Присъда № 15 от 09.12.2022, Окръжен съд - Добрич

Мотиви към присъда № 15/09.12.2022г. по НОХД №282/2022г. по описа на ДОС

Срещу подсъдимия М. Г. Г. е повдигнато обвинение с обвинителен акт за това, че на 15.09.2014г. в гр.Д., като земеделски производител, регистриран в ОД„Земеделие“ - гр.Д. избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС в особено големи размери – 16 740 лева, като чрез посредствения извършител М.а П.Т. с ЕГН ********** по електронен път потвърдил неистина в справка – декларация по ЗДДС за данъчен период 01.08.2014г. – 31.08.2014г. с вх.№08001286311/15.09.2014г. при представяне на информация пред ТД на НАП-Д. и неправомерно приспаднал неследващ се данъчен кредит, като използвал документи с невярно съдържание, данъчни фактури включени в нея, а именно:

- фактури с №1/25.08.2014г. на стойност 20 000лв., с начислен ДДС 4 000лв.; №2/27.08.2014г. на стойност 30 000лв. с начислен ДДС 6 000 лв., издадени от „Сл.“ ЕООД гр.С. както и неистински документи, а именно:

- фактури с №3839/27.08.2014г. на стойност 10 600лв., с начислен ДДС 2 120лв.; №3896/27.08.2014г. на стойност 7 950лв. с начислен ДДС 1 590лв.;

№3899/28.08.2014г. на стойност 7 950лв., с начислен ДДС 1 590лв.;

№3900/28.08.2014г. на стойност 7 200лв., с начислен ДДС 1 440лв., на които е придаден вид, че са издадени от „А.Б.“ ООД гр.С., като към датата на Уведомление до Окръжна прокуратура гр.Д. с вх.№223/12.02.2016г. от ТД НАП-гр.В. офис гр.Д. сумата не е възстановена или прихваната за други задължения на ревизираното лице, като изпълнителното деяние по отношение на неправомерното приспадане на неследващия се данъчен кредит и избягването на установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС в особено големи размери е останало недовършено по независещи от дееца причини - престъпление по чл.255 ал.3 във вр. с ал.1 т.2, т.6 и т.7 във вр. с чл.18 ал.1 от НК .

В разпоредителното заседание подсъдимия и защитника му изразиха желание и съгласие за провеждане на производство по чл.371 т.1 от НПК. В съответствие с това искане и в съдебно заседание след изразено съгласие на подсъдимия и защитника му на основание чл.371 т.1 вр. чл.372 ал.3 от НПК, като прие, че съответните действия по разследването са извършени при условията и по реда, предвиден НПК съдът одобри съгласието да не се провежда разпит на свидетелите М.а П.Т., В.В.К., Св.К.Р., В.С. Д., С.А.Т., В.К., Г. Н. Д., Д. Н. Д., както и вещото лице М.Т.С. като при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство.

Подсъдимият дава обяснения по обвинението, сочи че към процесния момент е бил регистриран като земеделски производител и като такъв винаги е 1 имал ДДС за възстановяване и никога не е било да дължи към този момент някаква сума и по този начин да укрие или приспадне данъка. Обяснява ,че към инкриминирания по делото период бил изпаднал във финансов колапс и направил глупостта да се сдобие с тези фактури и по този начин да завиши данъка. Фактурите той ги представил на счетоводителката-св.М.а Т. и не били от реални сделки. Сочи, че не е дължал данъци, а завишил данъка за възстановяване, не си е търсил парите за възстановяване по тези нереални сделки, като е имал за възстановяване и данък от напълно реални сделки, който също не е търсил, въпреки, че му се е полагал.

В съдебно заседание повдигнатото обвинение се поддържа от представителя на Д.ка окръжна прокуратура, като се пледира за признаване на подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение и налагане на наказание при приложение на чл.55 ал.1 т.1 от НК лишаване от свобода за срок от една година, чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК да бъде отложено с изпитателен срок от три години, като не се налага наказание конфискация.

