нищожни, съответно всички суми, претендирани на основание Годишния процент на разходите, не се дължат. Изтъква, че в Решение на Съда на ЕС от 20.09.2018 г. по дело С-448/17 изрично се приема, че „... на непосочването на ГПР в договор за кредит трябва да се приравни ситуация като тази по главното производство, в която договорът съдържа само математическа формула за изчисляването на този ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни."

Също така следва да се съобрази в случая и Решение на Съда на Европейския съюз от 21 март 2024 г. по дело С-714/22. в което изрично се приема, че „Член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница."

В идентичен смисъл визира Решение № 3136 от 9.11.2022 г. по в. гр. д. № 8850/2021 г. на СГС. в което е посочено, че „при тълкуване на чл. 4 от процесния договор за потребителски кредит във връзка с чл. 8 от Общите условия на дружеството-кредитодател, въззивният съд намира, че клаузата, установяваща дължимост на такса „Гарант" в общ размер на сумата от 297 ,00 лева, заобикаля закона - чл. 21, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, и противоречи на Д.те нрави, доколкото целта, за която е уговорена, излиза извън естеството на нейните обезпечителни и обезщетителни функции, респ. клаузата е нищожна и не произвежда действие. Предвид изложеното и въз основа на съвкупната преценка на всяка от уговорките по процесния потребителски договор въззивният съд намира, че макар формално договорът да покрива изискуемите реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 - годишния процент на разходите /ГПР/ по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на ГПР по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и 4 неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл, като не е оповестил действителният ГПР в договора за кредит, ищецът е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка. В тази хипотеза потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и или други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК." В този смисъл е и практиката на Съда на Европейския съюз по тълкуването на Директива 2008/48 .