Определение № 84 от 05.06.2026, Окръжен съд - Търговище

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 84 гр. Търговище, 05.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНГЕЛ Г. ПАВЛОВ като разгледа докладваното от АНГЕЛ Г. ПАВЛОВ Частно наказателно дело № 20263500200110 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК .

Постъпила е жалба от С. П. С., ЕГН **********, Н. С. Н., ЕГН **********, М.

С. Н., ЕГН **********, чрез адв. М. В., вписана в САК с личен № 1500796910, със съдебен адрес: гр. София, п.к. 1000. ул. „Лавеле“ № 19. ет.2 , против Постановление за прекратяване на наказателно производство от 06.04.2026 г. по ДП № 421/2024 г. по описа на РУ - Търговище при ОД на МВР Търговище, пр. пр. № 742/2024 г. по описа на ОП - Търговище, водено за престъпление по чл. 343, ал. 3, б. "б" предл.1 вр. с ал.1 б.“в“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, във вр. с чл.21 ал.1 от ЗДвП.

С жалбата се оспорват фактическите и правни изводи на прокуратурата, като се твърди, че прокуратурата е прекратила наказателното производство без да извърши обективен, всестранен и задълбочен анализ и оценка на всички събрани доказателства. Това е довело до неправилното приложение на разпоредбата на чл. 33, ал. I НК, респ. до незаконосъобразен извод за липса на субективна съставомерност на осъщественото от обвиняемия деяние, при което е настъпила смъртта. Предлага се отмяна на обжалваното постановление като незаконосъобразно и необосновано.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото, намира жалбата за неоснователна, а постановлението за правилно и законосъобразно.

От събраните в хода на досъдебното производство доказателства, се установява, че в хода на разследването е бил привлечен в качеството на обвиняем А.К.М. /А.А./ с двойно гражданство на Републиките България и Турция с постоянен адрес в с. Ч. общ. Търговище, живущ в Република Турция за това , че 14.06.2024г. е извършил престъпление по чл. 343, ал.З, б.“б“, предл. 1. във вр. с ал.1, б.“в“, във вр. с чл.342, ал.1 от НК. във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП.

От доказателствата в ДП, се установява, че на 13.06.2024г. обвиняемия 1

М. и семейството му - съпругата му И.А. и малолетната им дъщеря Н.А. - 12г. пристигнали от Република Турция /където живеели постоянно/ в Република България. Тримата се установили в дома на родителите на обвиняемия в с. Ч. общ. Търговище, на който адрес обвиняемият бил адресно регистриран.

На 14.06.2024г. около 16,00ч. следобед обв. А. М. със семейството си тръгнал от с. Ч. за гр. Търговище, като се придвижвал със собствения си лек автомобил марка „Ситроен'" модел „С-ELYSEE“ с турски per. № 06 ADF 987.

Автомобилът управлявал обв. А. М., до него на предната дясна седалка била съпругата му св. Й.А., а на задната седалка била дъщеря им св. Н.А.. Около 16,30ч. автомобилът излязъл от пътя за с. Разбойна общ. Търговище и продължил по републикански път ПП-1-4 София-Варна и движейки се на север към гр. Търговище навлизайки в участъка на км. 224+610, в близост до местността „Драката“. Времето било ясно и слънчево, видимостта добра, асфалтовата настилка на пътя била суха без неравности. В този момент в същия пътен участък по банкета на пътя /извън пътното платно/ също в посока на север вървял пешеходеца С. Н. С.. Наближавайки пешеходеца обвиняемият загубил контрол над автомобила, поради което същият се отклонил надясно, достигнал десния банкет и мантинелата, след което движейки се напред автомобила започнал да стърже с дясната си странична част по мантинелата. Последвал удар на челната част на автомобила с намиращия се на десния банкет пешеходец. Инициалният удар бил със средната част на предния спойлер. намиращ се под предната броня в подбедрицата на левия крак на пешеходеца. В следствие на удара под масовия център тялото на пострадалия се завъртяло, краката му се изместили по посока на движението, а тялото паднало върху предния капак на автомобила, главата му се ударила в предното стъкло счупвайки същото, след което тялото се прехвърлило над тавана на автомобила и паднало върху терена. Автомобила продължил движението си напред като застигнал попътно движещия се управляван от св. Й.М. лек автомобил марка „Волво“ с per. № СТ 49 45 РМ е прикачено към него ремарке /платформа/ с per. № РВ 52 10 ЕС. Последвал удар в задния десен стоп на платформата, след което л.а. „Ситроен“ се отклонил наляво пресякъл лентата за насрещно движение и напуснал пътното платно навлизайки в скат с храсти с наклон надолу, където преустановил движението си. В резултат на удара на пострадалия били причинени травми несъвместими е живота. Така възприетата фактическа е безспорно установена от събраните по делото доказателства.

