Решение № 2938 от 16.05.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 3529/2024
- Вид
- Решение № 2938
- Подписан
- 16.05.2024
- В сила
- 16.05.2024
- Състав
- Станимира Иванова, Райна Мартинова, Петър Милев
Цитирани разпоредби
- чл. 435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 2 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл. 83, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл. 27, ал. 2 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 2938 гр. София, 16.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Б, в закрито заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Станимира Иванова
Членове:
Райна Мартинова
Петър Милев като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20241100503529 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на П. М. П., ЕГН ********** чрез адв. М.М. - САК по изпълнително дело № 20248630400061 по описа на ЧСИ С.Б.Х. срещу Разпореждане от 19.02.2024 г. на частен съдебен изпълнител, с което е оставено без уважение искане за изменение на определените в изпълнителното производство разноски, направено с възражение вх. № 13396/14.02.2024 г.
Жалбоподателката поддържа, че незаконосъобразно частният съдебен изпълнител е определил разноските в изпълнението и е оставил без уважение искането му. Твърди, че неправилно е определено претендираното от взискателя юрисконсултско възнаграждение. Неправилно били определени и таксите на ЧСИ, включително пропорционалната такса по чл. 26 от ТТЗЧСИ. Моли обжалваното разпореждане да бъде отменено и разноските и таксите да бъдат намалени, както и да не се присъждат авансови такси поради незаплащането им от взискателя. Претендира присъждане на разноски.
Взискателят в производството „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046 е подал възражения по жалбата в законоустановения срок. Оспорва изцяло основателността на жалбата.
На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК частният съдебен изпълнител С.Х. е представил подробни мотиви, в които поддържа становище за неоснователност на подадената жалба.
1
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид изложените в жалбата доводи, възраженията на взискателя и мотивите на частния съдебен изпълнител, намира следното:
Производството по изпълнително дело № 20248630400061 по описа на ЧСИ С.Х. е образувано по молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД от 10.01.2024 г., въз основа на изпълнителен лист, издаден на 04.11.2023 г. по гр. д. № 48280/2021 г. по описа на СРС, III ГО, 87 състав, с който П. П. е осъдена да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД сумата от 79,96 лева – разноски в заповедното производство, 506,47 лева – разноски в исковото производство пред СРС и 118,74 лева – разноски във въззивното производство.
В Поканата за доброволно изпълнение до длъжника е посочено, че той има задължение за сумата от 1165,79 лева, от които 705,17 лева присъдени разноски, 155 лева разноски по изпълнителното дело и 305,62 лева такси по ТТЗЧСИ.
На 14.02.2024 г. П. П. е подала възражение против определените разноски в изпълнителното производство в частта относно юрисконсултското възнаграждение и таксите по ТТЗЧСИ. Претендира присъждане на разноски.
С Разпореждане от 19.02.2024 г. ЧСИ С.Х. е постановилa отказ да намали приетите по делото разноски.
Съдът намира от правна страна следното:
В чл. 79, ал. 1 от ГПК е предвидено, че разноските за изпълнението са за сметка на длъжника. Размерът им се определя от частния съдебен изпълнител чрез постановяване на надлежен акт – постановление, покана за доброволно изпълнение.
Вземането за разноски в изпълнението се реализира принудително въз основа на акта на частния съдебен изпълнител, с който тези разноски са определени, поради което и на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК той подлежи на обжалване от длъжника.
Предмет на обжалване в настоящото производство е актът на частния съдебен изпълнител – Разпореждане от 19.02.2024 г., по изпълнително дело № 20248630400061 по описа на ЧСИ С.Х.. Жалбата е подадена в срок и в определената от закона форма, поради което е процесуално допустима.
В процесния случай се установява, че освен подаването на молба за образуване на изпълнително дело от процесуалния представител на взискателя не са извършвани други изпълнителни действия, а изпълнителното дело за събиране на парично вземане не се отличава с фактическа и правна сложност. В молбата са посочени конкретни изпълнителни действия за събиране на вземането, които взискателят моли да бъдат извършени от частния съдебен изпълнител. Няма спор, че задължението по изпълнителния лист е платено от длъжника преди връчване на поканата за доброволно изпълнение. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че дължимото 2 юрисконсултско възнаграждение следва да се определи в минимален размер по чл. 27, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно 50 лв.
