Решение № 74 от 20.02.2020, Районен съд - Монтана

Личните данни в текста са заличени.

№ 74 / 20.2.2020 Г.

Р Е Ш Е Н И. Е град М., 19.02.2020 година

В И. М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД - М., Първи граждански състав в публично заседание на тридесети януари през две хиляди и. двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МИХАЙЛОВА при секретаря Елена Ефремова, като разгледа докладваното от съдия Михайлова гражданско дело № 3319 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Т.Н.С. и.

Ц.Н.С. против В.М.К., И..Г.Г., Г.Б..Г. и. М.Б..А. за делба на наследствен недвижим имот с правно основание чл.34 от Закона за собствеността във вр. с чл.69 от Закона за наследството.

Ищците твърдят, че на 10 януари 1992 година е починал М.

К. Г., бивш жител xxx. Той е оставил като свои преки наследници по закон съпруга К. Г.Г.,бивш жител xxx - починала на 03.06.1999 Г., дъщеря В.М.К. и. син- Б.. М. Г., бивш жител xxx, починал на 06.07.2012 година.

Поддържат, че наследници на починалите след откриване на наследството на общия наследодател негови низходящи и. наследници по закон са: на починалата съпруга К. Г.Г. - двамата ищци - Т.Н.С. и. Ц.Н.С.; на починалия син Б.. М. Г. - починал на 06.07.2012Г. - съпруга И..Г.Г., син - Г.Б..Г. и. дъщеря М.Б..А..

Поддържат също така, че видно от Удостоверение за граждански брак № 1 от 22.01.1972 година, изд. от ОНС с. Г., наследодателят е сключил граждански брак с К. Г. през 1970 година. Твърдят, че като семейство двамата съпрузи са живяли и. владяли следния недвижим имот: ИМОТ 502.483 /петстотин и. две точка четиристотин осемдесет и. три/, за който е отреден УПИ ІІІ /три/ от квартал 69 по регулационния план на с. Г., ЕКАТТЕ 15299 на община Г.

Д., одобрен със Заповед № 225 от 08.12.1989 Г. на Кмета на с.Г., без одобрена улична регулация, целият с площ от 728 кв.м., а според УПИ ІІІ от 737 кв.м., отреден за жилищно строителство, при съседи: имот *** - двор на К. М.

Б.., имот xxxx - двор на Л. К. П. имот *** - двор на Г. А. Н., имот *** - двор на М. К. Г. xxx Общината, заедно с ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор ***, едноетажна паянтова селскостопанска сграда с идентификатор 502.483.2 и. масивна едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор 502.483.3.

Ищците твърдят в исковата си молба, че след смъртта на наследодателя М. Г., неговата съпруга и. наследодателка на ищците К. Г.Г. е останала да живее и. владее описанията по-горе недвижим имот до смъртта си.

Поддържат, че през 1995 година наследодателката К. Г., заедно с ответницата В.М.К. и. наследодателя на последните трима ответници - Б..

М. Г. са заявили пред Н., че приживе наследодателят им не се е позовал на изтекла в негова полза придобивна давност върху имота, поради което те са присъединили своето владение след смъртта му към неговото и. са придобили правото на собственост върху имота на основание наследство и. давностно владение.

Предвид установената от Нотариуса изтекла придобивна давност по чл.79, ал.1 ЗС в производство по чл. 587 ГПК, тримата са били признати за собственици по наследство и. давностно владение при квоти: за В.К. и.

Б.. Г. общо 5/12 ид. части и. за К. Г. 2/12 ид. части, за което е бил издаден констативен нотариален акт № 124 от 17.10.1995 година, вписано т.4 дело 1604 на СВ при МРС.

Ищците заявяват, че оспорват издадения констативен нотариален акг № 124 от 17.10.1995 година и. извършената от Н. Б.. П. констатация за придобитите по давност идеални части от процесния недвижим имот и. въз основа на която констатация на основание чл.587 ГПК са признати правата на законните наследници, низходящи на М. Г. и. на съпругата К. Г. в посочените квоти, които не съответстват на действителните им права.

Поддържат, че в оспорения нотариален акт е отразено, че двамата низходящи на общия наследодател М. Г. -В.К. и. Б.. Г. получават общо 5/12 ид. части, а наследодателката на ищците К. Г. 2/12 ид. части, като не е посочен титуляра на правото на собственост върху останалите 5/12 ид. части.

Твърдят, че фактическата власт върху процесният имот е упражнявана от наследодателката на ищците заедно с общия наследодател от сключване на брака им през 1970 година до смъртта му и. след това от нея заедно с низходящите на общия наследодател.

Тъй като бракът между общия наследодател и. К. Г.