От заключението по назначената съдебно-медицинска експертиза е видно, че при аутопсията на пострадалия С. Н. С. е била установена тежка съчетана травма, а именно тежка черепно-мозъчна травма на главата, травми на гръбначния стълб и гръдния кош, травматични счупвания на крайниците, обща анемия на вътрешните органи. Причина за смъртта на пострадалия е тежката съчетана травма, като смъртта му е настъпила много бързо след възникване на ПТП и е била неизбежна. Вещото лице е заключило, че първоначалния контакт на автомобила с пешеходеца е бил в областта на 2 долните крайници - подбедрици, при статично или мобилно положение на пострадалия с вероятно леко изнесен напред ляв крак и при позициониране на тялото с лице или леко странично наляво. Последвало е отхвърляне на тялото на пострадалия върху предния капак на автомобила и удар на главата му в предното /челно/ панорамно стъкло. После тялото се е прехвърлило над тавана на автомобила и се е приземило на терена, при което е имало претъркаляне върху настилката и стациониране в поза по гръб.

След произшествието обв. А. М. бил тестван с технически средства за употреба на алкохол и наркотици от полицейски служители, като уредите отчели, че не е употребил такива.

От заключението на вещото лице по назначената авто-техническа експертиза се установява, че непосредствено преди настъпването на ПТП управляваният от обв. А. М. автомобил се е движил със скорост около 65,16 км.ч. в пътен участък с разрешена скорост от 60 км.ч. ограничена с пътен знак „В26“.

Преди сблъсъка с пешеходеца водачът на лекия автомобил не е употребил спирачки. Вещото лице приема, че причината за настъпване на процесното ПТП е загубата на контрол от водача над автомобила поради неправилно боравене с органите за управление (волан, спирачен педал, педал на газта и др.),което довело до отклоняване на автомобила надясно, където достигнал десния банкет и мантинелата по посоката си на движение и блъснал намиращият се там пешеходец. Системите за управление и контрол, агрегатите и възлите на процесното МПС марка „Ситроен“ свързани с безопасността са били изправни и настъпването на ПТП не се дължи на техническа неизправност на автомобила.

Като е приел за установена така описаната фактическа обстановка, наблюдаващия прокурор е приел, от правна страна, че към момента на възникване на ПТП на 14.06.2024г. обв. А. М. с голяма степен на вероятност е бил в състояние на епилептичен пристъп, който е повлиял на поведението му като водач на управляваното МПС. По време на конкретния епилептичен пристъп, съзнанието на обвиняемия е било помрачено и той не е бил в състояние да ръководи действията си и съответно да предотврати настъпването на ПТП. В конкретния случай, ситуацията и неговото здравословно състояние са възникнали внезапно, необусловено психогенно, без видими външни причини. При възникването на ПТП обвиняемият се е намирал в краткотрайно разстройство на съзнанието. Това е временна загуба на съзнание, настъпила по време на епилептичен пристъп, която е продължила от няколко секунди до няколко минути.

Прокурора приема, че на 14.06.2024г. обв. А. М. при управление на собствения си лек автомобил не е контролирал непрекъснато превозното си средство, поради което е причинил смъртта на пострадалия С. Н. С. от гр.

Търговище. За да бъде съставомерно деянието същото следва да бъде 3 осъществено както от обективна, така и от субективна страна. От обективна страна нещата са безспорни, загубата на контрол върху автомобила от страна на обвиняемия е довело до смъртта на пострадалия, като е уточнил,че не така стоят нещата със субективната страна на деянието. Съгласно чл.ЗЗ, ал.1 от НК не е наказателноотговорно лицето, което действа в състояние на невменяемост - когато поради продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието не е могло да разбира свойството и значението на извършеното или да ръководи постъпките си. Законът разглежда понятието невменяемост като указва признаци, при наличието на които лицето следва да се признае за невменяемо и да се освободи от наказателна отговорност за извършено от него общественоопасно деяние. С горните мотиви прокуратурата е прекратила наказателното производство по ДП№421/2024г. по описа на РУ-Търговище, при ОД на МВР Търговище.

