Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2224 от 24.06.2026, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Гражданско дело 6570/2026
Вид
Определение № 2224
Подписан
24.06.2026
Състав
Татяна Иванова Тодорова

Цитирани разпоредби

  • чл.130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2224 гр. Перник, 24.06.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Ив. Тодорова Гражданско дело № 20261720106570 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове по чл.422, вр. чл.415, вр. чл.410 ГП, с правно основание чл.79, вр. чл.86 от ЗЗД.

Делото е образувано по искова молба от „Водоснабдяване и канализация”ООД, ЕИК 823073638, със седалище/адрес на управление: гр.

Перник, кв. „Варош“, ул. „Средец“ № 11 чрез адв. Н., срещу И. М. Ф., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, с искане да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищеца следните суми: сумата от 2406,87 евро, с левова равностойност от 4707,43 лева, представляваща главница за отчетен период от 07.08.2024 г. до 06.10.2025 г., ведно със законната лихва считано от 19.12.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 224,34 евро, с левова равностойност от 438,77 лева - мораторна лихва за периода от 02.11.2024 г. до 01.12.2025 г., за които суми в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1156 от 22.12.2025 г., по ч.гр.д. № 2088/2025 г. на Районен съд – Димитровград.

Съдът след като извърши служебна проверка на предявения иск, и хода на заповедното производство, намира, че предявеният иск е недопустим по следните съображения:

Видно от материалите съдържащи се в електронното ч.гр.д. № 2088/2025 г. на Районен съд – Димитровград, процесната Заповед № 1156 от 22.12.2025 г., първоначално не е била връчена на длъжника, като съобщението 1 е върнато в цялост по делото, с отбелязване че са извършени посещения на адреса на следните дати: 22.12.2025 г., 04.01.2026 г. (неделя), 19.01.2026 г. и на 30.01.2026 г., като лицето не е открито на адреса, а на оставените известия никой не се е отзовавал.

Тъй като лицето не е намерено на адреса, по заповедното производство е извършена справка за местоработата на длъжника, от която е видно, че същият полага труд по трудов договор в ***“ – Перник. Издадената заповед за изпълнение е била изпратена за връчване поп месторабота в **** – Перник, на адрес: гр. ***, което се е върнало в цялост с отбелязване, че съобщението не е предназначено за ****, и няма лице с такива имена. Поради това заповедта за изпълнение е изпратена за връчване по реда на чл.47, ал.1 от ГПК – чрез залепване на уведомление, което е залепено на известния по делото адрес в гр.

****, което е залепено на 03.05.2026 г., което е върнато в цялост по делото, с отбелязване, че до 18.05.2026 г. никой не се е отзовал за получаване.

Съдът като взе предвид изложеното, намира че съобщението до ответника, респ. издадената заповед за изпълнение, от една страна му е била връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК – чрез залепване на уведомление на постоянния и настоящ адреси на длъжника, които съвпадат, но от друга страна по заповедното производство не е приключило връчването на издадената в полза на ищца заповед за изпълнение, тъй като същата не е връчена чрез работодател, по следните съображения:

При извършена служебна справка в Регистър БУЛСТАТ по ЕИК на работодателя **** – Перник, съдът установи, че същият е със седалище и адрес на управление в гр. ****, а не в гр. ****, на който адрес заповедният съд е изпратил за връчване по месторабота издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. В тази връзка изрично във върнатото в цялост съобщение изпратено от заповедния съд за връчване на издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по месторабота на длъжника е отразено, че съдебните книжа не се отнасят до ****. Тъй като заповедта за изпълнение не е връчена на длъжника по месторабота, поради това, че е изпратена за връчване чрез ****, който не е работодател на длъжника, и не е връчвана чрез работодателя Дирекция „****, то процедурата по връчване на издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК не е приключила. В тази връзка указанията на заповедния съд за предявяване на иск, дадени на 2 заявителя – ищец по реда на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК с разпореждане от 18.05.2026 г. са преждевременно дадени, което пък препятства надлежното упражняване на правото на иск съгласно чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл.422 от ГПК.

В горният смисъл съдът намира, че предявеният иск е недопустим, поради което и производството по делото следва да бъде прекратено.

В случая, исковият съд не контролира законосъобразността на постановени съдебни актове на друг, равен му по степен съд, а преценява допустимостта на образуваното пред него производство, тъй като той не е обвързан от изводите на заповедния съд относно необходимостта от предявяване на иск за претендираното вземане. В тази насока са и разясненията на т.10а на Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г., по тълк.д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, в която е разяснено изрично, че съдът, разглеждащ иска по чл.422, вр. чл.415 от ГПК, извършва самостоятелна преценка на тези специални процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство.

Воден от горното и на основание чл.130 от ГПК, Пернишкият районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 06570/2026 г. на Пернишкия районен съд, поради недопустимост на предявените от „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК 823073638, със седалище/адрес на управление: гр.

Перник, кв. „Варош“, ул. „Средец“ № 11 искове срещу И. М. Ф., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, с искане да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищеца следните суми: сумата от 2406,87 евро, с левова равностойност от 4707,43 лева, представляваща главница за отчетен период от 07.08.2024 г. до 06.10.2025 г., ведно със законната лихва считано от 19.12.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 224,34 евро, с левова равностойност от 438,77 лева - мораторна лихва за периода от 02.11.2024 г. до 01.12.2025 г., за които суми в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1156 от 22.12.2025 г., по ч.гр.д. № 2088/2025 г. на Районен съд – Димитровград.

3

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Препис от настоящето определение ДА СЕ ВРЪЧИ на ищеца.

След влизане в сила на настоящото определение, препис от същото да бъде изпратен на заповедния съд по ч.гр.д. № 2088/2025 г. на Районен съд – Димитровград.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________ 4