Решение № 14225 от 18.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14225 гр. София, 18.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Д.СТ.В при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА като разгледа докладваното от Д.СТ.В Гражданско дело № 20211110163588 по описа за 2021 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, т.

2 КТ и чл. 215, ал. 1 КТ за осъждане на „****“ ЕООД да заплати на Н. И. К. сумата от 800.00 лева, представляваща брутно трудово възнаграждение, дължимо му за периода от 03.07.2021г. до 09.08.2021г. по силата на сключен между страните трудов договор № 176 от 03.06.2021г., сумата от 98.88 лева, представляваща брутно трудово възнаграждение за положен от Н. И. К. в периода от 04.06.2021г. до 09.08.2021г. извънреден труд през работни дни с дневна продължителност от по 4 часа, сумата от 270.56 лева, представляваща брутно трудово възнаграждение за положен от Н. И. К. в периода от 05.06.2021г. до 08.08.2021г. извънреден труд през почивни дни с дневна продължителност от по 4 часа, сумата от 2310.00 евро, представляваща командировъчни пари, дължими за периода от 03.06.2021г. до 09.08.2021г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 08.11.2021г., до окончателно изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че в периода от 03.06.2021г. до 09.08.2021г. с ответника били страни по трудово правоотношение, възникнало от сключен помежду им трудов договор № 176 от 03.06.2021г. и прекратено на основание чл. 71, ал. 1 КТ със заповед на работодателя от 09.08.2021г., по силата на което заемал длъжността „шофьор на товарен автомобил, международни превози“ в ответното дружество и в това си качество в периода от 03.06.2021г. до 09.08.2021г. бил командирован да изпълнява трудовите си задължения извън пределите на Република България, поради което за целия посочен период му се следвали дневни пари от по 35 евро на ден. Твърди, че с трудовия договор била уговорена дължимостта от работодателя на основно трудово възнаграждение в размер на 650.00 лева, както и на допълнително такова в размер на 0.6 % за всяка година признат сходен трудов стаж и професионален опит на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия, както и че същите не му били изплатени за периода от 03.07.2021г. до 09.08.2021г.

Наред с това поддържа, че в периода, в който бил командирован, полагал извънреден труд, както следва: по 4 часа дневно през всички работни дни в периода от 04.06.2021г. до 09.08.2021г. и по 4 часа дневно през всички почивни дни- съботи и недели, в периода от 05.06.2021г. до 08.08.2021г., като изяснява, че уговореното в трудовия договор дневно 1 работно време било с продължителност от по 8 часа. При тези твърдения претендира присъждане на брутния размер на посочените възнаграждения, вкл. за извънреден труд, командировъчни пари, законна лихва, както и разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК, с който ответникът оспорва предявените искове. Твърди, че в периодите от 07.06.2021г. до 18.06.2021г. и от 02.08.2021г. до 03.08.2021г. ищецът ползвал отпуск поради временна неработоспособност, а в периода от 04.08.2021г. до 06.08.2021г.- неплатен годишен отпуск, поради което в посочените периоди нито бил командирован, нито изпълнявал трудовите си задължения, произтичащи от заеманата въз основа на процесния трудов договор длъжност „шофьор на товарен автомобил, международни превози“. Поддържа, че за периода, в който служителят бил командирован- от 20.06.2021г. до 01.08.2021г., били издадени три командировъчни заповеди от 19.06.2021г., всички касаещи командировки на ищеца до гр. ***, Белгия, в които били определени продължителността на командироването, както и следващите се на Н. И. К. дневни пари, които били в размери, по- високи от следващите му се съобразно правилата на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина в редакцията им, действала към исковия период. Независимо от това, излага съображения, поради които счита, че на ищеца за посочения период се следват дневни пари в размер на 21 евро на ден, доколкото в случая международните курсове съобразно командировъчните заповеди били изпълнявани от двама водачи- при условията на т. нар „двойна езда“, в който случай съгласно чл. 31, ал. 1 от Наредбата във вр. с приложение № 3 към нея в редакцията й, действала преди настоящата, дневните пари възлизат на сумата от 21 евро. Поддържа, че организирал международните автомобилни превози, вкл. извършените от ищеца, по начин, че да не се налага полагане на извънреден труд, като оспорва в случая такъв да е полаган от ищеца през сочените от него работни и почивни дни.

Поддържа, че на ищеца не се следва допълнително трудово възнаграждение за признат сходен трудов стаж и професионален опит на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия, тъй като същият не притежавал такъв стаж и опит, в какъвто смисъл била и клаузата на чл. 3.3 от процесния трудов договор. С оглед на всичко изложено и твърдейки, че своевременно превеждал по банкова сметка на служителя следващите му се възнаграждения и дневни пари- последните в размери, по високи от законоустановените минимуми, счита, че предявените искове следва да бъдат изцяло отхвърлени. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази наведените от страните конкретни доводи, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

По исковете с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 215, ал. 1 КТ ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи: 1/ съществуването през исковия период на трудово правоотношение между страните със соченото от него съдържание, вкл. заеманата длъжност; 2/ уговорените размери на основното и допълнително трудово възнаграждение; 3/ осъществяването в обективната действителност на предпоставките за начисляване и изплащане на допълнително трудово възнаграждение за клас прослужено време, т. е. формиран сходен трудов стаж и професионален опит на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия, както и продължителността на същия; 4/ реално изпълнение на задължението на ищеца в посочените от него периоди да предоставя работната си сила на разположение на работодателя през уговореното работно време; 5/ че през сочения от ищеца период- от 04.06.2021г. до 09.08.2021г., по разпореждане на субекта на работодателска власт или с негово знание и без противопоставянето му е полагал труд извън установеното работно време- в работни и почивни дни, с поддържаните от него обем и продължителност; 6/ командироването му за периода от 04.06.2021г. до 09.08.2021г. по установения за това ред с право на дневни пари в сочения от него размер, както и 2 фактическото осъществяване на командировките.