Защитникът на подсъдимия пледира за оправдателна присъда. Сочи, че не оспорват фактите, а именно че шестте фактури документират нереални сделки и представляват неистински и с невярно съдържание документи, но счита, че деянието е несъставомерно по чл.255 от НК. Според защитата, за да е налице престъпление по чл.255 от НК изразяващо се укриване или неплащане на данък /съответно опит за това/, то би трябвало да се дължи данък и той да е изискуем. В конкретния случай подсъдимия не е дължал изобщо ДДС, т.е. не е имало изобщо какво да укрива или да не плаща, а единствения възможен резултат от действията му е било да си завиши данъка за възстановяване. По тази причина според защитата деянието е несъставомерно по чл.255 от НК. Доколкото пък сумата по повдигнатото обвинение не покрива стойностния размер, необходим за да е налице престъпление по чл.256 от НК, то не е налице и този престъпен състав, а що се касае за невярно деклариране по чл.313 и чл.316 от НК, то давността по тези престъпни състави е изтекла.

В реплика прокурорът сочи, че за да е налице съставомерност по чл.256 от НК, то трябва цялата престъпна дейност на задълженото лице да е фиктивна, докато в случая били фиктивни само фрагменти от дейността за м.август 2014г.

В дуплика защитникът счита, че аргументът на прокурора е несъстоятелен.

На дадената последна дума подсъдимия заяви, че съжалява.

След като обсъди и прецени събрания доказателствен материал съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимият М. Г. Г. към 2014г. бил земеделски производител с доброволна регистрация по ЗДДС от 28.06.2013г. Подсъдимият бил 2 упълномощил св.М.а Т. да осъществява счетоводството му като земеделски производител, както и да подава по електронен път справки –декларации по ЗДДС пред НАП и др. документи. За данъчен период м.август 2014г. подсъдимият Г. представил на св.Т. фотокопия на фактури с №1/25.08.2014г. и №2/27.08.2014г. с контрагент „Сл.“ЕООД гр.С. и фактури с №3893/27.08.2014г.;

№3896/27.08.2014г.;

№3899/28.08.2014г;

3900/28.08.2014г. с контрагент А.Б.“ ООД гр.С.. Свидетелката Т. ги осчетоводила и подала справка-декларацията по ЗДДС. /л.133, т.1 от д.п./ Когато малко по-късно подсъдимият й представил въпросните фактури в оригинал, св.Т. се усъмнила, че фактурите са за реални сделки, тъй като към тези от „А.Б.“ ООД имало прикрепени касови бонове за плащане в брой.

Въпросните фактури отразявали фиктивни сделки, като в тази насока са изцяло обясненията на подсъдимия в съдебно заседание. Тези с издател „А.Б.“ООД били подпечатани с печат, различен от оригиналния ,използван от дружеството.

При извършена данъчна ревизия на подсъдимия за процесния данъчен период, приключила с Ревизионен акт №Р-03000814001092-091001/11.02.2015г., на подс.М. Г. Г., в качеството му на задължено по ЗДДС и ревизирано лице било отказано право на приспадане на данъчен кредит по посочените 6 броя фактури, тъй като в хода на ревизията при насрещните проверки на „Сл.“ не били установени безспорни доказателства за извършване и документиране на доставка и на СМР, а от „А.Б.“ООД декларирали, че не са издавали фактури и не са извършвани доставки на подсъдимия и че той не е бил клиент на дружеството за проверявания период 01.08.2014г.-31.08.2014г. и не фигурира в отчетните им регистри. В резултат на ревизията след отказване на право на приспадане на данъчен кредит по посочените 6 фактури, видно от ревизионният акт било констатирано останал данъчен кредит за приспадане в размер на 6 692,82лв. /Ревизионен акт и ревизионен доклад на л.20-31, т.1 от д.п./

Съгласно показанията на св.В.К. и св.С.Р., -настоящ и предходен собственик и управител на дружеството „Сл.“ ЕООД, но само фиктивно, дружеството не е извършвало дейност, не познават подсъдимия и не са сключвали от името на фирмата договори с него. /л.92-93 и л.96-97,т.1 от д.п.-приобщени показания на основание чл.373 ал.1 от НПК От показанията на св.В.Т., св.Г. Д. и св.Д. Д. / л.209,л.211 и л.212, т.1 от д.п.- приобщени показания на основание чл.373 ал.1 от НПК/ е видно, че тези свидетели са работили при изграждането на склад за зърно в стопанския двор на бившето ТКЗС в с.С.К., който бил изграден по стопански начин, а не чрез възлагане.

/за което били двете фиктивни фактури №1 и №2/

Съгласно показанията на св.В.С. Д. - упълномощен да ръководи дружество „А.Б.“ООД от собственика му Х.М.и през процесния период на 2014г. не са контактували със земеделски производител „М. Г.“, а данъчни фактури - №3893/27.08.2014г.; №3896/27.08.2014г.; №3899/28.08.2014г. и 3

№3900/28.08.2014г. не са издадени от представляваното от него дружество, като фактурираните препарати за растителна защита никога не са били част от предлаганите от „А.-Б.“ ООД стоки. /л.106,т.1 от д.п.-приобщени показания на основание чл.373 ал.1 от НПК/.

Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-графическата експертиза / л.2-9, т.3 от д.п., приобщено на основание чл.373 ал.1 от НПК / подписите в графата „за доверител“ в договор за поръчка от 30.04.2014г., в графите „приел“ в приемо-предавателни протоколи от 25.08.2014г. и двата протокола от 28.08,2014г. в графите „подпис на наредителя“ на платежни нареждания по фактури с №1/25.08.2014г. и №2/27.08.2014г. са изпълнени от подс.М. Г. Г.. Подписите в графата „за довереник“ в договора за поръчка, в графата „предал“ от протокол от 25.08.2014г. вероятно са изпълнени от св.В.К., а тези в графите „подпис/печат“ във фактури с №1 и №2 са изпълнени от св.С.Р., а ръкописните текстове във фактури №1/25.08.2014г. и №2/27.08.2014г. са изпълнени от св.С.Т.. Съгласно експертизата не са установени съвпадения при сравняване на подписите в графите „предал“ на двата протокола от 28.08.2014г. и фактури с №3893; №3896; №3899 и №3900 с образци от подпис на подс.М. Г., св.В.К., св.С.Р., св.В. Д. и св.С.Т., от които да се направи извод,че някое от лицата е техен изпълнител. Съгласно заключението, отпечатъците от печатите в двата протокола от 28.08.2014г. и фактури №3893; №3896; №3899 и №3900 не са поставени от печата оставил отпечатъци в сравнителните образци. /предоставени от дружеството „А.Б.“ ООД /.

Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза земеделският производител М. Г. е включил в подадена справкадекларация по ЗДДС за данъчен период 01.08.2014г.-31.08.2014г. с вх.

№08001286311/15.09.2014г., както и в дневника за покупки фактури с №1 и №2 с издател „Сл.“ ЕООД и фактури с №3893; №3896; №3899 и №3900 с издател „А.Б.“ООД, за които се установява, че не е налице „документална обоснованост на доставката“ съгласно чл.4 ал.3 от Закона за счетоводството и е приспаднал неследващ се данъчен кредит на обща стойност 16 740,00 лева, като с това е завишена стойността на данък добавена стойност за възстановяване. Съгласно експертизата, земеделският производител М. Г. Г. за данъчния период 01.08.2014г.-31.08.2014г. в справка-декларация с вх.

№08001286311/15.09.2014г., съответно и в дневника за покупки вместо да декларира данък добавена стойност за възстановяване в размер на 6 692,82 лв., същият след включване на процесните шест фактури е декларирал данък добавена стойност за възстановяване в размер на 23 432,82 лв., като е завишил ползваният данъчен кредит или приспаднал неследващ се данъчен кредит в повече с разлика от 16 740лв. Съгласно заключението декларираната сума за възстановяване /16 740 лв./ участва в процедура по приспадане на ДДС, възникнала с подаване на справка-декларация по ЗДДС за месец юли 2014г. с резултат - ДДС за възстановяване - 1132,54лв., за месец август 2014г. с резултат - ДДС за възстановяване - 23 432,82лв. и приключила с подаване на 4 справка-декларация по ЗДДС за месец септември 2014г. с резултат - ДДС за възстановяване - 1977,50 лв., като сумата за възстановяване от приключилата процедура за периода от 01.07.2014 г. до 30.09.2014г. не е посочена в кл.80 на последната справка-декларация и не е подадено Приложение №6 към чл.68 ал.4 от ППЗДДС за извършено приспадане, като и към момента на уведомяването на ДОП от ТД НАП-гр.В. офис Д.-12.02.2016г., сумата не е възстановена или прихваната за други задължения на ревизираното лице.

/л.76-104,т.3 от д.п./ Съгласно заключението на вещото лице по допълнителната съдебно-счетоводна експертиза ако подсъдимият за процесния период бе спазил разпоредбите на ЗДДС /невключване на посочените фактури с вписани за издатели „Сл.“ ЕООД и „А.-Б. ООД и неползване на пълен данъчен кредит от 16 740 лв./ е следвало да формира за данъчния период 01.08.2014г. - 31.08.2014г. резултат за периода –данък добавена стойност за възстановяване от бюджета в размер на 6 692,82 лв.