Решение № 56 от 13.08.2025, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. гр.Велинград, 13.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА Административно наказателно дело № 20255210200083 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН

Образувано е по жалба на Р. С. Б., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Сърница, ул. „Бреза“ № 4, против Наказателно постановление № 240367-000001 от 10.01.2025 г., на Началник група в ОДМВР Пазарджик, РУ Велинград, с което на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 3 във вр. с чл. 140, ал. 1 ЗДвП, му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Срещу НП е подадена жалба от Р. С. Б. чрез адв. И. К., в която се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановлението и допуснати съществени процесуални нарушения и се моли да бъде отменено.

Претендират се разноски.

Ответникът по жалбата редовно призован не изпраща представител.

Изпраща писмено становище, с което иска НП да се потвърди. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН-препис от обжалвания акт е връчен на жалбоподателя на 27.02.2025 г., а жалбата е подадена на 06.03.2025 г., поради което се явява процесуално ДОПСУТИМА.

При преценка на представените по делото писмени и гласни доказателства, съдът счита за установено следното от фактическа страна:

На 21.07.2024 г. около 11:05 часа, в гр. Сърница, по улица „Бреза“ срещу № 2, полицейските служители М.Р и М.А извършили проверка на лицето Р. С.

Б., който управлявал МПС- мотоциклет-скутер марка „Хонда“, модел SH125, 1 сребристо сив на цвят, без регистрационна табела, с номер на рама ZDCJF09A01F007651. Установили, че МПС не е регистрирано по надлежния ред и не отговаря на нормативните изисквания в Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства-нарушение на чл. 140 ЗДвП.

Във връзка с констатираното е била образувана преписка вх. № 398/2024 г., по описа на РП – Пазарджик, ТО-Велинград, с оглед евентуално извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК.

В хода на досъдебното производство е била изготвена техническа експертиза. Видно от заключението, по номера на рамата на МПС няма извършвани интервенции. Също така е установено, че процесното МПС не е било регистрирано по надлежния ред, нито като собственост, нито е снабдено с регистрационна табела.

С постановление от 01.08.2024 г. прокурор при Районна прокуратура гр.

Пазарджик, ТО Велинград прекратил досъдебно производство като е изложил доводи, че в конкретният случай е приложима хипотезата на чл. 9, ал. 2 от НК, поради малозначителност на деянието неговата обществена опасност е явно незначителна. Във връзка с прекратяване на наказателно производство, прокурорът е разпоредил материалите по преписката да се изпратят на РУ-Велинград, с оглед реализиране на административнонаказателна отговорност спрямо водача.

С л е д постановлението на

Районна прокуратура Пазарджик,

ТО-Велинград, административнонаказващият орган като възприел изцяло констатациите съдържащи се в преписката и на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН , издал обжалваното НП, с което ангажирал отговорността на водача. На основание чл. 175, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административно наказание "глоба" в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстовка се установява от показанията на свидетелите, разпитани в хода на досъдебното производство. Показанията на разпитаните свидетели- полицейските служители, свидетели при установяване на нарушението- М.Р и М.А, са логични и безпротиворечиви, и кореспондират с приложените по делото писмени доказателства, поради което съдът им дава пълна вяра, като не се установяват противоречия, които следва да бъдат обсъждани. В подкрепа на показанията на свидетелите са и представените и приети от съда писмени доказателства, а именно: административно наказателната преписка – НП № 24-0367-000001 от 10.01.2025 г., Справка за нарушител/водач по отношение на жалбоподателя, заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. и материалите по ДП № 398/2024 г. по описа на РУ- Велинград, пр. пр. № 4359/2024 г. по описа на РП-Пазарджик, ТО 2

Велинград.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и възпприетата по- горе фактическа обстановка, достигна до следните правни изводи:

При издаване на атакуваното НП не са допуснати процесуални нарушения, тъй като то е издадено от компетентен орган, в срока п о чл. 34 от ЗАНН и съдържа всички реквизити, предвидени в нормата на чл. 57 от ЗАНН.

В обстоятелствената част на НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на жалбоподателя нарушение /управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред и без поставени рег. табели/, посочени са обстоятелствата при които то е извършено, както и нарушената законова норма, като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение.

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От своя страна, разпоредбата на чл.

175, ал. 3 пр. 1 ЗДвП предвижда санкция за лице, което управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. В случая съдът намира, че правилно АНО е констатирал наличието на нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като е отнесъл фактите към хипотезата на правната норма.

