Решение № 555 от 12.05.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 555 гр. Пловдив, 12.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV СЪСТАВ , в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тоско П. Ангелов при участието на секретаря Елена В. Ангелова като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело № 20245300102234 по описа за 2024 година

Производството е образувано по иск с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, предявени от Г. И. Р. срещу Прокуратура на Република България.

Ищцата твърди, че била обвинена в извършването на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 194 НК. С присъда по НОХД 1596/2023 на РС Пловдив влязла в сила на 11.07.2024 г. била призната за невиновна и е оправдана по повдигнатото обвинение. Производството продължило в периода от края на 2021 г. до 2024 г., като през това време живяла в значителен психически и емоционален стрес, заради неоснователно повдигнатото обвинение. Изпитвала страх от евентуална осъдителна присъда, било засегнато доброто й име и загубила доверието на хората и близките си.

Твърди, че се затворила в себе си и ограничила до минимум социалните си контакти.

Състоянието на потиснатост, тревожност и депресия от неправомерните действия не били отшумели и до настоящия момент. Поради това претендира присъждането на обезщетение в размер на 150000 лева, ведно със законната лихва. Претендира разноски.

В първото о.с.з. ищцата допълва твърденията си за неимуществени вреди, като добавя обстоятелства за диагностициран диабет следствие на наказателното преследване.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, с който се оспорва искът по размер. Счита, че претендираната сума не отговаря на изискванията за справедливост 1 по чл. 52 ЗЗД. Не били ангажирани и доказателства за претъпени вреди над обичайните такива, който да са пряк резултат от дейността на Прокуратурата. Наред с това продължителността на производството не била извън разумния срок, а взетата мярка за неотклонение „п.“ не ограничавала правата на ищцата. Възразява се срещу началния момент, от който се претендира законната лихва. Правят се възражения по доказателствените искания и във връзка с определянето на адвокатско възнаграждение.

На основания чл. 5 ЗОДОВ се иска Прокуратурата да бъде освободена от отговорност за вреди.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното по настоящото дело НОХД №1596/2023 г. на РС-Пловдив се установява, че досъдебното производство е било образувано с постановление на 27.01.2021 г., за деяние по чл. 194, ал. 1 НК от 30.12.2020 г.

На 30.12.2020 г. са дадени предварителни обяснения от пострадалите, като ищцата е отказала да дава обяснения на 06.01.2021 г.

С постановление от 29.11.2021 г. ищцата е привлечена като обвиняема за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 194, ал. 1 НК, предвиждащ лишаване от свобода от 1 до 10 години, като е взета мярка за неотклонение „п.“, Постановлението е предявено на ищцата на 05.04.2022 г., като на същата дата тя е отказала да дава обяснения. Ищцата е била обявена за общодържавно издирване за период преди предявяването от 22.12.2021 г. до 01.04.2022 г.

На 06.12.2022 г. е извършено предявяване на разследването.

На 14.04.2023 г. е внесен обвинителен акт, с който ищцата е обвинена за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 194, ал. 1 НК.

В о.с.з. от 05.04.2023 г. наказателното дело е прекратено и върнато на прокурора, като този съдебен акт е отменен от ОС-Пловдив.

Проведени за о.с.з. на 09.06.2023 г. (не е даден ход, поради неявяване на заседател); 05.07.2023 г.; 12.09.2023 г.; 25.10.2023 г.; 08.12.2023 г. (не е даден ход, поради неявяване на защитник); 16.01.2024 г.; 21.02.2024 г.; 15.04.2024 г. и 25.06.2024 г.

С присъда от 25.06.2024 г. ищцата е призната за невиновна в извършването на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 194, ал. 1 НК и е оправдана на основание чл. 304 НПК. Срещу присъдата не е постъпил протест и същата е влязла в сила на 11.07.2024 г.

2

От приложената по делото справка за съдимост се установява, че към момента на наказателното производство ищецът е била осъждана 7 пъти в периода от 1990 г. до 2014 г., като е реабилитирана.

От показанията на разпитаните свидетели се установяват негативните преживявания на ищцата във връзка с производството. Свидетелите заявяват, че ищцата постоянно говорила за наказателното дело, била притеснена, подтисната, живеела под стрес и не искала да говори с никого. Свидетелят М. заявява, че близките й се държали добре с нея и искали да й помогнат. Показанията на свидетеля следва да бъдат кредитирани, доколкото не противоречат на останалите събрани по делото доказателства.

По делото е приета СМЕ, в която в.л. прави сравнение между заболяванията на ищцата преди наказателното производство и след това, като дава заключение, че е налице влошаване на общото здравословно състояние с включването на нови заболявания на ендокринната система имащи отношение към обмена на веществата и появата на стенокардия на фона на съществуваща хипертонична сърдена болест.

Посочва, че стресът е признат рисков фактор за развитие на диабет. Когато човешкото тяло било подложено на стрес, били налице редица промени- отделяли се хормони на стреса, които повишавали кръвното налягане, повишавали нивата на кръвната захар и активирали имунната система, като постоянният стрес можел да затрудни контрола на кръвната захар. По въпроса относно причинно-следствената връзка, в.л. посочва, че по време на наказателното производство били налице условия за наличие на продължителен стрес с повишени нива на хормоните на стреса, което да затрудни контрола на кръвната захар с развитие на катоацидоза, наложило извършването на 5 хоспитализации. Експертът посочва, че диагностицираните при ищцата заболявания имат връзка помежду си като рискови фактори и си оказват влияние върху хода на протичането. Направено е изложение на диагностицирането на заболяванията като 2 от тях са констатирани през 2018 г., а всички останали в периода от 05.07.2023 г. до 30.07.2024 г. Експертизата е обоснова, не е оспорена от страните и следва да бъде кредитирана.

