Решение № 54 от 09.04.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Пловдив, 08.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалина Ст. Иванова

Членове:

Михаела Хр. Буюклиева

Велина Ем. Антонова при участието на секретаря Нели Т. Кирилова в присъствието на прокурора Д. Махмудиев като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235000600138 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава ХХI от НПК.

Делото е било образувано във връзка с въззивна жалба на частните обвинители и граждански ищци П. Т. П. и Й. Ж. П., както и жалба на повереника на същите адв. К. М. срещу присъда от 09.02.2023 г. по НОХД № 2409/2021 г. на ОС – Стара Загора.

С посочения съдебен акт подс. В. П. В. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 124, ал. 1, пр. 3 вр. чл. 130, ал. 2, пр. 1 НК, като е бил признат за невинен и оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 124, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 128, ал. 1 вр. ал. 2 НК. За така извършеното престъпление на В. е било наложено наказание при условията на чл. 54 НК от две години лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 от НК първият съд е отложил изпълнението на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода с изпитателен срок от пет години, след влизане на присъдата в законна сила. Със съдебния си акт окръжният съд се е произнесъл и по предявените за съвместно разглеждане в 1 наказателния процес граждански искове, които са били частично уважени, за разноските и веществените доказателства по делото.

Подадената от адв. М. жалба е с идентично съдържание с жалбата, подадена от двамата частни обвинители и граждански ищци. В жалбите се релевират доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила.

Конкретно се сочи, че първият съд не е обсъдил пълно, всестранно и обективно събрания доказателствен материал. Релевират се доводи за необоснованост на приетите от съда фактически положения, които не се подкрепят от събраните доказателства, от които се установява изложената в обвинителния акт фактическа обстановка, която сочи на осъществяване на състава на престъплението по чл. 124, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 128, ал. 1 вр. ал. 2 НК. От въззивния съд се иска да отмени присъдата на първата инстанция и вместо нея да постанови нова, с която да признае подсъдимия В. П. В. за виновен по първоначално повдигнатото му обвинение за по-тежко наказуемо престъпление по чл. 124, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 128, ал. 1 вр. ал. 2 НК.

Същевременно се иска заявените граждански искове да бъдат уважени в пълен размер.

В хода на съдебните прения, представителят на Апелативна прокуратура поддържа, че от доказателствата по делото се установява фактическа обстановка, идентична с отразената в обстоятелствената част на обвинителния акт, която сочи на извършено престъпление именно по правната квалификация, по която е бил осъден въззивния жалбоподател. Във връзка с изложеното представителят на държавното обвинение пледира да бъде потвърдена присъдата на първия съд.

Частните обвинители и граждански ищци П. П. и Й. П., чрез поверениците си респективно адв. Ч. и адв. К. молят акта на първия съд да бъде отменен и да бъде постановена нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по първоначално повдигнатото му обвинение, като наказанието му бъде определено в съответната санкционна рамка на по-тежко наказуемото престъпление.

Адв. К. в качеството си на повереник изразява становище, че ударите са били повече от един, а подсъдимият е целял нанасянето на тежка телесна повреда в следствие на която е настъпила и смъртта на пострадалия. Излага съображения, че наложеното на подсъдимия наказание е явно несправедливо, 2 тъй като счита, че не са налице всички отчетени от първия съд смекчаващи отговорността обстоятелства, които първият съд е определил необосновано, като е определил изключително занижено наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Що се касае за размера на гражданския иск намира, че той следва да бъде уважен в максималния размер, в който е бил предявен от всеки един от пострадалите. Доводите на адв. К. се поддържат от частния обвинител и граждански ищец П..

Частният обвинител и граждански ищец П. и неговият повереник поддържат заявеното от адв. К. и молят наказанието на подсъдимия да бъде завишено, като бъде определено при баланс на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства около средния размер по първоначалния по-тежко наказуем състав на престъпление, като се отмени приложението на чл. 66, ал. 1 НК и бъде постановено ефективно изтърпяване на наказанието. По отношение на присъдения размер на гражданския иск застъпват становище, че не съответства на принципа на справедливост, като следва да са определи в максималния заявен размер, като по този начин се обезщети загубата на близък човек, какъвто се явява синът на пострадалите.