/22.01.1970 Г., съгласно У-ние за гр.брак/ е сключен при действието на СК 1968 Г.

/отм./, и. давността е текла по време на брака, съгласно т.2 на ППВС № 8/1980 година, имотът е бил придобит в режим на съпружеска имуществена общност.

Твърдят, че кьм момента на признаване правото на собственост върху имота по реда на чл. 587 ГПК наследодателката на ищците е придобила по давност не 2/12 ид. части, както е посочено в нот. акт, а 1/2 ид. част на собствено основание по силата на чл.13 СК 1968 Г. /отм./ и. 1/6 ид.част придобита по равно заедно с останалите наследници на М. Г.. За това, правата на преживялата съпруга в съсобствеността на описания недвижим имот към датата на нотариалното производство и. издаване на нотариален акт № 124 от 1995 Г. са в размер на 4/6 ид.части, а на останалите двама всеки един от тях по на 1/6 ид.част.

Твърдят, че видно от Удостоверение за наследници №

0102/15.09.2017 Г., наследодателят на последните трима ответници - Б.. М. Г. е починал на 06.07.2012 Г. Към датата на нотариалното производство и. признаване правата му в съсобствеността той е бил в брак с ответницата И..Г.Г., поради което след смъртта му нейните права в съсобственостга върху горния недвижим имот представляват 1/12 ид. част придобита в режим на СИО при съвпадение с Б.. Г. и. 1/36 по наследство от починалия съпруг Б.. Г. или общо притежава 4/36 ид. части. Останалите двама наследници на Б.. Г. - М.Б..Г. и. Г.Б..Г. са съсобственици всеки един по 1/36 ид.част.

Твърдят, че предвид така установените доказателства, правата в съсобствеността на ответницата В.М.К. са в размер на 6/36 ид.части от имота, на Т.Н.С. 12/36 ид.части и. на Ц.Н.С. 12/36 ид. части.

Предвид гореизложеното молят съда да приеме за установено по отношение на ответниците В.М.К., И..Г.Г., М. Б..Г. и. Г.Б..Г., че наследодателката на двамата ищци К. Г. е придобила правото на собственост върху 4/6 ид.части от процесния недвижим имот по наследство и. давностно владение, а В.К. и. Б.. Г. по на 1/6 ид.част от имота, като на основание чл.537 ал.2 ГПК измени издадения нотариален акт № 124, том 4 от 17.10.1995 Г. до посочените по-горе размери на придобилите имота по давност.

Молят съда да постанови решение, с което да допусне и. извърши делба на имота при квоти: за Т.Н.С. 12/36 ид.части, за Ц.Н.С. 12/36 ид.части, за В.М.К. 6/36 идеални части, за И..Г.Г. 4/36 идеални части, за М.Б..Г.

1/36 ид.части и. Г.Б..Г. 1/36 ид. част.

Тъй като ответницата И..Г.Г. ползва изцяло делбеният имот и. не допуска ползването му от ищците, на основание чл. 344, ал.1, пр.2 ГПК молят да бъде осъдена ответницата И..Г.Г. да им заплати обезщетение за лишаването им от ползването на съсобственият имот, за времето от предявяването на иска до окончателното извършване на делбата. Към исковата молба са приложени писмени доказателства. Заявено е и. искане за допускане и. назначаване на съдебна експертиза.

В срока по чл.131 от ГПК ответниците И..Г.Г., Г.Б..Г.,

М.Б..А. и. В.М.К. са депозирали писмен отговор на исковата молба, в който заявяват, че оспорват придобитите от наследодателката на ищците права в съсобствеността в процесния имот по реда на чл.79 от ЗС в производството по обстоятелствената проверка.

Твърдят, че процесният имот е бил собственост на бащата на М. К. Г. - К. Г. М.. С декларация от 09.11.1953 год. К. Г. М. е дал право на сина си М. К. Г. да си построи къща за живеене със свои средства и. материали в собствения му имот - парцела № 6 в кв.№ 4 по плана на с. Г., обл.М., актуален към 1953 година. Към този момент М. К. Г. живеел на семейни начала с Ф. П. М. и. вече имал от нея дете - Б.. М. Г., роден на xxx год. и. починал на 06.07.2012 год., чиито наследници са първите трима от ответниците. Твърдят, че на xxx год. се родила и. дъщеря им - ответницата В.М.К.. В последствие наследодателят М. К.

Г. на 25.10.1963 год. сключил граждански брак с Ф. П. М. - акт за граждански брак № 0020 от 25.10.1963 год. Бащата на М. К. Г. - К. Г. М. дал на сина си собствената си парцела и. правото да построи къща, в която да живее. М. К. Г. и.

