Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 19.06.2019, Административен съд - Монтана

Съд
Административен съд - Монтана
Дело
230/2019
Подписан
19.06.2019

Цитирани разпоредби

  • чл.208 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.211, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.218 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 219, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.221, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.27, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1, т.7 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 83, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.51,ал.1 · Закон за частната охранителна дейност
  • чл.52, ал.1,т.5 · Закон за частната охранителна дейност
  • чл.5, ал.1 · Закон за частната охранителна дейност
  • чл.5, ал.1,т.2 и 3 · Закон за частната охранителна дейност
  • чл.5, ал.1,т.2 и 3 · Закон за частната охранителна дейност
  • чл. 5, ал. 1, т. 7 · Закон за частната охранителна дейност
  • чл.82 · Закон за частната охранителна дейност
  • чл.348, ал.1, т.1 и т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.348, ал.1, т.1 и т.2 · Наказателно-процесуален кодекс

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 295/19.06.2019 г. гр. Монтана

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Монтана, касационен състав, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: Огнян Евгениев

Членове:

Соня Камарашка

Бисерка Бойчева при секретаря Петя Видова и с участието на прокурор Галя Александрова при Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от съдия Огнян Евгениев касационно административно - наказателно дело № 230 по описа на Административен съд Монтана за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК /редакцията на разпоредбите след изменението, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019г.), във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.

С Решение №136 от 21.03.2019 г. по АНД № 92/2019г. по описа на Районен съд – Монтана е изменено наказателно постановление № 007 от 26.10.2018 г. издадено от Директора на Областна дирекция на МВР – Монтана, оправомощен със Заповед №8121з-372/05.04.2018год. на министъра на МВР, с което на И.В.Т. с ЕГН * *** в качеството му на управител на "Агенция за корпоративна сигурност информация и охрана" ЕООД /”А*** ” ЕООД/, с ЕИК * , със седалище и адрес на управление в град С*** , район С*** , пл. „С*** ”№* , вх.* , ет.* , на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 82 от Закона за частната охранителна дейност

/ЗЧОД/, са наложени административни наказания, както следва: „глоба” в размер на 200.00лева /двеста/ за нарушение на чл.52, ал.1,т.5 от Закона за частната охранителна дейност /ЗЧОД/ и

„глоба” в размер на 200.00лева /двеста/ за нарушение на чл.37, ал.1 от Наредба №8121з-611/11.06.2018год. за условията и реда за организация и извършване на видовете частна охранителна дейност по чл.5, ал.1 от ЗЧОД и за определяне на примерна типова класификация на обектите, на които се осъществява охрана по чл.5, ал.1,т.2 и 3 от ЗЧОД.

Касационният жалбоподател ”А*** ” ЕООД, чрез адвокат П.Д. от САК, поддържа касационната жалба, навежда доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението на първата инстанция поради допуснати нарушения при прилагане на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила свързани с твърдения, че дейността на допускане и настаняване на зрителите на футболната среща между отборите на ПОФК „Б*** ” В*** и ПФК ”Л*** ” гр.Р*** проведена на 07.10.2018год. в 15,00часа в гр.Монтана, на стадион „О*** ” не представлява по смисъла на ЗЧОД дейност по охрана на спортно мероприятие, поради което и лицето Я*** К*** Х*** не е имал качеството на „охранител”, за да му бъдат предоставяне служебна идентификационна карта, отличителен знак и униформено облекло, както и необходимото оборудване и помощни средства, като моли за отмяна решението на въззивния съд и издаденото НП.

Ответника по касационната жалба

Директора на ОД МВР - Монтана, редовно призован не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното участие в настоящето производство, чрез представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, правилно е приложен материалния закон и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което атакуваното решение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, предвид приложеното проследяване на пратка по делото, от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, при което същата е допустима.

В настоящото производство не са събрани относими към предмета на делото доказателства по реда на чл. 219, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

След обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, прие следното: касационните основание, които са заявени и поддържани пред настоящата инстанция са за неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл.63,ал.1 от ЗАНН във вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.

За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдил издаденото наказателно постановление, съставът на Районен съд – Монтана е приел от фактическа страна, че на 07.10.2018 г. в 15.00 ч. в гр. Монтана на стадион "О*** " при охрана на спортно мероприятие – футболна среща между отборите на ПОФК "Б*** " гр. В*** и ПФК "Л*** " гр. Р*** , охранявано от търговско дружество "А*** за К*** С*** И*** и О***" ЕООД, съгласно План от 07.10.2018г. за охрана, пропускателен режим и организация на дейността по допускане и настаняване на зрители, извършващо частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1, т. 7 от Закона за частната охранителна дейност (ЗЧОД), въз основа на лиценз № 1354/22.12.2008г. издаден от МВР, дружеството не е предоставило срещу подпис служебна идентификационна карта, отличителен знак и униформено облекло на определеният за охранител Я*** К*** Х*** , с което е нарушил чл.52, ал.1,т.5 от ЗЧОД и не е организирал и контролирал осигуряване на необходимото оборудване и помощни средства на определения за охранител Я*** К*** Х*** – белезници, каучукови, пластмасови, щурмови и електрошокови палки и прибори, с което е нарушил чл.37, ал.1 от

Наредба №8121з-611/11.06.2018год. за условията и реда за организация и извършване на видовете частна охранителна дейност по чл.5, ал.1 от ЗЧОД и за определяне на примерна типова класификация на обектите, на които се осъществява охрана по чл.5, ал.1,т.2 и 3 от ЗЧОД

Прието е, че в случая е доказано по безспорен и категоричен начин извършените нарушения, като правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността на И.В.Т. с ЕГН * *** в качеството му на управител на "Агенция за корпоративна сигурност информация и охрана" ЕООД /”А*** ” ЕООД/, с ЕИК * , като на осн. чл.82 от ЗЧОД са изменени наложените административни наказания „глоби” от по 200.00лева за всяко от нарушенията.