Според нормата на чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или, че извършеното деяние не е престъпление.

В настоящия случай, съгласно изложеното по-горе се установява, че срещу ищцата действително е било повдигнато обвинение за умишлено престъпление, като страната е била оправдана на основание чл. 304 НПК. При това положение е 3 осъществен фактическият състав на отговорността на Държавата за дейността на правозащитните й органи, поради което следва да бъде ангажирана отговорността й, в лицето на неин орган- Прокуратура на Република България.

По делото не се установя да е налице хипотеза на чл. 5 ЗОДОВ, която да изключва или ограничава отговорността на ответната страна.

Както е разяснено в Решение № 527 от 14.08.2024 г. на ВКС по гр. д. № 880/2023 г., IV г. о., понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства поначало са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. Конкретно при исковете п о чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ такива правно-релевантни обстоятелства– критерии за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, са: тежестта на повдигнато обвинение, дали то е за едно или за повече престъпления, какъв е техния вид– от значение е и дали с обвинението се вменяват едно или няколко престъпления, извършени в длъжностно качество, с користна цел, особено когато обвиняемият е заемал длъжност в държавен орган при завишени изисквания за почтеност и е изпълнявана работа, свързана с отговорности в публичен интерес; дали ищецът е оправдан по всички обвинения или само по част от тях, а по други е осъден; дали е взета мярка за неотклонение– нейният вид и продължителност, както и другите наложени на ищеца ограничения на правата и свободите му в рамките на наказателното производство; продължителността на наказателното преследване срещу ищеца, включително дали същата надхвърля или не разумните срокове за провеждането му; начинът на развитие на наказателното производство срещу ищеца, приключило с оправдаването му, респ. прекратяване, както и броят на съдебните инстанции, разгледали делото; дали през времетраенето на процесното наказателно преследване срещу ищеца са били водени и други наказателни производства, по какви обвинения, какъв е техният изход, тяхната продължителност и наложените на ищеца мерки за неотклонение и други ограничения и ако те също са били незаконни – дали ищецът вече е обезщетен и в каква степен. От значение са и всички останали конкретни обстоятелства, установени по делото, които сочат как и по какъв начин незаконното наказателно преследване се е отразило на ищеца – има ли влошаване на здравословното му състояние, в каква степен и от какъв вид е то; конкретните преживявания на ищеца, неговото емоционално и психическо състояние, и изобщо – цялостното отражение на воденото срещу него наказателно преследване върху живота му– семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук, степента на накърняване на доброто му име с оглед социалния му статус, съдебното 4 му минало и пр. В този смисъл са и Решение № 57 от 9.02.2016 год. на ВКС по гр. дело № 4641/2015 год., IV г. о., ГК, Решение № 270 от 16.02.2018 год. на ВКС по гр. дело № 284/2017 год., ІV г. о., ГК, Решение № 281 от 30.11.2018 год. на ВКС по гр. дело № 582/2018 год., IV г. о., ГК, Решение № 388 от 21.06.2024 год. на ВКС по гр. дело № 1960/2023 год.., III г. о.

За да определи размера на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди, които са в пряка причинна връзка с процесното наказателно преследване, съдът съобрази следното: повдигнатото на ищцата обвинение е за извършване на тежко умишлено престъпление, по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, като се предвижда наказания от 1 до 10 години лишаване от свобода; била е взета мярка за неотклонение „п.“, която е с нисък интензитет на засягане на личната и имуществена сфера; наказателното производство срещу нея е продължило 2 година и 3 месеца и 6 дни за времето от предявяването на обвинението до влизането в сила на оправдателната присъда. Съдът отчита и проведените процесуални действия с участието на ищцата- веднъж е привличана като обвиняем в досъдебното производство, не е давала обяснения, предявяването на разследването; явявала се е на всички о.с.з. и не е станала причина за отлагане; възрастта към момента на повдигане на обвинението– 53 навършени години; преживените негативни емоции- стрес, страх от осъждане, отчуждение, злепоставяне, притеснения за доброто си име и авторитет.

На следващо място съдът отчете влошаване на здравословното състояние със заболяването декомпенсиран захарен диабет (катоацидоза), за което се установява наличие на причинно-следствена връзка с продължителния стрес от наказателното производство. В тази насока разпитаните свидетели установяват, че във връзка с повдигнатото обвинение ищцата е била подложена на голямо психическо натоварване и стрес, като заболяването се е проявило именно по времето, когато тя е била с повдигнато обвинение. Съдът взе предвид о щ е липсата на данни за ограничаване свободното придвижване в резултат на незаконното обвинение; липсата на данни за ограничаване правото на труд, наличието на предходни осъждания, за които ищцата е била реабилитирана, както и обществено-икономическите условия на живот в страната към времето на увреждането. При съвкупната преценка на релевантните обстоятелства, съдът намира, че сумата от 24 000 лева е справедливо обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди и до този размер искът следва да бъде уважен.