По делото не е спорно, че на посочените в НП време и място, жалбоподателят е управлявал процесното МПС, което не е било регистрирано по реда на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Отделно от това, фактът на извършеното от страна на жалбоподателя нарушение се установява по категоричен начин и от събраните по делото писмени и гласни доказателства. При това положение правилно е била ангажирана неговата административнонаказателна отговорност по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

В конкретния случай изпълнителното деяние е осъществено чрез действие и представлява поведението на санкционираното лице по придвижване по пътищата, отворени за обществено ползване, с процесното МПС, което не е било регистрирано по надлежния ред. Нарушението по чл.

140, ал. 1 от ЗДвП е формално и от обективна страна е било довършено с факта на осъществяване на изпълнителното му деяние, без необходимост от настъпването на определени вредоносни последици в причинна връзка с деянието. От субективна страна нарушението е извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл, доколкото деецът е знаел, че МПС-то не е регистрирано и въпреки това го е управлявал.

Възражението на жалбоподателя относно дали нарушението съставлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, съдът намира за 3 неоснователно.

Вярно е това, че в настоящия случай НП е издадено на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, което е изрично отбелязано и в обстоятелствената част на самото НП- след като от РП- Пазарджик е била извършена проверка за наличие на данни за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, завършила с постановление за прекратяване на образуваното ДП, в което се съдържат мотиви за явно незначителна обществена опасност на деянието по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, респ. за липса на престъпление. Ноторно известно е в правната теория и практика, че когато деянието засяга един и същи кръг обществени отношения, правилното и точно прилагане на закона предпоставя реализация на отговорност или за административно нарушение, или за престъпление, но не и за двете едновременно, като административнонаказателната отговорност следва да се ангажира, само ако деянието не представлява престъпление. В този смисъл не е налице основание да се приеме, че приключилата с акта на прокурора проверка представлява основание да се изключи последващо ангажиране на административнонаказателната отговорност за същата деятелност на лицето, съставляваща нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като в този случай АНО не е обвързан по никакъв начин с изводите на прокурора относно приложението на чл. 28 от ЗАНН вр. чл. 9, ал. 2 от НК.

Съгласно нормата на чл. 28 от ЗАНН за маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. В този смисъл и въпреки обясненията на жалбоподателя за управлението на нерегистрираното МПС, деянието не може да се квалифицира като маловажен случай. По същите съображения не може да бъде прието като годен аргумент в полза на изложените от жалбоподателя възражения относно приложението на чл. 28 от ЗАНН и наличието на незначителен брой нарушения, отразени в неговата справка за нарушител/водач.

Настоящият съдебен състав намира, че в процесния случай не е налице "маловажен случай" по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в разпоредбата на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, според която "маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или неизпълнение на задължения от съответния вид. В случая фактите по делото не обосновават извод, че е налице маловажен случай – МПС не е било регистрирано по реда на Наредба № І-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и 4 спиране от движение на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, съответно е бил без регистрационни номера и така е управляван от жалбоподателя, с което обществените отношения, които посочената като нарушена разпоредба се охраняват, а именно сигурността на водачите и гражданите – участници в движението, са били застрашени в значителна степен.

При определяне размера на наказанията глоба и лишаване от правоуправление по чл. 175, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП наказващият орган се е съобразил с изискванията на чл. 27 от ЗАНН за индивидуализация на административното наказание. Двете наказания са наложени при пълен превес на смекчаващите обстоятелства и са определени на минимума от 200 лева и 6 месеца, с което целите на наказанието визирани в чл. 12 от ЗАНН ще бъдат постигнати.

Предвид всичко изложено дотук, обжалваното НП се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото на ответника се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, във вр. чл.

143, ал. 3 АПК.

Съдът като съобрази, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, че са проведени две открити съдебно заседания, на които процесуалния представител на ответника не е присъствал, счита че следва да се присъди на ответника юрисконсултско възнаграждение в минималния предвиден размер на чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, а именно 80,00 лв., които да бъдат заплатени в полза на ОДМВР Пазарджик.

По изложените съображения, съдът:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0367-000001 от 10.01.2025 г., на Началник група в ОДМВР Пазарджик, РУ Велинград, с което на Р. С. Б., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Сърница, ул. „Бреза“ № 4, на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 3 във вр. с чл. 140, ал. 1 ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.