Решение № 352 от 12.12.2023, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 352 гр. ХАСКОВО, 12.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Р. З. Т. като разгледа докладваното от ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно гражданско дело № 20235600500722 по описа за 2023 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Обжалва се от М. И. П. решение №498 от 27.07.2023г. постановено по г.д. №546/2022г. по описа на Районен съд Хасково, с което се осъжда М. И. П., ЕГН **********, от ****, да заплати на Т. М. И., ЕГН **********, от ****, с адрес за призоваване -***, адв. Д. Н., сумата от 6 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 696.85 лева - обезщетение за имуществени вреди, вследствие непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху сумата от 6 000 лева, считано от датата на увреждането - 21.10.2017г. до окончателното й изплащане.

Във въззивната жалба на се сочат нарушения на материалния закон,както и съществени процесуални правила при постановяване на обжалваното решение.Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се приеме съпричиняване на 90% от страна на въззиваемия.Съображенията за това са,че на практика не е взето предвид поведението на пострадалия,което да обосновава изплащане на присъденото обезщетение в такъв размер.На следващо място присъдената сума е значително завишена.

В срок не е постъпил писмен отговор от насрещната страна .

1

Хасковският окръжен съд след преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото и проверка на решението намира следното:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срока по чл.

259, ал. 1 ГПК от лице с правен интерес от обжалване и е редовна. Разгледана по същество , жалбата се явява неоснователна. При проверка допустимостта на обжалваното решение съдът не констатира пороци, които да квалифицират същото като нищожно или недопустимо.

Пред Районен съд Хасково се е развило производство по искове на Т. М. И. против М. И. П. с правно основание чл.45 от ЗЗ за присъждане на обезщетенвие за неимеществени и имуществени вреди, обусловено от определение № 7/10.01.2022г. по НОХД № 13/2022г. по описа на Районен съд - Хасково, влязло в сила на 10.01.2022г.,с което е одобрено споразумение, по силата на което ответникът М. И. П. бил признат за виновен в това, че на 21.10.2017г. в град **** му причинил средна телесна повреда на Т. М. И., изразяваща се в нараняване, проникващо в ***, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота - престъпление по чл. 129, ал. 1, вp. ал. 2 НК, поради което му било наложено наказание „Пробация".Правния интерес на иска по чл.45 от ЗЗД обосновава на база понесените неимуществените му вреди, представляващи болки и страдания от **** нараняване, оперативната интервенция, затрудненията в движението и видимите белези и цитиранато определение, с което е ангажирана наказателната отговорност на ответника,поради което иска присъждане на сума в размер на 6 000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 21.10.2017г. до окончателното изплащане на сумата,както и за имуществени вреди в резултат на разликата,която би получавал трудовото си възнаграждение по допълнително трудово споразумение с работодателя,ако е бил работил по трудовото си правоотношение.

Ответникът М. И. П. оспорва претенцията по основание и размер. Твърди, че изключителна вина за започване на конфликта имал ищецът, който в нетрезво състояние предизвикал конфликта поради което било налице 90 % съпричиняване на вредоносния резултат от негова страна, а исковата сума счита за прековмерна.

Спорният момент в исковото производство и предмет на въззивен контрол е налице ли са предпоставките на чл.45 от ЗЗД ,налице ли е съпричиняване и размера на търсеното и присъдено обезщетение за неимуществени вреди.

Тезата на ищеца е, че са налице основанията на чл.45 от ЗЗД,липсва каквото и да е съпричиняване от негова страна и че присъденият 2 размер е справедлив.

Събраните и анализирани доказателства от районният съд са установили фактическа обстановка,обосновала и крайният извод за основателност на иска. В производството са установени категорично предпоставките на чл.45 от ЗЗД деяние, противоправност на деянието, причинна връзка и вина за ангажиране на отговорността на ответника.Налице е споразумение ,одобрено с определение № 7/10.01.2022г. по НОХД № 13/2022г. по описа на Районен съд - Хасково, влязло в сила на 10.01.2022г.,включващо съставомерните противоправно поведение,вина и причинна връзка.Безспорно ищецът е понесъл болки и страдания,възстановителния период от 12 месеца,които се извеждат от заключение на съдебно медицинската експертиза. Твърдението за съпричиняване по никакъв начин не се установява по делото,същото е голословно и лишено от доказателствено покритие.По присъдения размер не се налага неговото ревизиране,поради правилната преценка на съда в съответствие с изискванията на чл.52 от ЗЗД. По отношение на присъдените имуществени вреди поради невъзможността ищецът да работи по трудовия договор, също не се налага ревизиране на решението в тази посока.Доказателствата установени в първоинстанционното производство включително и посредством съдебно икономическа експертиза категорично установяват,че ищецът е бил лишен от възможността да работи по допълнително споразумение по увеличен размер на трудово възнаграждение от 460 на 510 лв.с работодателя,от която разлика поради отсъствие е бил лишен за времето от 01.11.2017г. до 31.03.2018г.

При пълното съвпадане на установена фактическа обстановка и правни изводи на въззивната инстанция с тези на районния съд,на основание чл.272 от ГПК съдът препраща към мотивите на районния съд,поради което жалбата се явява неоснователна, а решението на районният съд като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора и неоснователността на жалбата на въззивника М. П.,последният следва да заплати разноски за въззивна инстанция в размер на 900лв в полза на Т. М. И..

Решението на основание чл.280 ал.3 т.1 от ГПК не подлежи на касационно обжалване.

Водим от горното,съдът.

РЕШИ:

3

Потвърждава решение №498 от 27.07.2023г. постановено по г.д. №546/2022г. по описа на Районен съд Хасково.

Осъжда М. И. П., ЕГН **********, от ****, да заплати на Т. М.

И.,

ЕГН **********, от ***, с адрес за призоваване - ***. Д. Н., направените по делото разноски в размер на 900 лева.

Решението не подлежи на обжалване .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4