Решение № 113 от 27.02.2026, Районен съд - Разград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. Разград, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20253330101819 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС от Е. Р. Х. и Ф. С. Х. от гр. Разград против Държавата, за признаване за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на следните недвижими имоти: 1) поземлен имот частна държавна собственост с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД18-295 от 09.05.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение засягащо поземления имот от 02.02.2024 г., адрес на поземления имот: ***************************, с площ от 548 кв. метра, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за животновъдна ферма, номер по предходен план: 012052, съседи: ***, ***, *** и 2) поземлен имот частна държавна собственост с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед № РД-18-295 от 09.05.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение засягащо поземления имот от

02.02.2024 г., адрес на поземления имот:

***************************, с площ от 768 кв. метра, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за животновъдна ферма, номер по предходен план: 012051, съседи: ***, ***, ***, които имоти са придобити въз основа на покупкопродажба и давностно владение, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС. Претендират разноски по делото.

Сочат, че закупили през 1995 г. сграда „Хамбар“ (идентична със сграда с идентификатор № ***), изграден от тухли, с покрив от етернитови плоскости, построен в парцел № 6 (идентичен с ПИ с идентификатор № ***) в овцеферма в с. Радинград, общ. Разград от правоимащите лица на дял от капитала от бившето ТКЗС „Единство“ *********, общ. Разград, които получили сградата в собственост срещу купюри. Бивш собственик на 1 сградата било бившето ТКЗС „Единство“ *********, общ. Разград. Като собственици на сградата влезли във владение през 1995 г. и до настоящият момент не били прекъсвали или загубвали владението си върху нея.

Сочат, че на 27.06.1996 г. закупили парцел № 6, в който е построена сграда „Хмбар“, за сумата от 8 145 лева, която превели по банков път по сметка на Републиканския бюджет, съгласно приложената вносна бележка на ТБ „Експресбанк“, а на 06.04.1998 г. закупили парцел № 5 (поземлен имот с идентификатор № ***), находящ се с. Радинград, общ. Разград, за сумата от 11 535 лева, която също превели по банков път по сметка на Републиканския бюджет, видно от вносна бележка на ТБ „Експресбанк“.

Парцел № 5 (свободен) бил идентичен с ПИ с идентификатор № ***, а Парцел № 6 (хамбар) бил идентичен с ПИ с идентификатор № ***, което се удостоверявало от Писмо изх. № РД-12-02- 842 от 03.07.2024 г. на ОД „Земеделия“ Разград и Заповед № ДС-15 от 16.07.2024 г. на областния управител на Област Разград.

Твърдят, че от закупуването на двата поземлени имота, съответно на 27.06.1996 г. и на 06.04.1998 г., до предявяване на иска, владеели същите като собственици явно, непрекъснато и необезпокоявано. Двата имота били оградени с една обща ограда и се ползвали като един имот, в който през годините гледали различни животни - овце, крави, прасета, а в момента отглеждали овце и телета, като имотът бил ограден с електропастир.

През 2024 г. решили да се снабдят с констативен нотариален акт за собственост върху процесните имоти, но получили две удостоверения № 9400-415-1 от 29.04.2024 г. и № 94-00-414-1 от 24.04.2024 г. на Областен управител на Област Разград, видно от които ПИ с идентификатор № *** и ПИ с идентификатор № *** били частна държавна собственост, съгласно АЧДС № 3505/06.11.2023 г. и АЧДС № 3504/06.11.2023 г.

Счели, че поради допусната грешка имотите неправилно са актувани като частна държавна собственост, затова подали заявление до областния управител с искане да бъдат отписани от актовите книги за държана собственост, на основание чл. 78 от Закона за държавната собственост и чл.

108 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост. Със заповед № ДС-15 от 16.07.2024 г. на областния управител на Област Разград бил направен отказ да се отпишат от актовите книги на недвижимите имоти държавна собственост, процесиите поземлени имоти.