Настоящият касационен състав в мнозинството си намира, че неправилно в издаденото наказателно постановление е посочен вида на наказанието като "глоба", а не като "имуществена санкция", което представлява самостоятелно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление, в който смисъл е и практиката на Административен съд Монтана в Решение по КАНД №123/2013год.

Видно от приложените по делото писмени доказателствени средства, неоспорени от страните се установява, че „А*** ” ЕООД е търговско дружество осъществяващо охранителна дейност, съгласно издаден му лиценз №1354/22.12.2008год. от МВР, като видно от него същото осъществява и дейността по охрана на мероприятия, каквото е процесното. По силата на договор за охрана /които не е приложен по делото/, но не се отрича наличието на такъв, търговско дружество „А*** ” ЕООД е следвало да извърши охрана на мероприятието – футболна среща между отборите на ПОФК "Б*** " гр. В*** и ПФК "Л*** " гр. Р*** на 07.10.2018 г. в гр. Монтана на стадион "О*** ", като в тази връзка е и изготвеното от 03.10.2018год. уведомително писмо до ОД МВР – Монтана, с което ги уведомяват, че търговското дружество ще извършва пропускателен режим и дейности по допускане и настаняване на зрителите.

Предвид тези факти юридическото лице в случая „А*** ” ЕООД е осъществявало и охранителната дейност, за която би носила съответната отговорност по ЗЧОД и издадената по приложението му Наредба №8121з-611/11.06.2018год. за условията и реда за организация и извършване на видовете частна охранителна дейност по чл.5, ал.1 от ЗЧОД и за определяне на примерна типова класификация на обектите, на които се осъществява охрана по чл.5, ал.1,т.2 и 3 от ЗЧОД.

В същото време с административно наказателната разпоредба на чл.82 от ЗЧОС, законодателя изрично е разграничил отговорността на физическите лица, които биха понесли наказанието, което е „глоба” и юридическите лица и еднолични търговци на които следва да им бъде наложена „имуществена санкция”.

В тази връзка характера на двата вида отговорност е различен и обусловен от различни материално правни предпоставки, което е съобразено от законодателя с оглед предоставената възможност на юридическите лица да се налагат съответно имуществена санкция. Тази разпоредба в специалния закон за частната охранителна дейност е съобразена с разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, където за юридическите лица е предвидена особен вид отговорност, която е обективна и безвиновна и за която законодателят не предвижда и не изисква наличието на вина, тъй като вината е характерна за физическите лица. По своята природа и правна характеристика „имуществена санкция” представлява особен вид административна санкция налагана на юридически лица и еднолични търговци, каквато в случая е следвало да бъде наложена на „А*** ” ЕООД.

Именно констатациите на наказващия орган за наличието на формирана вина в конкретно физическо лице подлежат на доказване в хода на съдебния контрол относно законосъобразността на осъществената правораздавателна дейност, израз на която е постановеният санкционен акт. Видно е, че законодателят прави ясно разграничение между глобата и имуществената санкция като правни термини и правни институти доколкото същите са самостоятелно регламентирани и въведени с различни нормативни разпоредби.

Имуществената санкция не е сред административните наказания, визирани в чл. 13 от ЗАНН, които се налагат за административни нарушения, за които административнонаказателна отговорност могат да носят само физически, но не и юридически лица. Поради това правилата, приложими към глобите, налагани на физически лица, не следва механично да се прилагат към имуществените санкции, налагани на юридически лица и на ЕТ. Имуществената санкция е предмет на различна законова регламентация и по отношение на юридическите лица и еднолични търговци налагането на имуществена санкция няма характера на глобата като реализиране на административнонаказателна отговорност, която по дефиниция е лична, както се посочи по-горе се носи само от физически лица.

В случая АНО не е отчел качеството на дееца, независимо, че е могъл и е бил длъжен да съобрази това обстоятелство, с оглед предвижданията на санкционната норма на чл.82 от ЗЧОС.

Действително няма разлика в размера на предвидената имуществена санкция и глоба за търговското дружество по този текст, но АНО е следвало да положи необходимата грижа и да установи какъв е субектът на административнонаказателната отговорност, съобразно което да прецизира диспозитива на наказателното постановление. Това е така, защото при налагането на административно наказание, т. е. при осъществяването на репресивната функция на държавата спрямо задължените лица, административнонаказващият орган следва да е изяснил фактите и да е извършил цялостна проверка за законосъобразност и обоснованост на АУАН, след което да завърши производството с издаване на НП. В този смисъл, настоящият състав смята, че е налице невъзможност за изменение на наказателното постановление в частта относно вида на наложената санкция, тъй като това означава административното наказание да се налага за пръв път едва със съдебното решение, а не в рамките на административнонаказателно производство, завършващо с наказателното постановление. Ако се приеме за налична възможността съдебната инстанция да налага различна санкция, от наложената с НП, жалбоподателят на практика ще се лиши от съдебна инстанция и то по същество за преценка на законосъобразността на така наложеното ново административно наказание за пръв път от съда.

Следователно незаконосъобразно е ангажирането на административно-наказателната отговорност на юридическо лице, в това му качество, чрез налагане на глоба. Налагайки на касатора именно тази административна санкция АНО е допуснал при издаване на наказателното постановление съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като видът на наложеното наказание представлява значима съставна част от административното наказване и предвид санкционния характер на производство, неточното му посочване е съществено нарушение на чл.57, ал.1, т.7 от ЗАНН, във вр. с чл.27, ал.1 от ЗАНН, което съставлява самостоятелно основание за отмяна на същото, без да е необходимо да се обсъжда правилността му.