Жалбата се явява основателна в частта, с която е обжалван актът на частния съдебен изпълнител, с който е оставено без уважение искане за изменение на размера на таксите, определени по Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ) с оглед намаляване на размера на юрисконсултското възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ЗЧСИ размерът на таксите и видът на разноските по изпълнението се определят с тарифа на Министерския съвет по предложение на министъра на правосъдието след съгласуване с камарата на частните съдебни изпълнители. Събираните такси са обикновени и пропорционални. В чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ е предвидено, че пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес. В изпълнение на законовата делегация е приета Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ), като в т. 26 от нея са определени размерите на дължимата от длъжника пропорционална такса.
Съгласно разпоредбите на чл. 79 ал. 1, ал. 2 от Закона за частните съдебни изпълнители за събиране на таксите по изпълнението се изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от частния съдебен изпълнител, единият от които се връчва на задълженото лице.
Към изпълнителното дело са приложени Сметка №**** от 11.01.2024 г., копие от Сметка №**** от 28.02.2024 г. и Сметка №**** от 28.02.2024 г., в които са отразени дължимите такси по изпълнителното дело и действията, за които се дължат.
Определената в сметката пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ е в размер на 103,22 лева (с ДДС). Дължими са още общо 202,40 лева обикновени такси и допълнителни разноски за извършените действия по изпълнението:
- такса по т. 1 от ТТРЗЧСИ за образуване на изпълнителното дело – 24 лева;
– 24 лева;
4 такси т. 3 за извършване на справки за длъжника и неговото имущество -
3 такси по т. 5 за изготвяне и връчване на книжа – 72 лева;
-
2 такси по т. 9 за налагане на запор – 36 лева;
- такса по т. 12 за изготвяне на сметка за размера на дълга - 36 лева;
- допълнителни разноски по т. 31 – 10,40 лева.
Съдът като съобрази размера на вземането, което подлежи на изпълнение – 705,17 лева присъдени разноски, 50 лева юрисконсултско възнаграждение и 5 лева държавна такса за издаване на изпълнителен лист, намира, че пропорционалната такса 3 по т. 26, б. „б“ от ТТРЧСИ е 91,22 лева. И таксата следва да бъде определена до този размер.
Относно искането за неприсъждане на авансови такси, съгласно чл. 79, ал. 2, вр. ал. 1 невнасянето на такива от взискателя не е пречка за събирането им от длъжника, тъй като разноските по изпълнението са за сметка на последния.
По разноските:
Съдът не следва да се произнася по разпределение на разноските в производството по чл. 435 от ГПК. Предмет на съдебен контрол в това производство е процесуалната законосъобразност на действията и актовете на органа по принудително изпълнение, поради което субект на отговорността за обезщетяване на причинените от тях вреди (в т. ч. разходи за обжалването им по реда на чл. 435 ГПК), е съдебният изпълнител. Той обаче не е страна в съдебното производство по обжалване на действията и актовете му, поради което и общият ред за присъждане на разноски, предвиден в чл.78 и чл. 81 ГПК в случая е неприложим.
Предвид на изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба, подадена от П. М. П., ЕГН ********** чрез адв. М.М. САК - длъжник по изпълнително дело № 20248630400061 по описа на ЧСИ С.Б.Х.
Разпореждане от 19.02.2024 г., в частта, с която е оставено без уважение искането за намаляване на юрисконсултско възнаграждение в частта над сумата от 50 лева и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА юрисконсултско възнаграждение,
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД до размер от 50 лева. дължимо на
ОТМЕНЯ по жалба, подадена от П. М. П., ЕГН ********** чрез адв. М.М. САК - длъжник по изпълнително дело № 20248630400061 по описа на ЧСИ С.Б.Х.
Разпореждане от 19.02.2024 г., в частта, с която е оставено без уважение искането за изменение на размера на дължими суми по Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители над сумата от 91,22 лева по т. 26 от ТТРЗЧСИ – пропорционална такса и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ размер на дължимата пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 91,22 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, подадена от П. М. П., ЕГН ********** чрез адв. М.М. - САК - длъжник по изпълнително дело № 20248630400061 по описа на ЧСИ С.Б.Х. Разпореждане от 19.02.2024 г. в останалата обжалвана част.
Решението е окончателно.
4
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5