С нотариален акт за собственост на недвижим имот № 79, том 6, рег. № 10205, дело 1024 от 06.10.2025 г. на нотариус Роска Иванова, рег. 378 на НК, ищците били признати за собственици в условията на СИО и въз основа на покупко-продажба и давностно владение на сграда с идентификатор № ***, находяща се в с. Радинград, общ. Разград.

Твърдят, че са собственици на описаните по-горе недвижими имоти в резултат на реализиране на фактическия състав на института на придобивната давност, а отразените в актовете за държавна собственост обстоятелства били неверни и некоректни, като заявяват, че релевантният период на придобивната давност е от 27.06.1996 г. и съответно - от 06.04.1998 г. до предявяване на настоящият иск в съда. Позовават се на разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗС, съгласно която правото на собственост върху недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на 10 години.

2

При разглеждания казус, придобивната давност започвала да тече от 01.06.1996 г. с изменението на нормата на чл. 86 от ЗС (бр. 33 от 1996 г., в сила от 01.06.1996 г.). С мораториума по § 1 от ДР на ЗС се спирало течението на давността, относно имоти частна държавна собственост, считано от 31.05.2006 г., като се запазвала изтеклата до този момент давност, т. е. за периода от 01.06.1996 г. до 31.05.2006 г. Давност течала относно всички имоти и в периода от 01.01.2018 г. до 19.01.2018 г. С Решение № 3 по конст. д. № 16/2021 г. на КС било обявено за противоконституционно предвиденото в § 1 от ДР на ЗС ретроактивно действие на последното удължаване на мораториума. Давностният срок продължавал да тече от 08.03.2022 г. с влизане в сила на решението на КС.

Поради изложеното и относно времето, през което ищците ползвали имотите, извеждат извод, че държавата е загубила правото си на собственост върху процесните имоти, а те ги придобили въз основа на оригинерно правно основание – придобивна давност.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез Областния управител на Област Разград е подал отговор на исковата молба, в която изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск и моли за отхвърлянето му. Претендира разноски.

Навежда, че по силата на чл. 45. ал. 10 от ППЗСПЗЗ Българската държава била собственик на процесните поземлени имоти в с. Радинград, общ. Разград, съгласно Актове за частна държавна собственост с №№ 3505 и 3504 от 06.11.2023 г., утвърдени от областния управител на Област Разград, вписани в Службата по вписвания гр. Разград на 09.11.2023 г. с вх. рег. №№ 4867 и 4868.

Видно от приложеното становище с вх. № 94-00-538-2/03.07.2024 г. на Директора на ОД „Земеделие“ Разград, при извършената проверка на наличната документация, по отношение на горепосочените поземлени имоти се установило, че същите съставляват: Парцел № 5 (свободен парцел), идентичен с поземлен имот *** по КККР на с. Радинград, находящ се в Овцеферма с. Радинград, съгласно Протокол от 1994 г., изготвен в изпълнение на чл. 45, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, по искане на Ликвидационния съвет на ТКЗС *********; Парцел № 6 (хамбар), идентичен с поземлен имот *** по КККР на с. Радинград, находящ се в Овцеферма с. Радинград, съгласно Протокол от 1994 г., изготвен в изпълнение на чл. 45, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, по искане на Ликвидационния съвет на ТКЗС *********.

Сочи, че с разпоредбата на чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ, в редакцията от ДВ. бр. 59 от 30.06.1995 г., действала към 27.06.1996 г., била предвидена възможност за лицата, които са придобили собствеността върху сгради от имуществото на организациите по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, да ползват и незастроената част от земята около тях в нормативно определените размери.

За тези лица била предвидена и възможността да придобият собствеността върху незастроената част от земята, както и върху застроената част чрез три възможни способа на плащане, изброени в ал. 6, т. 1, 2 и 3, както следва: чрез плащане с разсрочване за 10 години на равни годишни вноски и индексация на дължимата сума с 20 на сто от размера на годишната инфлация; чрез обезщетяване за земята, върху която не могат да възстановят собствеността си, поради обстоятелствата, посочени в чл. 10б, чл. 15, ал. 2, чл. 24, ал. 6 и чл.

