Решение № 4824 от 14.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4824 гр. София, 14.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Г, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Колев

Членове:

Никола Чомпалов

Гергана Ж. Троянова като разгледа докладваното от Никола Чомпалов Въззивно гражданско дело № 20241100506302 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.435 ал.2, т.2 ГПК. СГС е сезиран с жалба от А. Н. Ж. срещу действията на ЧСИ С.Я. по изп.дело N 20238440403210, по което е насочено изпълнение чрез налагане на запор върху банковата сметка на жалбоподателя. Сочи се от жалбоподателя, че незаконно е образувано срещу него изпълнително производство и незаконно са приети от съдебния изпълнител разноски в полза на взискателя в размер на 450 лв. за адвокатско възнаграждение, такса за образуване от 108 лв. и такси по Тарифата от 537,01 лв. Поддържа се, че са извършени изпълнителни действия по налагане на запор преди жалбоподателят да е получил поканата за доброволно изпълнение, а изпълнителното производство е образувано по молба на лице без представителна власт, което няма право да възлага на съдебния изпълнител извършването на изпълнителни действия. Оспорва се представителната власт спрямо взискателя по изп.дело. Навежда се довод, че незаконно е наложен запор върху банковата сметка в „Юробанк България“ АД, която е специална разплащателна сметка по чл.39 ЗА и се ползва от жалбоподателя в качеството му на адвокат.

Освен това жалбоподателят е лишен от възможността да ползва пенсията си в несеквестируемия размер. Иска се от жалбоподателя да се отменят действията по образуване на изп.дело, приетите разноски, наложените запори, връчването на поканата за доброволно изпълнение, постановление от 17.10.2023 г. и от 21.12.2023 г. и действията по събиране на несеквестируеми средства от пенсия.

Подадена е жалба срещу приетите от съдебния изпълнител разноски в полза на взискателя в размер на 450 лв. Сочи се, че процесуалният представител на взискателя не е извърши никакви действия по изп.дело, а молбата за образуване на изп.дело е нередовна, защото не е 1 посочен начин на изпълнение. Размерът на уговореното адв.възнаграждение е прекомерен и подлежи на намаление до размера от 200 лв. – за образуване на изп.дело. Поддържа се, че липсва овластяване на съдебния изпълнител по реда на чл.18 ЗЧСИ. Навежда се довод, че размерът на пропорционалната такса следва да се начислява на база размер на вземането по изп.лист. Иска се от жалбоподателя да се отмени постановлението на съдебния изпълнител, с което е оставено без уважение възражението срещу размера на приетите разноски, както и постановлението от 17.10.2023 г.

Ответникът по жалбата – Г.С.Г., който има качеството на взискател, е подал отговор, с който оспорва възраженията на жалбоподателя с довода, че с молбата за образуване на изпълнително производство са представени доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение. Освен това на съдебния изпълнител са били предоставени правомощия по чл.18 ЗЧСИ. Поддържа се, че законосъобразно са наложени от съдебния изпълнител запори.

Представени са мотивите на ЧСИ С.Я., в които се сочи, че е наложен частичен запор – над размера на несеквестируемата част от получаваната от жалбоподателя пенсия.

Изпълнително дело N 20238440403210 е образувано по молба на Г.С.Г., представляван от адв.Ценков, въз основа на изп.лист от 30.10.2018 г. на СРС, гр.дело N 12519/15 г. и изп.лист от 18.04.2023 г. по гр.дело N 17935/17 г., с които А. Н. Ж. е осъден да заплати сумата от 1400 лв. и сумата от 500 лв.

С преводно нареждане от 18.10.2023 г. взискателят е превел по сметка на ЧСИ С.Я. такса за образуване на изп.дело от 108 лв.

С постановление от 17.10.2023 г. съдебният изпълнител е приел разноски от 450 лв. – за адвокатско възнаграждение, такси за образуване от 108 лв. и държавни такси от 2,60 лв.

Със запорно съобщение N 51369/09.11.2023 г. е наложен запор върху банковата сметка на длъжника, открита в „Юробанк България“ АД, а в съобщението е посочено, че запорното съобщение не обхвата пенсията до размера на минималната работна заплата.

На 27.11.2023 г. е преведена по сметка на съдебния изпълнител сумата от 2705,80 лв., а в писмо вх.79731/28.11.2023 г. е посочено от „Юробанк България“ АД, че банкова сметa BG ******* e открита на основание чл.39 ал.1 ЗА.