Подсъдимият и неговата защита, в лицето на адв. Т. В., не оспорват изложената от първия съд фактическа обстановка. Пледират, че същата се подкрепя в достатъчна степен от събраните по делото доказателства, като не са налице основания за преквалификация на деянието и неговия престъпен резултат в причинна връзка с първоначално причиняване на лека телесна повреда. По повод исканията на частното обвинение и неговите повереници, молят въззивният съд да ги остави без уважение, като не прилага състав на по-тежко наказуемо престъпление, каквото е било първоначалното обвинение. Молят присъдата в санкционно-осъдителната й наказателна част да бъде потвърдена. Заявяват, че предоставят на съда по отношение на размера на гражданските искове.

Подсъдимият поддържа доводите на своя защитник. Заявява, че съжалява за случилото се.

В последната си дума подсъдимият моли да се потвърди присъдата на окръжния съд.

Въз основа на доказателствените материали, събрани и проверени в хода на първоинстанционното съдебно следствие, допълнителното съдебно 3 следствие пред въззивния съд, както и след цялостния анализ на доказателствената съвкупност, настоящият състав на второинстанционния съд възприема в принципен план фактическата обстановка, приета и от първия съд, при която се установява извършването на деянието, участието на подсъдимия, механизма на осъществяването му, причините за това, личността на подсъдимия, субективната страна на престъплението, както и конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които то е било извършено, в изпълнение на задълженията си по чл. 313 и чл. 314 НПК, както следва:

На 02.08.2019 г., вечерта, пострадалият Ж. П.в П., приятелят му Й. Р. С. и още няколко младежи се събрали в дома на Ж. в С.З., кв. „Ж.”, ул. „З.” № *.

Там всички пили домашна ракия, като Й. С. изпил около 200 гр. Около 23.30 ч. същата вечер цялата компания посетила заведението „Е.“ в С.З., където всички пили уиски (свидетелят Й. С. – около 300 гр.) и останали до около 3.30 ч. на 03.08.2019 г.

След това, пострадалият Ж. П. и свидетелят Й. С. отишли до денонощното заведение за бързо хранене „Ш.“ на Кооперативния пазар, на ул.

„П.” № ** в С.З., в близост до кръстовището с ул. „П.”. Търговският обект бил собственост на „Ш. Ф.” ЕООД С.З. с едноличен собственик на капитала и управител свидетелят М. Ц.М.. В посочения участък улиците били затворени за движение на МПС.

За времето от 20.00 до 08.00 часа на 02/03.08.2019 г. в „Ш.” нощна смяна работели А.К.П. – на касата, К.Г.К. и М.А.Д. – на дюнерите, както и П.А.Г. – на пиците. За да закупи храна от „Ш.”, клиентът заплащал на касата избраното изделие – дюнер или пица. С касовата бележка посещавал съответната витрина, където получавал поръчката. Касата и витрините били на една линия, с видимост към пространството пред заведението – тротоар и асфалтово платно, където имало дървени маси и пейки за клиентите. Прав, срещу щанда с дюнерите в посоченото време - след 3.30. ч. на 03.08.2019 г., се намирал Р.А.К., който бил сам. Пострадалият Ж. П. и свидетелят Й. С. се приближили към „Ш.” от юг, откъм главната улица (бул. „Ч.С.В.”) и си купили, съответно, пица и среден дюнер, като пострадалият си взел и кутийка бира „З.”. След това двамата седнали да хапнат на една от масите пред заведението, която била на около 3 м. от касата (втората броено, от север на юг). Пострадалият Ж. П. бил седнал с лице на юг (към главната улица) и с 4 гръб на север (към ул. „П.”), а свидетелят Й. С. бил срещу него.

Междувременно, пред „Ш.” пристигнали младежите Г. Г. Г., Я.К. Т., Б.А.Г. и С.А.Г.. Дотогава те също били в заведението „Е.”, където Г. Г. и Я. Т. изпили по три бири от по 500 мг. Четиримата платили и се отдръпнали от касата, за да изчакат да им направят дюнерите. В този момент, към касата на заведението, от север, се приближили братовчедите А. С. Ч. и Ф. С. Ч. от с.