29, ал. 1; чрез внасяне на равностойна земя в държавния поземлен фонд.

Съгласно чл. 52, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, в редакцията от ДВ, бр. 48 от 3

26.05.1995 г., действала към 27.06.1996 г., придобиването на собствеността или други вещни права върху застроената и незастроената част от земята около тях в нормативно определените размери при условията на чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ се извършвало въз основа на договор, сключен между министъра на земеделието и хранителната промишленост или упълномощено от него лице и лицето, придобило право на собственост върху сградата. Този договор се сключвал при условията на чл. 18 от ЗС и в него се установявали начинът и сроковете за заплащане на земята.

Разпоредбата на чл. 48а от ППЗСПЗЗ давала право на ликвидационния съвет да се разпорежда и с необходимо прилежащата земя. Съгласно ал. 2 от същата разпоредба, в редакцията от ДВ, бр. 72 от 24.08.1993 г., купувачът плащал тръжната цена, както следва: стойността на постройките - по сметка на ликвидационния съвет, а стойността на вещните права върху земята - по сметка на Републиканския бюджет. В случай, че горепосочените имоти били придобити чрез търг по реда на чл. 48, ал. 8 във връзка и чл. 48а от ППЗСПЗЗ, то с оглед разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, в редакциите от ДВ. бр.

72 от 24.08.1993 г. и ДВ, бр. 122 от 19.12.1997 г. - действали към 27.06.1996 г. и 06.04.1998 г., редът за провеждане на търга бил регламентиран в Наредбата за търговете, отменена с Наредба за търговете и конкурсите (2003 г.), но действала към 27.06.1996 г. и 06.04.1998 г. Съгласно чл. 12, ал. 3 във връзка с чл. 3, ал. 2 от Наредбата за търговете, след приключване на търга, със спечелилия се сключвал писмен договор в двуседмичен срок след провеждането на търга.

От приложените към исковата молба документи не можело да се установи по безспорен начин, че собствеността върху процесните два поземлени имота била преминала върху ищците по реда на някоя от гореописаните процедури. За да докажат собствеността си върху поземлените имоти ищците следвало да приложат освен наличните вносни бележки за превод към републиканския бюджет, също така и писмен договор сключен между министъра на земеделието и хранителната промишленост или упълномощено лице и ищците, в качеството им на лица придобили право на собственост върху сградата (в случай, че са придобили собствеността по реда на чл. 52, ал. 8 от ППЗСПЗЗ въз връзка с чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ) или писмен договор сключен между Ликвидационния съвет на ТКЗС „Единство“ ********* и ищцице (в случай, че са придобили собствеността по реда на чл.

48. ал. 8 във връзка с чл. 43. ал. 2 и чл. 48а от ППЗСПЗЗ във връзка с чл. 12, ал.

3 и чл. 3, ал.2 от Наредбата за търговете). Ако ищците са придобили собствеността върху поземлените имота чрез възлагане от Ликвидационния съвет на заличеното ТКЗС в качеството им на лица, закупили дялове от правоимащи лица, същите следвало да представят документ, от който да е видно, че имотите са разпределени на тях.

Самата процедура по закупуването на земята била уредена в чл. 45а от ППЗСПЗЗ (преди това в чл. 52, ал. 8 от ППЗСПЗЗ), който в ал. 1 и 2 в редакцията си от 1996 г. предвиждал, че застроените и прилежащите земи по чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ се продават на собственика на сградата по негово искане без провеждане на търг; че купувач не може да бъде лице, придобило сградата като строителен материал; че стойността на земите се внася в Държавен фонд „Земеделие“; че продажбата се извършва със заповед на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа или на упълномощено от него длъжностно лице и с писмен договор, който се вписва в службата по вписванията. В настоящия случай нямало данни за проведена подобна 4 процедура. Липсвали доказателства за издавана заповед на министъра за продажбата на земята и за сключван договор за продажбата па парцелите.