Решение № 422 от 29.11.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 422 гр. П., 29.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Асен В. Велев при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20245200500662 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

С Решение № 859/01.07.2024 г., постановено по гр.д. № 20235220101067 по описа за 2023 г. на Районен съд – П. е осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, град С., бул. „Генерал Н.Г.С.” № 21 да заплати на основание чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС, във вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и чл.

86 от ЗЗД на Д. Г. Д., ЕГН **********, от гр. В., ул. „Б. № 3 дължимото му допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд в общ размер на 542,03 лева, от които 90,08 лева за първо тримесечие на 2021 г. /от 01.01.2021 г. до 31.03.2021 г./, 79,03 лева за второ тримесечие на 2021 г.

/01.04.2021 г. до 30.06.2021 г./, 77 лева за трето тримесечие на 2021 г.

/01.07.2021 г. до 30.09.2021 г./ и 295,92 лева за второ тримесечие на 2022 г.

/01.04.2022 г. до 12.05.2022 г./, както и обезщетение за забава в размер на 63,47 лева за периода от 26.04.2021 г. до 24.03.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 24.03.2023 г., до окончателното изплащане.Искът за горницата над присъдения размер до претендирания размер от 2000,00 лева ,както и искът за обезщетение за забава над присъдената сума в размер на 63,47 лева до претендирания размер от 500 1 лева, са отхвърлени като неоснователни. Присъдени са съдебни разноски.

В законоустановения срок срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГДИН). Излагат се съображения ,че решението е неправилно поради нарушение на материални закон, както и че е необосновано. Съдът стигнал до погрешни изводи, като не съобразил действителната фактическа обстановка и установените по делото обстоятелства, като при постановяването му съдът грубо нарушил принципа на равнопоставеност на страните, както и принципа на безпристрастност и оттам задължението за пълно и всеобхватно изясняване на фактите преди постановяване на решението. Сочи, че била издадена заповед, предвиждаща заплащане на 30 минути извънреден труд, като единствено за затвора в С., допълнителното заплащано време било в размер на 45 минути. Във всички останали в страната затвори, допълнителното време било 30 минути и за процесния период то било заплащано на всички. Сочи практика по идентични спорове. Намира, че тези допълнителни 30 минути, които от 2019 г. работодателят ГДИН заплащал на всеки надзирател, били достатъчни и съответствали на допълнително отработеното време на всеки един от тях при 12 и 24 часови дежурства. Сочи, че съдът неправилно не бил взел под внимание показанията на свидетеля Ф., доколкото бил заинтересован от изхода на делото, тъй като заемал ръководна длъжност в затвора – П., а били кредитирани показанията на свидетеля на ищеца - Б.. Последният бил заинтересован от изхода на делото, доколкото също бил предявил иск срещу ответника със същия предмет - гр.д. № 1080/2023 г. по описа на PC-П.. Сочи, че неправилно съдът не бил допуснал като доказателства предоставените от ответника видеозаписи, тъй като били оспорени от процесуалния представител на ищеца. Сочи, че не са му давани указания да ангажира специалист със специални познания, във връзка с прочитането на тяхното съдържание, с оглед цененето на доказателствената им стойност и въпреки това съдът приел, че не следва да ги взема предвид, доколкото такова искане не било направено от жалбоподателя. Намира, че посочените видеозаписи потвърждавали показанията на Ф. и опровергавали показанията на свидетеля Б.. Сочи, че районният съд бил приел, че след като служителят се подпишел за сдаване на поста, му оставало да извърви известно разстояние до КПП на затвора, където се намирала стаята за отвод, след което следвало провеждането на отвод до 5 минути и напускане на района на Затвора.

2

Посочено било, че не се отричало, че в установения период от време след сдаването на поста, ищецът е бил длъжен физически да присъства на мястото, определено от работодателя. След сдаване на постовете служителите се отправяли към стаята за отвод, за да се съберат и докладват на дежурния надзирател, ако има проблеми, като това са част от всички дейности относно инструктажа, приемане, сдаване на постовете и отвод по чл. 305, 306, 307, 311 и 314 от ПП3ИНЗС, които се зачитали за работно време, съгласно Заповед от 13.05.2019 г. на главния директор на ГДИН. Намира решението и за неточно, доколкото по делото било установена невъзможността да бъдат дадени цялостни и точни заключения на вещото лице относно изчисляването на отработените от ищеца часове за последното тримесечие. Това се дължало на факта, че краят на исковия период - първото тримесечие на 2023 г. не съвпадал с края на отчетния период, който администрацията на Затвора - П. са отчитали и смятали сумарно. Реално се получавала разлика от осем дни към изчисленията от 23.03.2023 г. до 31.03.2023 г., период от време, през който служителят може да е бил в компенсация и да не е идвал на работа, или да е извършил смяна със служител от друго отделение за началото на следващия месец, или да е бил болничен. Това практика водело до неточности относно изчисленията на вещото лице, които неточности се отразявали и на крайното заключение по експертизата. Въпреки това, съдът възприел изцяло заключението на вещото лице. Намира, че показанията на Б., че времето за инструктаж, сдаване и предаване на смяната отнемат повече от 30 минути, а именно повече от 1 час, не се подкрепяли от събраните по делото доказателства. Ищецът следвало да докаже, че за всяко дежурство, дадено в исковия период, всеки път се е налагало да чака да бъде освободен от територията на затвора и то извън рамките на времето за сдаване и освобождаване от наряд. Сочи, че свидетелите и на двете страни потвърдили, че на територията на затвора, след бариерата, имало служебен стол и лавка, където служителите, които идвали сутрин за работа, можели да закусват и пият кафе, след като преминат бариерата, но с това не започвало тяхното работно време. Работното време на служителите започвало съгласно съответните заповеди в 08,15 часа в стаята за развод на наряда. Сочи се разпоредбата на чл. 305, ал. 1 от ППЗИНЗС, според която назначените в наряд се явяват в поделението в определеното за инструктаж време, годни да изпълняват служебните си задължения, като кредитирайки показанията Б., 3 съдът пренебрегнал тази разпоредба. Намира, че идването с 30, 45 или повече минути по-рано на работа не задължавало ответника да плаща допълнителен труд на служителя, след като нямало писмено разпореждане или нормативен акт, който да го задължава да прави това. Намира, че показанията на Б. категорично не кореспондирали с обективната истина, като действията, които ищецът твърдял, че извършва преди и след края на работното време, установено със заповед на началника на затвора, не му били вменени в задължение. Обстоятелството, че служителят, явявайки се по собствена инициатива на работното си място във време, което той самият е определил, не давало основание да се отчита и заплаща извънреден труд. Прави се искане решението в обжалваните части- с които исковите претенции са уважени, да бъде отменено, като се присъдят и разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение.

В срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от процесуалния представител на ищеца Д. – адвокат А. Д., с който същата се оспорва изцяло като неоснователна. Излагат се подробни съображения, във връзка с наведените в жалбата доводи. Набляга се, че съвсем логично било когато противоречията в показанията касаят работното време на служителите, превес да вземат показанията на свидетеля, който имал същото работно време с това на ищеца. Сочи, че разпитаният свидетел Ф. е бил служител в редовна смяна, като приключвал работа в 16,45 часа, а служителите, работещи в наряд, приключват нарядите си около 21 часа, поради което неговите впечатления относно края на всеки наряд не са преки и непосредствени. Сочи, че първоинстанционният съд в присъствието на двете страни, възпроизвел в съдебно заседание и прегледал предоставените 2 броя дискове, което коствало много време, като било невъзможно да бъде разпознат ищеца - дали изобщо присъства на самия запис. Поради това ищцовата страна оспорила записите, а ответникът не се е възползвал от предоставената законова възможност и не поискал назначаване на видео-техническа експертиза, въпреки дадените указания от съда в този смисъл. От събраните доказателства било установено, че определените в заповедта на началника 30 минути допълнително за всеки наряд са безкрайно недостатъчни, за да бъдат пълноценно извършени всички необходими съпътстващи постовата дейност действия. Прави се искане жалбата да бъде отхвърлена, съответно решението потвърдено в тази обжалвана част. Претендира присъждане на разноски за адвокатско 4 възнаграждение.

В срока за отговор е постъпила и насрещна въззивна жалба от ищеца Д., против решението в частта, с която са отхвърлени исковите претенции за разликата над присъдените 542,03 лева до пълния претендиран размер от 2 000,00 лева. Намира, че правилно районният съд е квалифицирал исковите претенции и е достигнал до извод, че са налице необходимите предпоставки за уважаването му - наличието на трудово правоотношение между страните, реалната продължителност на всяко едно дежурство, наличието на реално положен извънреден труд, който е останал незаплатен от работодателя.

Изразява несъгласие със заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, доколкото експертът не дал отговор на поставен въпрос относно действителното време на положен труд. При своите изчисления вещото лице е дало отговор на този въпрос като е смятал допълнителните 30 минути като отработено време, а не като извънреден труд.

Това заключение било оспорено и поискано назначаване на повторна експертиза, което искане не било уважено от първоинстанционния съд.

Вследствие на погрешно извършените изчисления в приетата по делото експертиза, съдът бил извел погрешно своите правни изводи и неправилно е определил сумата за главница, както и обезщетение за забава, като справедлив паричен еквивалент на положения от ищеца извънреден труд. Безспорен по делото бил фактът, че всяко едно дежурство на ищеца надвишавало установената със закон 12 или 24 часова продължителност с поне 30 минути, съобразно заповедта на началника. Правилни били изводите на съда, че реалната продължителност па всяко едно дежурство при 12 часов наряд е била 13 часа, а при 24 часов наряд е била 25 часа, които са реално отработени часове, свързани с носенето на дежурството, както и че този труд подлежи на заплащане. Намира за неправилни изводите на съда, че заплащаните от ответната страна допълнителни минути/часове труд над 12 и 24 часа следва да бъдат включени в отработеното време за всеки отчетен период и едва при наличие на положен труд над сумираните часове за тримесечен период, същият да бъде заплащан на ищеца като извънреден труд, с оглед разпоредбата на чл. 143 от КТ. Намира, че всяко време над 12 часа следвало да се зачита като извънреден труд. Действително часовете се смятали сумарно, но преди да се сумирали часовете, този допълнителен един час, приет от съда, следвало да бъде отчетен не просто като отработено време, а като извънреден 5 труд. В този смисъл била и разпоредбата на чл. 16е, ал. 1, т. 3 от ППЗИНЗС.

При извършване на изчисленията, вещото лице не било взело предвид конкретната правна норма, а е следвал погрешно установения алгоритъм на изчисление от счетоводството на Затвора, което намира, че довело до некоректни изчисления. Сочи, че никъде в Правилника и никъде, в нито една от заповедите на началника на затвора, не се установявал начинът на заплащане на това удължено работно време, съответно липсвала законова разпоредба и в специалния ЗМВР. С оглед на това счита, че съответно приложение следвало да намери разпоредбата на КТ, като в исковата молба били изложени твърдения за полагане на извънреден труд за всяко едно дежурство. Намира, че ищецът е полагал минимум един час извънреден труд за всеки един наряд, като счита, че работното време първо следва да се изчислява и отчита и чак на последно място да се сумира за тримесечен период. Тоест преди да се извърши сумирането, трябвало положените часове извънреден труд да се отчетат като такива и едва след това да се сумират.