С писмо от 17.01.2023 г. НОИ е уведомил съдебният изпълнител, че размерът на получаваната от длъжника пенсия възлиза на 549,19 лв. и е под размера на минималната работна заплата; превежда се по банкова сметка в „Юробанк България“ АД На 19.12.2023 г. е връчена на длъжника поканата за доброволно изпълнение.

С постановление от 21.12.2023 г. на съдебния изпълнител е вдигнат наложения запор върху банковите сметки в „Юробанк България“ АД и е отказано да се възстанови постъпилите от запорите суми, защото сумите са събрани от личната разплащателна сметка на длъжника, която не е специална и сумите са „пенсия“ за минал период.

Постъпило е писмо на 18.07.2024 г. от „Юробанк България“ АД, в което се съдържат 2 сведения, разкрити от съда по реда на чл.62 ал.5,т.3, вр. с чл. 62 ал.2 ЗКИ.

Представени са мотивите на съдебния изпълнител, в които се сочи, че няма данни за произхода на сумите по запорираната банкова сметка.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Предмет на производството пред съда са жалби на длъжника срещу действията на съдебния изпълнител.

Според съда жалбата на длъжника по изпълнението с вх.N 00665/03.01.2024 г. на ЧСИ С.Я. е процесуално недопустима в частта, с която се обжалват действията на съдебния изпълнител по образуване на изп.дело, връчването на поканата за доброволно изпълнение и постановление от 17.10.2023 г. – освен в частта за приемането на разноски. Тези действия, с изключение на акта на съдебния изпълнител от 17.10.2023 г. за приемане на разноски, не попадат в обхвата на чл.435 ал.2 ГПК. По реда на чл.435 ал.2 ГПК могат да се обжалват от длъжника само изрично визираните в нормата на чл.435 ал.2 ГПК действия на съдебния изпълнител, поради което жалбата е недопустима срещу изброените по-горе действия. Тези действия на съдебния изпълнител са извън посочения в нормата на чл.435 ал.2 ГПК кръг от действия и затова те не подлежат на обжалване.

Жалбата на длъжника срещу насочването на изпълнението чрез налагане на запор върху негова клиентска сметка на адвокат по чл.39 ал.1 ЗА е процесуално недопустима, доколкото жалбата не се основава на повдигнат довод за несеквестируемост на паричните средства по тази сметка. Насочването на изпълнение срещу имуществото на длъжника като действие на съдебния изпълнител подлежи на обжалване, но само когато е наведен довод за нарушение на несеквестируемостта, но не и когато е нарушена друга предвидена в закон забрана. В нормата на чл.39 ал.1 ЗА е предвидено, че сумите по клиентската сметка не са част от имуществото на адвоката и не подлежат на запориране, поради което евентуалното нарушение на тази забрана е основание за предявяване на иск за вреди по чл.441 ГПК, но не и на жалба по чл.435 ГПК.

За пълнота на изложението следва да се спомене, че не е бил наложен запор върху клиентската сметка по чл.39 ал.1 ЗА и от нея не са превеждани суми по сметка на съдебния изпълнител, поради което и липсва правен интерес за жалбоподателя.

Жалбата е процесуално допустима в частта, с която се обжалва насочването на изпълнението с повдигнат от длъжника довод за „несеквестируемост“ на запорираното имущество, защото по запорираната банкова сметка е била превеждана пенсия на длъжника жалбоподател. В този случай съдът е длъжен да се произнесе дали е секвестируем имущественият обект и може ли срещу него да се насочи изпълнение за принудителното 3 събиране на вземанията на взискателя по двата изпълнителни листа. Жалбоподателят е направил искане за отмяна на запора, но това отделно изпълнително действие подлежи на отмяна само ако е несъвместимо с несеквестируемостта и я нарушава, защото самостоятелното обжалване на това действие не е допустимо. При констатация за нарушение на несеквестируемостта съдът следва да отмени всички изпълнителни действия, които нарушават (несъвместими са с) несеквестируемостта и без да е отправено изрично искане за отмяна.