Я.. Същата вечер те посетили големия град, за да се позабавляват. Прекарали нощта в казино „М.”, където употребили алкохол (по около 150-200 гр. за цялата нощ, според А. Ч.). Поръчали си дюнери, като А. Ч. попитал закачливо касиерката (свидетелката А.П.): „Колко ви е голям големият дюнер?“, като едновременно с това показал с дясната си ръка разстояние между пръстите си.

Пострадалият Ж. П. се подразнил от думите на А. Ч., в които открил вулгарен подтекст и влязъл в словесен спор с него. След разменени реплики Ж. П. и А.

Ч. вече били един срещу друг. Ж. П. станал от масата си и се приближил към касата, където били братовчедите Ч.и. А. Ч. показал пропуска си от Завод „А.” на Ж. П., за да го сплаши. Но пострадалият не реагирал на документа и „продължил да се заяжда” (според свидетелите А. Ч. и Ф. Ч.). Разправията прераснала в бутане и дърпане, а Й. С. и Ф. Ч. се опитвали да прекратят конфликта. Така постепенно четиримата млади мъже се изместили на уличното платно в посока на север от заведението „Ш.“, към кръстовището с ул. „П.” и Кооперативния пазар. Продължили да се разправят и да се бутат, като вече се намирали на пътното платно, пред магазина за дрехи, който бил непосредствено след „Ш.” (от северната страна на заведението). Покрай тях минали Р.В.К. и К.М.Б., които също идвали от „Е.”. К. и Б. застанали пред касата, за да си платят за пица и да изчакат поръчката.

На мястото на възникналия конфликт присъствал и подсъдимият В. П.

В.. В. си бил купил дюнер от „Ш.” и ядял на една от масите пред заведението, която била на юг, към главната улица. Наблюдавайки разправията, подсъдимият В. В. изведнъж станал от масата и се насочил към четиримата с намерение да предотврати един по-сериозен физически сблъсък, към който очевидно се развивали нещата. Стигайки до тях, подсъдимият В. В. се насочил към свидетеля А. Ч. и казал: „Вие на мъже ли се правите?“ Пострадалият Ж. П. чул тези думи, отвърнал му и тръгнал към подсъдимия. В този момент подсъдимият В. В. се обърнал на ляво и с лявата си ръка нанесъл един удар с юмрук в лицето на приближаващия към него Ж. П.. В резултат на 5 нанесения удар пострадалият Ж. П. паднал по гръб, ударил главата си в асфалта и при това съприкосновение се чул силен звук. Виждайки случилото се, свидетелите А. Ч., Ф. Ч. и Й. С., както и подсъдимият В. В. се уплашили и се разбягали в различни посоки. Нанесеният удар видели и К.К. (излязла на тротоара пред „Ш.”, за да изпуши една цигара), Г. Г., Я. Т., Б.Г. и С.А.Г. (пред касата на „Ш.”). Свидетелите А.П. (пред щанда за пици, с гръб към мястото на инцидента) и Р.К. (пред щанда за дюнери, с лице към продавачките) само чули звука от съприкосновението на главата на пострадалия Ж. П. с асфалта, тъй като в момента на удара гледали в друга посока. К.К. веднага се отправила към пострадалия Ж. П. и виждайки, че той лежи по гръб, диша тежко, от устата и от носа му тече кръв, започнала да вика да се обадят на тел.112. М.Д. (в помещението за дюнери), П.Г. (в помещението за пици), Р.К. и К. Б. (които били пред щанда за пици) чули вика на К.К.. А.П. и Р.К. също се приближило до пострадалия и помогнали на К.К. да го обърнат на една страна, с лице към „Ш.”, за да не се задави с кръвта си. Под главата на Ж. П. се образувало петно от кръв, което било на 10 м. северно от масите за хранене на „Ш.” и на 1 м. западно от източния тротоар на ул. „П.”. А.П. и Р.К. се обадили на тел. 112 (същото е видно от писмо № 10584р-1798/30.08.2019 г. от „Районен център112” – Б., приложено на л. 358, т. 2 от досъд. пр.). След няколко минути на място пристигал екип на ЦСМП – С.З. в състав д-р Н.С.Б., Д. Г. Т. (медицинска сестра) и В. Т. Т. (шофьор на линейката).