С оглед конкретните твърдения, оспорвания и доводи на страните с доклада по делото на основание разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и поради това ненуждаещи се от доказване са отделени следните правнорелевантни обстоятелства: че в периода от 03.06.2021г. до 09.08.2021г. между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „шофьор на товарен автомобил, международни превози“ в ответното дружество; че уговореното между страните основно трудово възнаграждение на ищеца е възлизало на сумата от 650.00 лева; че за периода от 20.06.2021г. до 01.08.2021г. ищецът е бил командирован за изпълнение на служебните си задължения извън пределите на Република България- в Белгия; че уговорената между страните продължителност на работното време през исковия период е била 8 часа на ден.

Независимо от това за пълнота и прецизност следва да се изясни, че тези факти с правно значение се установяват и от надлежно приобщените и неоспорени от страните писмени доказателства- трудов договор № 176 от 03.06.2021г., заповед № 00231/09.08.2021г. на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, както и заповеди от 19.06.2021г. за командироване на ищеца в гр. ***, Белгия.

Съгласно клаузата на чл. 3.1 от сключения между страните индивидуален трудов договор основното месечно трудово възнаграждение на ищеца е в размер на 650.00 лева, като същото е платимо в срок до 10- о число на месеца, следващ месеца, за който се следва, а съгласно чл. 3.2 от договора на служителя се следва и допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0.6 % за всяка година признат сходен трудов стаж и професионален опит на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. Изрично в чл. 3.3 е установено между страните, че към момента на възникване на правоотношението помежду им служителят има 00г 00м 00д трудов стаж и професионален опит по смисъла на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. С оглед така установеното съдържание на цитираната клауза, съдържаща извънсъдебно признание на неизгоден за служителя факт с правно значение- че към момента на учредяване на процесното трудово правоотношение същият не е имал придобити трудов стаж и професионален опит, обуславящи начисляване в негова полза на уговореното в чл. 3.2 от трудовия договор допълнително трудово възнаграждение, и при съобразяване, че за установяване на твърдението си в исковата молба, че му се следва такова допълнително трудово възнаграждение, ищецът не е ангажирал каквито и да е доказателства, въпреки разпределената с доклада по делото доказателствена тежест, твърденията на същия в този смисъл следва да се приемат за недоказани.

Ето защо и при липсата на други данни следва да се приеме, че за исковия период на ищеца се е следвало единствено уговореното между страните основно трудово възнаграждение.

Наред с това, доколкото между страните не са спорни заеманата от служителя през исковия период длъжност- „шофьор на товарен автомобил, международни превози“, както и обстоятелството, че същият е полагал труд извън пределите на Република България, в негова полза съобразно нормата на чл. 215, ал. 1 КТ, в негова полза се следват и командировъчни пари за дните, в които фактически е престирал работната си сила в полза на работодателя извън пределите на Република България.

Установява се от представените от работодателя заповеди за командировка в чужбина от 19.06.2021г., че ищецът е бил командирован да изпълнява трудовите си задължения в Белгия за периодите от 20.06.2021г. до 30.06.2021г.- 11 дни, от 01.07.2021г. до 31.07.2021г.31 дни, както и на 01.08.2021г.- 1 ден, като в заповедите са определени и следващите му се командировъчни пари съответно на сумите от по 54 евро, 52 евро и 27 евро на ден. С оглед на това, при липсата на други доказателства за командироване на ищеца извън посочените 3 периоди, а и при съобразяване на надлежно приобщените като писмени доказателства и неоспорени от страните болнични листове и молба и заповед за ползване на неплатен годишен отпуск, удостоверяващи, че за периодите от 07.06.2021г. до 18.06.2021г. и от 02.08.2021г. до 03.08.2021г. Н. К. е ползвал отпуск поради временна неработоспособност, а за периода от 04.08.2021г. до 06.08.2021г.- неплатен годишен отпуск, през които периоди обективно не е престирал труд в полза на работодателя, вкл. извън уговореното в трудовия договор място на работа в гр. София, следва да се приеме за недоказано твърдението на ищеца да е бил командирован през целия период на съществуване на трудовото правоотношение, в частност извън периода от 20.06.2021г. до 01.08.2021г., обхванат от приобщените командировъчни заповеди.

Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина персоналът на сухоземните транспортни средства получава командировъчни пари на ден за времето на изпълнение на международни рейсове съгласно индивидуалните ставки, определени в приложение № 3. Съгласно т. 1 от приложение № 3 в приложимата й към исковия период редакция, обн. в ДВ бр. 98 от 2007 г., на шофьорите и стюардесите при автомобилни превози се следват командировъчни пари по 27 евро на ден при единична езда, респ. 21 евро на ден при двойна езда. В случая от приложените командировъчни заповеди се установява, че работодателят е определил в полза на ищеца командировъчни пари в размери, надвишаващи установените в цитираното приложение, което е по- благоприятно за служителя.