По банкова сметка с IBAN ******* е била превеждана получаваната от жалбоподателя пенсия в месечен размер на 549,19 лв. Размерът на получаваната от длъжника пенсия е под размера на минималната работна заплата за страната, поради което не могат да се правят удръжки. От тази сметка обаче е била преведена по сметка на съдебния изпълнител сумата от 2705,80 лв. на 27.11.2023 г., както и сумата от 543,34 лв. на 11.12.2023 г. Усвояването от съдебния изпълнител на тези суми от банковата сметка на длъжника не е основание да се приеме, че е налице нарушение на несеквестируемостта. В този случай следва да се провери дали усвоените суми представляват натрупани спестяване, за да се прецени дали случаят попада в хипотезата на чл.446а ал.1 ГПК.

Нормата на чл.446а ал.1 ГПК предвижда, че несеквестируемостта на доходите по чл. 446, както и на помощи и обезщетения съгласно друг нормативен акт, се запазва и ако са постъпили по банкова сметка, но не по-рано от един месец преди налагане на запора. В случая запорът е бил наложен на 16.11.2023 г., а видно е от сведенията в писмо от 18.07.2024 г. на „Юробанк България“ АД, разкрити от съда по реда на чл.62 ал.5,т.3, вр. с чл. 62 ал.2 ЗКИ, че към 16.10.2023 г. /един месец преди налагане на запора/ паричната наличност по банковата сметка е била в размер на 2918,17 лв. Тази сума е била налична един месец преди налагане на запора, поради което следва да се приеме, че тя представлява натрупани спестявания, които не се обхващат от закрилата на несеквестируемостта. След като сумата от 2918,17 лв. има характер на спестявания, защото е натрупана повече от месец преди налагането на запора, срещу нея е допустимо да се насочат от съдебния изпълнител принудителни действия. Това означава, че усвояването на сумата от 2705,80 лв. на 27.11.2023 г. не води до нарушение на несеквестируемостта.

На 11.12.2023 г. е усвоена и сумата от 543,34 лв., която в разкритите сведения на банката по чл.62 ал.5,т.3, вр. с чл. 62 ал.2 ЗКИ се сочи, че е била неизтеглена повече от месец от постъпването по банковата сметка. По изложените по-горе съображение следва да се приеме, че и в този случай не е нарушена несеквестируемостта.

При тези факти съдът намира, че жалбата срещу насочване на изпълнението чрез налагане на запор върху банкова сметка, по която е превеждана пенсията на длъжника, и усвояването на суми от нея е неоснователна, защото действията на съдебния изпълнител досежно банкова сметка с IBAN ******* не са несъвместими с несеквестируемостта.

С постановление от 17.10.2023 г. съдебният изпълнител е приел разноски от 450 лв. – за адвокатско възнаграждение. Според съда наведеното от жалбоподателя длъжник възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на взискателя е основателно. Това е така, 4 защото от страна на процесуалния представител на взискателя не са извършени никакви процесуални действия, свързани с принудителното събиране на дълга, освен подаването на молбата по чл.426 ГПК за образуване на изпълнение, която е и нередовна, защото в нея не е посочен способ за изпълнение. Освен това вземанията на взискателя са били удовлетворени още преди длъжникът да е получил на 20.12.2023 г. поканата за доброволно изпълнение, удостоверено в протокол от 20.12.2023 г. за явяване на страна по дело. Единственото сторено от процесуалния представител на взискателя действие се изразява в подаването на нередовната молба по чл.426 ГПК, поради което размерът на адвокатското възнаграждение следва да се намали до 200 лв. – за образуване на изп.дело.

По таксата по т.26 от Тарифата. Общият размер на дълга по двата изпълнителни листа възлиза на 2580 лв., поради което тази сума следва да бъде основата за изчисление на пропорционалната такса по т.26, защото изразява материалния интерес на взискателя.

Таксата по т.26 ТТРЗЧСИ е „пропорционална“, а според нормата на чл.83 ал.1 ЗЧСИ пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес, който се равнява на размера на присъдената с изпълнителния лист сума. Няма основание таксата по т.26 да се изчислява и върху възложените в тежест на длъжника разноски по изпълнението за адвокатско възнаграждение на взискателя и за такси. В т.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ е използван изразът "събраната сума", но с оглед нормата на чл.83 ал.1 ЗЧСИ, която е по-висок по степен нормативен акт, съдът на основание чл.15 ал.3 ЗНА намира, че таксата по т.26 от Тарифата следва да се начислява само върху материалния интерес, който се определя от размера на подлежащото на принудително събиране вземане, което в случая възлиза на 2580 лв. Таксата по т.26 възлиза на 226,40 лв., а с ДДС на 271,68 лв.