Решение № 3492 от 26.09.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3492 гр. София, 26.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета годИ. в следния състав:

Председател: ИВАН Д. МИЧЕВ при участието на секретаря ПЕТЪР Й. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно наказателно дело № 20251110208474 по описа за 2025 годИ.

Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.

Софийски районен съд е сезиран с жалба от И. Л. К., с ЕГН: **********, с адрес: ххх, чрез упълномощен защитник против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 9891396, издаден от СДВР, с който е било установено, че на 29.10.2024г. в 17:28ч. в гр.София, по бул. ,,Даскал Стоян Попандреев“ до № 50, с посока от ул. ,,Кумата“ към бул. ,,България“, жалбоподателката И. К. управлявала лек автомобил хх при въведено ограничение с пътен знак В – 26 в населено място от 50 км/ч., със скорост от 90 км/ч., заснето чрез автоматизирано техническо средство № MD 1195, превишавайки с 40 км/ч. максимално допустимата скорост, за което и е наложено административно наказание глоба 400.00 лева за нарушение по чл.21, ал.2, във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП.

В жалбата до съда наказаното лице навежда възражение за допустимост на жалбата и нейното уважаване като основателна.

В съдебно заседание жалбоподателката И. К., редовно призована, не се явява и не се представлява. В писмено становище от упълномощения й 1 защитник се поддържа жалбата като се претендира за нейното уважаване.

Искат се разноски.

Административно – наказващият орган - СДВР, редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище от упълномощен юрисконсулт на СДВР се оспорва жалбата като се иска нейното отхвърляне. Развиват се аргументи в насока на нейната неоснователност. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните в хода на производството писмени доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана в това право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Съдът като съобрази приобщените по делото писмени доказателства приема за безспорно установено следното от фактическа страна:

На 29.10.2024г. в 17:28ч. в гр.София, по бул.,,Даскал Стоян Попандреев“ до № 50, с посока от ул. ,,Кумата“ към бул. ,,България“, жалбоподателката И.

К. управлявала лек автомобил ххх при въведено ограничение с пътен знак В – 26 в населено място от 50 км/ч., със скорост от 90 км/ч., заснето чрез автоматизирано техническо средство № MD 1195, превишавайки с 40 км/ч. максимално допустимата скорост.

Горната фактическа обстановка съдът възприе като безспорно установена въз основа на съвкупния анализ на събраните по делото доказателства.

Предмет на преценка в настоящето производство е съответствието на санкционният акт както с материалния, така и с процесуалния закон. С промените в ЗДвП / ДВ.бр.10 от 2011г./, законодателят е предвиди възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно постановление, но и с ,,електронен фиш”, като по този начин се гарантира бързИ. на процедурата по установяване и налагане на наказанията. Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен талон и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е 2 нарушението да е установено и заснето с техническо средство мобилна система за видеоконтрол на стационарен режим, т.е. да няма възможност за човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне субективния човешки фактор. Ето защо текстът по чл.189, ал.4 от ЗДвП следва да се тълкува в смисъл, когато нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, се издава електронен фиш, като в процеса на неговото издаване, не участват двете страни, характерни за първата фаза на административно – наказателното производство. В случая нарушението е установено от система за видеоконтрол, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от пътна радарна система, технически годна да извърши заснемането, за което е налице Протокол № 037 – СГ – ИСИС/21.03.2024г. на Българския институт по метрология и Решение за одобрение на типа на уреда за измерване.

Маршрутът, по който се е движел лекия автомобил, е бил обезпечен с техническо средство, предназначено да измерва и записва движението и скоростта на моторни превозни средства. Съдът намира, че процесната система за контрол отговаря на изискванията на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяване и заснемане на всяко конкретно нарушение. Техническото устройство, с което е било заснето процесното нарушение, очевидно е част от мобилната система, която е била технически изправна към момента на извършеното деяние. Именно поради тази причИ. в електронния фиш липсва посочване на конкретен издател и дата, тъй като операторът на системата за видеоконтрол няма това качество. Видно от постъпилата справка на МПС е, че към момента на заснемането на деянието, собственик на лекия автомобил, е било търговското дружество ххх.

Същевременно от приложената като писмено доказателство справка от Търговски регистър при СРС се установява, че управителят на дружеството не е била жалбоподателката. Поради тази причИ. и съдът приема, че в случая не е налице хипотезата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, тъй като заснетото МПС не е било регистрирано в ,,Пътна Полиция“ като собственик И. Л. К., с ЕГН:

**********, а на юридическо лице с различен управител. В случая административно наказващия орган, който носи тежестта да докаже вмененото административно нарушение, не ангажира доказателства, че жалбоподателката е била законен представител на ххх поради което и не се 3 доказва по категоричен и несъмнен начин субекта на изпълнителното деяние.

Предвид гореизложеното съдът намира, че възражението на защитника, че наказаното лице не е било представител на дружеството, кобственик на заснетото МПС е основателно, поради което и обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.

С оглед изхода на делото СДВР следва да бъде осъдена да заплати на И.

Л. К., с ЕГН: ********** сумата от 450.00 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал.2, т.3 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 9891396, издаден от СДВР, с който на И. Л. К., с ЕГН: **********, с адрес: ххх е наложено наказание глоба 400.00 лева за административно нарушение по чл. 21, ал.2, вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА СДВР да заплати на И. Л. К., с ЕГН: **********, с адрес: хх сумата от 450.00 лева, представляваща заплатено възнаграждение за упълномощен защитник.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - София град.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4