Ф. П. М. започнали строежа на къщата /двуетажна масивна жилищна сграда/ през 1953 год. и. го завършили през 1955 год. Твърдят, че в същия период били построени и. селскостопанските сгради в имота. М. К. Г. и. Ф. П. М. са придобили и. владеели имота и. сградите в него за периода от 1953 год. - до 1969 год., когато Ф. П. М. починала. През 1970 год. М. К. Г. сключил брак с К. Г.Г., която имала две деца от предишен свой брак - ищците Ц.Н.С. и. Т.Н.С.. М. К. Г. не е осиновявал децата й от първия браК. Твърдят, че М. К. Г. починал на 10.01.1992 год. и. оставил като наследници децата си от първия брак - Б.. М. Г. и. В.М.К. и. втората си съпруга - К. Г.Г.. Поради липса на документ за собственост на имота на 17.10.1995 год. била извършена обстоятелствена проверка, съгласно която Б.. М. Г., В.М.К. и. К. Г.Г. били признати от нотариуса за собственици върху следния недвижим имот: дворно място - парцел ІІІ. пл.№ 483, кв.69 по регулационния план на с.Г., обл.М. от 720 кв.м., при граници: улица, М. К. Г., К. П. К. и. А. Н. Р., ведно с намиращата се в мястото двуетажна масивна жилищна сграда и. други подобрения при права: по 5/12 идеални части за първите двама и. 2/12 идеални части за К. Г.Г.. В нотариалния акт № 124, том ІV, дело № 1604/95 Г. била допусната явна грешка като е записано, че първите двама са при права 5/12 идеални части, вместо ,,по 5/12 идеални части”.

Твърдят, че с декларация по чл.14 от ЗМДТ вх.№ 68818/24.03.1998 год. процесният имот е деклариран от Б.. М. Г., В.М.К. и. К. Г.Г. при права по 5/12 идеални части за първите двама и. 2/12 идеални части за К. Г.Г..

Поддържат, че от тогава заплащали данък върху имота при горепосочените права.

След смъртта на К. Г.Г. през 1999 год. единствено Б.. М. Г. и. съпругата му И..Г.Г. заплащали данък върху имота и. всички текущи разходи за ток и. вода на имота.

През 1995 год. Б.. Г. е бил женен за ответницата И..Г. и. е придобил своята идеална част в режим на СИО. Поради обстоятелството, че ответницата В.М.К. след 1995 год. не владеела своята част от имота и. не плащала данък за него, тя изготвила нотариално заверена декларация реГ. № 6328/31.05.2013 год., заверена от Н. с реГ. № 601 – Р. П., с която декларирала, че няма претенции към недвижимия имот, че същия се владее и. ползва единствено от И..Г.Г., която заедно със съпруга си Б.. М. Г. плащат данъци върху имота повече от 10 години.

Тя декларирала, че е съгласна И..Г.Г. да се снабди с нотариален акт за собственост на основание давностно владение на имота. Поради това и. поради обстоятелството, че в НА от 1995 год. била допусната явна грешка с Нотариален акт № 162, том ІV, реГ. № 6343, дело № 378 от 31.05.2013 год. И..Г.Г. била призната за собственик на основание наследство и. давностно владение на 25/36 идеални части върху процесния недвижим имот: имот № 502.483, за който е образуван УПИ ІІІ, кв. 69 по регулационния план на с. Г., ЕКАТТЕ 15299, общ. Г.

Д., одобрен със Заповед № 225 от 08.12.1989 год. на Кмета, без приложена улична регулация и. с приложена дворищна регулация, с площ от 737 кв.м., отреден за жилищно застрояване, с граници и. съседи: имоти ***, xxxx , ***, *** и. ***, ведно със застроените в имота двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор *** с площ от 76 кв.м., едноетажна паянтова селскостопанска сграда с идентификатор *** с площ от 18 кв.м., и. едноетажна масивна селскостопанска сграда с идентификатор *** с площ от16 кв.м., едноетажна паянтова селскостопанска сграда с идентификатор *** с площ от 28 кв.м. и. едноетажна паянтова селскостопанска сграда с идентификатор *** с площ от 19 кв.м.

Твърдят, че от изготвянето на НА през 1995 год. Б.. М.

Г. и. съпругата му И..Г.Г. са владели и. стопанисвали 10/12 идеални части от горепосочения имот повече от 17 години. Заявяват, че поради тези причини предявеният иск е неоснователеН. Поддържат, че ищците ползват една стая от недвижимия имот, която е стопанисвана от тях и. ответниците нямат достъп до нея. Също така по никакъв начин не са ограничавали достъпа на ищците до владение и. ползване на своята част от имота. Твърдят, че ищците разполагат с ключове от всички брави, осигуряващи достъп до частта им от имота и. това положение не е променяно през годините на владение и. ползване на имота.