Решение № 1356 от 15.12.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1356 гр. Варна, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мила Й. К.

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Мила Й. К. Въззивно гражданско дело № 20253100501068 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Настоящото производство е образувано, след като с Решение № 129/12.05.2025 г., постановено по к. т. д. № 1862/2023 г. по описа на ВКС, е отменено Решение № 909/19.07.2023 г. по в. гр. д. № 1106/2023 г. на Окръжен съд - Варна в частта, с която е отменено решение на Районен съд - Варна № 4142/29.12.2022 г. по гр. д. № 4571/2021 г., поправено с решение № 1262/18.04.2023 г., и са отхвърлени предявените от касатора Потребителна кооперация „С. К.", ЕИК 813111955, гр. Долни Чифлик, срещу K. К. и Ж. К. искове с правно основание чл. 12, ал. 2 ЗАЗ за осъждане на всеки от тях да заплати сума в размер на 23875.65 лева, представляваща стойност на подобрения от засаждане на 2426 броя ябълкови дръвчета в имот, представляващ нива с площ 15.319 дка, находяща се в землището на гр. Долни Чифлик, местността „Али кочевото“, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 29.03.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, и кооперацията е осъдена да заплати сума на всеки от двамата ответници в размер 2956 лв. или общо 5912 лева - обезщетение за вреди, остойностени с разноските, необходими за изкореняване на засадените плодни дръвчета в имота, поради промяна на предназначението му без съгласие на арендодателя наследодател, ведно със законната лихва от датата на депозиране 1 на насрещната искова молба – 18.05.2021 г. до окончателното изплащане на задължението.

Производството пред въззивната инстанция е било образувано по въззивна жалба вх. № 9706/07.02.2023 г., подадена от K. К. и Ж. К., чрез пълномощника адв. Б. Б., срещу Решение № 4142/29.12.2022 г. по гр. д. № 4571/2021 г. по описа на ВРС, поправено с решение № 1262/18.04.2023 г., в частта, с която въззивниците са осъдени всеки от тях да заплати на ПК „С. К.", ЕИК 813111955, гр. Долни Чифлик, сума в размер на 23 875,65 лева, представляваща стойност на подобрения от засаждане на 2 426 бр. ябълкови дръвчета, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане, както и в частта, с която насрещните искове на въззивниците за осъждане на дружеството – ищец да им заплати сума от по 3 829.75 лева на всеки от тях, представляваща обезщетение за вреди под формата на претърпяна загуба, са отхвърлени.

В жалбата е изложено оплакване за неправилност на решението, в неговата обжалвана част, поради неправилно приложен материален закон, нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Въззивниците твърдят, че първоинстанционният съд е нарушил правото им на защита, като е дал ход на делото в последното съдебно заседание при наличие на молба за отлагането му поради служебна ангажираност на процесуалния им представител. Излагат оплакване, че съдът не е взел предвид обстоятелството, че арендодателят Б. И. /техен наследодател/ е притежавал само 1/5 идеална част от земята. Твърдят, че към момента на сключване на договора за аренда на 27.03.2004 г. недвижимият имот, обект на договора, е бил с начин на трайно ползване нива, поради което и арендаторът е следвало да го ползва именно по предназначение. Заявяват, че съдът не е обсъдил възражението им, че арендаторът – ищец е променил предназначението на имота от нива в овощна градина без съгласието на арендодателя в нарушение на чл. 9, ал. 1 от ЗАЗ.

Оспорват извода на първоинстанционния съд, че засаждането на овощна градина е извършено с предварителното им съгласие. Твърдят, че не е обсъдено и възражението им, за невъзможността им да използват имота по предназначение, а именно като нива. Заявяват, че съдът неправилно е кредитирал показанията на свидетеля К. П., която е била служител при ищеца и продължава да му помага в противоречие с разпоредбата на чл. 172 от ГПК.

Настояват, че по делото не са събрани доказателства за теглене на заем от страна на ищеца, с който свидетелят твърди, че са закупени дръвчетата, както и не се установява дали и какви приходи е давала овощната градина.

Позовават се на показанията на св. Г. И. и А. К., според които към момента на прекратяване на договора за аренда дръвчетата са били в лошо състояние, респ. не биха могли да плододават, което обстоятелство не е съобразено от съда. Считат за неправилно решението и в частта, с която са отхвърлени предявените насрещни искове с аргумент, че ищецът незаконосъобразно и без съгласието им е променил предназначението на имота с цел усвояване на евросредства. Оспорват заключението по назначената ССАТЕ, като заявяват, че цените за изкореняване на дръвчета, дадени по експертизата, не кореспондират с реалните такива, като излагат, че са били налице основание за 2 отвод на едно от вещите лица. Излагат оплакване, че съдът не е обсъдил всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, което е довело до неправилност на решението. В заключение молят решението да бъде отменено в обжалваните части, като бъдат уважени предявените насрещни искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран отговор от въззиваемата страна, с който е изразена позиция за неоснователност на жалбата и законосъобразност на постановеното решение. Поддържа, че обжалваното решение е обосновано при обсъждане на всички доказателства по делото, вкл. на всички твърдения и възражения на страните. Оспорва твърденията, изложени във въззивната жалба за ограничаване правото на насрещната страна да се яви в съдебно заседание с представител. Счита за необоснован извода, че арендаторът е изменил без съгласието на арендодателя предназначението за ползване на имота, като твърди, че съгласно чл. 3 от договора страните изрично са се съгласили в същия да се засаждат трайни насаждения, който факт е бил известен на насрещната страна, доколкото е бил явен. Позовава се на чл. 12, ал.2 от ЗАЗ, според който при прекратяване на договора за аренда арендодателят дължи сумата, с която се е увеличила стойността на обекта следствие на извършените подобрения. Излага, че съдът е обсъдил показанията на свидетелите К. и И., като е изложил защо не ги кредитира, противно на заявеното във въззивната жалба. Счита, че решението е правилно и в частта, с която са отхвърлени насрещните искове. Моли за потвърждаване на решението и за присъждане на разноски.