Съдът приема, че фактическата обстановка е установена правилно от наблюдаващия прокурор. Същата се базира на надлежно проведени и правилно обсъдени действия по разследването , правилни и обосновани са и крайните правни изводи на наблюдаващия прокурор, че образуваното ДП№421/2024г. по описа на РУ-Търговище, при ОД на МВР Търговище, водено срещу обв. А.К.М. /А.А./ с двойно гражданство на Република България и Република Турция с постоянен адрес в с. Ч. общ. Търговище, живущ в Република Турция за извършено престъпление по чл.343, ал.З, б.“б“, предл.1, във вр. с ал.1, б.“в“, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, следва да се прекрати.

По отношение на възражението, защо прокуратурата се позовава единствено на свидетелките показания на пряко заинтересовани от изхода на наказателното производство свидетели - роднини на обвиняемия, а игнорира показанията на свидетелите очевидци относно възприетото, че обвиняемия страда от епилепсия и в момента на ПТП е бил в епилептичен пристъп, съдът намира същото за неоснователно. В обжалваното постановление прокурора по делото е обсъдил детайлно заключението на изготвената Съдебно-психологопсихиатрична и психологична експертиза, и е констатирал, че същото кореспондира с показанията на свидетелите И.А., Н.А. и И.М. с обясненията на обвиняемия, както и с всички други доказателства относно здравословното състояние на обвиняемия и поведението му по време на възникване на ПТП.

Неоснователно е и възражението в жалбата, че от крайните изводи на прокуратурата се установява, че не е оценила правилно доказателствената стойност на комплексната съдебно-психолого-психиатрична и психологична експертиза, тъй като експертизата е изготвена въз основа на представените от обвиняемия медицински документи - чуждестранни и отнасящи се за здравословното му състояние след процесното ПТП, и следва да се приеме, че експертизата е изготвена въз основа на негодни и неотносими доказателства за здравословното състояние на обвиняемия към момента на инкриминираното деяние от 14.06.2024 г. Видно от мотивите в постановлението, прокурора по делото е обсъдил детайлно заключението на 4 вещите лица по

Комплексната съдебно-психолого-психиатрична и психологична експертиза, като е правилно е приел, че обв. А. М. страда от последици от черепно-мозъчна травма с резидуални/остатъчни паметови нарушения с голяма давност и нововъзникнали епилептични пристъпи.

Експертите са заявили,че това състояние може да се опише като посттравматична енцелфалопатия , че подобни мозъчни увреждания в един етап от живота на освидетелствания започват да генерират пристъпни промени в поведението и съзнанието с характеристика на епилептични пристъпи. Установили са, че и при двете образни изследвания магнитнорезонансна томография на мозъка на обвиняемия - на 28.06.2024г. в Република България и на 10.11.2024г. в Република Турция са установени аналогични по локализация и характеристика увреди на главния му мозък.

Поради горното приемат, че в голяма степен на вероятност тези увреждания са възникнали след преживяна в миналото черепно-мозъчна травма. Вещите лица са категорични, че: не е възможно въпросните увреждания да са нововъзникнали или скоро възникнали, че симптомите на симптоматичната посттравматична епилепсия са епилептични пристъпи с различна честота, както и, че епилептичните пристъпи представляват епизоди от внезапно настъпващо количествено и/или качествено разстройство на съзнанието, на сензорните, двигателните, автономните и психични функции. Тези пристъпи са израз на свръхсинхронен електрически разряд на невроните в мозъчната кора. Експертизата приема за установено, че към момента на възникване на ПТП на 14.06.2024г. обв. А. М. с голяма степен на вероятност е бил в състояние на епилептичен пристъп, който е повлиял на поведението му като водач на управляваното МПС. По време на конкретния епилептичен пристъп, съзнанието на обвиняемия е било помрачено и той не е бил в състояние да ръководи действията си и съответно да предотврати настъпването на ПТП. В конкретния случай, ситуацията и неговото здравословно състояние са възникнали внезапно, необусловено психогенно, без видими външни причини.

Разпечатката съдържа 27 от 37 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6d64ab29-9393-4b27-9304-d5b268a68ca6