В съдебно заседание и с писмено становище въззивниците - K. К. и Ж.

К., чрез процесуалния им представител, поддържат изложеното във въззивната жалба и молят за постановяване на решение, с което бъде отменено първоинстанционното такова, като бъдат отхвърлени предявените от ПК „С. К.“ искове и бъде уважен изцяло предявените от тях насрещни искове.

Претендират присъждане на разноски, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.

В откритото съдебно заседание въззиваемата страна – ПК „С. К." се представлява от законния представител В. М. М., който излага съображения за неоснователност на въззивната жалба и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски за всички инстанции.

За да се произнесе по спора, Варненският окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявени от Потребителна кооперация „С. К.", ЕИК 813111955, гр. Долни Чифлик искове, както следва:

1/ срещу К. К. иск с правно осн. чл. 12, ал. 2 ЗАЗ за заплащане на сумата от 25 000 лв., след допуснато изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, претендирана като стойност на подобрения от засаждане на 2 610 броя дръвчета през 2004 - 2005г., от които 160 броя от сорт „Флорина", 160 броя от 3 сорт „Айдъред" и 2 290 броя от сорт „Златна превъзходна" в имот, представляващ нива с площ от 15, 319 дка, находяща се в землището на гр.

Долни Чифлик в местността „Али кочевото" с кадастрален № 115066, обособен в парцел № 66 от масив № 115 по плана за земеразделяне на землището на гр. Долни Чифлик със съгласието на арендодателя Б. И. при прекратяване на договор за аренда № 77/27.03.2004г., чиито наследник К. К. след смъртта му и извършена доброволна делба е придобил 1/2 идеална част от правото на собственост върху обекта, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 29.03.2021г. до окончателното изплащане на задължението;

2/ срещу Ж. К. иск с правно осн. чл. 12, ал. 2 ЗАЗ за заплащане на сумата от 25 000 лв., след допуснато изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, претендирана като стойност на подобрения от засаждане на 2 610 броя дръвчета през 2004 - 2005г., от които 160 броя от сорт „Флорина", 160 броя от сорт „Айдъред" и 2 290 броя от сорт „Златна превъзходна" в имот, представляващ нива с площ от 15, 319 дка, находяща се в землището на гр.

Долни Чифлик в местността „Али кочевото" с кадастрален № 115066, обособен в парцел № 66 от масив № 115 по плана за земеразделяне на землището на гр. Долни Чифлик със съгласието на арендодателя Б. И. при прекратяване на договор за аренда № 77/27.03.2004г., чиито наследник Ж. К. след смъртта му и извършена доброволна делба е придобила 1/2 идеална част от правото на собственост върху обекта, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 29.03.2021г. до окончателното изплащане на задължението;

В исковата молба ищецът Потребителна кооперация „С. К." твърди, че на 27.03.2004г., е сключил с Б. И. договор за аренда, вписан в СВ, по силата на който арендодателят е предоставил на кооперацията за ползване нива с кадастрален № 115066 в землището на гр. Долни Чифлик в местността „Али Кочевото" за срок от 15 години или до 27.03.2019 г.

Съобразно уговореното в договора и даденото от арендодателя съгласие, арендаторът е засадил през 2004 – 2005 г. трайни насаждения - 2 610 броя дръвчета през 2004 - 2005г., от които 160 броя от сорт „Флорина", 160 броя от сорт „Айдъред" и 2 290 броя от сорт „Златна превъзходна" в предоставената за ползване земя.

Ответниците се явяват съсобственици на процесния имот към момента на прекратяване на правоотношението - 27.03.2019 г., придобили от по 1/2 идеална част от собствеността върху нивата въз основа на договор за доброволна делба от 11.05.2015 г., сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите.

С прекратяване на договора поради изтичане на уговорения срок, в полза на арендатора е възникнало право да претендира увеличената стойност на предоставения за ползване имот вследствие извършените подобрения, на осн. чл. 9 от Раздел III от арендния договор.

Изложеното е обусловило правния интерес на ищеца от заявяване на осъдителни искове срещу съсобствениците, които отказват да заплатят 4 стойността на подобренията.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците К. К. и Ж. К., с който признават, че са съсобственици на недвижим имот в обем от по 1/2 идеална част, както и, че техният наследодател е сключил процесния договор за аренда.

Оспорват предявените искове по основание и размер с твърдения, че арендаторът е засадил плодните дръвчета на свой риск за усвояване на европейски субсидии, които вече са изсъхнали, поради което претенциите следва да бъдат отхвърлени.

В срока по чл. 131 ГПК, ответниците са предявили насрещни искове с правно осн. чл. 9, ал. 3 ЗАЗ, както следва:

1/ от К. К. срещу Потребителна кооперация „С. К.", ЕИК 813111955, гр.

Долни Чифлик за заплащане на сумата от 3 829, 75 лв., претендирана като обезщетение за вреди под формата на претърпяна загуба, цялото в размер на 7 659, 50 лв. в размер на разходите необходими за изкореняване на засадените плодни дръвчета, причинени от промяна на предназначението на нива с площ от 15, 319 дка, находяща се в землището на гр. Долни Чифлик в местността „Али кочевото" с кадастрален № 115066, обособен в парцел № 66 от масив № 115 по плана за земеразделяне на землището на гр. Долни Чифлик в „градина" без съгласие на арендодателя, ведно със законната лихва от датата на депозиране на насрещната искова молба - 18.05.2021 г. до окончателното изплащане на задължението;